Решение по дело №3593/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 608
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 16 май 2018 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20175220103593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

        ,гр.Пазарджик, 16.05.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдията Вълчева гр. дело №3593 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

        Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "***********“ №*, офис сграда *****, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Николина Станчева, чрез пълномощника М.М.Р. - юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес ***, офис *против С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът,чрез пълномощника си, твърди, че на 19.02.2016г. между „Микро Кредит" АД и С.С.Р. е сключен договор за заем CrediHome №1161-10131952 по силата, на който дружеството му е предоставило заем в размер на 450,00 лева. Твърди, че условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Твърди, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 508,40 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.

Сочи, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие, с които е сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условия, при които е подписан договорът, заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която е в размер на 58,40 лева, на 31 равни седмични погасителни вноски, в размер на 16,40 лева, като първата погасителна вноска е платима на 29.02.2016г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 508,40 лева.

Твърди, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 19.02.2016г. между „Микро Кредит" АД и С.С.Р. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10131952, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора, клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 97,65 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 31 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 3,15 лв., при първа погасителна вноска, платима на 29.02.2016г.

          Сочи, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия, по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 31 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 7,43 лева, платими считано от 29.02.2016г. или обща сума за застрахователна премия - 230,33 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

          Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава, както следва: - по договор за заем: 32,01 лв. за периода от 1.03.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; - по договор за допълнителни услуги: 20,65 лв. за периода от 1.03.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

          Посочва, че срокът на договора е изтекъл на 26.09.2016г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

          Твърди, че заемополучателят не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.

          На 10.06.2016г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* по силата, на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу С.С.Р., произтичащи от Договор за заем CrediHome №1161-10131952 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10131952 и двата от дата 19.02.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. На длъжника е изпратено Уведомително писмо с известие за доставяне за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит" АД със статус: „получателят отсъства".

          Алтернативно моли да се приеме като доказателство към настоящата искова молба - уведомлението за извършената цесия с №УПЦ-П-МКР/1161-10131952, изхождащо и подписано от „Агенция за събиране на вземания" АД, в качеството му на пълномощник на цедента, което да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Посочва, че в случая следва да се има предвид, че „Агенция за събиране на вземания" АД изрично е упълномощено от името на цедента да уведоми по законоустановения ред всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на дружестото - цесионер, за сключения на 16.01.2015г. Рамков договор за цесия. Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009г., II ТО, ТК, постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано".

          Твърди, че в тази връзка за „Агенция за събиране на вземания" АД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №2410/2017г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба.

          Моли съда да постанови съдебен акт по силата, на който да признае за установено по отношение на С.С.Р., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 889,05 лв., от които: главница 450,00 лв., договорна лихва - 58,40 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 97,65 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: 230,33 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., лихва за забава по договор за заем: 32,01 лв. за периода от 1.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, лихва за забава по договор за допълнителни услуги: 20,65 лв. за периода от 1.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Моли съда да осъди ответната страна да им заплати и направените в заповедното производство разноски, както и направените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

          Към исковата молба са представени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.  

          В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната писмена молба с вх.№8473/16.04.2018г., поддържа изцяло предявения установителен иск. Моли съда, при наличие на предпоставките на чл.238-чл.239 от ГПК, да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноските.    

Ответникът, редовно призован на основание чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща свои представител в съдебно заседание.

Съдът счита направеното от ищеца, чрез пълномощника му, искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответникът не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на подадената искова молба. Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание, а така също не направи и искане за разглеждането му в негово отсъствие. Приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените му съобщения по делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От друга страна, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети писмени доказателства.  

При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

          Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 50 лева, както и направените в настоящето производство разноски за държавна такса в размер на 275,00  лв., съгласно приложения разходен документ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

          По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               

 

Р    Е    Ш   И:

         

          По иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."***********“ №*, офис сграда *****, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Н. С. против С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Р., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на 889,05 лв., от които: главница 450,00 лв., договорна лихва 58,40 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд – 26.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: 97,65 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: 230,33 лв. за периода от 29.02.2016г. до 26.09.2016г., лихва за забава по договор за заем: 32,01 лв. за периода от 1.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда - 26.06.2017г., лихва за забава по договор за допълнителни услуги: 20,65 лв. за периода от 1.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда - 26.06.2017г., за които е издадена Заповед №1568 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2017г. по ч.гр.д.№2410/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          ОСЪЖДА С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."***********“ №*, офис сграда *****, ет.*, офис *, представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Н. С. сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 50 лева, както и направените в настоящето исково производство разноски за държавна такса в размер на 275,00  лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, определен от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

На основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.                                                                   

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: