РЕШЕНИЕ
№………
гр. София,
18.7.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди
и двадесета и втора година в състав:
Съдия: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4067/2021, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д. Д.П., ЕГН ********** срещу
Ю.Б. АД, ЕИК -*******, с която
са предявени искове, както следва:
-
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр.
чл. 143 ЗЗП за установяване на
нищожност на клаузи по чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2 и
чл. 6, ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008 г. като
неравноправни поради противоречие на разпоредбите на ЗЗП;
-
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 21320,58
евро /41699,27 левова равностойност/,
представляваща едностранно определена от ответника надплатена сума, получена
поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 19.05.2015 г. -
20.05.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба/, ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното плащане на вземането;
-
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 2300.81
евро /4499.99 левова
равностойност/, представляваща надвнесена сума над първоначално договорения
размер на възнаградителната лихва за периода 19.11.2016г. - 20.05.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на
вземането;
-
с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в редица
негативни изживявания като притеснения, стрес и неудобства, причинени от
незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на лихвения процент,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното плащане на
вземането;
-
с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 12 079,83 лв., представляващ обезщетение
за забава за периода 11.11.2008г. – 20.05.2020г. върху иска за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв.
-
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 785,70
евро (с левова равностойност 1536,66 лв.), представляваща неоснователно заплатена сума за
имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение на процесния
кредит, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното
плащане на вземането;
-
с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, с който се
претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 100.00
лева, представляваща неоснователно
заплатена сума за възстановяване на „кеш бонус” по чл. 10 от договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008r. за периода от 19.11.2016г. до 20.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че, като кредитополучател, е сключил с ответника договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008r., на основание на който
банката – ответник е предоставила на ищеца заемна сума в размер на 86500 евро;
страните са договорили месечна анюитетна вноска в размер на 909,54 швейцарски
франка съгласно погасителен план, която е договорено да се заплаща ежемесечно в
продължение на 420 месеца на 11-то число всеки месец. Твърди, че на основание нищожни клаузи от договора - чл. 1, ал.
1; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 банката едностранно
е определила валутата, в която ищецът е следвало да заплаща месечните вноски,
доколкото съгласно договора това е следвало да става в евро, а ответникът
едностранно е определил да се осъществява в швейцарски франкове. Твърди, че са
недължимо платени сумите, които представляват валутна разлика между курсовете
на швейцарския франк и еврото поради нищожни клаузи в договора. Освен това,
ответникът едностранно е завишил дължимата от ищеца вноска за месечна лихва.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5759/2012 г. на СРС са прогласени
за нищожни клаузите, касаещи едностранно увеличаване на лихвения процент от
страна на банката. Въпреки влязлото в сила съдебно решение и установената
недължимост на лихвата над първоначално определената такава банката не е
извършила актуализация на размер на дълга, в каквато връзка ищецът твърди да е
изпитвал силни притеснения, че банката ще предприеме принудително изпълнение
върху предоставения за обезпечение на дълга недвижим имот. С влязло в сила
решение по гр.д. № 64821/2016г. на СРС банката е осъдена да плати на ищеца
суми, неоснователно надвзети за възнаградителна лихва. Твърди, че са налице две
групи неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и
т. 14 от ЗЗП клаузи като в тази връзка се сочи, че платените в повече от първоначално
договорените суми по кредита са платени без основание. Твърди, че в резултат на
незаконосъобразно надвнесените суми е претърпял редица негативни изживявания
като притеснения, стрес и неудобства. Твърди, че нищожните клаузи от процесния
договор дават възможност на банката едностранно и без основание да променя
условията по договора. Твърди, че са плащани застрахователни премии за
застрахователни полици със застрахователна стойност в размер на 91 700
евро като дължимата застрахователна премия за всяка полица била в размер на
130,95 евро (256,11 лв.). Твърди, че не е правена преоценка на недвижимото
имущество и пазарната му стойност, поради което заплащаната застрахователна
стойност била завишена и подлежала на възстановяване. Твърди, че неоснователно е
заплатил суми за възстановяване на „кеш бонус“. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Не оспорва факта на сключване на договора за кредит. Оспорва
кредитът да е предоставен в евро; твърди, че видно от текста на договора
кредитът е договорено да бъде предоставен в швейцарски франкове. Не оспорва, че
с решение по гр.д. № 5759/2012 г. на СРС са прогласени за нищожни клаузите на
чл. 3, ал. 1 в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“,
чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора като противоречащи на чл. 143 ЗЗП,
както и, че ответникът е осъден на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца
сумата от 4231,21 лв. швейцарски франка, представляващи недължимо платени
лихвени разлики за периода 31.07.2008г. – 08.02.2012г., част от която е и
сумата от 50 швейцарски франка, надплатена такса за управление за периода
31.07.2008г. – 08.02.2012г. Не оспорва, че с решение по гр.д. № 64821/2016г. на
СРС банката е осъдена да плати на ищеца сумата от 4729,57 швейцарски франка,
представляваща разлика между първоначално уговорените анюитетни вноски по
договора за кредит и действително заплатените в по-висок размер вследствие
повишаване на лихвения процент за периода 09.02.2012г. – 14.11.2016г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, както и на осн. чл.
86 ЗЗД сумата от 88,02 швейцарски франка – лихва за забава върху сумата от
4729,57 швейцарски франка за периода 10.09.2016г. – 14.11.2016г. Твърди, че
банката е платила всички суми, за които е осъдена с двете решения. Поддържа, че
в договора липсват неравноправни клаузи, тъй като същият е индивидуално
договорен, включително оспорените клаузи. Твърди се, че е налице нормативна
възможност на банката да променя лихвения процент в случай на наличие на
основателна причина, каквато се твърди да е била налице. Твърди изтекла
погасителна давност за вземането по иска за неимуществени вреди; лихвата по
кредита е била увеличавана на 11.11.2008г., след което е била само намалявана.
Твърди, че искът за сумата, представляваща неоснователно заплатена сума за
имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение на процесния
кредит е недопустим, доколкото застрахователните премии са заплащани в полза „А.Е.Д.И.Б.”
ООД, а не в полза на ответното дружество. В тази връзка твърди, че от
представените от ищеца застрахователни сертификати се установява, че
застраховател е ЗАД „Армеец”, застраховано лице е ищецът, а ползващото лице е
ответникът. Оспорва да ищецът да е връщал каквато и да е сума за „кеш бонус“.
Претендира разноски.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и се установява от
писмените доказателства, че между страните е възникнало правоотношение на основание
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40907 от 31.07.2008г., по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателя, а кредитополучателят – да върне,
заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 86 500 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за
посочените в договора цели (чл. 1, ал. 1 от договора, вж. по-долу подробно за
съдържанието на клаузата). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и усвояване
на кредита. Крайният срок за погасяване на
кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1 от договора). Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит
(чл. 3, ал. 1), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите по
кредита (чл. 3, ал. 2). Процесният договор съдържа съществените условия на договора за банков
кредит (чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
От приложение №1 към договора за кредит (гръб на л. 219) се установява, че
договорената заемна сума е усвоена от кредитополучателя на 11.08.2008 г., което
се установява и от приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната
експертиза (отговор на задача 7). Следователно, банката е изпълнила
задължението си за предоставяне на договорената заемна сума и за
кредитополучателят е възникнало задължението да я върне.
Относно
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр.
чл. 143 ЗЗП за установяване нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал.
2; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от договора за кредит:
Ищецът е
физическо лице, на което, по силата на
сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на
апартамент. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се
установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност от страна на ищеца, поради което същият има качеството на
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно
се явява търговец по см. на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, приложими са
разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
Съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (чл.
7, ал. 3, изр. първо ГПК). Съществен за спорния въпрос за валидността на
клаузата за валутата на предоставения кредит е въпросът за валидността на клаузите в чл. 22-24 в
договора.
Съгласно чл. 22, ал. 1
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да
заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на банката. Съгласно чл. 22, ал. 2 с подписването на настоящия договор
кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира
кредита в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове
за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 13, ал. 1 за
съответната валута и вид на кредита.
Съгласно ал. 1 на чл. 24
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да
има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Съгласно ал. 2 на чл. 24 кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен с настъпването
им. Следователно, според писмената договорка с клаузата на чл. 24
кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския
лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Съставът споделя становището,
застъпено в решение № 295/22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о., в
което въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани
в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и практика на ВКС е обосновано, че е
неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя. Тази клауза не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора. Следва и при проверката й
за неравноправния характер да бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019г. по дело №
2520/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, т. 1 от
диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от
диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част
на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП
предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. Договорната клауза на чл. 24, ал. 1 не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост. Не е доказано банката
да е предоставила на потребителя, към момента на сключване на договора за
кредит, подробна информация, която да му позволи да прецени икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които
ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата,
в която получава доходите си, както и да му е разяснила реално икономическите аспекти и
рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове.
Предоставената от банката информация, декларирана в спорната клауза, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на
швейцарския франк и, че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в
евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна
информираност” на потребителя. Кредитополучателят е сключил жилищен кредит в
швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита (вж. чл. 1, ал.
1 от договора), паричен ресурс в евро – „резервната валута” на страната (вж. чл. 29 ЗБНБ),
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франкове (вж. по-долу за клаузите за валутата на
кредита). Това води до извод, че към момента на сключването на договора
потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед
по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк
като една от основните световни валути. Не е доказано, обаче, че на
потребителя, като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед
степен на информираност, е предоставена информация при сключването на договор
за жилищен кредит със срок на издължаване от 420 месеца (вж. чл. 5 от договора)
за очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви
действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния
риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поема със сключването на договора за кредит в тази валута, и се е
съгласил с установените предварително от банката условия, без да може да
повлияе на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 24, ал. 2 от
договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 - 24 от договора“. С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката като икономически по-силна
страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл.
24, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните.
Потребителят не е защитен от клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора, предвиждаща, че
кредиторът има право да поиска от банката да превалутира предоставения му
кредит в български лева или евро, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси. Поради това, че с
клаузата на чл. 24, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля
изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, ал. 1, т.
20 ЗЗП. Следователно, клаузата е неравноправна. Неравноправна е и клаузата на
ал. 2 на чл. 24, т.к. макар и да съдържа декларация на кредитополучателя, че е
запознат и разбира икономическият смисъл и правните последици на посочените
разпоредби, тази декларация се базира на неясни условия на
договора като от
съдържанието на договора и събраните доказателства не може да се установи, че
действително кредитополучателят е разбирал икономическия смисъл и правните
последици на посочените в клаузата разпоредби.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т.см. решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на
ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II
ТО и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО).
Съгласно практиката на ВКС по
приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че
намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са
били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи
именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т. см. решение № 98/17г. по т.д. №
535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на
ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ГК,
III ГО). По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да
изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл. 24 от
него, както да е имал възможност да повлияе върху съдържанието им.
Следователно, не е доказано, че спорните клаузи са индивидуално договорени. Предвид неравноправния им характер,
и поради това, че не е доказано клаузите да са индивидуално уговорени, същите
(клаузите начл. 24, ал. 1 и ал. 2) са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП.
С чл. 1, ал. 1 е уговорено банката
да предостави на кредитополучателя кредитният лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 86500 евро по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за
покупка на недвижим имот, описан в договора за кредит, а кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора за кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 общият размер на
предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава
максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора. С чл. 1, ал. 3 е уговорено,
че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от
него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския
франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. С Приложение № 1 към договора
страните са уговорили датата, на която кредитът е усвоен (11.08.2008 г.), както
и, че към датата на усвояването приложимият курс „купува“ за шв. франк към евро
на банката е 1,6641188 шв. франка за 1 евро; определеният съобразно този курс
размер на предоставения и усвоен кредит е 143 947 шв. франка. В чл. 1, ал.
5 от договора за кредит е уговорено, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се
формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на
официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.
В чл. 2, ал. 1 е договорено, че
кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски
франкове в банката
след представяне на посочените в клаузата документи. В чл. 2, ал. 2 е договорено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута като е
посочено, че с подписване на настоящия договор кредитополучателят дава своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебно извършване
на горните действия.
Съгласно чл. 6, ал. 1
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (приложение №2) към настоящия договор, представляващ неразделна част от
него. Съгласно ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове
по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
С
решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд. е направен
извод, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена
в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За
да даде този отговор, съдебният състав се е позовал на задължителната практика
на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на
правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и
решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката
на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. №
2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. №
1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. №
2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.). Видно от съдържанието на договора за кредит
кредитополучателят е изразил ясно съгласието си да получи равностойността на 86500
евро във франкове. Съгласието му се установява и от приложените по делото искания - от
19.06.2008г. за жилищно ипотечен кредит № HL40907, в
което е заявено искане за предоставяне на жилищен кредит в размер на
равностойността на 86500 евро в швейцарски франкове и искане от 08.08.2008 г. за усвояване на
суми по кредит №40907 от 31.07.2008, в което изрично е заявено искане за
заверяване на сметка на кредитополучателя със сумата от 143 947 швейцарски
франка и сумата от 7197,35 швейцарски франка кеш бонус. Кредитополучателят е
подал молба по договор за жилищен кредит HL40907 срещу сумата от
143 946,28 швейцарски франка и сумата от 7 197,35 швейцарски франка кеш
бонус да закупи сума в евро по курс 1.6641188.
Волята
на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 86
500 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен
като приложение към договора и представляващ неразделна част от него, е ясно
изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал.
1 и ал. 2 от процесния договор. Клаузите за чл. 2, ал. 1 и ал. 2, касаещи предоставяне на
сумата по блокирана сметка и служебното превалутиране на предоставената от
банката сума в евро – клаузите са ясни и разбираеми и не водят до неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя. Приложеният по
делото погасителен план съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите
вноски по кредита, изразени в швейцарски франкове - падеж, лихвен процент,
вноска за лихва, вноска за главница, такса, месечна вноска, остатък главница.
Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 86500 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални
разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството,
че реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски
франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не
в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор,
въз основа на заявенo
от кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на
швейцарските франкове и искане за превалутиране с посочени размер на
швейцарските франкове и курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя
извод, че договорът е сключен в резервната валута на страната (евро), т. е. че
валутата, в която е договорен и предоставен кредитът, е евро (в т.см. Решение №
168 от 29.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд.). Предвид уговорката за предоставяне на равностойността в
швейцарски франкове на определена сума в евро по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита; че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката, изрично посочване от кредитополучателя в
искането за усвояване на кредита и искането за откупуване на конкретен размер
швейцарски франкове в евро по конкретен обменен курс, както и посочения в
Приложение №1 такъв курс, следва изводa, че механизмът за изчисление на общата заета сума, както и
приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да
прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него,
произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума
и обменния курс.
Във
връзка с горните изводи за валутата на кредита, исковете за установяване на нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 1; чл.
1, ал. 2; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2; чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора за
кредит са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на чл. 6, ал. 2,
изр. второ: Логическото и граматическо тълкуване на клаузата на изр.
второ на чл. 6, ал. 2 води до извод, че предвиденото служебно превалутиране в
лева или евро по курс продава на банката за швейцарския франк към лева или евро
е уговорено да се извърши към датата на превалутирането. Това тълкуване е
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 24, ал.1 от
договора валутен риск, която клауза по изложените по-горе съображения е
неравноправна. Поради това, клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора
в частта, че при служебното превалутиране
на налични средства на кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита
се прилага курсът на
банката за швейцарския франк към лева/евро към датата на превалутирането е също
неравноправна и съответно – нищожна на основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди
изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП (клаузата следва
да се тълкува в смисъл, че при служебно превалутиране се прилага курсът
„продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към датата на
усвояването на кредита). Следователно, искът е частично основателен в сочената част
на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 21320,58
евро /41699,27 левова равностойност/:
Предвид изводът по-горе за нищожност
поради неравноправност на клаузата за поемане на валутния риск от
кредитополучателя (чл. 24, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния договор
в частта относно прилагане на валутния курс към датата на превалутурането) и
предвид това, че кредитополучателят е изразил ясно съгласие да му бъде
предоставен кредит във франкове и като е посочил изрично приложимия курс
„купува“ за швейцарския франк на банката към евро към датата на усвояването,
въпросът за наличието на надплатени суми, получени поради валутната разлика
между швейцарски франк и евро за периода от 19.05.2015г. до 20.05.2020г. по
процесния договор следва да се реши в хипотеза, че е предоставен кредит в
равностойността на швейцарски франкове на 86500 евро по първоначално
определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита (1,6641188).
От приетото допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хипотезата, при която се
приеме, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове и е следвало да бъде
погасяван в швейцарски франкове без прилагане на уговорката за едностранно
увеличаване на лихвения процент от банката (прилага се уговорения в договора за
кредит размер на възнаградителна лихва от 6,9%, вж. по-долу за клаузата) при
валутен курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро към датата на
усвояване на кредита (1,6641188) е налице надплатената сума за периода
19.05.2015 г. – 20.05.2015 г. в размер на 16460,93 евро, получена поради
валутна разлика за погасяване на главница и лихви (2777,71 евро за главницата и
13683,22 евро за лихвите), до която сума искът следва да бъде уважен, а за
остатъкът – отхвърлен. От заключението се установява, че погасяването на
кредита е извършвано като кредитополучателят е продавал левове на банката и е
закупувал шв. франкове. Искът следва да бъде уважен във валутата, в която е
неоснователно платена сумата, т.е. - в левове – за сумата до 32194,78 лв. (равностойност в размер на 16460,93 евро), а
за остатъкът – отхвърлен като неоснователен.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за
законна лихва считано от
20.05.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се
претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 2300.81 евро /4499.99
левова равностойност/, представляваща надвнесена сума над първоначално
договорения размер на възнаградителната лихва за периода от 19.11.2016г. до
20.05.2020г. /датата на депозиране на исковата молба/:
Не е спорно между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че с решение от 28.02.2013 г. по гр.д. №
5759/2012 г. на СРС са прогласени за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 1 в частта
„валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл. 3, ал. 5 и чл. 6,
ал. 3 от договора като противоречащи на чл. 143 ЗЗП. С решение на СГС от
16.06.2015 г. по гр.д. № 12082/2013 г., първоинстанционното решение е
обезсилено в частта относно прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1
поради направен отказ от иска и е потвърдено в останалата част. След служебна
справка съдът установи, че първоинстанционното решение в потвърдената част е
влязло в сила на 20.03.2017 г. (на 20.03.2017 г. е постановено Определение №
146 от 20.03.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 520/2017 г., с което е потвърдено
разпореждане от 30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3604/2016 г. на Софийски апелативен
съд, с което е върната подадената от банката частна касационна жалба с вх. №
13055 от 19.09.2016 г. срещу постановеното по същото дело определение № 2857 от 10.08.2016 г.; с определение № 2857 от 10.08.2016 г. е потвърдено определение от
04.01.2016 г. по гр.д. № 12082/2013 г. на СГС, ІV-д състав, с което е върната
подадената касационна жалба вх. № 103956/24.08.2015 г. срещу въззивното решение
по гр.д.№ 12082/2013 г. на СГС, ІV-д състав; с въззивното решение се
потвърждава решението на районния съд). Следователно, между страните е налице сила на пресъдено нещо, обвързваща съда по
отношение установена нищожност на клаузите по чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от
договора.
Относно чл. 3, ал. 1 от договора за валидността на която клауза не е налице
формирана сила на пресъдено нещо със соченото решение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.9 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 % (пет)
процента.
Клаузата
на чл. 3, ал. 1 касае цената на договора - определянето на размера на
възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1.9
пункта) и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (5% към
момента на сключване на договора). От текста на клаузата се установява, че страните
са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове
и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната
надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната
лихва и поради това, и доколкото се касае за цена на договора, въпросът за
неравноправността на клаузата в коментираната част не следва да се разглежда
(арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Клаузата е
неравноправна в частта, че годишната лихва се определя от „приложимия БЛП,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, т.к с всяка
промяна на приложимия БЛП би се променяла и приложимата възнаградителна лихва
като в договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които
банката ще може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза
представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл.
143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В
случая, не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или
с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги (разпоредбата изрично реферира към
чл. 143, т. 7, 10 и 12, но предвид измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19
следва да се тълкува корективно и да се отнася съответно за чл. 143, ал. 2, т.
7, 11 и 13). Основният критерий за приложението на посоченото изключение е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо
(в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно
описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“
на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното
изключение.
В
разглеждания случай не е налице и фактическият състав на изключението по чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга да е поел
задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие
едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по
договора да има право незабавно да го прекрати. Това е така, защото втората от
посочените предпоставки не е уговорена - в процесния договор липсва клауза,
която предоставя такава възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не
произтича и от клаузите на чл. 8 и 9 от договора. Последните не установяват
правото на потребителя да прекрати договора в хипотеза на едностранно
увеличение на възнаградителната лихва. Същите предвиждат единствено възможност
за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита- изцяло или
частично. Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да се
упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни
последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н.,
каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора - 4 % върху
размера на предсрочно погасената главница.
Не
е доказано коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора да е
индивидуално уговорена, поради което, на
осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото клаузата касае съществен
елемент на договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане
на коментираната част от клаузата, се запазва уговорката за дължима
възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема, че сделката би била
сключена и без недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на
чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните следва да се приложи без приетата за нищожна
част, т.е., че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове (БЛП) към момента на сключване на настоящия договор - 5 % плюс
договора надбавка от 1.9 пункта (общо 6.9% на годишна база). Така прочетена
останалата част от клаузата (без частта, която е нищожна) е ясна и разбираема
за средния потребител и не е неравноправна.
Поради това, че клаузите на чл. 3,
ал. 1 в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл. 3,
ал. 5 и чл. 6, ал. 3 са нищожни и, че договорът може да се прилага и без тези
клаузи, основателността на иска следва да се прецени на база първоначално
уговорения между страните лихвен процент за възнаградителна лихва от 6,9 %.
От приетото допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хипотезата, при която се
приеме, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове и е следвало да бъде
погасяван в швейцарски франкове без прилагане на уговорката за едностранно
увеличаване на лихвения процент от банката (прилага се уговорения в договора за
кредит размер на възнаградителна лихва от 6,9%) при валутен курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към евро към датата на усвояване на кредита
(1,6641188) не са налице надплатени суми за периода 19.11.2016 г. – 20.05.2015
г. към датата на заключението. Следователно, искът следва да е отхвърли изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск
за законна лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на
вземането.
Относно иска с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в редица
негативни изживявания като притеснения, стрес и неудобства, причинени от
незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на лихвения процент,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2008г. до окончателното изплащане
на вземането:
Не е спорно между страните и се
установява от писмените доказателства, че с решение от 28.02.2013 г. по гр.д. №
5759/2012 г. на СРС, влязло в сила на 20.03.2017 г., банката е осъдена да плати
на ищеца сумата от 4231,21 швейцарски франка, представляващи недължимо платени
лихвени разлики за периода 31.07.2008г. – 08.02.2012г., част от която е и
сумата от 50 швейцарски франка, надплатена такса за управление за периода
31.07.2008г. – 08.02.2012г. За събиране на вземането в полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист като е образувано изпълнително дело при ЧСИ М.Б.. От
допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че на 22.06.2016г. по сметка на ЧСИ М.Б. е преведена сумата от
4231,21 швейцарски франка (равностойност в лева – 7627,22 лв.). На 21.06.2016
г. по сметка на ЧСИ М.Б. е преведена сумата от 3395,12 лв. – законна лихва за
периода 08.02.2012 г. – 21.06.2016 г. върху главницата от 4231,21 CHF.
Не е спорно също, а и се установява
от писмените доказателства, че с решение № 306618 от 05.01.2018 г. по гр.д. №
64821/2016г. на СРС банката е осъдена да плати на ищеца сумата от 4729,57
швейцарски франка, представляваща разлика между първоначално уговорените
анюитетни вноски по договора за кредит и действително заплатените в по-висок
размер вследствие повишаване на лихвения процент за периода 09.02.2012г. –
14.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,
както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 88,02 швейцарски франка – лихва за забава
върху сумата от 4729,57 швейцарски франка за периода 10.09.2016г. –
14.11.2016г. Решението е влязло в сила на 11.12.2018 г. (датата на
въззивното решение, когато е потвърдено решението на районния съд). За събиране
на вземането в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист като е образувано
изпълнително дело при ЧСИ М.Б.. От допълнителното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 06.06.2019г. по сметка на
ЧСИ М.Б. е преведена сумата от 12972,91 лв. по сметка на ЧСИ М.Б., в която са
включени сумите по изпълнителния лист.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от усвояването на
кредита (11.08.2008г.) до датата на исковата молба банката е изменяла
едностранно в посока
увеличение базовия лихвен процент три пъти - на 11.10.2008 г., 16.10.2008 г. и
11.10.2012, съответно – е увеличаван годишният размер на възнаградителната
лихва като считано от 11.09.2019 г. банката е установила приложим годишен
размер на възнаградителна лихва в размер на 6,90 %, който размер на
възнаградителна лихва съответства на уговорения в договора размер.
Следователно, по делото е доказано,
че банката е извършвала едностранно увеличение на лихвения процент в процесния
период.
Свидетелите на ищеца - В.П.(съпруга
на ищеца) и В.Ф.(приятелка на семейството, без родство със страните) сочат, че
поради едностранното увеличаване от банката на приложимия лихвен процент ищецът
е станал раздразнителен, вдигал е много високо кръвно, преживявал е притеснения
какъв ще бъде размерът на лихвения процент всеки следващ месец. Показанията на
двамата свидетеля са последователни и логични.
От писмените доказателства и
приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че на 20.03.2017 г. ищецът е прегледан от психиатър
като му е поставена диагноза „разстройство в адаптацията“. На 19.10.2020 г. е
проведен друг преглед като му е поставена същата диагноза. От приложено
психологично изследване от 04.07.2017 г. се установява, че ищецът е с
нарцистични и зависими черти, на фона на висок енергичен потенциал, в
дезадаптационна криза; налице е рационализиране на собствените недостатъци и
лични провали, както и преписване на трудностите си на другите; това се
съчетава с активност и енергичност, нуждаещ се от емоционална стимулация,
трудно отлага задоволяване на импулсите си; налице е нисък фрустрационен
толеранс, е недостатъчно емпатични способности, с недобра социална
приспособимост и по-слаб самоконтрол; използване на бягство, оттегляне във
фантазията или гневни изблици като защита срещу нараняване. По делото не са
приложени доказателства и не се установява от заключението както е било
състоянието на ответника в периода 2009-2013 г. След 2013 г. са налице
документи, от които се установява, че ответникът се е консултирал с кардиолог,
предписана му е терапия с медикаменти за хипертония. От пролетта на 2016 г. е
започнал да посещава невролози да приема медикаменти. Данни за наличие на
нарушения във вестибуларния апарат, главоболие, замаяност, напрежение има в
периода 2013-2017 г., с пик около 2017 г. и постепенно отшумяване на
оплакванията до 2020 г.
От свидетелските показания,
писмените заключения и приетото заключение на вещото лице по допусната Съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че ищецът е преживял неимуществени вреди за периода
11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в негативни изживявания като
притеснения, стрес и неудобства, причинени от незаконосъобразното едностранно
увеличение на размера на лихвения процент. Същевременно, от психологическото изследване и
заключението на вещото лице се установява, че личността на ищеца е предразположена
към засилване на негативните емоциите и по-слаб самоконтрол, които фактори
съдът приема, че допринесли за интензивността на негативните емоции.
Съдът приема, че справедливото
обезщетение за преживените от ищеца негативни изживявания поради едностранно
увеличаване на лихвения процент от банката за периода 11.11.2008 г. –
20.05.2020 г. е в размер на 2000 лв. При тази преценка съдът съобрази, че за
процесния период банката е увеличавала три пъти лихвения процент като след
11.10.2012 г. не е извършвала увеличаване и следователно, притесненията на
ищеца след този период за едностранно ежемесечно увеличаване на лихвения
процент не са обективно оправдани с твърдяната степен на интензивност като
счита, че за преживяната интензивност на негативните емоции от значение са
индивидуалното предразположение на ищеца. Освен това, решението по първото дело
от 28.02.2013 г. по гр.д. № 5759/2012 г. на СРС, макар и невлязло в сила до
20.03.2017 г., би следвало да е допринесло за успокояването на ищеца, че при
спор относно спорните клаузи същите са неравноправни. Съдът съобразява също и
личните качества и особености на личността, установени с приложеното
психологическо изследване и заключение на вещото лице. Ето защо, съдът счита,
че обезщетение в размер на 2000 лв. за негативните изживявания на ищеца за
периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г. поради едностранно увеличаване на
лихвения процент от банката в пълна степен отговаря на изискването за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за
погасителна давност, което следва да се уважи - за периода преди 20.05.2015 г.
вземането е погасено по давност. Съответното обезщетение за периода 20.05.2015
г. – 20.05.2020 г., изчислено на база справедливо обезщетение за процесния
период на съответния брой дни е в размер на 1169,28
лв., до който размер искът следва да бъде уважен. За остатъкът над сумата от
1169,28 лв. до 2000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
поради погасяването му по давност, а за остатъкът над сумата от 2000 лв. до
пълния предявения размер от 10000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради частичното уважаване на
главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното
плащане.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 12 079,83 лв.,
представляващ обезщетение за забава за периода 11.11.2008г. – 20.05.2020г.
върху иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.:
Поради частичното уважаване на
главния иск за сумата до 1169,28 лв., следва да бъде уважен и акцесорния иск за
обезщетение за забава за периода 20.05.2015 г. – 20.05.2020 г. върху
присъдената сума. Обезщетението за забава
за периода 20.05.2015 г. – 20.05.2020 г. върху сумата от 1169,28 лв. е в размер
на 593.93 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, а за остатъкът до
пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен.
Относно иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, е който се претендира осъждане на ответника да
заплати сумата от 785,70 евро (с левова равностойност 1536,66 лв.),
представляваща неоснователно заплатена сума за имуществена застраховка на
недвижим имот:
С
договора страните са се договорили, че кредитополучателят дава неотменимото си
и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката приема да
застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение по
този договор недвижим имот, както и да подновява сключената от името и за
сметка на кредитополучателя имуществена застраховка на имота за срока на
действие на настоящия договор, както и да преупълномощава трети лица с правата
си по настоящата алинея (чл. 15, ал. 3). Кредитополучателят е дал неотменимо и
безусловно съгласие, оправомощил и упълномощил банката, а банката е приела да
заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване,
както и за ежегодно подновяване на застрахователната полица, като събира
необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя по реда и на
основание чл. 6, ал. 1 Наредба №
3/29.09.2005 г. за паричните преводи и платежни системи (чл. 15, ал. 4).
Кредитополучателя е дал неотменимо и безусловно съгласие, оправомощил и упълномощил
банката, а банката е приела, в случаите по ал. 4, когато към датата на
плащането на съответната застрахователна премия по сметките на
кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката да
преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като
със същата сума увеличи задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
(чл. 15, ал. 5).
В
договора не се предвижда ежегодна актуализация на пазарната стойност на
недвижимото имущество. Не е проведено и доказване от страна на ответника за
това, че пазарната стойност на недвижимия имот е по-ниска от сумата от 91700
евро, на която сума е застраховано предоставеното за обезпечение недвижимо
имущество. Поради това, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск
за законна лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на
вземането.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 100.00
лв., представляваща неоснователно заплатена сума за възстановяване на „кеш
бонус” по чл. 10 от договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL40907/31.07.2008 г. за периода от 19.11.2016 г. до 20.05.2020 г.:
Предоставянето на кеш бонус е
уредено в клаузата на чл. 10 от договора. Съгласно ал. 1 при усвояване на
кредита или част от него банката предоставя на кредитополучателя по сметката,
посочена в чл. 2, ал. 1 от договора сума в размер на 5 % от размера на усвоения
кредит (кеш бонус). Съгласно ал. 2 сумата по ал. 1 представлява отстъпка от
страна на банката на част от дължимите й по настоящия договор плащания за лихва
за предоставения кредит, като размерът й е отчетен при определяна на дължимите
й по настоящия договор плащания за лихва за предоставения кредит, като размерът
й е отчетен при определяне на дължимите месечни погасителни вноски по чл. 6,
ал. 1. Съгласно ал. 4 кредитополучателят се задължава да върне на банката
пропорционална част от получения кеш бонус само в случай на предсрочно
погасяване на кредита (пълно или частично) или в случай на промяна на кредитния
продукт, на валутата по кредита или на каквато и да е друга промяна по кредита,
извършена по инициатива на кредитополучателя, в резултат на която се намаляват
срока или лихвата по кредита. Пропорционалната част от кеш бонуса,
която
подлежи на връщане при осъществяването на някое от обстоятелствата се изчислява
като 5 % от размера на предсрочно погасената главница (респ. от размера на
остатъка по главницата към датата на осъществяване на някое от посочените в
предходното изречение обстоятелства) се умножава по броя на оставащите
месеци от срока на кредита и се разделя на цялата продължителност на кредита в
месеци.
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 11.08.2008 г. банката е
предоставила на кредитополучателя кеш бонус на съгласно уговореното в договора
и не е извършено възстановяване на така предоставената сума. Следователно, искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск
за законна лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на
вземането.
По разноските:
С
оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят направените разноски (за държавна такса, експертизи, адвокатско
възнаграждение) съразмерно с уважената част на исковете, а именно – 1850,61 лв.
– съдебни разноски и 1920 лв. – адвокатско възнаграждение.
С
оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на делото, на ответника следва да
се присъдят направените разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно - делото се отличава с фактическа и правна сложност, обусловена
от броя на заведените искове и предмета на делото. На ответника следва да бъдат
присъдени съдебни разноски в размер на 357 лв., както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2393,93 лв.
По
изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете, предявени от Д. Д.П., ЕГН **********,
срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК -*******, както следва:
-
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП е
нищожна клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL40907/31.07.2008r. В ЧАСТТА, че при служебното превалутиране на
налични средства на кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита
се прилага курсът „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към
„датата на превалутирането“, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за установяване
нищожност на клаузите
по чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2, както и в чл. 6, ал.
2 ЗЗП (относно частта на клаузата, която не е прогласена за нищожна),
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК -*******, да заплати на Д. Д.П., ЕГН **********,
следните суми:
-
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 32194,78 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната
разлика между швейцарски франк и евро за периода 19.05.2015 г. - 20.05.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от 20.05.2020 г.до окончателното плащане,
- на основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1169,28 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в редица негативни изживявания
като притеснения, стрес и неудобства, причинени от незаконосъобразното
едностранно увеличение на размера на лихвения процент, ведно със законната
лихва, считано от 20.05.2020 г. до окончателното плащане на вземането;
- на основание 86 ЗЗД сумата от 593,93 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1169,28 лв., присъдена за обезщетение за причинени неимуществени вреди за
периода 20.05.2015 г. – 20.05.2020 г.;
КАТО ОТХВЪРЛЯ:
- иска с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТА
над сумата от 32194,78 лв. до пълния предявен размер от 41699,27 лв., платени
без основание поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода
19.05.2015 г. - 20.05.2020 г., като неоснователен;
- иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2300.81 евро /4499.99 левова равностойност/, представляваща
надвнесена сума над първоначално договорения размер на възнаградителната лихва
за периода 19.11.2016г. - 20.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
20.05.2020г. до окончателното плащане на вземането;
- иска с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от
1169,28 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. за причинени неимуществени
вреди за периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г. като Неоснователен като за
сумата от 1169,28 лв. до 2000 лв. искът за претърпените неимуществени вреди в
периода 11.11.2008 г. - 20.05.2015
г.
е погасен по давност;
- иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТА над 593.93 лв. до пълния предявен размер
от 12 079,83 лв., представляващ обезщетение за забава за периода 11.11.2008г. –
20.05.2020г. върху иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.;
- иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
сумата от 785,70 евро (с левова равностойност 1536,66 лв.), представляваща
неоснователно заплатена сума за имуществена застраховка на недвижим имот, ведно
със законната лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане на
вземането;
- иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 100.00 лева, представляваща неоснователно
заплатена сума за възстановяване на „кеш бонус” за периода от 19.11.2016г. до
20.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2020г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД,
ЕИК -*******, да заплати на Д. Д.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1850,61 лв., представляваща направени
съдебни разноски, и сумата от 1920 лв. –адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д.П., ЕГН **********,
да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК -*******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 357
лв., представляваща съдебни разноски и 2393,93
лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: