РЕШЕНИЕ
№ 2572
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330100701 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.
439 ГПК.
Ищецът С... С. М........ ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.... ул.“К....... Н.Р., в
исковата си молба иска от съда, да бъде установено по отношение на ответника Б. С. П.
ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул.“Х... Г. Д.......... Х.М., със съдебен адресат: гр. П....
ул.“П........... Б... ц....., че не му дължи сума в размер на 2 290,53 лева, от които 1 500,00 лева
главница, 451,50 лева лихва за забава върху главницата за периода 03.12.2008 г. до
27.07.2011 г., 39,03 лева държавна такаса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13936/2011 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № .... по описа на
............, поради погасяване на задължението по давност.
Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на .... по ч. гр. д. №
........... по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на Заповед за изпълнение №
..............за сума в общ размер на 2 290,53 лв. По повод подадена на .............. молба от
ответника и въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№ ......... Ищцата твърди, че кредиторът напълно изоставил изпълнението и активността му
във връзка със събиране на задълженията се изчерпала единствено със снабдяване на
изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело. Сочи, че по изпълнителното дело
липсвали каквито и да било искания, справки или извършени от ..... изпълнителни действия
относно събиране на вземането. Твърди, че не са налице предпоставки за спиране или
прекъсване на давността, като счита, че вземането е погасено по давност по смисъла на чл.
1
110 ЗЗД. Поддържа, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност е ........., когато по изпълнителното дело бил насрочен опис на движими вещи.
Въпреки, че описът не бил осъществен, ищцата счита, че именно датата.......... е началната
дата, от която е започнала да тече давността.
Ответникът Б.С. П......... Х.М., заявява, че не е образувал и/или възлагал образуването на
заповедно и изпълнително производство против ищцата. След като получил препис от
исковата молба, ответникът направил справка, като установил, че .............. по описа на
Районен съд – Пловдив е унищожено, а по изп. дело № ........... било приложено пълномощно
и договор за правна помощ от .... Л.... Т..... К....., които не били подписани от него. Твърди,
че никога не е възлагал на адв. Л.... К...... образуването на изпълнително производство
против ищцата нито я е упълномощавал за каквито и да е процесуални действия по същото.
Ответникът сочи, че никога не е претендирал процесното вземане от ищцата, поради което
същата няма правен интерес от завеждане на настоящото дело. Отделно от това, липсата на
правен интерес за ищцата обосновава и с факта, че към датата на предявяване на исковата
молба, изп. дело № .............. е било прекратено с Постановление от ......, влязло в сила на
............ Ответникът твърди, че с поведението си не е давал повод за завеждане на
настоящото дело. Заявява, че не оспорва твърдението на ищцата, че процесното вземане е
погасено по давност и в този смисъл признава това твърдение. Прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице
условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки
на това основание предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
Ищецът не е претендирал разноски, затова съдът не му присъжда такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С........ С. М...... ЕГН
2
**********, със съдебен адрес: гр. П.... ул.“К........... чрез ...... Н.Р. не дължи на Б. С. П. ЕГН
**********, с адрес: гр. П..... ул.“Х... Г. Д............ Х.М., със съдебен адресат: гр. П....,
ул.“П.......... сума в размер на 2 290,53 лева, от които 1 500,00 лева главница, 451,50 лева
лихва за забава върху главницата за периода 03.12.2008 г. до 27.07.2011 г., 39,03 лева
държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № ............. по описа на Районен съд – Пловдив, за
принудителното събиране на които е образувано изп. дело № .......... поради погасяване на
задължението по давност.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3