Решение по дело №2876/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 109

 

град Пловдив, 20.01.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд - Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно  заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                  

                                                 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА  

                                                                       СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №  2876 по описа  за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  ЦУ на НАП против решение № 1442 от 07.09.2021г. по а.н.д. № 2177/ 21г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 505081-F528668 от 09.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Лукойл България“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.16а, ал.2  от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във вр. с § 31, ал.3 от ПР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като се изтъква се необоснованост на съдебното решение, като се счита, че същото е пряка последица от непълнотата на обсъдените доказателства и изложени доводи, както и неправилност поради липсата на фактически констатации от страна на първата съдебна инстанция и противоречие със закона. Твърди се нарушението да е установено по безспорен начин, като не споделя развитите от районния съд съображения за датата на установяване на нарушението. Счита, че едва на датата 14.11.2019 г. дружеството е представило документи за регистрирано ЕСФП, след което в тримесечния срок от откриване на нарушителя е бил съставен и АУАН. Твърди се също, че срокът за проверка на НАП и БИМ не е императивен, а инструктивен, както и че за жалбоподателя този срок е ирелевантен. Счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да се отмени решението на районния съд, а НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – „Лукойл България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в постъпил по делото отговор на касационната жалба излага доводи по съществото на спора, като счита, че нарушението е извършено на 21.06.2019 г., от която дата е започнал да тече тримесечният срок по ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като още на 17.06.2019 г. от момента на подаване на заявлението за регистрация на ЕСФП в НАП, на органа е било известно, че на 21.06.2019 г. е трябвало да получи блок-схемата към ЕСФП. Посочва, че за момента на узнаване от органа на факта на нарушението релевантна не е датата на закъснялото подаване на блок-схемата, а моментът на първоначална регистрация на ЕСФП, защото именно с нея законът обвързва тридневния срок за подаване на блок-схемата. Поради това твърди, че тримесечният срок не е бил спазен. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Окръжна прокуратура – Пловдив чрез представителя си изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Пловдив, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, възраженията и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното решение на районния съд отменено наказателното постановление, с което на дружеството „Лукойл България“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с §31 ал.2 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.18 г.) във връзка с чл.118 ал.4 т.5 ЗДДС.

Установява се от фактическа страна, че на 14.11.2019 г. при извършена проверка от органите по приходите на обект: - Бензиностанция Б125, находяща се в гр. Пловдив, бул. "Княгиня Мария Луиза" №272, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е предоставило в срок по електронен път в НАП блок-схема на ЕСФП, регистрирана в обекта. Установено е също така, че лицето, стопанисващо обекта и използващо регистрирано ЕСФР, не е подало в срок заявление по образец, съгласно разпоредбата на чл. 16а ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и приложение № 25 до ТД на НАП по електронен път, с посочена блок-схема на ЕСФР, съдържаща всички нейни компоненти и връзките между тях, както и местата на пломбиране. Заявлението било подадено по електронен път на 05.08.2019 г. с вх. № 000029-44872/07.08.2019 г.

За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е достигнал до извод за  неговата незаконосъобразност, като е приел, че  АУАН е съставен в нарушение на чл.34 от ЗАНН, като е изложил и подробни мотиви в тази връзка.

Административен съд – Пловдив, след анализ на събраните и относими за спора доказателства, отнесени към нормите на ЗДДС, Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,  намира за установено следното.

Настоящата касационна инстанция споделя на районния съд за допуснато съществено нарушение, което от своя страна е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Неведнъж съдебната практика изтъква, че производствата по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно указаните в закона срокове, в частност и тези, посочени в нормата на чл.34 от ЗАНН.

Съгласно сочената разпоредба, сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни. В този смисъл са и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС. Давностните срокове от своя страна са институт на материалното право, поради което за тях съдът следи служебно.

Съгласно нормата на чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, т.е. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение – действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административни наказания. Под откриване на нарушителя следва да се разбира, не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът – времето, в което е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Другото би означавало да се даде възможност на началото на давностния срок да е зависим от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН - да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или, ако е изтекла една година от извършване на нарушението / в случая две години/, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното следва да се прекрати. Предвид посоченото, пропускането на краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен /двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението.

В случая се установява, че заявлението по чл.16а ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,  е подадено от жалбоподателя на 05.08.2019 г., вместо в срока до 20.06.2019 г./ четвъртък/. Нарушението е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 20.06.2019 г., а именно на 21.06.2019 г. От момента обаче на подаването на заявлението от дружеството – на 05.08.2019 г./ и най-късно на 07.08.2019г., когато то е било входирано с вх.№ 000029-44872/ приходната администрация вече е уведомена на неспазването на това задължение от страна на дружеството и за нея тече срок за съставяне на АУАН.

Както правилно е отбелязано в НП съгласно § 31, ал.3 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г., доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) В срока по ал. 1 ЕСФП се регистрира в НАП по досегашния ред, като чл. 16а, ал. 1 не се прилага. В тридневен срок от датата на регистрацията на ЕСФП лицето по чл. 3 подава блок-схема по чл. 16а, ал. 2. Съгласно чл.16а, ал.2 от Наредбата  (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) Заявлението по ал. 1 трябва да е придружено с блок-схема на ЕСФП, съдържаща всички нейни компоненти (централно регистриращо устройство, средства за измерване на разход, нивомерна измервателна система, концентратор/преобразуващо устройство, както и всички допълнителни модули) и връзките между тях, както и местата на пломбиране. Заявлението по ал. 1 и придружаващата го блок-схема могат да бъдат подадени и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.

Както се посочи по-горе нормата на § 31, ал.3 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 от 2006 г. предвижда, че в този случай чл. 16а, ал. 1 от Наредбата  ( в изменението, Доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) не се прилага, т.е. не е необходимо преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 да подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта, а  Българският институт по метрология да го препраща в НАП. Предвид така посочените разпоредби, приложими за процесния период, съдът намира, че контролните органи на приходната администрация на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП са имали обективната възможност да констатират нарушението към момента на подаването на заявлението, тъй като за лицето не съществува задължението на чл.16а, ал.1 от Наредбата във връзка с § 31, ал.3 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 от 2006 г. ( в редакцията й  с Доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.)

Съдът намира, че към посочената дата – 07.08.2019 г. са били налице всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. В този случай тримесечният срок, в който може да се състави АУАН на жалбоподателя е започнал да тече от 08.08.2019 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 25.11.2019 г., след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Предвид така описаната и актуална към извършване на нарушението  до съставянето на АУАН нормативна уредба, съдът намира, че позоваването от страна на касатора на нормата на чл.16а, ал.3 (в редакцията с Доп. - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) е неоснователно. Сочената норма предвижда в 14-дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ да извършват проверка на място в обекта за съответствие на ЕСФП с одобрения тип и одобряване на предоставената блок-схема. По преценка и при необходимост контролните органи могат да изискат коригиране на предоставената блок-схема. Поставянето на пломби и ограничаването със стикери на достъпа до входовете за комуникация, които не се използват от ЕСФП, се извършва от БИМ.

Посоченият срок за проверка на обекта не е инструктивен, защото е свързан с установяване съответствието на ЕСФП с одобрения тип и одобряване на предоставената блок-схема на обекта, както и поставянето на пломби и ограничаването със стикери на достъпа до входовете за комуникация, а още в по-малка степен може да се приеме, че същият прекъсва действието на срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като всички документи са били подадени още със заявлението пред ТД на НАП.

Административнонаказващият орган не е съобразил с посочените обстоятелства и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт едва на 25.11.2019 г., е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

          Поради изложеното съдът намира, че не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което оспореното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

          Предвид изхода от спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски, а от ответника такива не се претендират.

          Ето защо, Административен съд – Пловдив, XXIV състав, 

 

Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1442 от 07.09.2021г. по а.н.д. № 2177/ 21г. по описа на Районен съд – Пловдив.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 2.