Решение по дело №14841/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4511
Дата: 28 декември 2017 г. (в сила от 27 април 2018 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20175330114841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 4511                     28.12.2017г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14841 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Ищецът П.М.П., с ЕГН ********** ***, представляван от адв. Р. П.е предявил срещу ответниците Районно управление “Социално осигуряване” Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Любен Каравелов” № 7 и „ТРАНССТРОЙ ПЛОВДИВ” АД – в несъстоятелност, субективно съединени искове за признаване на трудовия му стаж в периода от 01.06.1970г. до 31.12.1977г., през което време ищецът е работил в „Трансстрой“ АД, като „**”, за което време във ведомостите на работодателя липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж.

Ищецът твърди, че е постъпил на работа на 01.06.1970г. в Управление „Трансстрой“ град Пловдив, като „**“, * разряд на осем часов работен ден, с месечно възнаграждение  от 186 лева. В края на м. септември 1973 година ищецът постъпва на задължителна военна служба , която продължава две години, като през 1975 година след приключването й се връща в * на работа в „Трансстрой“ АД, като ТПО с тази фирма продължава до 31.12.1977г. Ищецът твърди, че е подал заявление до РУСО Пловдив за издаване на документ по обр. УП-13 за трудов/осигурителен стаж за периода юни 1970г. до м. декември 1977г., но му било отказано издаването му, тъй като в наличните и иззети на съхранение в архивохранилището на РУСО Пловдив документи на „Трансстрой“ АД липсвали писмени данни за претендирания от ищеца стаж.

С оглед изложеното се иска установяването на трудовия стаж в този период по съдебен ред.

В писмен отговор в законоустановения срок ответникът ТП на НОИ- РУ „СО” Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. В., оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен.

 В отговора на исковата молба се взема становище за неговата недопустимост, като се твърди, че липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като ищецът не  е подавал заявление за отпускане на пенсия до ТП на НОИ – Пловдив, ето защо се моли производството като недопустимо да се прекрати. При условията на алтернативност се взема становище за неоснователност на иска, тъй като към исковата молба не са били представени каквито и да е писмени доказателства за съществувало ТПО между ищеца и Транстрой Пловдив АД, отнасящи се за процесния период, включително и за част от него.

Ответникът „ТРАНССТРОЙ ПЛОВДИВ” АД ” ООД в несъстоятелност не депозира отговор по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде предявеният иск допустим, е необходимо да бъде представено удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим. По делото на л. 10 е представено удостоверение № ***/30.01.2014г., издадено от ***на ТП на НОИ гр. Пловдив, в което е посочено, че същото се издава на осн. член 5, ал. 10 от КСО, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осиг. стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, на П.М.П. в уверение на това, че в приетата документация от „Трансстрой“ АД гр. Пловдив, съдържаща разчетно-платежни ведомости на адм. и щатен персонал от 1990г. до 1999г. и досиетата на напуснали работници и служители за периода от 1970г. до 1977 г. липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж за времето от 01.06.1970г. до 31.12.1977г. Отделно от това се представя и уведомително писмо от ТП на НОИ Пловдив адресирано до ищеца, от съдържанието на което се вижда, че иззетите за съхранение архиви на „Трансстрой“ АД гр. Пловдив, удостоверяващи осиг. доход и стаж не са пълни, че за периода преди 1990г. няма разплащателни ведомости, въз основа на които да се установи осиг. стаж и доход, като в приетите лични досиета не фигурира досие на ищеца. В представената и приета по делото протокол-декларация от адв. ***, бивш ***на „ТРАНССТРОЙ ПЛОВДИВ” АД – в несъстоятелност   е удостоверено, че ведомостите за заплати са унищожени и укрити от лица, бивши служители на дружеството, за което са уведомени МоОс, НАП, НОИ, полиция, прокуратура и народни представители.

За „начало на писмено доказателство” по смисъла на закона се разбира наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те могат да бъдат от най-различно естество, като например преписи от заповеди за назначаване, трудови договори, доп. споразумения, молби и заповеди за уволнение, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и други подобни. За начало на писмено доказателство не могат да се приемат декларации, удостоверения и други с подобен характер, изготвени след времето на полагане на трудовия стаж. В този смисъл е Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК. В случая ищецът не е представил такива писмени доказателства, поради което и допуснатите от съда свидетелски показания са били недопустими по смисъла на член 6, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Отделно от това от представеното от ищеца у-ние № */25.08.2017г., с издател ДА „Архиви“, се удостоверява обстоятелството, че за периода 05.09.1973г. до 03.11.1975г. ищецът  е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, а това обстоятелство препятства полагането на труд от страна на ищеца по претендираното  ТПО и съществуването на такова за този период.

Съгласно член 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според член 44 от НПОС, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независими кога са положени и за този стаж се дължан осиг. вноски от републиканския бюджет.

С оглед изложеното искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.П., с ЕГН ********** *** искове срещу ответниците Районно управление “Социално осигуряване” Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Любен Каравелов” № 7 и „ТРАНССТРОЙ ПЛОВДИВ” АД – в несъстоятелност за признаване на трудовия му стаж в периода от 01.06.1970г. до 31.12.1977г., през което време ищецът е работил в „Трансстрой“ АД, като „**”, като неоснователни.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.