Определение по дело №152/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Ф. Х. -подсъдимия по нохд №857/2007 год. по описа на ГДРС, срещу определение от 08.02.20010 год.,постановено по същото дело,с което е изменена мярката му за неотклонение от “подписка” в “парична гаранция” в размер на 1000 лв.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си,че атакуваното определение е незаконосъобразно,тъй като не се е явил в съдебно заседание на 08.02.2010 год. поради уважителни причини,тъй като бил с майка си за операция на последната в гр.С. Твърди също така,че до настоящият момент винаги се е явявал в съдебните заседания,поради което и прави искане за отмяна на атакуваното определение.

БОС след като обсъди доводите,наведени в жалбата и извърши цялостна проверка на правилността на определението,намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима,подадена в законоустановеният срок и от легитимирано лице- подсъдимия по делото. Разгледана по същество по реда на чл.345,ал.І пр.1 от НПК ,настоящият състав намира за неоснователна по следните съображения:

Подсъдимият Ф. Х. е обвинен в извършване на престъпление по чл.280,ал.ІІ т.3 от НК и вр. чл.280,ал.І от НК,чл.18,ал.І и чл.20,ал.ІІ от НК,като обвинителният акт е внесен в районният съд от районна П. Гоце Делчев на 10.09.2007 год. В хода на ДП на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “подписка”.С разпореждането за предаване на съд от 13.19.2007 год. районният съд не е изменил тази мярка за неотклонение.В хода на делото са проведели няколко съдебни заседания,като за с.з. от16.11.2009 год. подсъдимият е станал пречка за редовното му провеждане,поради обстоятелството,че защитникът му е депозирал медицинско направление,несъобразено с разпоредбата на чл.18,ал.ІІ от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността от 2007 год. и делото е било отложено за друга дата,като е постановено и принудителното довеждане на Х. от ОЗ “Охрана”.Следващото заседание от 04.12.2009 год. Х. не е бил доведен принудително,тъй като е напуснал страната и е заминал за П. по данни от неговият баща.Отново е станал причина за отлагане на делото.След това се е явил за заседанието за 20.01.2010 год.,когато е бил даден ход на делото,извършвани са процесуално-следствени действия и същото е било отложено за 08.02.2010 год.,да която дата и час Х. е бил уведомен по надлежният ред.На 08.02. отново не се е явил в съдебно заседание и е станал пречка за даване ход на същото.В това с.з.районният съд е изменил и мярката му за неотклонение от “подписка” в “парична гаранция” в размер на 1000 лв.

Проследявайки подробно изложената по-горе хронология на развитие на делото до настоящият момент и всички данни и доказателства по делото,имащи значение за преценка законосъобразността на взетата МП,настоящият състав намира определението за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Процесуалното поведение на подсъдимият сочи на целено от него шиканиране на процеса.Със същото е станал пречка за даване ход на делото неколкократно,като дори и в хода на делото е напуснал страната и това му действие е довело до отлагане на делото.Соченото от него в частната жалба,че на дата 08.02.2010 год. е бил с майка си за операция на последната не се подкрепя с никакви доказателства.Това е и единственото възражение наведено от Х. в частната му жалба срещу атакуваното определение.

Очевидно е,че взетата първоначално мярка за неотклонение “подписка” не е изпълнила целите си,поради което и са били налице предпоставките на разпоредбата на чл.66,ал.І от НПК.Подсъдимият неколкократно не се е явявал пред съда,не е сочил уважителни причини за това и с оглед обстоятелството,че е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление,поради което и явяването му в съда е задължително законосъобразно решаващият съд е изменил мярката му за неотклонение в по-тежка.Вида на новата определена мярка за неотклонение и размера на същата настоящият състав намира,че са занижени, с оглед данните по делото за вида на повдигнатото обвинение,факта,че подсъдимият е осъждан,но тъй като липсва протест на прокурора то и е в процесуална невъзможност да определи по-тежки по вид такива.

Водим от горното и на основание чл.345 от НПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение определение от 08.02.20010 год., постановено по нохд № 857/2007г. на ГДРС, с което е изменена взетата по отношение на подсъдимия Ф. Ф. Х. от с.А. мярка за неотклонение от”подписка” в “парична гаранция” в размер на 1000 лв.

Определението на въззивния съд е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: