РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Петрич , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Ас. Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Инициирано е по жалба на Н. Г. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул. „К.“ ***, подадена
срещу Наказателно постановление № 21-0314-000372 от 08.04.2021 година на Началник РУ
към ОДМВР – Б., РУ П., с което за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 2 000 лв. и
"Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 24 месеца, като на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. По-конкретно се твърди, че
в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а имено, че са
налице разминавания в Акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
Наказателно постановление, относно описанието на нарушението и обстоятелствата при
които е било извършено. В тази връзка се иска от съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от защитник – адв. В.П. от
БАК, която поддържа жалбата, представя доказателства, моли за отмяна на НП, като
претендира и разноски по делото.
За АНО, редовно призовани представител не се явява.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районният съд намира за установено от фактическа страна следното:
1
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 310351/28.03.2021 г., от К.Ц., младши автоконтрольор в РУ П. за това,
че на 27.03.2021 г. в 23:50 часа по път ІІІ-198 от ГКПП-З. към град П. при с. С. управлява
лек автомобил марка „БМВ“ -320 Д Х Драйв, с рег. № ***, собственост на „К.М.“ЕООД, с
ЕИК ***, като при покана да бъде изпробван с техническо средство Драгер DrugTest 5000 с
фабричен номер ARКН-0042 за употреба на наркотични вещества и техните аналози,
същият отказва. Посочено е в акта, че водачът е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 пр. 2
ЗДвП, като „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химико –
токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните
аналози“.
АУАН е подписан от актосъставителя К. Н. Ц., свидетелят при установяване на
нарушението Е. Б. К., както и от жалбоподателя, който получил препис от акта, а на водача е
издаден талон за медицинско изследване № ***.
Жалбоподателят отказал да бъде изследван чрез химико-токсикологично изследване, като в
издадения Талон за медицинско изследване с № ***, приложен в кориците на
административнонаказателната преписка е посочено, че следва да се яви до 30 минути в
ЦСМП – П. за даване на кръвна проба. Посочените в Талона обстоятелства стават известни
на жалбоподателя на 28.03.2021 г. в 02:20 часа, за което полага подписа си; Явява се в
ЦСМП-П., където в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози същият удостоверил с
подписа си отказ да се подложи на изследване.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на посочения акт, Началникът на РУ - П. към ОДМВР – Б., е издал процесното
НП № 21-0314-000372 на 08.04.2021 година, като за извършено от жалбоподателя нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административни наказания "Глоба"
в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, както и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР, е постановено отнемането на 12 контролни точки.
Наказателното постановление е редовно връчено на жалбоподателя на 19.04.2021 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – към П. ОДМВР –
Б. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, от която е видно, че Ф. е
санкциониран и за други нарушения на ЗДвП.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът излага следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок и от надлежно легитимирано лице,
2
срещу което е издадено атакуваното НП, пред местно и родово компетентния съд –
Районен съд – П. .
Жалбата е и основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в
акта и НП като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени и всички изисквания на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че едно от абсолютните изисквания
за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, е то да съдържа описание
на нарушението, дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които е било
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Спазването на изискването за точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението, както и
дата и място на извършването му е винаги въпрос от особена важност за законосъобразното
активиране на административно наказателната отговорност, доколкото именно то
представлява надлежна гаранция за правото на нарушителя да разбере в какво точно
нарушение е обвинен и въз основа на какви факти и доказателства. Ето защо, в случаите,
когато описанието на нарушението е непълно или неточно е налице съществено
нарушение на процедурата по издаване на акта, което е до такава степен съществено, че
опорочава изцяло издадения краен акт.
В казуса, както бе посочено по – горе, лицето е санкционирано за извършено нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП за това, че на 27.03.2021 г. в 23:50 часа по път ІІІ-198 от ГКПП-З. към
град П. при с. С. управлява лек автомобил марка „БМВ“ -320 Д Х Драйв, с рег. № ***,
собственост на „К.М.“ЕООД, с ЕИК ***, като „отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписание за химико –токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества и техните аналози“.
Същевременно в кориците на административнонаказателната преписка е приложен Талон за
медицинско изследване с № ***, връчен на лицето срещу подпис на 28.03.2021 г. в 02:20
часа., в който е направено отбелязване, че лицето „отказва да даде кръвна проба за
наркотици“. Приложен е и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози също от
28.03.2021г., в който отново е отразено, че лицето отказва да даде кръв за изследване.
При така установеното, съдът намира, че в настоящия казус е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правил, изразяващо се в некоректно посочване на датата на
извършване на нарушението. Както бе посочено по – горе, в АУАН и в НП , като дата на
3
извършване на нарушението е посочена 27.03.2021 г. Същевременно, от материалите по
делото безспорно се установи, че талонът за медицинско изследване е връчен на лицето на
друга дата – 28.03.2021г. в 02.20ч. Обективно невъзможно е процесното нарушение, което
се изразява в отказ на лицето да бъде изследвано, да е извършено преди материализиране
на този отказ. Възможно е лицето, което е спряно за проверка на 27.03.2021 г. в 23:50., да
бъде тествано с техническо средство непосредствено след спирането, но отказът да даде
кръв за изследване, е обективно невъзможно да е станал по-рано от 02.20 часа на
28.03.2021г., когато му е връчен талона за изследване.
Няма съмнение в тази посока, т.к. са налице безспорни писмени доказателства,
материализиращи отказа не на посочената в АУАН и НП, а на друга дата.
Събрани са и гласни доказателства, че проверката е извършена не преди, а след полунощ
/вж. показанията на актосъставителя К. Н. Ц., който сочи: „Проверката беше към един часа
вечерта. Спряхме автомобила около един часа вечерта“/.
Ето защо съдът намира, че в случая е налице несъответствие при посочването на датата на
извършване на нарушението в АУАН и в НП и действителната такава.
Посоченият порок според настоящия състав, води до съществено нарушение на
процесуалните правила установени в чл.42, ал.1,т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и следва да се
окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо издаденото
наказателно постановление. Ето защо, само на това основание оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице. В
административно-наказателното производството институтът на очевидната фактическа
грешка е неприложим и допуснатото нарушение може да бъде отстранено само чрез отмяна
на процесното НП.
С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно,
представени са и съответните документи - договор за правна защита и съдействие, с
отразено заплащане на адвокатско възнаграждение. От друга страна размерът на
заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД
на МВР - Б., следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400.00 лева.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0314-000372 от 08.04.2021 година на
Началника на РУ към ОДМВР – Б., с което на Н. Г. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул. „К.“
№ ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Б. да заплати на Н. Г. Ф., ЕГН ********** от
град П., ул.„К.“ № ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 /четиристотин/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5