№ 10652
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. АТ. П.
като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело №
20221110100161 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „АКПЗ“
ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от
договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „сума за пакет
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги“ не попада в приложното поле на
чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи
никакво конкретно поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като
не става ясно за конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е
задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по
същество такива свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът
императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От
изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на
клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е
очевиден и с оглед размера на процесното вземане, което надхвърля 44 % от заетата
главница и значително надхвърля размера на дължимата по договора възнаградителна
лихва.
1
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение за сумата за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „АКПЗ“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 265,44 лв., представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2