О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Г.Т., 06. 12. 2019 год.
Районен съд гр.Г.Т.в
закрито заседание на шести декември две
хиляди и деветнадесета година,в състав:
Районен съдия:Петър Петров
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00373/2019
год. по описа на съда и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00291/ 2019 год. по описа на РС Г.Т.е
било образу-вано по подадено от „ Т.Б.„ ЕАД гр. С.
срещу В.И.К. *** Т. заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото е издал заповед, с която е задължил длъжника да заплати на
заявителя цитираните в заявлението парични суми. Длъжникът не е бил открит на
постоянния му адрес и на основание чл. 47, ал.5 ГПК съдът е дал едномесечен
срок на ищеца да предяви установителен иск за
вземането си.
Постъпила е искова молба от „ Т.Б.„ ЕАД гр. С. срещу В.И.К. *** Т., с която се твърди, че между ответника като
потребител и ищеца са били сключени следните договори:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от
05. 05. 2016 год. за предоставен на ответника телефонен номер **********.
2. Допълнително споразумение № ********* от
06. 07. 2016 год. към договор за мобилни/ фиксирани услуги за телефона по т.1.
3. Договор за лизинг от 05. 07. 2016 год. за
ползване на мобилно устройство HTC Desire 530 Grey с обща
цена на лизингуваната вещ 335. 57 лв
с ДДС и месечни вноски от 14. 59 лева за 23 месечни вноски.
По трите договора длъжникът не изпълнявал
задълженията си и срещу него били издадени 5 фактури за дължими парични суми.
Така към датата на издаването на фактурите
през месеците февруари до юни 2017 година били дължими следните парични суми :
- 460. 77 лв,
дължима по 5 броя фактури, ведно със законната лихва от 29. 05. 2019 год.,
ведно с разноски – 25 лева за платена държавна такса и 360 лв
с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, за които е издадена и заповед №
149/ 09. 07. 2019 год. по ч. гр.д. № 00291/2019 год. на ГТРС.
Предвид горното се иска съдът да признае за
установено, че ответникът дължи заплащане на ищеца на сумите по заповедното
производство, включително и разноските.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
Искът е по чл. 422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил писмен отговор на исковата молба.
При условията
на чл.140 ГПК съдът като разгледа материалите по делото намери,че предявените
искове са редовни и процесуално допустими.
Искания по доказателствата са направени от
ищеца и същите са изложени в исковата молба.
Съдът намери,че
сочените доказателства са необходими, допустими и съотносими към спора по
делото и че следва да бъдат приети като такива по делото.
Като
доказателство по делото следва да се приложи и ч.гр.д.№ 00291/2019 г на РС Г.Т..
На основание
чл.140,ал.3 ГПК по делото следва да бъде насрочено от-крито съдебно
заседание,за което да бъдат призовани страните.
Предвид
горното и на основание чл.140,ал.1 ГПК,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Предявените искове по чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими.
РАЗПОРЕЖДА по
настоящото дело да се приложи ч.гр.д.№ 130/19 г на РС Г.Т..
ПРИЕМА като
доказателства по делото:
-За ищеца:
Ч.гр.д.№ 291/ 2019 г на РС Г.Т.
Вн.бележка за платена д.такса
Пълномощно
Договори за
мобилни услуги- 2 бр. и лизингов договор
Общи условия
на Т.
Фактури за
предоставени мобилни услуги- 5 бр.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото
за 27. 01. 2020 год. от 10. 00 часа,за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА
страните по делото към медиация или към друг способ за уреждане на спора.
На основание
чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че при неявяване в открито съдебно заседание,срещу съответната неявила се или
не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде
постановено съдебно решение по реда на чл.238 ГПК и чл.239 ГПК.
На страните да
се изпратят преписи от настоящото определение.
Районен
съдия: