Р Е Ш Е Н И Е № 4971
27.12.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3613 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Б ПРО ГЕЙМИНГ“ ООД против
В.И.В. се твърди, че на ***
между страните бил сключен договор за спонсориране на *** по електронни
спортове, с предмет на договора: участието на ответника в състезания по
електронни спортове от името на и в отбора на ищеца. Срокът на договора бил
една година, считано от ***. Твърди се, че на 25.10.2018 г. ответникът
прекратил едностранно договора, чрез заявление направено публично в интернет,
като заявлението за прекратяване на договора достигнало до знанието на ищеца и
до неопределен брой други лица. На 26.10.2018 г. ответникът се присъединил към
друг отбор по електронни спортове с наименование ***. Сочи, че чл. 7 от
договора съдържа три отделни хипотези, при наличието на всяка една от които
ответникът би дължал неустойка на ищеца, а именно: при едностранно прекратяване
на договора от страна на ответника по причина различна от форс мажор, същият
дължи на ищеца неустойка в размер на 10 500 евро; при осуетяване под
каквато и да е форма от страна на ответника изпълнението на договора, като се
твърди, че ответникът не е присъствал на задължителни тренировки с отбора на
ищеца, въпреки, че е поел такова задължение съгласно договора, като се твърди,
че едностранното прекратяване на договора и неявяването на ответника на
тренировки, представляват осуетяване на изпълнението на договора; при
преминаване на ищеца в друг отбор, който не е отбор на ищеца, като се твърди
ответникът публично да е заявил преминаването си в друг отбор. Твърди, че чрез
едностранно волеизявление, ответникът е обявил, че прекратява договора. Същият
не се е явявал на задължителните тренировки при ищеца. В същото време ответникът
признал в интернет пространството, че е сключил нов договор с *** и фактически
се е състезавал като част от този отбор. Така извършените действия от страна на
ответника и техните правни последици били регламентирани в чл. 7 от договора,
като на основание посочената разпоредба ответникът дължал на ищеца неустойка в
размер на 10500 евро, при наличието на която и да е от трите хипотези на чл. 7
от договора.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното
заповедно производство по ч.гр.д. № 18604/2018 г. по описа на ПдРС, ІІ гр. с., била
издадена заповед за изпълнение № 10696/04.12.2018 г. за следните суми: 10 500 евро
/десет хиляди и петстотин евро/ - главница, представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 7 от Договор за
спонсориране на *** по електронни спортове от ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното
погасяване и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение за
недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата
установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването й. Претендира
разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който се заявява, че предявеният иск е
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на *** между страните бил
подписан договор за спонсориране на *** по електронни спортове. Всички останали
факти и обстоятелства, изложени в исковата молба се оспорват и не се признават
от ответника. Сочи, че спонсорството няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата
на договора за спонсорство, спонсорираното лице получавало икономическа помощ /пари,
предоставяне на материална база и др./ от спонсора, срещу което се задължавало да
рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или
продуктите му по подходящ начин. С оглед на това, че липсвала изрична правна уредба
на договора за спонсорство, страните по него сами определяли своите права и задължения,
доколкото не противоречали на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза,
обективирана в чл. 7 от договора за спонсориране на *** по електронни спортове,
подписан между страните на ***. Твърди, че процесната клауза е нищожна, като противоречаща
на добрите нрави и принципа на справедливостта, съгласно чл. 26, ал. 1, предложение
3 ЗЗД. Счита, че в конкретния случай неустойката
е уговорена така, че да надхвърля законово вменените й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като със същата се цели неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество. Налице в конкретния случай била значителна нееквивалентност между престациите
по договора - тази, дължима от ищеца към ответника и поетото от ответника неустоечено
задължение. Съгласно чл. 2.2 от договора от ***, ищцовото дружество се задължило
да предоставя на ответника месечно подпомагане в размер на 500 лева за срока на
договора /12 месеца/, като общото му задължение за периода на договора било в
размер на 6000 лева /12 месеца по 500 лева месечно/. Противоположно, ответникът
поел неустоечно задължение за заплащане на сума в размер на 10 500 евро, при осъществяване
на която и да е от хипотезите на чл. 7 от договора от ***, сключен между страните.
Съвсем очевадна била нееквивалентността на поетите от страните задължения по договора
и надхвърляне на присъщите на неустойката функции. Твърди, че неустоечната клауза
е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и принципа на справедливостта.
Твърди, че в исковата си молба ищцовото дружество не сочи настъпване на вреди от
неизпълнението на договора, които се обезпечават и репарират с процесната неустойка,
нито техния размер.
На следващо място в условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка. Въпросът за прекомерност
на неустойката и евентуалното й намаляване следвало да бъде решен след преценка
на съотношението между действителния размер на неустойката и претърпените от неизпълнението
на договорно задължение вреди. Твърди, че ищцовото дружество не сочи какви по вид
и размер вреди е претърпяло от поведението на ответника.
На следващо място, прави възражение за нищожност
на процесния договор, като заобикалящ закона, основание по чл. 26, ал. 1, предложение
2 ЗЗД. Твърди, че със сключване на процесния договор за спонсорство се цели прикриване
на трудови правоотношения между страните, което е недопустимо.
На последно място, ищецът не сочил да е организирал
тренировъчни занимания, участия за изява на спонсорираното лице на отбор по електронни
спортове ***, да е осигурил участия в платени или организирани събития, да е предоставил
за професионално развитие среда, както и опитен *** и *** екип, т.е. самия ищец
да е изпълнил своите задължения по договора, а поради неизпълнение от страна на
ответника за ищеца да е настъпила каквато и да е вреда.
С договора, който по съществото си бил договор за
спонсорство, т.е. наподобявал договор за дарение, всяка от страните поела определени
задължения, като ищецът не твърдял в исковата молба да е изпълнил своите задължения
поети с договора, а поради неизпълнение на задължения на ответника, за ищеца да
са настъпили някакви вреди, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 18604 по
описа на ПРС за 2018г. се установява, че е издадена заповед № 10696 от
04.12.2018г., с която е разпоредено В.И.В. да заплати на дружеството сумата от 10 500 евро главница, представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 7 от Договор за
спонсориране на *** по електронни спортове от ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното
погасяване и разноски в размер на 410.72 лв. за държавна такса и 1005.60 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Сред материалите по цитираното ч.гр.дело е и договор за спонсориране на ***
по електронни спортове от дата ***, сключен между ищцовото дружество и В.В., в
качеството им съответно на спонсор и спонсорирано лице, подписан от страните по
него, с предмет на договора – регулиране на отношенията между страните по
отношение на спонсорство, подготовка и участие в състезания и други избрани от
спонсора инициативи.
Представена е електронна кореспонденция – изходящо писмо от ел.поща В.В.
*** от 25.10.2018г., според което договорът за спонсорство с ищеца е бил прекратен едностранно по
изложените в писмото причини.
По
делото е представено в заверено копие извлечение от банкова сметка, ****** е
извършен вътрешнобанков превод с контрагент В.И.В. и основание – спонсорство за
месец септември.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 01.09.2018г., сключен между „Б Про Гейминг“ ООД и В.И.В., с предмет описаните в същия вещи.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18604 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от В.И.В., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е сключен договор за спонсориране на *** по електронни спортове на 01.09.2018г., между ищцовото дружество и В.В., в качеството им съответно на спонсор и спонсорирано лице. Договорът е влязъл в сила на *** и е със срок от една година, с възможност за преподписване при промяна на условията и/или изтичане на срока. Според чл.7 от договора в случай, че спонсорираното лице прекрати едностранно настоящия договор поради причина, различна от форс мажор, както и под каквато и да е форма осуети неговото изпълнение и/или премине към състава на друг отбор, се задължава да заплати на спонсора неустойка в размер на 10 500 евро.
С доклада на съда, в тежест на ищеца е възложено доказването на наличие на облигационно правоотношение по договор за спонсорство и уговорка за дължимост на неустойка в конкретен размер при неизпълнение на поети от ответника задължения, а във връзка с твърдението по исковата молба, че ответникът се е присъединил към друг отбор по електронни спортове с наименование ***, съдът е задължил ответника, на основание чл.190 ГПК, да представи такъв договор. Действително по посочения законов ред доказателства не са представени, поради което и на основание чл.190, ал.2 ГПК, във връзка с чл.161 ГПК следва да се приеме, че е доказан фактът на присъединяване на ответника към друг отбор, различен от този на ищеца, поради което и е установена една от хипотезите, при наличие на която възниква задължение за спонсорираното лице да заплати неустойка на спонсора.
С отговора на исковата молба е наведено възражение за нищожност на клаузата
за неустойка, като противоречаща на добрите нрави и принципа на
справедливостта, съгласно чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД. С разпоредбата на
чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от
функциите на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Няма спор, че като
форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която
макар и неуредена изрично от закона, е
допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна
функция несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по-
голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената
неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на
добрите нрави – морална категория, съпътстваща развитието на обществото на
даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на договорната
неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от
корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, предложение
трето ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна. В този смисъл са и разясненията
в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна,
поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В настоящия
случай е договорена неустойка в размер на 10 500 евро. Следва да се
отбележи обаче, че спонсорът се е задължил да предостави месечно подпомагане на
спонсорираното лице в размер на 500 лв. или за целия период на договора от 12
месеца, подпомагането би възлязло на сума в общ размер от 6 000 лв. Освен
това, в случая на спонсорираното лице е преведена единствено сумата от 500 лв.
– спонсорство за месец септември, като не се твърди, нито се установява да са
преведени суми и за следващите месеци. Тоест налице е значителна
нееквивалентност на престацията на спонсора по договора и размера на
договорената неустойка, като от твърденията на ищеца и ангажираните доказателства
не може да се направи и извод за очакваните за спонсора евентуални вреди от
неизпълнението на задълженията на спонсорираното лице по договора, още повече,
че според твърденията договорът е прекратен на 25.10.2018г., тоест на дата,
близка до датата на неговото сключване. При тези данни според настоящия съдебен
състав, в този си размер от 10 500 евро, уговорената между страните
неустойка не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото
от спонсорираното лице задължение и да обезщети кредитора за вредите от
виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената й санкционна функция,
целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при
сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора. В този смисъл нищожността на неустоечната клауза изключва в полза на
ищеца да е възникнало право на вземане от неустойка в размер на претендираната
сума, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От ответната страна са претендирани разноски, но няма ангажирани доказателства такива да са направени, поради което разноски не се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б ПРО ГЕЙМИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, ж.к. „Бели брези“, ул. „Смърч“ № 22, вх.Б, ет.8, ап.22А против В.И.В., ЕГН ********** *** иск за установяване съществуването на вземане в размер на 10 500 евро /десет хиляди и петстотин евро/, представляващо неустойка по чл.7 от Договор за спонсориране на *** по електронни спортове от ***, ведно със законната лихва от 22.11.2018г., за които суми е издадена заповед № 10696 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.12.2018г. по ч.гр.дело № 18604 по описа на ПРС за 2018г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ