РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1073/27.5.2021г.
гр. Пловдив, 27.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3083 по
описа за 2020г. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 226 от АПК и
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е след като с решение № 14524/24.11.2020г.,
постановено по адм. дело № 8036 от 2020г. по описа на ВАС, Първо отделение, е
отменено решение № 963/10.06.2020г., постановено по адм. дело № 2382 от 2018г.
по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, в която е ОТМЕНЕН РА № Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г.,
издаден от В.А.– началник сектор, възложил ревизията и В.Г.– главен инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Съгласно задължителните указания на касационната инстанция, следва да
бъдат обсъдени събраните доказателства
относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за
провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като бъдат изложени
аргументи относно получените доставки от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
получени доставки по оригинални фактури, посочени в РД по номер, дата и
доставчик, които са налични при РЛ, но не са намерили счетоводно отражение и
получени доставки по неподписани фактури, за голяма част от които са налични
доказателства за транспортиране на стоките до обект на РЛ (пътни листове и GPS разпечатки
за следене на маршрути на МПС за разносна търговия). В тази връзка, следва да
бъде направено разграничение между неподписаните фактури, като се приеме за
доказано получаването на стоките по всички фактури, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД
КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по всички фактури, които са били налични в оригинални
екземпляри в счетоводството на РЛ, но не са осчетоводени и по всички фактури,
за които доставчиците са представили доказателства за транспортиране на стоките
до обект на РЛ. Следва да бъдат обсъдени доставките от всеки един от
доставчиците по установения механизъм, съответно да бъдат определени данъчна
основа за облагане с пряк и косвен данък, ведно с прилежащите лихви.
Настоящото съдебно производство е образувано по жалба
на И.Х.Ж., ЕГН: **********, с ЕТ „ЖИД – И.Ж.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г., издаден от В.А.-
началник сектор, възложил ревизията, и В.Г.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 369/28.06.2018г. на И.П. директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за
периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. в общ размер на 94 201,36лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 36 024лв.; допълнително установена
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 816,63лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 494,15лв., за 2012г. в размер на
1 638,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 823,67лв., за 2013г. в
размер на 949,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 380,68лв., за 2014г.
в размер на 716,87лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 214,63лв., за 2015г.
в размер на 632,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 125,01лв. и за
2016г. в размер на 1 328,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
127,68лв.
Решение № 963
от 10.06.2020г.,
постановено по адм. дело № 2382 от 2018г. по описа на Административен съд –
Пловдив, В ЧАСТТА МУ, в която е ПОТВЪРДЕН Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г., издаден от В.А.-
началник сектор, възложил ревизията, и В.Г.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 369/28.06.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в общ
размер на 25 576,55лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 748,18лв.
и допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2011г. в размер на 1 512,02лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
914,93лв., за 2012г. в размер на 1 169,46лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 587,72лв., за 2013г. в размер на 915,18лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 366,95лв., за 2014г. в размер на 1 213,06лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 363,11лв., за 2015г. в размер на 251,94лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 49,77лв. и за 2016г. в размер на 342,54лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 32,92лв. Е ВЛЯЗЛО В СИЛА на 01.07.2020г.
Според дружеството - жалбоподател ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Немотивиран е изводът на
органите по приходите за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, тъй
като не са налице изчерпателно изброените предпоставки за това, съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен
акт и присъждане на сторените разноски. Подробни съображения са изложени в
депозирани при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд
и пред касационната инстанция писмени защити от пълномощника адв. Б..
Ответникът, чрез процесуалния си представител юр. Г. моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита пред първоинстанционния съд при първоначалното и
повторното разглеждане на делото и касационната инстанция. Подробни съображения
са изложени в депозирани при първоначалното и повторното разглеждане на делото
писмени защити.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт
създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно
обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК
срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16002417005821-020-001/01.09.2017 г., издадена от В.А., на длъжност
началник сектор в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено начало на ревизионно производство спрямо
жалбоподателя с обхват, за определяне на задълженията на И.Ж.: - годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2011г. до 31.12.2016г.; данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г. –
31.12.2016г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2011г. –
31.12.2016г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода –
01.01.2011г. – 31.12.2016г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2011г. – 31.12.2016г., като е определен краен срок за приключването й до
3 месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено
лично на РЛ на 05.09.2017г. Със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-16002417005821-020-002/01.12.2017г. и ЗИЗВР №
Р-16003417005821-020-003/08.12.2017г. срокът на ревизионното производство е
удължен до 05.02.2018г. Последно цитираните две заповед, са издадени от същия
орган по приходите и са връчени лично на РЛ.
В хода на ревизията, на основание чл. 117
от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад № Р-16002417005821-092-001 от
19.02.2018г. Срещу същия е депозирано възражение вх. № К7-13/28.03.2018г. Въз
основа на РД и след разглеждане на възражението, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-16002417005821-091-001 от
11.04.2018г.
От страна на И.Х.Ж., регистрирана като
ЕТ с фирма “Жид – И.Ж.”, е предприето обжалване по административен ред, в хода
на което, с Решение № 369 от 28.06.2018г., и.пр. директор на дирекция “ОДОП”
- гр. Пловдив е потвърдил ревизионния
акт, В ЧАСТТА, с която спрямо жалбоподателя са определени задължения по ДДС в
общ размер на 119 777,91лв., ведно с начислените лихви – 46 772,18лв.
и задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за: 2011г. в размер на 2 328,65лв.
и лихви – 1 409,08лв.; за 2012г. – в размер на 2 808,38лв. и
лихви - 1 411,39лв.; за 2013г. в
размер на 1 864,73лв. и лихви – 747,69лв.; за 2014г. – в размер на 1 929,93лв.
и лихви – 577,74лв.; за 2015г. в размер на 884,79лв. и лихви – 174,78лв. и за
2016г. в размер на 1 670,82лв. и лихви – 160.60лв.
С оглед делегирането на правомощия по
реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по
делото са представени: Заповед РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, Заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016г. и Заповед № 4107/31.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП – гр. София.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен
административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.
Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните
за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2, във връзка чл. 118, ал. 2
и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Относно предмета на правния спор съдът
намира за необходимо да направи следното уточнение: при първоначалното
разглеждане на делото, с определение по протокол от съдебно заседание,
проведено на 10.10.2018г., съдът изрично е указал на жалбоподателя да уточни
изцяло ли обжалва ревизионния акт или само в частта, потвърдена от директора на
Д „ОДОП“ – гр. Пловдив. Процесуалният представител на жалбоподателя, в съдебно
заседание, проведено на 27.02.2020г., е посочил, че оспорва РА №
Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г. само
в частта, потвърдена с Решението на
директора на Д „ОДОП“ - гр. Пловдив, с която са определени задължения за ДДС и
ДДФЛ. Относно предмета на правния спор, при повторното разглеждане на делото е
съобразено, че съдебното решение, постановено при първоначалното разглеждане на
делото, е влязло в сила в определени свои части, посочено по-горе в настоящото
решение.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Предмет на обжалване е определената
основа по реда на чл.122 от ДОПК за облагане с данък върху доходите и данък
върху добавената стойност.
През ревизирания период лицето
осъществява дейност в обект: - с. Могила, питейно заведение
„Кафе-сладкарница-аперитив – Фантазия“, под наем, където извършва търговия с
хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Задълженото лице не е било регистрирано
по ЗДДС до издаване на оспорения ревизионен акт.
По чл.122 от ДОПК:
При извършена съпоставка на
представената търговска и счетоводна документация от лицето с данните от
извършена служебна проверка в ПП VAT 14 за издадени фактури от регистрирани по
ЗДДС лица е установено, че в счетоводството на И.Х.Ж.с ЕТ „ЖИД – И.Ж.“ за
посочените ревизирани периоди, не са намерили отражение фактури за покупки на
стоки – цигари, напитки (пиво, алкохолни и безалкохолни напитки) и хранителни
стоки (сладолед, захарни изделия, колбаси), издадени от следните дружества:
„Метро кеш енд кери България“ ЕООД, „Табак логистик груп“ АД /“Интерплан
инженеринг“ ЕАД/, „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, „Юниливър България“
ЕАООД, „Табак трейдинг партнър“ ЕООД, „Табак логистик груп Пловдив“ ООД, „Табак
груп“ ООД, „Инвестгруп“ ЕООД, „Логистика БГ“ ООД, „Йосини“ ЕООД, „Деливъри
Стара Загора“ АД, „Деливъри“ ООД, „А.З.А. груп“ ЕООД, „Рожен 1“ ООД, „Табако
трейд Стара Загора“ ООД, „Дарко“ ЕАД, „Плам-Е.В.“ ЕТ, „Риц“ ООД и „Зорница – г
– Ганчо Генов“ ЕТ.
С цел установяване реалното извършване
на декларираните доставки, на цитираните по-горе доставчици са извършени
насрещни проверки или са връчени ИПДПОТЛ. От доставчиците е изискано
представянето на копия на издадените от тях фактури за ревизирания период, в
които, като получател, е вписано РЛ, изискана е информация как и къде е
осъществено фактическото предаване на стоките, от кои лица и кога, изискани са
транспортни документи за извършените превози, документи за извършени плащания.
В резултат на предприетите процесуални
действия, от изследваните доставчици са представени документи и са дадени
обяснения. Представени са копия на фактури, документи за плащане – копия на
фискални бонове, счетоводна отчетност, документи за извършен транспорт – пътни
листове, справки от GPS, на магнитен носител – CD, писмени обяснения относно
товаренето, транспортирането и предаването на стоките, начина на организация на
работа, в частност, при конкретните доставки, идентификационни данни на
превозните средства, с които са транспортирани същите и водачите, извършили
превоза, фактури от предходни доставчици.
В представените писмени обяснения на
горепосочените доставчици е потвърдено, че са издали фактурите на РЛ,
осчетоводили да извършените продажби и са ги отразили в дневниците за продажби,
като са начислили и разчели с бюджет дължимия по тези фактури ДДС. Описан е принципният механизъм на
осъществяване на сделките с клиентите на съответното дружество. В повечето
случаи, заявката за доставка обикновено се извършва по телефона или на място в
обектите на клиента. Мястото на доставките на стоки е обектът, където
ревизираното лице осъществява търговската си дейност – в с. Могила, обл. Стара
Загора. Плащанията са извършвани в брой при доставката на стоката и като
доказателства са приложени копия от фискални бонове към фактурата или дневни
финансови отчети, които удостоверяват действително регистрирани извършени плащания
в брой, както и хронологични регистри за отчитане на продажбите на стоките.
Стоките са транспортирани за сметка на доставчиците. Представена е информация
за транспортното средство, с което е извършен транспортът, данни за
собствеността на същото, талони на МПС, пътни листове за изминатите маршрути,
данни за лицето, доставило стоката – дистрибутор, данни за шофьорите, наети на
трудов договор при съответния доставчик.
От
дадените писмени обяснения от доставчиците на стоки, е установено, че същите
зареждат търговския обект на РЛ регулярно на принципа на разносната търговия.
Доставчиците разполагат с необходимия потенциал и ресурс за извършване на
доставките, в т. ч. търговски обекти, складове, товарни автомобили, лица,
назначени на трудови договори – шофьори. Обикновено доставката се извършва от
шофьора на автомобила за разносна търговия, който разполага с мобилно фискално
устройство с функции за фактуриране. Стоката се предава от лице на получателя в
посетения търговски обект. Част от фактурите са подписани от получател, което
потвърждава действителното им получаване. В някои от случаите доставките са
придружавани само от фактура, без други допълнителни документи, при други има
приложени пътни листове с маршрут, в който фигурира населеното място на обекта
/с. Могила/ или са описани само начална и крайна точка на маршрута, без да са
изредени конкретните населени места, които са посещавани.
Изпратени са множество искания за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до шофьорите, доставяли
стоките. Не всички са получили въпросните искания, поради смяна на постоянния
си адрес, но тези, които са получили исканията, са отговорили положително на
поставените въпроси относно това, доставяли ли са стоки на „Жид – И.Ж.“ ЕТ.
Предвид наложената практика, при повечето доставчици не са сключвани договори с
клиента.
В резултат на получените отговори от
доставчиците на ЕТ и извършените насрещни проверки, както и на събраните в хода
на ревизията документи и доказателства, ревизиращият екип е стигнал до извода,
че доставките са реално осъществени, тъй като същите са извършени във връзка с
обичайната търговска дейност на РЛ и са в количества, предполагащи
осъществяване на търговия с тях. В резултат на получената информация от
доставчиците, както и при извършени проверки в ИС на НАП, е установено, че
същите са издавали фактури с получател РЛ, които фактури са включени в
дневниците за продажби, СД по ЗДДС за съответните периоди и в счетоводните им
регистри. Според органите по приходите, организацията на работа, установеният
механизъм на извършване на самите доставки, както и потенциалът на доставчиците
е в подкрепа на направения извод, че процесните неосчетоводени фактури
удостоверяват реално доставени стоки. Установено е също, че тези фактури не са
отразени в счетоводството на РЛ, съответно, приходите от продажби, свързани с
тях, не са отрези в счетоводните регистри и доходите не са декларирани от ЕТ
„ЖИД – И.Ж.“ по съответния законов ред. Освен фактурите, издадени от посочените
по-горе доставчици и невключени от РЛ в счетоводните му регистри, е
констатирано, че са налице и други оригинални фактури, издадени от същите
доставчици, които се намират в държане на едноличния търговец, но също не ги е
отразил в счетоводството си. Формиран е извод, че счетоводството на РЛ не е
водено съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство.
Наред с това е констатиран и неотчетен
приход по ф-ра № 79/29.12.2016г., издадена от „ЖИД – И.Ж.“ на РПК „Наркооп
Стара Загора“, с предмет на доставка – обзавеждане на ресторант, на стойност
4 080лв., която е прибавена към стойността на декларираните в ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ приходи от извършваната дейност.
С оглед изложеното, ревизиращият екип е
приел, че при така описаната фактическа обстановка, воденото счетоводство не
дава възможност за установяване на основа за облагане, освен това, лицето не е
отразило в счетоводните си регистри за ревизирания период издадени фактури за
покупки на стоки и съответно, не е отразило и реализирани приходи от продажбата
на тези стоки, поради което са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК. Прието е, че доставките са с предмет, относим към икономическата
дейност на лицето и същото е получател на стоките по тези доставки. Стоките не
са заприходени в патримониума на предприятието и не са посочени за налични. В
резултат на тези изводи, с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от с.к., лицето е уведомено, че данъчната основа за
облагане с ДДС, ЗДДФЛ и осигурителния доход за определяне на задълженията за
ЗОВ от обхвата на настоящата ревизия ще бъде определена по реда на чл. 122 –
чл. 124а от ДОПК.
При определяне основата за облагане е
извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от
ДОПК на относимите към РЛ обстоятелства, а именно: - т. 1., т. 2., т. 3.,
т. 4., т. 6., т. 8., т. 9., т. 10. и т. 16. На база представените първични
счетоводни документи и регистри от РЛ и съпоставката им с информацията,
отразени в дневниците за продажби на доставчиците на жалбоподателя, са приети
за неотчетени доставки на стоки по доставна стойност, както следва: - за 2011г.
– 83 799,61лв.; за 2012г. – 115 582,69лв.; за 2013г. – 88 417,49лв.;
за 2014г. – 86 191,33 лв.; за 2015г. – 83 675,99лв. и за 2016г. – 104 872,91лв.
От РЛ, в хода на ревизията, е представена
справка за използваните средни търговски надценки при реализация на стоките, а
именно: - 5% за цигари, 100% за алкохол, 60% за бира и за останалите стоки –
20%. Ревизиращият екип е приел, че неосчетоводените от РЛ покупки са
реализирани на крайни клиенти към края на всеки месец, в който са били
придобити.
Предвид горното са изчислени
стойностите на реализираните приходи от продажба на незаприходени стоки по
месеци и по години, подробно описани в табличен вид в РД (стр. 98 - 101 от РД).
Направен е извод, че е надвишен облагаемият оборот за задължителна регистрация
по ЗДДС към 30.06.2011г. и следва да бъде подадено заявление до 14.07.2011г.
включително.
По
ЗДДФЛ:
Макар за всички ревизирани периоди Ж. да
е подала ГДД за доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен /патентен/
данък, предвид факта, че през 2011г. е отпаднало едно от основанията за
облагане с патентен данък, а именно: - оборотът й, определен от ревизията е
надхвърлил 50 000 лв. /към 30.06.2011г./, то доходите й от стопанска дейност
за всички периоди, органите по приходите са преценили, че следва да се обложат
по общия ред на ЗДДФЛ.
С оглед на така установеното, органът
по приходите е констатирал, че сумите, получени като разлика между неотчетените
приходи и разходи за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. по
покупките от горе посочените доставчици на ЕТ, следва да участват при формиране
на основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК. Във връзка с
горните обстоятелства, при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл.
122 от ДОПК и ЗДДФЛ от дейността на лицето в качеството му на ЕТ, като са взети
предвид описаните по-горе, недекларирани приходи и съответстващите им разходи,
и са приспаднати дължимите осигурителни вноски. На тази база е определен и
данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всички периоди, предмет на ревизията.
По-конкретно, за 2011г. са изчислени
неотчетени приходи в общ размер на 99 118,72лв., в т.ч. от цигари в размер
на 62 705,66лв. и от други стоки в размер на 36 413,06лв. Изчислени
са и съответстващи разходи на неотчетените приходи в общ размер на
83 270,95лв., представляващи отчетна стойност на стоките по неотразените
счетоводно покупки. Изчислена е годишна данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 20 795,28лв., от която са приспаднати вноски за ЗОВ,
включително определени по реда на чл. 124а от ДОПК, но необжалвани от лицето, в
общ размер на 4 870,93лв. Върху годишната данъчна основа в размер на
15 924,35лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на
2 388,65лв. и след приспадане на внесения патентен данък в размер на 60лв.
се изчислява дължима сума за довнасяне в размер на 2 328,66лв., ведно с
прилежащите лихви.
По аналогичен начин са определени
данъчни основи за облагане с пряк данък и дължимите суми за данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., ведно с прилежащите
лихви (стр. 106 – 108 от РД).
По
ЗДДС:
Ревизираният период по ЗДДС е от
01.12.2011г. до 31.12.2016г. Лицето не е било регистрирано по ЗДДС към датата на
възлагане на ревизионното производство.
Въз основа на изложените по-горе факти
и обстоятелства, като са взели предвид дейността на РЛ, на основание чл. 124
във връзка с чл.122 ал.2 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчна
основа за облагане и по реда на ЗДДС, формирана на база установените при
ревизията неотчетени продажби, вследствие на неосчетоводени документи за
покупки на стоки.
Стоките, придобити по изследваните
фактури не са заприходени в счетоводството като закупени стоки, част от
фактурите липсват в счетоводната и търговска документация на РЛ, а част от тях
са налични като първични счетоводни документи, но не ас осчетоводени. Липсват документи,
удостоверяващи осъществен износ, липси или излишъци.
Констатирано е, че закупените от РЛ
стоки не са осчетоводени в счетоводството му, не са изписани текущо и със
сумата на придобиването им, не е формирано салдо до края на всеки месец и в
края на всяка отчетна година, в резултат на което е формиран извод, че стоките
да придобити и продадени в месеца на придобиване , като за тяхната продажба не
е издаден документ и получените приходи не са отчетени като такива в съответния
месец, а са укрити.
За периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.
ЗЛ не е отразило в счетоводството си фактури на стойност по месеци и от
доставчици, подробно описани в РД в раздел ЗДДФЛ.
Предвид горните обстоятелства,
приходните органи са установили, че за периода 01.01.2011г. – 30.06.2011г. РЛ е
достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 56 013,71лв.
Този оборот е формиран от дейността на лицето – търговия на дребно в питейни
заведения. Извършените от РЛ доставки са облагаеми, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тях се дължи ДДС. Налице са основания за задължителна регистрация по
реда на чл. 96, ал. 1 от с. з. В срок до 14.07.2011г. лицето е било длъжно да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да начислява данък за извършените от
него облагаеми доставки, отчетени като оборот във ФУ. На основание чл. 101, ал.
1 и ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 103, ал. 1 от с. з. РЛ е следвало от
15.07.2011г. да бъде регистрирано по ЗДДС. Заявление за регистрация по ЗДДС не
е подавано от лицето и към 31.12.2016г. не е отпаднало основанието за
регистрация по ЗДДС и съответно, задълженията за деклариране на облагаеми
доставки и начисляване на ДДС.
На основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК, за
период от 15.07.2011г. до 30.11.2011г. не е определена данъчна основа и задължения
по ЗДДС.
На база извършения анализ на
обстоятелствата, относими към ревизираното лице, данъчната основа за извършени
облагаеми доставки с 20% ДДС за период от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. е
определена и описана подробно по периоди и доставчици на стр. 118 – 238 от РД.
Съгласно издадения РА общият дължим ДДС
е в размер на 119 777,91лв. и на основание чл. 175 от ДОПК са определени
лихви общо в размер на 46 772,18лв.
За да потвърди ревизионния акт в
обжалваната част по ЗДДС и ЗДДФЛ решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба регулираща този
вид финансови отношения. Посочил е още, че са останали недоказани твърденията
на жалбоподателя Жекова, че не е получавала стоки от процесните доставчици, а
напротив, всички те са представили достатъчно доказателства, обосноваващ извод,
че доставките са реално осъществени, предвид представените от тях съпътстващи
фактурите счетоводни документи, транспортни такива, както и данни за достатъчен
кадрови ресурс за изпълнение на доставките, както и е обяснил в какво се състои
производството по реда на чл. 122 от ДОПК. Направена е изрична констатация, че
в счетоводството на РЛ са намерени оригинални екземпляри на фактури,
изчерпателно посочени в РД, които не са намерили счетоводно отражение.
При първоначалното разглеждане на
делото, в съдебното заседание на 14.11.2019г. е изслушана и приета, без
възражения от страните, съдебно - почеркова експертиза /СПЕ/, за изготвянето на
която вещото лице е използвало материалите по делото. Обект на експертизата са
подписи за получател в стотици фактури, издадени от фирмите: „Табако трейд
Стара Загора“ ООД, „Деливъри“ ООД, „Деливъри Стара Загора“ ООД, „Логистика БГ“
ООД, „Табак груп“ ООД, и „Табак логистик груп Пловдив“ ООД. Всички фактури,
намерени по делото, са обобщени в
табличен вид, като срещу всяка от тях е посочено от кое лице са
подписани, както и тези, които нямат подпис. Целта на експертизата е да
установи дали подписите за получател в цитираните фактури са положени от И.Х.Ж.или
от неин служител. След извършения сравнителен анализ, експертът е установил
голям брой фактури, издадени от посочените по-горе дружества, на които
подписите за получател са положени от И.Х.Ж.и нейната служителка Катя Дойчева
Петкова. Експертът е установил още, че по делото не са приложени някои от
фактурите, други са с лошо качество, а трети са подписани от неизвестно
лице.
Съдът кредитира съдебно - почерковата
експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно - счетоводна експертиза
/ССчЕ/, която съдът кредитира. Приета е и допълнителна такава, която съдът
кредитира в частта относно допълнително начислен ДДС и данъка по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ.
В първата ССчЕ вещото лице е посочило
подробно проверените документи на всеки един от процесните доставчици и е
установило наличните фактури и придружаващи ги документи – стокови разписки,
пътни листове, договори, счетоводни
сметки, аналитични и хронологични регистри, талони на МПС, трудови договори;
посочило е кои доставчици са открити и кои не; с кои от тях е осъществен
контакт; анализирало е и представените от тях писмени обяснения.
По втората ССчЕ, след обстоен анализ на
документите по делото, от РД и РА, при съобразяване на надценката, декларирана
от РЛ на отделните видове стоки, покупка и продажна цена на същите, и при
съобразяване прага на регистрация по ЗДДС и следващите се данъчни задължения за
ЕТ „ЖИД – И.Ж.“ експертизата е установила, че дължимият данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ по години е, както следва: за 2011г. – главница 1 512,02лв. и
лихви 914,93лв.; за 2012г. – главница 1 169,46лв. и лихви – 587,72лв.; за
2013 г. главница – 915,18лв. и лихви – 366,95лв.; за 2014г. главница – 1 213,06лв.
и лихви – 363,11лв., за 2015г. главница – 251,94лв. и лихви – 49,77лв. и за
2016г. главница – 342,54лв.и лихви – 32,92лв. По отношение прага на преминаване
на облагаемия оборот от 50 000лв. за регистрация по ЗДДС, вещото лице
подробно е посочило по години оборота на ЕТ, като е отчело, че този праг е
преминат за 2011г. към 14.11.2011 г.; към м. април 2015г., м. 11.2015г., м. 03.2016г.
и м.07.2016г. През останалите периоди е установено, че сделките са необлагаеми
с ДДС. Експертът е установил, че дължимият ДДС от ЕТ „ЖИД – И.Ж.“ за отделни
отчетни периоди в обхвата процесния период от 01.12.2011г. до 31.12.2016г., възлиза
на 25 576,55лв. и лихви в размер на 10 748,18лв. При направените
изчисления вещото лице е включило към отразения оборот на ФУ само фактурите,
върху които е положен подпис от И.Ж. и К. П., посочени в заключението по СПЕ.
От направените изчисления са изключени неосчетоводените покупки, извършени от
„МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, неотчетените покупки по фактурите, намерени
в оригинални екземпляри при ЕТ и неотчетените покупки, по отношение на които са
представени доказателства за извършен транспорт по маршрут на МПС, включващ и
населеното място с. Могила.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: копие на обратна разписка, удостоверяваща датата на
връчване на решението, както и доказателства на хартиен носител във връзка с
валидността на електронните подписи; заверено копие на справка актуално
състояние на всички действащи трудови договори при жалбоподателя за периода
01.01.2011г. – 31.12.2016г.; заверено копие на РД №
Р-16002417005821-092-001/19.02.2018г.; списъци с номера на фактури и копия от
личните карти на И.Х.Ж.и К. Д. П..
В решението си касационната инстанция е
приела за неправилен подходът на първоинстанционния съд относно изключването от
общата стойност на неотчетените приходи на всички фактури, неподписани от
собственика на ЕТ и нейната служителка Петкова, включително тези, издадени от
„Метро кеш енд кери България“ ЕООД, наличните в счетоводството, но не отразени
оригинални екземпляри на фактури, както и неподписаните фактури, по отношение
на които са представени съпътстващи доставката документи за извършен транспорт
до търговския обект на жалбоподателя. Дадени са задължителни указания по
разграничение на групите неподписани фактури, като се приеме за доказано
получаването на стоките по фактурите, издадени от „Метро кеш енд кери България“
ЕООД, фактурите, чиито оригинални екземпляри са налични в счетоводството на ЕТ,
но не са осчетоводени и фактурите, по отношение на които доставчиците са
представили доказателства за извършен транспорт до търговския обект в с.
Могила.
При повторното разглеждане на делото е
прието заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице М.Ш., без направени
възражения от страните по делото. При изпълнение на поставената задача, вещото
лице е включило в стойността на неотчетените приходи приходите от всички
покупни фактури, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД, оригиналите на
фактурите с издатели „Табак логистик груп“ АД, „Експрес логистика и
дистрибуция“ ЕООД, „Юниливър България“ ЕООД, „Табак трейдинг партнър“ ЕООД,
„Табак логистик груп Пловдив“ ЕООД, „Табак груп“ ООД, „Инвестгруп“ ЕООД, „Логистик
БГ“ ЕООД, „Йосини“ ЕООД, „Деливъри Стара Загора“ АД, „Деливъри“ ООД, „Табако
трейд Стара Загора“ ООД, „Дарко“ ЕАД, „Риц“ ООД, ЕТ „Плам – Е. В.“ и ЕТ „З. Г –
Г.Г.“, фактурите, за които са представени пътни листове, с отразено в пътния
лист населено място с. Могила – „А.З.А. груп“ ЕООД и фактурите, по отношение на
които в приетото при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд заключение на СПЕ е установено, че са положени подписи от собственика на ЕТ
и служител на търговеца. По този начин са изчислени общ размер на неотчетените
приходи от 336 748,09лв., с включен ДДС. При изчисленията на дължимия ДДС
е извършено сумиране на данъчните основи на регистрирания оборот от ФУ, на
продажната стойност на неотчетените покупки, без ДДС и на неотчетения приход за
2016г., който не е предмет на обжалване и върху така изчислената обща данъчна
основа е приложена данъчната ставка от 20% (таблица на л. 25 – 26 от
заключението). За периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. е начислен
допълнително ДДС в общ размер на 76 062,70лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 31 368,54лв.
Извършени са и преизчисления на
дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по методиката на ревизиращия
екип. Същите са посочени по години в таблици на л. 28 – 32 в два варианта – с
приспадане на установени от ревизията ЗОВ и с приспадане на преизчислени от
вещото лице ЗОВ.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Съобразно дадените от касационната инстанция
задължителни указания, неотчетените приходи от РЛ са разграничени в две основни
групи: по фактури от доставчици, по отношение на които е установено, че
подписът „за получател“ е изпълнен от собственика на ЕТ или служител на
търговеца и по фактури от доставчици, по отношение на които е установено, че не
са представени по делото, подписът „за получател“ не е изпълнен от собственика
на ЕТ или служител на търговеца, налице са оригинални екземпляри на фактурите,
намиращи се в държане на ЕТ, но не намерили счетоводно отражение, фактури от
доставчика „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и фактури, не носещи подпис „за
получател“, но придружени със съпътстващи доставката документи (пътни листове)
с маршрут на превозното средство, включващ с. Могила, в което населено място се
намира търговския обект на ЕТ. Предмет на настоящото съдебно производство са
неотчетените приходи по втората група фактури от доставчици.
По делото несъмнено е установено, че всеки един от
процесните доставчици разполага с необходимия кадрови и материален ресурс да
извършват разносна търговия. За издадените от доставчиците фактури по делото са
представени доказателства, че са осчетоводени, както по сметка „Каса“, така и
приходните сметки на дружествата. От данните във фактурите се установява, че се
касае за регулярни доставки на конкретно определени количества стоки, които са
обичайни за дейността на ревизираното лице по вид и количества.
Жалбоподателят е поддържал последователна защитна теза,
че не е получател по доставките, тъй като към фактурите липсват доказателства
за приемане на стоката, както и, че търговецът няма капацитет да реализира
такова количество стоки, каквото е посочено в тях. Същата е опровергана в хода
на съдебното производство, тъй като са установени подписани „за получател“
фактури от доставчици, на които подписите са изпълнени от собственика на ЕТ или
служител на търговеца, фактури с издател „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и
фактури, чиито оригинални екземпляри се намират в държане на ЕТ и не са
намерили счетоводно отражение. По отношение „подписаните“ фактури от конкретно
посочени доставчици, правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо при
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съответно не е предмет
на настоящото дело.
Необходимо е да се отбележи, че при производството по
оспорване на ревизионен акт, издаден по особения ред по чл.122 и следващите от ДОПК, съдът е обвързан от фактическите констатации в акта само, когато той е
формално и процесуално законосъобразен, и когато основанието, послужило за
определяне на основата по аналог е установено безспорно от приходната
администрация – аргумент от чл. 124, ал. 2 предл. второ от ДОПК. В настоящия
случай, несъмнено е установено проявлението на предпоставките по чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, тъй като са
налице „подписани“ от получателя фактури, които не са намерили счетоводно
отражение и не водена съобразно изискванията на ЗСч (отм., действал за процесните
периоди) счетоводна отчетност, тъй като оригинални екземпляри на фактури не са
намерили счетоводно отражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в тт. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на
данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по
приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в
нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи
анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по
възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект.
По основателността на жалбата, в частта по ЗДДС следва да се посочи, че съгласно чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС фактурата се издава в петдневен
срок при извършване на доставка на стока или услуга или при получаване на
авансово плащане. По отношение на спорните фактури не се твърди и не се доказва
да е извършено авансово плащане. Следователно, основанието за издаване на
данъчния документ е именно доставката на стоките от доставчика на получателя.
Последният, с подписването им или с предприемане на действия по
осчетоводяването им, независимо дали са подписани, по същество се е съгласил и
удостоверил това обстоятелство.
От
изложеното до тук следва, че констатациите на органите по приходите за
наличието на укрити приходи са частично доказани и по отношение на групата
„неподписани“ фактури от доставчици, по отношение на които е налице индиция да
са получени от жалбоподателя, но да не са осчетоводени.
В тази връзка, приетото по делото
заключение на вещото лице дава обоснован отговор на поставените задачи по кои
от неподписаните от жалбоподателя фактури са налице неосчетоводени приходи,
какъв е техният размер, съответно какъв е размерът на дължимите преки и косвени
данъци, ведно с прилежащите лихви. Същевременно, обаче, настоящият съдебен
състав констатира, че в изчисленията на вещото лице са включени и фактури, по
отношение на които в СПЕ, приета при първоначалното разглеждане на делото, е
установено, че подписи са положили лицата И.Ж. и К. П.. Този подход е неправилен,
тъй като по отношение на неотчетените приходи по фактури, върху които е положен
подпис „за получател“ от посочените 2 лица, при първоначалното разглеждане на
делото РА е потвърден и съдебното решение е влязло в сила и по този начин се
получава „дублиране“ на част от процесните фактури. Поради тази причина, с
настоящото съдебно решение следва да бъде преизчислен размерът на неотчетените
приходи, като от общата им стойност бъдат изключени приходите по „подписаните“
фактури с издател „Табак логистик груп Пловдив“ ООД, „Табак груп“ ООД,
„Логистик БГ“ ООД, „Деливъри“ ООД, и „Табако трейд Стара Загора“ ООД. Този
начин на изчисления не влияе на началния момент, от който се достига облагаем
оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като в общата сума на неотчетените продажби
са включени тези, по фактурите с издател „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и
„Логистик БГ“ ООД, които са подписани от собственика на ЕТ и негов служител.
Този начин не влияе и на крайния момент на регистрация по ЗДДС, тъй като
съгласно експертната констатация в заключението, при включване в общата
стойност на неотчетените приходи на всички подписани фактури и всички
неподписани фактури, посочени в заключението, оборотът за задължителна
регистрация по ЗДДС не спада до 31.12.2016г.
При
използване таблицата на л. 25 - 26 в заключението настоящият съдебен състав
извърши собствени изчисления на дължимия ДДС по отделни данъчни периоди, като
за данъчни периоди мм. 02, 03 и 04.2012г. изчисленията съвпадат с тези,
направени от вещото лице, а за данъчни периоди мм. 04 и 11.2012г., мм. 09, 10 и
12.2013г., мм. 04 и 08.2014г. и мм. 01 и 11.2015г. няма неподписани фактури,
които да бъдат включени в обхвата на групата, посочена по-горе, т.е размерът на
допълнително начисления ДДС е определен при прилагане на данъчна ставка от 20%
върху отчетения оборот по ФУ. За останалите данъчни периоди е извършено
преизчисление на неотчетените приходи, съответно дължимите преки и косвени
данъци, като от общата стойност на неотчетените приходи е извадена общата
стойност на приходите от подписаните от собственика на ЕТ и служител в
търговеца фактури, по отношение на които РА е влязъл в сила.
При
направените изчисления по методиката на ревизиращия екип са изчислени следните
стойности на неотчетените приходи: за 2011г. – 16 442,35лв., за 2012г. –
34 984,66лв., за 2013г. – 13 230,15лв., за 2014г. – 8 132,12лв.,
за 2015г. – 5 112,79лв. и за 2016г. – 12 602,37лв., в която последна стойност
са включени и неотчетени приходи в размер на 4 080лв. Върху данъчната основа в
общ размер на 91 184,44лв. е дължим ДДС в общ размер на 18 236,89лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 7 520,96лв., изчислени
посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. За
разликата над посочените суми до размера на ДДС, предмет на настоящото
производство - 94 201,36лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 36 024лв. РА е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Следва
да бъдат извършени преизчисления на размера данъчните основи за облагане с
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 2011г. до 2016г., като бъде
съобразено обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото с
влязъл в сила съдебен акт за изчислени неотчетени приходи от подписани фактури,
които следва да бъдат включени в общия размер на неотчетените приходи по
неподписани фактури, по отношение на които в решението на касационната
инстанция е прието, че стоките са постъпили при РЛ и са предмет на последващи
продажби. Въз основа на неотчетените приходи от подписани фактури са определени
допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 2011г.
– 2016г., които следва да бъдат приспаднати при изчисленията.
При използване на
методиката на вещите лица Г. и Ш. се изчислиха разходите под формата на отчетна
стойност на стоките по неосчетоводените фактури, които са в следните размери:
за 2011г. – 12 316,37лв., за 2012г. – 28 032,58лв., за 2013г. –
11 202,50лв., за 2014г. – 6 179,42лв., за 2015г. – 3 804,16лв. и
за 2016г. – 10 123,76лв.
-за
2011г. декларирани приходи в размер на 46 872,43лв., към които следва да
се прибавят неотчетени приходи в размер на 16 442,35лв., съгласно
заключението на вещото лице Ш. и в размер на 22 983,28лв. съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; декларирани разходи в размер на 41 924,92лв.,
към които следва да се прибавят неосчетоводени разходи в размер на 12 316,37лв.,
съгласно заключението на вещото лице Ш. и в размер на 14 185лв., съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; данъчна печалба в размер на 17 871,74лв.
(86 298,03лв. – 68 426,29лв.). След приспадане на дължимите вноски за
ЗОВ, изчислени в РА, които не са предмет на съдебно обжалване, се изчислява
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 13 000,81лв.,
съответно данък в размер на 1 950,12лв. След приспадане на изчисления
размер на данъчното задължение при първоначалното разглеждане на делото в
размер на 1 572,02лв. и внесения патентен данък в размер на 60лв. се
изчислява дължима сума за ДДФЛ в размер на 318,10лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 192,49лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата
на НАП лихвен калкулатор. За
разликата над посочените суми до размера на дължимата суми за ДДФЛ, предмет на
настоящото съдебно производство в 816,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 494,15лв., обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
-за
2012г., декларирани приходи в размер на 40 272,92лв., към които следва да
се прибавят неотчетени приходи в размер на 34 984,66лв., съгласно
заключението на вещото лице Ш. и в размер на 41 684,36лв., съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; декларирани разходи в размер на 35
352лв., към които следва да се прибавят неосчетоводени разходи в размер на 28 032,58лв.,
съгласно заключението на вещото лице Ш. и в размер на 35 558,89лв.,
съгласно допълнителното заключение на вещото лице Г.; данъчна печалба в размер
на 17 998,47лв. (116 941,94лв. – 98 943,47лв.). След приспадане
на дължимите вноски за ЗОВ, изчислени в РА, се изчислява данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 11 630,07лв.,
съответно данък в размер на 1 744,51лв. След приспадане изчисления при
първоначалното разглеждане на делото размер на данъчното задължение от
1 229,46лв. и на внесения патентен данък в размер на 60лв. се изчислява
дължима сума за ДДФЛ в размер на 455,05лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 228,69лв., изчислени посредством общодостъпен в интернет страницата на НАП
лихвен калкулатор. За
разликата над посочените суми до размера на дължимата суми за ДДФЛ, предмет на
настоящото съдебно производство в 1 638,92лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 823,67лв., обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
-за 2013г., декларирани
приходи в размер на 28 644,50лв., към които следва да се прибавят
неотчетени приходи в размер на 13 230,15лв., съгласно заключението на
вещото лице Ш. и в размер на 55 822,40лв., съгласно допълнителното
заключение на вещото лице Г.; декларирани разходи в размер на 25 942,14лв., към
които следва да се прибавят неосчетоводени разходи в размер на
11 202,50лв. и в размер на 49 763,05лв., съгласно допълнителното
заключение на вещото лице Г.; данъчна печалба в размер на 10 789,36лв. (97 697,05лв.
– 86 907,69лв.). След приспадане на дължимите вноски за ЗОВ, изчислени в
РА, се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в
размер на 6 090лв., съответно данък в размер на 913,50лв. Стойността на
дължимия данък е по-малка от сбора от внесения патентен данък в размер на 60лв.
и изчисления размер на данъчното задължение при първоначалното разглеждане на
делото от 975,18лв., съответно обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен по отношение на дължимата сума за ДДФЛ, предмет на настоящото
съдебно производство в размер на 949,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
380,68лв.
-за
2014г., декларирани приходи в размер на 25 282,66лв., към които следва да
се прибавят неотчетени приходи в размер на 8 132,12лв., съгласно
заключението на вещото лице Ш. и в размер на 33 296,99лв., съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; декларирани разходи в размер на 21 565,35лв.,
към които следва да се прибавят неосчетоводени разходи в размер на 6 179,42лв.,
съгласно заключението на вещото лице Ш. и в размер на 25 576,19лв.,
съгласно допълнителното заключение на вещото лице Г.; данъчна печалба в размер
на 13 390,81лв. (66 711,77лв. – 53 320,96лв.). След приспадане
на дължимите вноски за ЗОВ, изчислени в РА, се изчислява данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 540,29лв.,
съответно данък в размер на 1 281,04лв. Стойността на дължимия данък е
по-малка от сбора на внесения патентен данък в размер на 60лв. и изчисления
размер на данъчното задължение при първоначалното разглеждане на делото от
1 273,06лв., съответно обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен по отношение дължимата суми за ДДФЛ, предмет на настоящото съдебно
производство в размер на 716,87лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 214,63лв.
-за 2015г., декларирани приходи в размер на 24 571,60лв., към които следва
да се прибавят неотчетени приходи в размер на 5 112,79лв., съгласно
заключението на вещото лице Ш. и в размер на 33 342,88лв., съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; декларирани разходи в размер на
30 044,92лв., към които следва да се прибавят неосчетоводени разходи в
размер на 3 804,16лв., съгласно заключението на вещото лице Ш. и в размер
на 24 550,19лв., съгласно допълнителното заключение на вещото лице Г.;
данъчна печалба в размер на 4 628лв. (63 027,27лв. – 58 399,27лв.). След
приспадане на дължимите вноски за ЗОВ, изчислени в РА, се изчислява данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на
2 230,88лв., съответно данък в размер на 334,63лв. Стойността на дължимия
данък е по-малка от сбора на внесения патентен данък в размер на 60лв. и
изчисления размер на данъчното задължение при първоначалното разглеждане на
делото от 311,94лв. Обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
по отношение дължимата суми за ДДФЛ, предмет на настоящото съдебно производство
в размер 632,85лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 125,01лв.
-за 2016г., декларирани приходи в размер на
23 773,13лв., към които следва да се прибавят неотчетени приходи в общ
размер на 13 282,37лв., съгласно заключението на вещото лице Ш. и в размер
на 43 554,03лв., съгласно допълнителното заключение на вещото лице Г.;
декларирани разходи в размер на 27 073,45лв., към които следва да се
прибавят неосчетоводени разходи в размер на 10 123,76лв., съгласно
заключението на вещото лице Ш. и в размер на 36 326,88лв., съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Г.; данъчна печалба в размер на 7 085,44лв.
(80 609,53лв. – 73 542,09лв.). След приспадане на дължимите вноски за
ЗОВ, изчислени в РА, се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 336,92лв., съответно данък в размер на
350,54лв. Стойността на дължимия данък е по-малка от сбора на внесения патентен
данък в размер на 60лв. и изчисления размер на данъчното задължение при
първоначалното разглеждане на делото от 402,54лв.Обжалваният РА е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен по отношение дължимата суми за ДДФЛ,
предмет на настоящото съдебно производство в размер 1 328,28лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 127,68лв.
С оглед изхода
на делото и направено искане от ответника, следва да бъдат присъдени разноски
за държавна такса за касационното обжалване и възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, в първоначалното и повторното съдебно производство пред
първоинстанционния съд, съобразно отхвърлената част на жалбата. По делото не е
представен списък с разноските, но съгласно представеното по делото платежно
нареждане (л. 3 от адм. дело № 8036/2020г. по описа на ВАС) е внесена сумата в
размер на 1 107,79лв., която се дължи изцяло, тъй като касационната жалба
е уважена изцяло. Не се дължи възнаграждение за юрисконсултска защита за
производството пред касационната инстанция, тъй като касационната жалба е
подадена от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и не е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт.
За съдебното
производство пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното
разглеждане на делото се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съобразно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на по 761,95лв.
за първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд или в общ размер на 1 523,90лв. (хиляда петстотин двадесет и три лева
и деветдесет стотинки).
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер
на 2 631,69лв. (две хиляди шестстотин тридесет и един лев и шестдесет и
девет стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на
И.Х.Ж., ЕГН: **********, с ЕТ „ЖИД – И.Ж.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г., издаден от В.А.-
началник сектор, възложил ревизията, и В.Г.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 369/28.06.2018г. на И.П. директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА НА допълнително установените
дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на
949,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 380,68лв., за 2014г. в размер
на 716,87лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 214,63лв., за 2015г. в
размер на 632,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 125,01лв. и за
2016г. в размер на 1 328,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
127,68лв.
ИЗМЕНЯ по
жалбата на И.Х.Ж., ЕГН:
**********, с ЕТ „ЖИД – И.Ж.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417005821-091-001/11.04.2018г., издаден от В.А.-
началник сектор, възложил ревизията, и В.Г.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 369/28.06.2018г. на И.П. директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително начисления ДДС
за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2016г. от 94 201,36лв. на 18 236,89лв. и прилежащите лихви от 36 024лв. на 7 520,96лв. и НАМАЛЯВА допълнително установена
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011г. от 816,63лв. на 318,10лв. и
прилежащите лихви от 494,15лв. на 192,49лв., за 2012г. от 1 638,92лв. на 455,05лв. и
прилежащите лихви от 823,67лв. на 228,69лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно
допълнително начислен ДДС в общ размер на 18 236,89лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 7 520,96лв. и допълнително установената
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 318,10лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 192,49лв. и за 2012г. в размер на 455,05лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 228,69лв.
ОСЪЖДА И.Х.Ж., ЕГН: **********, с ЕТ „ЖИД –
И.Ж.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 2 631,69лв. (две хиляди шестстотин тридесет и един лев и шестдесет и
девет стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: