РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Габрово, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ч. Й. М., подадена
чрез пълномощника адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№112/2020г. на РС-
Габрово.
В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения в
първоинстанционното производство, както и за незаконосъобразност и необоснованост на
постановения съдебен акт. Жалбоподателят се позовава на нарушаване принципа на
състезателното начало по чл.8 ГПК и чл.142,ал.2 ГПК и лишаване от правото да се запознае
със заключението по делото и постави въпроси по него, поради неуважаване молбата на
пълномощника на страната от 30.08.2021г. за отсрочване на насроченото за 03.09.2021г. с.з.
за друга дата , поради влошено здравословно сътояние на пълномощника. Оспорва се
дължимостта на исковата сума. Сочи се ,че издадената фактура,сама по себе си не е
основание за плащане и че ответникът не е доказал да е дължима фактурираната сума в общ
размер на 131,27лв. Излагат се доводи,че ищецът цели връщане на получена от ответника
сума, като получена при отсъствие на правно основание. Прави се позоваване на
фактическия състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че сумите над договорения кредитен
лимит от 50лв. ,са платени без основание .
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на
1
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, алтернативно – да бъде постановен
нов съдебен акт.
С депозираната писмена защита ответникът е приложил и отговор на въззивната
жалба ,за който твърди,че е бил изпратен на РС-Габрово по имейл на 22.11.2022г.
По делото няма данни,че неприлагането преди приключване на о.с.з. във въззивното
производство ,на представения от ответника с писмената защита писмен отговор на
въззивната жалба , е поради пропуск на деловодството на РС-Габорво. Липсата на писмен
отговор е констатирана с определението на ГОС от 29.11.2021г. за насрочване на делото
пред въззивната инстанция, като не се установяват обективни пречки за страната да
представи писмения отговор на въззиввната жалба до с.з. на 25.01.2022г. С оглед на това
изложените в него доводи следва да се съобразят като допълнение към писмените бележки
на ответника, към които е приложен.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил, като неоснователен и
недоказан, предявения от Ч. Й. М. иск по чл.55,ал.1 ЗЗД срещу „А1 България“ЕАД за
заплащане на сумата от 81,27лв. с ДДС, явяваща се разликата над 50лв.,заявен кредитен
лимит за мобилна услуга №**********, по фактура №**********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, и е възложил разноските по делото в тежест
на ищеца.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивната жалба, е
валидно и допустимо.
Жалбоподателят е оспорил процесуалните действия на първоинстанционния съд за
провеждане на о.с.з. на 03.09.2021г. без участието на пълномощника на ищеца, от когото е
имало подадена молба да бъде отсрочено това съдебно заседане поради влошено
здравословно състояние, с 14-дневно домашно лечение, която молба е била оставена без
уважение.
От доказателствата по делото се установява,че в първоинстанционното производство
всяка от страните е направила своите доказателствени искания ,по които съдът се е
произнесъл с определение от 19.05.2021г. и в с.з. на 08.07.20201г., проведено с участието на
пълномощниците на страните ,като в това съдебно заседание е допусната комплексна
СТСчЕ. Експертизата е депозирана в съда на 23.08.2021г. Същата е получена от
пълномощника на ищеца на 11.10.2021г. /удостовереното на л.102/. В проведеното с.з. на
03.09.2021г.,без участието на представител на ищеца, е прието заключението на
експертизата. Удостовереното с представената пред първоинстанционния съд медицинска
документация и в молбата вх.№261907 от 31.08.2021г./л.111/, касае период от 14 дни ,
2
считано от 30.08.2021г., за невъзможност на пълномощника на ищеца да осъществи
процесуално представителство поради заболяване. След отпадане на това обстоятелство, не
се сочи обективна причина, поради която пълномощникът не е могъл да се запознае с
изготвената по делото експертиза и с протокола от с.з. от 03.09.2021г. ,и до постановяване
на първоинстанционното решение на 01.10.2021г. да заяви становище по тях или искане за
отмяна хода по същество и извършване на процесуални действия във връзка с приетото
заключение. Предвид възможността ищецът да заяви своето становище по представеното и
прието в о.з.с. на 03.09.2021г. пред РС-Габрово заключение, и при въззивното обжалване на
решението , в случая не се установява допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд с провеждане на о.с.з. на 03.09.2021г. без участието на
пълномощника на ищеца, което да е лишило страната от правато й на защита, което право е
упражнила с подадената въззивна жалба ,по която е образувано настоящото производство.
С предявения от ищеца осъдителния иск ,съгласно изложените в исковата молба
твърдения, процесната сума от 81,27лв. се претендира като недължимо платена на
ответника, формирана като разлика между сумата по фактура №***от 131,27лв. с ДДС и
сумата от 50лв.,заявен кредитен лимит за мобилна услуга №**********.
При преценка основателността и доказаността на исковата претенция,
първоинстанционният съд е взел предвид относимите към спора доказателства и
установените въз основа на тях обстоятелства .
От доказателства по делото се установява,че ищецът като абонат ползва предоставена
от ответника мобилна услуга за №**********,с уговорен кредитен лимит от 50лв.
За ползвани от ищеца мобилни услуги за периода 28.10.2019г.-27.11.2019г. , от
ответника е издадена фактура №***/02.12.2019г., в която за №********** е начислена общо
сумата от 109,39лв. без ДДС /131,27лв. с ДДС/, включваща такси от 7,49лв. и 4,15лв., и
97,75лв. разговори .
От приетото по делото заключение на комплексната СТСчЕ се установява, че в
ответното дружество се използва специализиран софтуер за анализ на риска ,посредством
който се следи за целостта на трафичните данни при преноса им между мрежовите
елементи. В билинг частта са разработени редица проверки на данните, с които се гарантира
правилността на информацията, която се включва в клиентските фактури. Използва се
софтуер на трета ,независима страна - Амдокс. Във всички компании, част от А1 Groupе ,е
действаща “Политика за ининформационна сигурност”. „А1 България” ползва софтуер на
Амдокс за своите рейтинг и билинг системи, като служителите на дружеството нямат достъп
до тях, но контролират коректността на данните и правилното функциониране на системите.
Билинг и рейтинг базите данни на Амдокс са сертифицирани . По този начин се гарантира
сигурността на трафичната информация, като практически е невъзможно манипулиране на
данни. Гаранция срещу манипулации е и въвеждането на т.нар. „разделение на функциите „
- изпълнението на процесите по рейтинг / дейността по остойностяване на отделните
разговори / и билинг /отразяването им в месечните фактури/, е разделено между различни
3
служители и екипи. Оспорените от ищеца услуги са предоставени , правилно оценени и
фактурирани. В Приложение А към фактура №********** от 02.12.2019г., с период на
фактуриране 28.10.2019г.-27.11.2019г. ,разговорите са за брой минути, брой разговори и
стойност в лева. За периода на фактуриране има разговори извън пакета за разговори към А1
– 23 минути, 11бр. ,на стойност 5,75лв. без ДДС; към Теленор – за 1 минута,1бр.,на
стойност 0,25лв. без ДДС и към Виваком – за 366 минути, 24бр., на стойност 91,50 лева без
ДДС. На №********** са били изпратени SMS за достигане на кредитния лимит – на
20.11.2019г. за досигане на 75% от кредитиния лимит; на 20.11.2019г. за достигане на 90%
от кредитния лимит ,и на 21.11.2019г. за надвишаване на кредитния лимит.
Констатациите на комплексната СТСчЕ не са опровергани и няма установени данини
по делото ,които да дават основание да се приеме заключението като некомпетентно и
необосновано.
Неоснователно е възражението на ищеца,че ответникът не е доказал дължимостта на
фактурираната сума ,тъй като приложение А към фактурата , е частен документ ,изходящ от
ответника и не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него данни.
Отразените в приложение А данни към процесната фактура са потвърдени от
заключението на комплексната СТСчЕ, което е изготвено от експерти със съответната
квалификация. От същото се установява,че ответникът ползва външен софтуер и няма
техническа възможност за минипулиране на данни .Съгласно заключението на СТСчЕ
оспорените от ищеца услуги са предоставени , правилно оценени и фактурирани.
При така установените обстоятелства ,фактурираната сума от 131,27лв. с ДДС по
факура №********** за мобилна услуга №**********, е дължима на ответника.
Исковата претенция за недължимост на част от фактурираната сума от 81,27лв. с
ДДС , се основавава на ползваната услуга „кредитен лимит“ от 50лв.
От заключението на СТСчЕ се установява,че на №********** са били изпратени три
SMS съобщения за уведомяване за достигане и за надвишаване на кредитния лимит.
Преустановен ли е и кога достъпът до услугата, след достигане на кредитния лимит, е
обстоятелство, което не освобождава абоната от задължението да заплати стойността на
ползваните мобилни услуги над кредитния лимит. В този смисъл се е произнесъл и СРС с
цитираното във въззивната жалба решение по гр.д.№35274/2013г. /на което се е позовал и
отоветникът/.
Дали има неизпълнение на поето от ответника задължение към ищеца като ползвател
на услугата „кредитен лимит“ , е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като исковата
сума се претендира не като обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение
, а като неоснователно извършено имуществено разместване и липсата на правно основание
за престирането на исковата сумата от 81,27лв. с ДДС от ищеца на ответника в хипотезата
на чл.55,ал.1 ЗЗД.
На основание изложеното въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното
първоинстанционно решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изхода на спора, на ответника са дължими направените разноски за
въззивното производство .В случая такива са за юрисконсултско възнаграждение, което на
основане чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ,следва да се присъди в
минималния размер от 100лв. ,на основание чл.78,ал.8 ГПК.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260217 от 01.10.2021г. по гр.д.№112/2020г. на Районен
съд –Габрово.
ОСЪЖДА Ч. Й. М., ЕГН**********, от гр.Г., ул.”Ч.”№**, да заплати на „А1
България”ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление :гр.София, район
Илинден, ул.”Кукуш”№1, сумата от 100лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5