Присъда по дело №842/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 28 |
| Дата: | 14 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20245220200842 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 14 юни 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по внесена в
съда тъжба от А. Ц. Д. от гр. П. против В. Н. Н. от гр. П. за с обвинение в
извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият е обвинен затова, че на 02.06.2024г. в 19:19ч в гр. П. на
ул.П. Т. №*** е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. Ц. Д.
от гр. П. в нейно присъствие, а именно „боклук“, „много проста“ и „тъпа“.
Частната тъжителка се явява лично в първите съдебни заседания и с
упълномощен повереник, чрез който поддържа обвинението и изцяло
изложената в частната тъжба фактология, като пледира за постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично, с изключение на последното съдебно
заседание и с упълномощен защитник, като не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и не дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира да бъде признат за невинен и оправдан.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Частната тъжителка А. Д. и подс. В. Н. са съседи, като живеят в
жилищна кооперация в гр. П. на ул. „П. Т.“ №***. Д. живее на последния
жилищен етаж, а жилището на подс. Н. е на втория жилищен етаж. На третия
жилищен етаж живее тъщата на подсъдимия- св. Ж. Л.. Отношенията между
тъжителката Д. от една страна и подс. Н. и св. Л.- от друга били влошени. Тъй
като съпругът на тъжителката работел в чужбина, а тя живеела сама с
малолетното си дете, за тяхната сигурност на входната врата на жилището им
била монтирана охранителна камера.
На 02.06.2024 г. около обяд, св. Л. била в дома си, като очаквала на гости
да дойдат нейния брат и снаха й. В един момент тя чула шум от автомобил и
помислила, че са близките й, поради което излязла на терасата и погледнала
навън към пътя. В този момент из под терасите на кооперацията се показала
тъжителката Д. и като видяла св. Л. на терасата й се развикала с думите „Ти
защо ме гледаш, ма!“, като започнала да я обижда и псува. Тъй като това се
случвало за пореден път, свидетелката се прибрала навътре в жилището си,
където изчакала брат си и снаха си. Тя им споделила за станалото, като те от
своя страна я поуспокоили. След като гостите й си тръгнали, св. Л. слязла в
жилището на дъщеря си и зет си, тъй като имала ангажимент да гледа бебето
им. Тъй като все още била разстроена, подс. Н. и съпругата му попитали каква
е причината. Св. Л. се разплакала и им разказала за случилото се с
тъжителката Д.. Тогава подсъдимият решил да се консултира как да постъпят в
1
случая и се свързал с оператор на тер.112, като в проведения разговор получил
насоки от оператора, в това число и да подаде жалба в полицията.
След приключване на разговора, обаче подс. Н. решил, че ще направи
опит да разговаря с тъжителката Д., като и направи забележка повече да не се
занимава със семейството му. В изпълнение на взетото решение, той излязъл
от дома си и започнал да се качва по стълбите към апартамента на
тъжителката. Като стигнал четвъртия етаж, подс. Н. звъннал на съседа си- св.
С. К. и му съобщил, че ще се качи в дома на съседката им, за да я пита защо се
разправя със семейството му, след което продължил нагоре по стълбите. Св. К.
се позачудил на думите му и дали не търсел съдействие от него, но преценил
че няма да се намесва, но останал пред жилището си в готовност да се намеси,
ако двамата се скарат.
Когато се качил на петия етаж, подс. Н. видял, че на входната врата на
жилището на тъжителката Д. имало камера. Той се подразнил, тъй като тя
нямала право да поставя камери в общите части на жилищната сграда, а също
така преди време единствена била против взетото от останалите етажни
собственици решение да се поставят охранителни камери в кооперацията.
Затова подсъдимият посегнал и свалил камерата, като я поставил върху багаж
намиращ се пред апартамента. След това позвънил на вратата на жилището на
Д.. След като тя отворила, подсъдимият поискал да разбере защо се е
разправяла с неговата тъща, като категорично й заявил да престане да се
занимава със семейството му. Тъжителката се развикала и между двамата
възникнал кратък спор. Като се убедил, че няма да се разберат, подс. Н. си
тръгнал. Като се прибрал в жилището си и споделил със св. Л., решили отново
да подадат сигнал на тел.112, но този път да поискат съдействие от полицията
за случилото се по-рано.
Междувременно тъжителката Д. също се обадила на тел.112 и подала
сигнал, че съседът й- подс. Н. счупил охранителната й камера и й се заканил
да внимавала от тук нататък, какво щяло да се случи.
Подаденият сигнал бил посетен от АП на РУ- П., в чиито състав били
свидетелите Р. П. и Й. И., които установили, че между тъжителката Д. и св. Л.
имало конфликт, като отношенията им били влошени от преди. След като
взели обяснения и от двете, полицейските служители им съставили протоколи
за предупреждение да не се разправят по между си, като уреждат спорните
въпроси по законоустановения ред.
Тъжителката Д. решила да подаде жалба в прокуратурата за случилото
се, в която се оплакала, че подс. Н. счупил охранителната й камера. В хода на
извършената проверка тя обаче заявила, че когато счупил камерата й, подс. Н.
блъскал по вратата и я обиждал, наричайки я „боклук“, „проста“ и „тъпа“ и че
и се заканвал с думите, че „щяла да види какво ще се случи“.
Същевременно Д. решила да се потъжи и пред съда, като на 14.06.2024 г.
подала искова молба, с която едновременно повдигнала обвинение против Н.
2
за нанесени обиди и предявила граждански претенции за нанесени
имуществени и неимуществени вреди от счупената камера, повреди и други
вещи и психически стрес, причинени на нея и малолетната й дъщеря. След
оставяне без движение на т. нар. искова молба за отстраняване на
нередовности, материалите, касаещи гражданската претенция са отделени и
образувани в ново производство- гр. дело, а настоящето производство
продължило по отношение на повдигнатото обвинение за извършено
престъпление- обида.
С постановление от 07.***.2024 г. РП- П. отказала за образува ДП по
предявената от Д. жалба.
В депозираната искова молба, в частта представляваща частна тъжба,
предмет на разглеждане по настоящето дело, А. Д. описала инкриминирания
случай, касаещ престъплението обида, като посочила, че на 02.06.2024 г. в
19:19 часа подс. Н. се качил на етажа й и след като счупил охранителната й
камера, започнал да блъска настоятелно по вратата и да звъни. След като
отворила вратата, Н. започнал да й вика наричайки я „боклук“, „много
проста“ и тъпа“, като й заявил „От тук нататък ще видиш какво ще стане, ще
видиш какво ще ти се случи!“ Тъй като изпитала силен страх за своя и живота
на детето си, тя подал сигнал на тел.112. На място пристигнал АП, който
съставил предупредителен протокол на Н. да не се саморазправя с нея. След
този случай Д. изпитвала силен страх за живота и здравето си си, както и това
на детето си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на
свидетелите Ж. Л., С. К., Й. И. и Р. П., както и от писмените доказателства
приобщени по делото, съответно чрез тяхното прочитане и от ВД-
компактдиск, предоставен от РЦ-112 Кърджали, съдържащ записи и снимки на
ел. картони на приетите сигнали на тел.112, както и 2 броя СД-диск,
съдържащи съответно запис от охранителната камера от дома на тъжителката
и снимки на домашния любимец на подсъдимия, приобщени по делото с
предявяването им на страните чрез възпроизвеждане на тяхното съдържание.
Установената и изложена по-горе фактическа обстановка дават
основание на съда да приеме, че със своите действия подс. В. Н. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
смисъла на чл.146 ал.1 от НК, а именно че на посочената в тъжбата дата и
място, е обидил тъжителката като я нарекъл „боклук“, „много проста“ и
„тъпа“.
По делото безспорно се установи, че отношенията между подс. Н. и
тъжителката Д. са били влошени, както преди, така и по време на
инкриминираната дата, а и впоследствие. Влошени са отношенията и между
тъжителката и св. Л.- тъща на подсъдимия. Повод за това били
непрекъснатите обиди, забележки от тъжителката към св. Л. и към близките й,
без причина и повод, което поведение започнало след смъртта на съпруга й.
3
Установи се безспорно и това, че на инкриминираната дата в
следобедните часове отново е имало конфликт между тъжителката и св. Л.,
като Д. подразнена от това, че видяла свидетелката на терасата, започнала да й
крещи и да я обижда. Именно заради това и подс. Н. след като разбрал от тъща
си за случилото се, се свързал с оператор на тел.112 и съобщил за поведението
на Д. и че то не е инцидентно, а от доста време, като пояснил, че е конфликтна
и че не се разбирала с никой от живущите в жил. кооперация, като се
поинтересувал как да постъпи, за да защити семейството си. Тези
обстоятелства се установяват не само от показанията на св. Л., но и от
възпроизведения запис на подадения от Н. сигнал на тел.112.
Установи се също така предвид данните от справката от тел. 112,
възпроизведените записи на сигналите, както и от показанията на св. Л. и св.
К., че след така подадения сигнал на тел.112, подс. Н. решил все пак да
разговаря с тъжителката Д. за поведението й и да й направи забележка да
преустанови разправиите си с неговото семейство. Няма спор, че такъв
разговор е проведен, в каквато насока са и събраните гласни доказателства. От
последните, посредством показанията на свидетелите Л. и К. става ясно, че е
проведен емоционален разговор между подсъдимия и тъжителката, който е
бил кратък и след него подсъдимият се е прибрал в дома си, като предвид
очевидно липсата на желание за разбиране и преустановяване на това
противоправно поведение от страна на Д., отново позвънил на тел.112, като
този път настоял сигналът да се посети от АП на РУ- П. за да се вземе
отношение по случая през деня между тъжителката и св. Л.. За това, че именно
този сигнал на подс. Н. е бил предмет на проверката от полицейските
служители и взетото отношение от тях, става ясно както от показанията на
свидетелите П. и И., така и от показанията на св. Л. и съставените протоколи
за предупреждение и всички изготвени от полицейските служители
документи във връзка с този сигнал (Докладна записка, обяснения,
информационна карта на наряда, сигнал отразен в дневника за приети сигнали
в ОДЧ при РУ- П. (л.62-70 от делото).
От показанията на св. Л. и св. К. се установи с категоричност, че подс.
Н., когато е провел разговор с Д. по повод поведението й спрямо неговата
тъща по-рано същия ден, той не е отправил никакви обидни думи и изрази
към нея, в това число и инкриминираните в частната тъжба. Самата тъжителка
също не се е оплакала за такова поведение от страна на Н. нито в подадения
непосредствено след разговора им сигнал на тел.112, нито пред свидетелите
П. и И., в това число и в написаните от нея саморъчни писмени обяснения.
Единствено е съобщила и обяснила за това, че подсъдимият е звъннал на
вратата й, като счупил камерата й, и започнал да се разправя с нея и я
заплашил, че ще се случи нещо лошо, а за разправията й със с. Л.- че си
пускала котката по стълбището и тя уринирала в обувките на детето й и така
ги унищожила.
Имайки предвид гореустановеното, съдът не даде вяра на показанията
4
на св. Н. Г., не само защото същата не е била пряк очевидец на случилото се, а
и защото тя изнася твърдения, разказвайки заявеното й от тъжителката- че
подс. Н. счупил охранителната й камера, блъскал по вратата и й говорил
„неприлични думи“, без обаче дори да конкретизира същите. Имайки предвид
обаче възможността още при подаване на сигнала на тел.112 и пред
полицейския АП, непосредствено след случилото се да се оплаче от
поведението на подс. Н., в това число и ако действително той я е обиждал,
тъжителката Д. не е сторила това. Напротив единствено се е оплакала, че той
се е разправял с нея и й е счупил камерата. Последното обстоятелство дори се
установи, че не е вярно- от показанията на св. К. и от възпроизведения запис
от охранителната камера се вижда ясно, че подсъдимият посяга и сваля
(демонтира) охранителната камера, като я поставя върху предмет пред
входната врата на жилището на Д..
Невярно се оказа и твърдението в частната тъжба, че още същата вечер
полицейските служители са съставили протокол за предупреждение на подс.
Н. именно за твърдяното в тъжбата негово поведение- счупената камера,
закани и обиди. Видно от съставените протоколи за предупреждение от
свидетелите П. и И. е, че такива са съставени само на Л. и Д., както и че
отработения сигнал е именно този касаещ случилото се между двете по рано
същия ден.
Вярно е, че на подс. Н. е съставен протокол да предупреждение от
полицейски орган, но едва впоследствие при извършената полицейска
проверка, в резултата на подадения от тъжителката Д. сигнал срещу него до
прокурора на ***.06.2024 г., в който за първи път е посочила, че Н. я нерекъл
боклук, много проста и тъпа, което тя е потвърдила и в давените обяснения.
Вярно е и това, че в показанията си св. Г. заяви, че от малолетната
дъщеря на Д. след време чула да я пита какво означава „тъпа“ и „проста“,
разказвайки за „лошия чичко, който блъскал по вратата и се карал и викал“.
Всичко това обаче не може да се приеме за обективно доказателство,
водещо до несъмнен извод, че подс. Н. на 02.06.2024 г. вечерта пред дома й е
нарекъл Д. „боклук“, „много проста“ и „тъпа“.
С оглед на така изложеното въз основа на събраните по делото
доказателства, за съда не остана съмнение, че подс. В. Н. на инкриминираната
дата и място е обидил тъжителката А. Д., наричайки я „боклук“, „много
проста“ и „тъпа“. С други думи недоказан остана твърдения факт, че
подсъдимият е изрекъл цитираните изрази по отношение на тъжителката. С
оглед на това ненужен се явява и коментара дали са налице останалите
елементи от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, а именно дали тези изрази, които съдържат епитети, са от такова
естество, че са в съС.ие да създаде у пострадалия душевен дискомфорт, да
засегне честта, гордостта и достойнството му.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл.304 от НПК подс. В. Н.
5
бе признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.146 ал.1 от НК, а
именно за това, че на 02.06.2024г. в 19:19ч в гр. П. на ул.П. Т. №*** е казал
нещо унизително за честта и достойнството на А. Ц. Д. от гр. П. в нейно
присъствие, а именно „боклук“, „много проста“ и „тъпа“.
Съдът постанови веществените доказателства- 4 броя СД-диск,
съответно представени от РЦ-112 Кърджали, тъжителката, подсъдимия и от
материалите по пр. преписка, да останат по делото и да се унищожат заедно с
делото при настъпване на законовите срокове за съхранение на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди
частната тъжителка А. Д. да заплати в полза на подсъдимия В. Н. сторените от
него разноски в размер на 1 350 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от него на адв. П. П. от ПзАК за предоставената правна
помощ и защита в процеса, съгласно представеното доказателство (договор за
правна защита на л.43 от делото).
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6