Решение по дело №13473/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3034
Дата: 14 май 2020 г. (в сила от 14 май 2020 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20191100513473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             Гр.София, …….2020г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                              СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 13473 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 139415 от 12.06.2019г., постановено по гр. д. № 39860/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е отхвърлен предявеният от „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Галакси“, офис 501, срещу Е.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Ф.л.“ ЕООД, в която се навеждат правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Конкретно се поддържа, че съобразно процесуалните правила, правната квалификация на спора се определя от съда, независимо от посоченото от страната основание, което не е обвързващо за него, като в случая в депозираната искова молба са посочени всички относими факти и обстоятелства, свързани с възникването и прекратяването на трудовите правоотношения между страните, респективно с правнорегламентираната възможност на работодателя да претендира обезщетение за неспазен срок на предизвестие в случаите на дисциплинарно уволнение. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Претендират се разноските, сторени в първоинстанционното производство, съобразно представен списък по реда на чл.80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Е.К.Е., посредством назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв.Д.Д., в който се излага становище за неоснователност на същата и се моли решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание, изискващо право на предизвестие, а на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в течение на два последователни дни. Счита, че ищецът е определил предмета на делото и спорното право чрез основанието и петитума на своя иск – в случая претендирано обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор на основание чл.220, ал.1 КТ, респективно обезщетение за прекратяване без предизвестие. Сочи, че при дисциплинарно уволнение обезщетение по реда на чл.221, ал.2 КТ не може да му се присъди, доколкото такова искане не е заявено в петитума на исковата молба и представлява непредявен иск. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение, с което исковата претенция е отхвърлена изцяло, като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Софийският районен съд, 56 състав, е сезиран с иск на „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******* против Е.К.Е., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 2 400 лева, дължима за уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно уволнение.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор от 13.01.2017г. със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя и уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора в размер на 90 дни. Излага се, че поради неявяване на работника на работа за два и повече работни дни без основателна причина, трудовото правоотношене е прекратено със Заповед № 411/02.05.2017г.  на управителя на работодателя „Ф.л.“ ЕООД. Предвид наложеното дисциплинарно уволнение, претендира се обезщетение в размер на 2 400 лева за уговорения и неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане.

 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.К.Е., посредством назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв.Д., с който предявеният иск се оспорва изцяло. Навежда доводи, че ако изложените в исковата молба факти бъдат доказани от страна на ищеца, то основанието за прекратяване на трудовото правоотношение би се явило реализирано от работника нарушение на трудовата дисциплина, а не – по инициатива на работника с предизвестие, поради което и разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ в настоящия случай не би могла да намери приложение.

С определение от 05.02.2019г., постановено по реда на чл.140 ГПК, районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Указал е на ищеца, че по така предявения иск в негова тежест е да докаже, че прекратяването на процесното трудово правоотношение е на основание, за което законът изисква отправяне на предизвестие, както и размера на брутното трудово възнаграждение на ответника за последния пълен отработен месец преди уволнението.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № 384/13.01.2017г. е извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – поради наложено със заповед № 411/02.05.2017г. дисциплинарно наказание „уволнение“, при което основание прекратяването на трудовото правоотношение става по инициатива на работодателя без предизвестие и в този случай последният не може да иска от работника заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл.220, ал.1 КТ. Предвид изложеното, предявеният иск е бил отхвърлен.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК в правомощията на въззивния съд е включена служебна проверка на допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната му част. В конкретния случай решението е обжалвано изцяло, поради което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка на допустимостта му, при която констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.3 от ГПК, основание за недопустимост на съдебния акт и обезсилване на решението е разглеждането на непредявен иск. Понятието за предявен иск, респ. непредявен иск, трябва да се разглежда в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл. 6, ал.2 от ГПК. Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита, съдът прави квалификация на спорното материално право като определя приложимата правна норма. Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд. Следователно произнасяне по непредявен иск ще е налице, когато съдът обоснове решението си на основание/факти, които не се твърдят в исковата молба, или пък се произнесе по незаявен петитум. В този случай ще е налице нарушение на диспозитивното начало, а постановеният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване. Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, в които съдът е разгледал предявения иск, т.е. обсъдил е релевантните за спора факти и се е произнесъл по заявения петитум, но е дал погрешна квалификация на спорното материално право. В този случай ще е налице нарушение на материалния закон, водещо до неправилност на постановеното решение, но не и до недопустимост.

В конкретния случай районният съд е приел, че правното основание на иска е чл. 220, ал.1 КТ и с решението е отхвърлил предявен иск за заплащане на сумата 2 400 лева, представляваща обезщетение за уговорен, но неспазен от страна, срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са мотиви, от които е видно, че съдът приема, че между страните е бил налице сключен трудов договор, правоотношението по който е прекратено със заповед на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като същевременно е намерил, че това не е основание за прекратяване на провоотношението, изискващо отправяне на предизвестие, поради което е отхвърлил иска. В исковата молба обаче ищецът не излага фактически твърдения относно наличието на основание, изискващо отправяне на предизвестие, а искане за присъждане на обезщетение за уговорения срок на предизвестието, дължимо именно поради наложеното дисциплинарно уволнение.

Всичко изложено сочи, че очертаното с изложените в исковата молба твърдения основание на иска е дисциплинарното уволнение, при което работникът/служителят дължи на работодателя обезщетение за срока на предизвестието при безсрочното трудово правоотношение, а не както неправилно е приел районният съд – обезщетение за неспазен срок на уговорено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание, изискващо отправяне на предизвестие.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск (разгледал е различни от заявените в исковата молба правопораждащи факти), поради което и на основание чл. 270, ал.3, изр. посл. ГПК решението следва да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционната съдебна инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск с правно основание по чл.221, ал.2 КТ, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

   Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 139415 от 12.06.2019г., постановено по гр. д. № 39860/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд и произнасяне по иска на предявеното правно основание – чл.221, ал.2 КТ.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.