РЕШЕНИЕ
№ 1933
Град Пловдив 09 .11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Р. А. и участието на прокурор Калоян Д.,
като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1866/2023 година по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.К.Д.
като представляващ дружество „Максметал 2012“ ЕООД, седалище в гр.Куклен
обл.Пловдив, подадена чрез защитника адв. П.В. против Решение №1048/13.06.2023г.,
постановено по АНД №20235330202859/2023г. по опис на Районен съд- Пловдив- II н.с., с което е потвърден Електронен фиш № 4150867,
издаден от Областна дирекция на МВР-Пловдив, с който му е наложено на осн. чл.189
ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100.00
лева“ за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е осъден на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 80 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно на
основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Оспорва се изводът на районния съд,
че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение
на административно наказателния процес. Излага съображения за съществено
нарушение на съдо-производствените правила, свързано с отказ да бъдат събрани
необходими доказателства, което е свързано с осъществяване на правото им на
защита. В тази връзка подробно обосновава изводите си с приложима съдебна
практика. Излага доводи за съществено нарушение и на административно-
производствените правила, свързано с констатиране по безспорен и категоричен начин
на вмененото нарушение. Счита, че при наличие на съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, свързано с немотивиран отказ да се съберат
необходими по делото писмени доказателства и респективно тяхното обсъждане, са
ограничени правата на нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
и отмяна на издаденият административен правораздавателен акт. Претендира се
присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР-Пловдив, редовно
призован, чрез пълномощника си юрк.П. в писмено становище оспорва касационната
жалба като неоснователна, а постановеното съдебно решение счита за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният жалбоподател
срещу процесният Електронен фиш №4150867, издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който
е вменено извършено от него административно нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,
обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 12.11.2020 г. в 11:36
ч. в гр.Пловдив, на бул. България 236а, посока на движение към гр.Пазарджик,
при ограничение на скоростта от 50км/ч за населено място и отчетен толеранс от
минус 3км/ч е управлявал лек автомобил Мерцедес ГЛС 63 АМГ с рег. № РВ**** със
скорост от 80км/ч, установена с използването на АТСС № TFR1-M546, с което е регистрирано превишение на
скоростта от 30 км/ч. За така установеното административно нарушение е наложено
административно наказание глоба в размер на 100
лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3
от ЗДвП. Във връзка с установяване на нарушението са приложени снимка с
регистрационен номер на управляваното МПС и справка за собственост на МПС, Протокол
за използване на АТСС от 12.11.2020година със снимков материал, документи за
техническа годност на АТСС. За нуждите на съдебното следствие пред
първоинстанционният съд жалбоподателят е изискал събиране на допълнителни
писмени доказателства, свързани с установяване на обективни обстоятелства по
наличие на ограничението от 50 км/ч в населено място, което е свързано с
установяване на факта дали АТТС е използвано в рамките на гр.Пловдив. Същите са
оставени без уважение с протоколно определение от 08.06.2023г. като
несъотносими към предмета на производството.
За да потвърди атакуваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд е приел,
че административно
наказателното производство е проведено законосъобразно, ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието, безспорно е установено нарушението, нарушителя,
правилно е дадена правната му квалификация и е наложена съответната на него
санкция. По отношение на събраните писмени доказателства, свързани с
представената пред него административна преписка, е подложил същите на
съответният анализ и ги е изцяло кредитирал като обективни и законосъобразни. Посочил,
че по безспорен начин е установено мястото на извършване на нарушението, което
представлява населено място, ограничението на скоростта е валидно за времето на
извършването на нарушението, поради което не са налице основания, които да водят
до освобождаването на жалбоподателят от наказателна отговорност. Поради това извел
извод за законосъобразността на атакувания ЕФ.
Решението на районният съд е правилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият
автор, като приложения
по дело електронен фиш, в едно със съответните доказателства отговаря на
формалните изисквания на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност
на издалия го административнонаказващ
орган. По отношение на мотивите, че контролните органи не
са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание
за отмяна на издаденият правораздавателен административен акт, същите са законосъобразни.
Приложените по административната преписка писмени доказателства потвърждават
вменената административно наказателна отговорност на Г.Д. като представляващ
Максметал 2021 ЕООД. Такива доказателства не са представени, като направените
от касатора доказателствени искания във връзка с необходимостта от изясняване
на мястото на използване на техническото средство и от там дали е налице
посоченото ограничение на скоростта от 50 км/ч не са били обосновани и
законосъобразно не са били уважени с протоколно определение от 08.06.2023г.
като несъотносими към предмета на настоящото производство. В действителност те
не са и били необходими за събиране в хода на първоинстанционното производство,
защото липсват съмнения относно мястото на нарушението и тяхното обсъждане не
се явява необходим елемент от доказването на предмета на проведеното
административното производство. Достатъчно за изясняване на спорните
обстоятелства се явява приложения протокол за използване на АТСС от 12.11.2020г..
В този смисъл при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция
изцяло споделя и препраща към мотивите на първоинстанционният съд. Ето защо
законосъобразно районният съд е направил преценка, че липсват доказателства,
които да доведат до отпадане на административно – наказателната отговорност за
жалбоподателя. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваният
пред него ЕФ, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на въведените възражения от
касационният основания за съществено нарушение на съдобпроизводствените
правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя, посочени в касационната
жалба, не се покриват със събраните в хода на производството писмени
доказателства и се явяват неоснователни с оглед направените законосъобразни
изводи от първоинстанционният съд.
По отношение на разноските, касационният ответник
в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в писмено становище от
14.07.23г.. В този смисъл същите следва да се определят съобразно разпоредбата
на чл.78 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.144 АПК, и при приложение на разпоредбата
на чл.27е от НЗПрП в размер на 80 лева.
По изложените мотиви на основание чл.221 ал.2 АПК
Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1048/13.06.2023г.,
постановено по АНД №20235330202859/2023г. по опис на Районен съд- Пловдив- II н.с..
ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН**********, в качеството му на законен
представител на „Максметал 2021“ ЕООД с ЕИК202127429 да заплати на Областна
дирекция на МВР-Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….