№ 2338
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20221100508341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 - ал. 4 във връзка с чл. 435, ал.
1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на взискателя „Е.-Т.**“ЕООД, действащ чрез
адв. А.Н., срещу постановление от 20.06.2022 г. за прекратяване на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело № 20128630402607 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Б.Х. с рег. №863 и район на действие –
Софийски градски съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
прекратителното постановление. Твърди се, че не е налице хипотезата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия по изпълнителното дело съответно с молба от
20.07.2020 г. и от 30.05.2022 г., с които е поискал извършване на
изпълнителни действия. Поддържа се също така, че дори и да е настъпила
перемпция в един по ранен период от време, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
1
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
На тези основания се настоява за отмяна на атакуваното постановление за
прекратяване на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК, другата страна - длъжникът по
изпълнението „А.-С.“ ООД, не е представил възражения по жалбата и не е
изразил становище.
ЧСИ С. Б.Х. е депозирала мотиви по обжалваното действие. В тях е
посочила, че намира жалбата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и
материалите по делото, намира следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело е преобразувано в такова от
предаденото на ЧСИ С. Б.Х. за продължаване на изпълнителните действия на
изпълнително дело № 20127480400493 на ЧСИ М.И., peг. № 748 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд - Монтана. Взискател по делото е „Е.-Т.**“
ЕООД, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2007 г.,
издаден по гр. дело № 1399/2006 г. по описа на Софийски апелативен съд , VI
състав, срещу длъжника „А.-С.“ ООД, за заплащане на парични задължения.
Видно от материалите по изпълнителното дело е, че с молба вх. №
141811/18.11.2016 г. взискателят „Е.-Т.**“ ЕООД е поискал предприемане на
изпълнителни действия – налагане на запор върху МПС и запор върху част от
получаваната от управителя на дружеството – длъжник пенС..
С молба с вх. № 17753/26.06.2020 г. взискателят е поискал отново от
съдебни изпълнител предприемането на изпълнителни действия - извършване
на справка за банкови сметки, както и за получавани доходи от длъжника и
запорирането им.
С нова молба от 30.05.2022 г. е направено искане от страна на „Е.-Т.**“
ЕООД да бъдат предприети изпълнителни действия - запор на банкови сметки
и получавани доходи от длъжника, както и налагане на възбрани на
притежавано от длъжника недвижимо имущество.
Със съобщение с изходящ № 24092/20.06.2022 г. взискателят е уведомен
на 21.06.2022 г., че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
2
производство по изпълнително дело № 20128630402607 е прекратено.
На 05.07.2022 г. с вх. № 38143 по описа на ЧСИ С. Б.Х. е постъпила
жалба, подписана с електронен подпис и подадена от „Е.-Т.**“ ЕООД чрез
адв. А.Н., срещу постановлението от 20.06.2022 г. за прекратяване на същото
изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице - взискателя по изпълнението, срещу
подлежащо на обжалване по чл. 435 ал. 1 ГПК действие на съдебния
изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г.
по т. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
3
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Взискателят в случая е поискал изпълнително действие с молба вх. №
141811/18.11.2016 г., с която е поискано да бъде наложен запор върху МПС на
длъжника, след извършване на справка за наличие на такова. Т.е. срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от тази дата. Ново изпълнително
действие е било поискано от взискателя, както и самия той твърди в жалбата
си, с молба с вх. № 17753/26.06.2020 г. Същата обаче е подадена извън
законоустановения двугодишен срок. Последното изпълнително действие по
изпълнителното дело е поискано на 30.05.2022 г., след което в продължение
на повече две години не са били искани никакви изпълнителни действия,
поради което производството е било прекратено ex lege с изтичане на
двегодишния срок, т.е. на 18.11.2018 г. Ирелевантно в случая е, че между
4
молбите от 26.06.2020 г. и 30.05.2022 г. няма изтекъл двугодишен период, тъй
като и двете молби са подадени след като още на 18.11.2018 г. е настъпило
прекратяването на изпълнителното производство.
Като неоснователни съдът намира и възраженията в жалбата за
незаконосъобразност на прекратителното постановление поради
неизпълнение на задължение на ЧСИ да образува отделно изпълнително дело,
след настъпилата вече перемпция, по новото искане за извършване на
изпълнителни действия , тъй като старото е прекратено по право. Вече беше
изтъкнато, че прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а издаването на
постановление за това от съдебния изпълнител има само декларативен
характер, като според мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№2/2013 г., ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. В тази насока и въобще липсват задължения за
съдебния изпълнител да указва на взикателя възможността да образува ново
изпълнително дело по изпълнителния лист, въз основа на който е било
образувано перемптираното такова. Още повече няма нормативно основание
за съдебния изпълнител служебно да образува ново изпълнително дело,
когато по прекратено вече на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително
дело постъпят искания на взискателя за извършване на изпълнителни
действия.
Поради изложеното обжалваното постановление е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 във връзка с чл.
435, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 20.06.2022 г., с което на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително дело №
20128630402607 по описа на частен съдебен изпълнител С. Б.Х. с рег. №863.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6