Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е     № 352

 

гр.  Хасково, 10.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд……………...…………………………………………………… в открито

заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА

                                                                                  ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

     при секретаря Г.К.…...……….………………………………и в присъствието на прокурора……………………………….………….………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А  в.гр.д.№ 454 по описа за 2019  год., взе предвид следното:

                                                                                  Производството   е    по чл.258 и сл. от ГПК.

                                                                                   ВЪЗЗИВНИКЪТ    – ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО *** – гр.*** е останал недоволен от Решение № 15 / 04.06.2019 год., постановено по гр.д. № 11 / 2019 год. по описа на Районен съд - Ивайловград, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд  постанови друго, с което отхвърли предявения  иск.

                                                                       ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Д.Г. К. – оспорва жалбата.

                                                               Съдът,      след      преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                                       Първоинстанционния съд е бил сезиран с  иск, предявен от Д.Г.К. против Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство – ***“ – гр.*** за отмяна на дисциплинарно наказание ***, наложено със Заповед № РД – 11 - 5  от 13.12.2018 год., издадена на основание чл. 192, ал.1, чл.195, ал.1 от КТ на директора на поделението.  Заявеното в исковата молба твърдение на ищеца е, че не е допуснал нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание.

                                                                       Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността ***, съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 19.06.2018 год., представено и прието като писмено доказателство.

                                                                       Като безспорно съдът приема и това, че със Заповед от 08.01.2018 год. на директора на ТП – ДГС – Ивайловград е разпоредено на ищеца да бъде предоставен достъп до Интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите, с възможност за издаване на позволителни за сеч при изпълнение на служебните си задължения.

                                                                       В изпълнение на цитираната заповед, въззиваемият с процесуалното качество на ищец по делото пред първоинстанционния съд е издал позволително за сеч № *** от 11.10.2018 год.

                                                                       Страните по делото не спорят и досежно това, че  позволителното за сеч е издадено от ищеца въз основа на изискуемите за това документи, изчерпателно изброени в нормата на чл.52, ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, включващи и одобрен карнет – опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, съгласно т.2 от цитирания законов текст.

                                                                       Безспорно е и това, че при извършена теренна проверка, констатациите от която са отразени в протокол от 14.11.2018 год., е установено, че не е извършено маркиране за терена, за който е  издаденото от ищеца позволително за сеч, поради което е разпоредено същото да бъде обезсилено.

                                                                       Издаването на позволително за сеч без да са маркирани всички дървета, подлежащи на сеч в отдела, е вменено в отговорност на ищеца, като му е наложено  наказание ***, определено с атакуваната заповед. От съдържанието на заповедта се установява още, че извършеното от ищеца е прието от работодателя като „неизпълнение на възложената работа“ по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 от КТ.

                                                           При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че от страна на ищеца не е допуснато  неизпълнение на възложената му работа, предвид липсата на доказателства от страна на работодателя, комуто се възлага и доказателствената тежест  при иск за отмяна на дисциплинарно наказание ***, установяващи вида на конкретното нарушение. От една страна, нито в длъжностната характеристика, нито в Закона за горите, нито в Наредбата за сечите в горите не е вменено в отговорност на лицето, оправомощено да издаде  поисканото позволително за сеч, да извърши теренна проверка с цел установяване  извършено ли е или не маркиране на дървесината в отдела. Съгласно чл.50, ал.1 от Наредбата, маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл.235 от Закона за горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“, по отношение на които лица ищецът няма контролни функции, видно от приложената по делото длъжностна характеристика. Нещо повече, карнет – описът, приет като писмено доказателство по делото,  приложен в досието по издаване на позволителното за сеч, е било одобрено от директора на ответното ТП, като от формална страна документът е отговарял на изискванията за редовност, при което отговорността за съставянето му и доколкото съдържанието е отговаряло на действителното положение, не следва да се вменява в отговорност на ищеца.                                        

                                                           Достигайки до същия краен извод за незаконосъобразност на заповедта, с която на ищеца е наложеното дисциплинарно наказание *** и отменяйки същата, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

                                                           Като необоснован съдът намира изложеният във въззвивната жалба довод на недопустимост на иска, обоснован с твърдения за липса на правен интерес от предявяването му, с оглед извършеното впоследствие – след издаването на атакуваната заповед, уволнение на ищеца, предвид обстоятелството, че към настоящия момент наложеното дисциплинарно наказание *** не е заличено, поради неизтичане на  предвидения в нормата на чл.197, ал.1 от КТ, едногодишен срок, поради което за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска за отмяната му и след извършеното впоследствие уволнение.

                                                           Мотивиран така, съдът

 

 

                                   Р                                 Е                                 Ш                               И

 

 

                                                           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15 от 04.06.2019 год., постановено по гр.д. № 11 / 2019 год. по описа на Районен съд – Ивайловград.

                                                           ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – ***“ – гр.*** да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат П.К. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

                                                          

                                                           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: