РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 51/22.08.2022г., постановена по НОХД № 1367/2021г. по
описа на Районен съд гр.Казанлък, осъденият Б. Г. П. е признат за виновен и
осъден както следва:
1. в това, че на 24.05.2021г. в гр.К. и в с.Д., община К., в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 20-
0284-002252/22.10.2020г. на ВПД Началник група на ОДМВР гр.С. З., РУ
гр.К., влязло в сила на 22.05.2021г., за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление, е извършил такова
деяние, като е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Б.“ с
рег. № ****, без съответно свидетелство за управление, поради което и на
основание чл.343в, ал.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, и глоба в
размер на 800 лв.;
1
2. в това, че на 24.05.2021г. в гр.К. и с.Д., община К., в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, противозаконно е пречил на орган
на властта - младши инспектор М.К.К., младши инспектор С.Б.Д., младши
инспектор Д.И.У. и младши експерт Х.Е.Е., четиримата служители при РУ
гр.К., да изпълнят задълженията си - да му извършат проверка като водач на
моторно превозно средство, като не спрял за проверка при подадени
светлинни и звукови сигнали от два автопатрулни екипа на РУ гр.К., поради
което и на основание чл.270, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо
най-тежко наказание една година лишаване от свобода при първоначален
„общ“ режим и глоба в размер на 800 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно
наказанието, наложено по НОХД № 666/2018г. по описа на Районен съд гр.Н.,
в размер на три месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“.
Съдебният акт не е бил предмет на въззивен контрол.
От осъдения П. е подадено искане за възобновяване на производството
по делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, за несправедливост на
наложените наказания. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна
на присъдата на първоинстанционния съд, признаване на осъденото лице за
невинно и оправдаване по вменените обвинения. Алтернативно се предлага
да се разпореди връщане на делото на първостепенния съд за отстраняване на
допуснатите нарушения или да се измени присъдата като се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанията.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият П. и неговият служебен
защитник поддържат искането с изложените в него съображения и пледират
за възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Наложените наказания са справедливи, определени в съответствие с нормата
2
на чл.36 от НК.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на решаващия съд,
които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са
основание за възобновяване на производството по делото.
Районен съд гр.Казанлък не е допуснал нарушения на процесуалните
3
изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Събрал е доказателствата,
необходими за разкриване на обективната истина. В рамките на събраните
доказателствени източници е извършил обстоятелствен, всестранен и
прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност.
Доказателственият анализ, изложен в неговия съдебен акт, е правилен,
обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.
Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията и тезите на защитата и е
дал изчерпателен отговор защо не ги споделя.
Неоснователно е оплакването на осъдения и на неговия защитник, че не
е допуснат до повторен разпит свидетелят К.О.. Изложените от него факти са
проверени чрез събиране на други гласни и писмени доказателства.
Показанията му са обсъдени наред с другите доказателствени източници.
Правилно и обосновано не са кредитирани, тъй като се оборват по
категоричен начин от оценените с доверие доказателства.
Следва да се има предвид, че възобновяването е извънреден способ за
контрол на влязъл в сила съдебен акт. При него като инстанция „по правото“,
а не по „фактите“, компетентният съд преценява фактическите положения
само с оглед на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при установяването им, но не и с оглед пълнота на доказателствения материал
или обосноваността.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по
фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Не се споделя възражението, че за едно и също деяние осъденият П. е
наказан два пъти. Визираното в искането наказателно постановление от
22.10.2020г. е издадено за допуснати от него нарушения на правилата на
ЗДвП, извършени на 17.08.2020г., между които неспиране при подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган и управление на
пътно превозно средство без да е правоспособен водач. Престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК е осъществено на 24.05.2021г., след влизане на
наказателното постановление в сила.
Престъпните деяния по чл.343в, ал.2 и чл.270, ал.1 от НК са извършени
при усложнена форма на престъпна дейност - продължавано престъпление,
4
включващо две деяния. И в двете населени места, за които е признат за
виновен, осъденият е управлявал моторно превозно средство. Според
постоянната съдебна практика /Постановление № 1/17.01.1983г. по н. д. №
8/1982г. на Пленум на ВС/ в понятието „управление“ се включват всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства. Дали осъденото лице е преустановявало движението е
въпрос, който е извън предмета на обвинението, очертан с обвинителния акт.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че
деятелността му покрива и признаците на чл.270, ал.1 от НК. С действията си
осъденият П. не е извършил административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,
както се сочи от защитата, а горното престъпление, тъй като със своето
поведение на два пъти е възпрепятствал осъществяването на правомощията на
полицейските служители спрямо него като водач на МПС. Той не само, че не
е спрял на подадените сигнали от контролните органи за спиране, но е
продължил да се движи, увеличавайки скоростта и застрашавайки другите
участници в движението, създавайки предпоставки за възникване на ПТП.
Налице са активни действия от негова страна, с които е осуетил извършване
на проверките, предприети на базата на самостоятелно решение да се
постигне точно този резултат. Касае се за поведение, което се отличава с по-
висока степен на обществена опасност от извършване на административно
нарушение по ЗДвП.
Не е налице и основанието на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, за да се приеме,
че наложеното наказание на осъденото лице е явно несправедливо. Следва да
се отбележи, че в искането не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на
това оплакване. Не се развиват такива и в съдебно заседание.
Районен съд гр.Казанлък е изложил достатъчно съображения по въпроса
за индивидуализацията на наказанията, така че волята му относно вида и
размера на санкциите може да се проследи и провери. Тя е формирана и в
съответствие с доказателствата по делото, и със закона. Определените
наказания на осъдения, по вид и размер, са в унисон с осъществяване на
целите на специалната и на генералната превенция. Те са съответни на чл.54 и
чл.36 от НК, както и на чл.23 и чл.68 от НК, поради което липсват основания
за намеса и тяхното намаляване по реда на възобновяването. Съобразени са с
обществената опасност на престъпленията и на дееца. Последният е осъждан
5
и многократно наказван за неспазване на правилата за движение по пътищата.
Липсват и предпоставките за прилагане на чл.55 от НК при индивидуализация
на наказанията.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна или изменение на присъдата на
първоинстанционния съд. Поради това искането на осъдения за
възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се
остави без уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. П. за
възобновяване на производството по НОХД № 1367/2021г. по описа на
Районен съд гр.Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6