22.11.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№574 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Х.Ж.Х. *** против Заповед №272з-1486/31.05.2021 на Директор
Областна дирекция на МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание писмено
предупреждение на държавен служител в МВР срок от 3 месеца. Оспорената заповед
била издадена на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 и
чл.204, т.3 от ЗМВР и се твърди, че била незаконосъобразна. Не било установено
подписалият заповедта И.Р. дали има правомощията на дисциплинарнонаказващ орган,
тъй като не били цитирани нормативен акт
или заповед, както и липсвали доказателства в същата посока. Заповедта не била
съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание – не било ясно
посочено мястото на извършване на нарушението; не се разбирало в какво се
изразява нарушението – дали това било действие или бездействие и как с деянието
се нарушава или неизпълнява служебната дисциплина. Наред с това свидетелят Д.
сочи, че колегата му по същото време бил буден и отговарял на въпросите му.
Двамата водели разговор, което не било предпоставка за поставяне в риск на
изпълнението на задълженията им. Не било ясно в какво се твърди, че се изразява
нарушението, както и защо е прието за извършено, а и не се свързвало с
конкретни задължения, произтичащи от неговата длъжностна характеристика или
конкретните му задачи. Дадената правна квалификация също не била ясна и
правилна и не се установявало как с поведението си Х. осъществил неизпълнение
на служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и кои точно
задължения не били изпълнени. Не било посочено и в какво се изразява сочената
небрежност в служебната дейност, както и било непонятно дали са извършени едно
или две нарушения. Жалбоподателят бил затруднен да разбере в какво бил обвинен
и какво точно дисциплинарно нарушение бил извършил. Освен това при твърдяната
проявена небрежност в служебната дейност издателят на заповедта изрично
посочил, че формата на вина била умисъл. Не били изложени всички критерии и
факти, имащи значение за вида и размера на дисциплинарната санкция. Обжалваната
заповед била издадена и при нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като съдържанието било неясно и объркано. Не била предоставена възможност
на Х. да се защити и даде обяснения, а изисканите такива били с неконкретна и
непонятна цел. Не били спазени предвидените в закона срокове за издаване на
заповедта и налагане на дисциплинарно наказание. Не били налице фактическите и
правни основания за издаване на заповедта, тъй като жалбоподателят не бил
извършил посоченото нарушение, поради което се счита, че заповедта
противоречала на материалния закон. Посоченото, че е нарушил служебните си
задължения, и твърдението, че бил спал по време на служба, не отговаряли на
истината. Обжалваната заповед била несправедлива и не била съобразена с целите
на закона, тъй като е наложено наказание без основание и за неизвършено нарушение,
както и не твърдяло да са настъпили каквито и да били вреди. Иска се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с писмо рег.№7855р-1122 от
08.02.2021г. на Директор Дирекция Вътрешна сигурност е издадена Заповед
№272з-567 от 12.02.2021г. за извършване на проверка по получени данни за
извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител, като е
определен и персонален състав на комисията, която следва да извърши проверката.
С издадената заповед са запознати служителите Х. и Д.. В същия ден – 25.03.2021г.
жалбоподателят представил писмени обяснения – л.51 от делото, като посочил, че на
18.01.2021г. изпълнявал служебните си задължения и от 07,45ч. до 09,30ч. на
19.01.2021г. по разпореждане с мл.автоконтрольор Д. придружили автомобил,
превозващ ваксини от Хасково до Свиленград. През цялото време не се чувствал
добре, но преценил, че ако излезе в болнични, то колегата му ще остане сам до
Хасково и обратно, поради тази причина останал до края на смяната. Не бил спал
и разговарял с колегата си.
Назначената комисия след извършената
проверка изготвила Справка рег. № 351р-8639/02.04.2021г., в която са обобщени установените
данни. Видно от тази справка с Разпореждане №351-1331/15.01.2021г. /л.29 и сл.
от делото/ за разстановка на силите и средствата по контрол на пътното движение
в РУ Свиленград били назначени мл.инспектори Х. и Д. – водач за времето от
20,30ч. на 18.01.2021г. до 08,30ч. на 19.01.2021г. Във връзка с осъществяване
на съпровождане и охрана на ваксини от РЗИ Хасково до МБАЛ Свиленград бил
изготвен План рег.№351р-1499/18.01.2021г. /л.43 и сл./ за възникнала
необходимост за осъществяване на същите в посочения състав за времето от
06,30ч. до приключване, като съгласно изготвени в тази посока ДЗ и Заповед
№351з-47 от 19.01.2021г. – л.48, от служителите бил положен извънреден труд до
09,30ч. Комисията се запознала с приложени видеофайлове, като от записите на
камера 02, монтирана на таблото на автомобила, се установило за времето от
07,27ч. до 09,09ч., че возещият се на предна дясна седалка мл.инсп.Х. по време
на движение на автомобила е със затворени очи и с облегната назад на седалката
глава за времето от 07,27ч. до 07,47ч. и от 08,13ч. до 09,08ч. В дадени писмени
обяснения мл.инспл.Д. сочи, че управлявал автомобила и наблюдавал пътя, не бил
забелязал колегата си Х. какво прави, както и Х. отговарял на задавани му
въпроси. В справката е посочено, че при така установените факти Х. осъществил
състава на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения,
за което съгласно чл.199, ал.1, 3 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност,
забавено или лошо изпълнение на заповед, се предвиждало наказание Писмено
предупреждение от 3 до 6 месеца.
С покана за запознаване с обобщена справка
и даване на писмени обяснения рег.№351р-13194/25.05.2021г. служителят Х. е
приканен да даде допълнително обяснения или да направи възражения, като видно
от Протокол рег.№351р-13318/26.05.2021г. жалбоподателят не се е възползвал от
тази възможност.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-1486/31.05.2021г. на мл.инспектор Х.Ж.Х. – старши полицай в Група
Охранителна полиция към РУ Свиленград при ОД МВР Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца, за това,
че за времето от 07,27ч. до 09,09ч. на 19.01.2021г. при установен водач на
автомобила, обслужващ пътен контрол на Група ОП, мл.инсп.Д., возещия се на
предна дясна седалка е мл.инсп Х., като същият по време на движение на
автомобила е със затворени очи и с облегната назад на седалката главаза времето
от 07,27ч. до 07,47 и от 08,13ч. до 09,08ч., установено от записи от камери,
монтирани в служебния автомобил. Дисциплинарнонаказващият орган приел, че с
деянието служителят виновно – при умисъл, е извършил нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните
задължения, за което на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР – небрежност в
служебната дейност, му е наложено дисциплинарно наказание Писмено
предупреждение за срок от три месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 31.05.2021г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда на 10.06.2021г.
Като свидетел в с.з. е разпитан Д.Д., който
е колега на жалбоподателя, и дава показания 18.01.2021г., когато двамата били
наряд за времето от 20,30ч. до 08,30ч. на 19.01.2021г. Около 7,00ч. получили
сигнал от опретивен дежурен с нареждане да извършат охрана на служители от МБАЛ
Свиленград , които със служебен техен автомобил превозвали ваксини от Хасково.
Към 07.15ч. тръгнали с колегата му от Свиленград, като свидетелят шофирал, а Х.
бил до него на седалката. Самият той внимавал за пътя, който бил много заледен,
валяло, но с колегата си приказвали. Свидетеля дава показания, че питал нещо Х.
и той му отговарял. Не бил обърнал внимание дали колегата му бил със затворени
очи. Спомя си, че Х. казал, че го болят нещо очите. Знаел, че има проблеми с
очите и затова Х. носел очила. Този ден работили и след определеното работно
време 1 час, а и било обичайно след нощна смяна да били изморени очите им.
Същият ден изпълнили задълженията, като придружили служителите на МБАЛ до
Хасково и обратно, нямало никакъв инцидент, ваксините били доставени невредими.
Като писмено доказателство по делото е
представен Амбулаторен лист №848/26.03.2021г., видно от който при преглед на
жалбоподателя е назначена терапия – „изписани очила за близо“.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №272з-1486/31.05.2021г. Директор ОД МВР Хасково
е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно
от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Заповедта е
издадена от ЗА Директор на ОД на МВР Хасково, като по делото е представена Заповед
№8121к-5853/14.04.2021г. на Министър на вътрешните работи – л.80, съгласно
която подписалият оспорения акт И.Р. е определен да замества Директора на ОД
МВР за времето от 14.04.2021г. до завръщане. Нормата на чл.204 от ЗМВР, т.4, не
предвижда делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, поради което
възможността за издаване на заповед за налагане на дисциплинарното наказание
при отсъствието на титуляра е именно при заместване, тъй като то се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, според
ТР №4/2004г. по т.д. №ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. Поради
това съдът счита възраженията в посока липса на основание заместващият да
издаде оспорената заповед за неоснователни. Съгласно чл.206,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на наказаният да
депозира писмените си обяснения по вмененото дисциплинарно нарушение, като
възраженията и в тази насока са неоснователни.
Но при издаването на заповедта са
допуснати процесуални нарушения, които са съществени, както и
заповедта е издадена в нарушение
на материалния закон. От изложеното в заповедта не може да се установи в какво се изразява
"неизпълнението на служебните задължения", още по-малко
"небрежност в служебната дейност", като се има предвид посочения
времевия диапазон и изложеното от фактическа страна за присъствие със затворени
очи и облегната глава в автомобила по време на движението му и управлението му
от друг водач, т.е. какво се твърди, че е не е осъществено от жалбоподателя при
конкретната възложена задача – съпровождане и охрана на автомобила,
транспортиращ ваксините … от РЗИ Хасково до МБАЛ Свиленград, недопускане на
посегателства спрямо този автомобил, поддържане на връзка с ОДЧ на съответните
РУ, през които минава определеният маршрут.“. В случая остава напълно неясно
какво е следвало да се извършва от служителя като осъществяващ наряда заедно с
водача Д. при съпровождане на автомобил с ваксини, както и какво е било
нарушено от него. Именно това се е отразило при организирането на правото на защита на
служителя, а то е и съществено нарушение, защото ако е било формулирано ясно,
то биха могли да бъдат дадени и други обяснения от наказания, т.е. в настоящия
случай защитата в хода на дисциплинарното производство не е могла да бъде
проведена ефективно. В конкретния случай следва да се
има предвид, че ако се приеме "неизпълнение на служебните
задължения" по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, то квалификацията би
била различна от посочената в заповедта като допусната „небрежност в служебната
дейност“ по чл.199, ал.1, т.3, още повече че е посочена и приета форма на вина
– умисъл. Правилната квалификация на осъщественото, доколкото може да се приеме
в изразяваща се в установеното като затворени очи и отпусната глава по време на
съпровождане на автомобила, би била евентуално като нарушение съгласно чл.199, ал.1, т.6, пр.последно от ЗМВР - "неуплътняване на работното
време". Изложеното обаче обосновава извода, че като е наложил на Х.
дисциплинарно наказание за нарушение по посочения законов текст, наказващият
орган е нарушил материалния закон. За пълнотата следва да се посочи, че
административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1 от АПК, не е ангажирал
по делото доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършено
дисциплинарно нарушение. При безспорно установената обстановка – за времето от
07,27ч. до 07,47ч. и за времето от 08,13ч. до 09,08ч. жалбоподателят е бил със
затворени очи, не може да се приеме, че това състояние и то в тези сравнително
кратки отрязъци от време е изключвало извършването на дължимата дейност.
Безспорно е осъществено съпровождането и охраната на придружавания от двамата
инспектори автомобил с ваксини, не са били допуснати посегателства върху този
автомобил, както няма данни да не е била поддържана връзка с ОДЧ поради
установеното затваряне на очи, като в случая няма дори твърдения за такива
неизпълнения. Дисциплинарният орган не е изяснил точно какво е следвало да
извърши Х., какво точно е нарушил от вменените му задължения със затварянето на
очи и доколко в случая следва да носи оспорващият дисциплинарна отговорност.
Съдът
намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона, тъй като не
само няма яснота в какво се изразява нарушението, но и не са посочени вредни за
службата последици. Дисциплинарното наказание следва да бъде налагано само при безспорно
установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя,
установено и наложено при спазване на правилата в дисциплинарното производство.
Поради
изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
неговата цел - основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК.
При крайния извод относно основателността
на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски – 10,00 лева, представляващи държавна такса за образуване на
делото, и 800,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Ж.Х. *** против Заповед №272з-1486/31.05.2021 на Директор
Областна дирекция на МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание писмено
предупреждение на държавен служител в МВР срок от 3 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да
заплати на Х.Ж.Х., ЕГН **********,*** направените по делото
разноски общо от 810 лева.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: