Решение по дело №916/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260415
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20202100500916
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-    201                                           11.12.2020 г.                                              гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    втори въззивен граждански състав

На:   двадесет и девети септември                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Ани Цветанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 916 по описа за 2020 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез пълномощник гл.ю.к.Десислава Златева, против решение № 3562/13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1986/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД за приемане за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът И.Г.Я. ***, дължи на ищцовото дружество сумата от 530.51 лв., представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.07.2015 г. – 25.09.2018 г., произтичащи от потребени ВиК-услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.08.2015  г. – 05.09.2018 г., както и 38.46 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4270/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. на БРС.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че ищцовото дружество не е провело успешно доказване на легитимацията на ответника като потребител на ВиК-услуги, както и изводите, че представената справка за лице от СВп-Бургас и декларация по чл.14 ЗМДТ не били годни доказателства за установяване на качеството собственик, а оттам и „потребител“ на ВиК-услуги. Според въззивника, като не е съобразил вписванията в имотния регистър по местонахождение на имота, свързани с оповестяване на придобитите от ответника права на собственост и данните за разпоредителната сделка от 08.07.2015 г., съдът е постановил незаконосъобразен акт, като погрешно е приел за недоказан факта на придобиването на вещни права от страна на ответника върху водоснабдения имот, в разрез с доказателствата за този публично известен факт, предвид вписването му в имотния регистър. Счита се също, че съдът неправилно е приел, че и декларацията по чл.14 ЗМДТ не съставлявала годно доказателство, легитимиращо ответника като собственик на имота, като се сочи, че последният е манифестирал волята си недвусмислено, посочвайки се за собственик и подавайки изискуемата от закона декларация до общинската администрация, в която също е посочен нотариалния акт от 08.07.2015 г., като тези действия на ответника са категорично признание за притежаваното от него право на собственост върху имота, чиято доказателствена сила обаче не е зачетена от съда. Според въззивника, съдът не е отчел и обстоятелството, че по данни на Община Бургас именно ответника е данъчно задълженото лице, т.е. собственик на имота и от момента на администрирането на декларацията по чл.14 ЗМДТ – 10.07.2015 г. е образувана партида на негово име. Сочи се също, че от приетата по делото СИЕ е установено, че ответникът е извършвал частични плащания след завеждане на исковата молба, което представлява категорично и лично признание от негова страна за дължимост на исковата сума и качеството му на потребител на услугите. При това въззивникът счита, че като е игнорирал доказателствената съвкупност на събраните писмени, гласни и експертни доказателства, съдът е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявената искова претенция. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Г.Я., представляван в процеса чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В съдебно заседание, особеният представител на ответника изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

 

С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Производството по гр.д.№ 1986/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против И.Г.Я. за приемане за установено, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 530.51 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода 25.07.2016 г. – 25.09.2018 г., за отчетен период 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г. за водоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и сумата от 38.46 лв. – лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4270/14.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. по описа на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът като собственик на процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по отношение на водоснабден обект с адрес гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с абонатен № ***, като има неизплатени задължения към дружеството в посочените размери. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. на БРС, но длъжникът бил уведомен за заповедта при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия иск.

На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника И.Я. е назначен от съда особен представител – адв.Чилингирова, депозирала в срок писмен отговор на исковата молба, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Посочено е, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника, е необходимо по делото да бъде безспорно установено качеството му на собственик или ползвател на процесния водоснабден обект.

Фактите по делото са следните:

От  представената справка от Служба по вписванията-Бургас е видно, че в публичния регистър с вх.рег.№ *, дв.вх.рег.№ *, том *, акт № * е вписано придобиването от ответника И.Г.Я. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба от 08.07.2015 г. на следните недвижими имоти – СОС с идентификатор 07079.653.359.1.25, с площ от 18.08 кв.м., представляващ гараж № 5, и СОС с идентификатор 07079.653.359.1.26, с площ от 19.99 кв.м., представляващ гараж № 6, с адрес на имотите гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.181, ет.1, ап.5 и ап.гараж 6. Други вписвания по партидата на ответника не са извършвани. Същият нотариален акт е описан и представената декларация по чл.14 ЗМДТ от 10.07.2015 г. за облагане с данък върху недвижимите имоти, подадена до Община Бургас от страна на И.Я., от която е видно, че същият в качеството си на собственик е декларирал придобит от него с Нотариален акт за покупко-продажба от 08.07.2015 г. на недвижим имот, находящ се гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, ет.*, гараж * и *.

Не се спори, че процесният имот е водоснабден, същият е с аб.№ *. От показанията на св.Р.се установява, че тя от дълги години е инкасатор на бл.* в ж.к.“М. р.“, като отчита и абонатния номер на ответника И.Я., чийто обект представлява гараж, преустроен като жилище, записан при ищцовото дружество като апартамент; водомерът в обекта се намира в шахта в банята и се отчита с мобилно устройство, което сканира баркода. Свидетелката е заявила, че отначало ответникът плащал редовно водата, след това имало проблеми, но сега пак е започнал да си плаща.

От приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабденият имот е самостоятелен обособен обект (жилище) в гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, има водомер за студена вода, който е монтиран в санитарен възел и се индивидуализира с виртуален номер ***757, с абонатен № ***, карнет *, стр.*. Посочено е, че отчитането се извършва с мобилно устройство, което е със записващи функции за деня на отчитането и сканиращо устройство за баркод-номера на водомера, като на всеки клиент е заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на подадените данни. Съгласно експертизата, изразходеното количество вода за периода 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г., преминало през процесния водомер е в размер на 263.59 куб.м.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че представените по делото фактури от „ВиК“ ЕАД са осчетоводени в счетоводството на дружеството по сметка 411 /Клиенти/ партида на И.Г.Я., като за периода 25.07.2016 г. – 25.09.2018 г. на името на ответника, с аб.№ *, са издадени фактури на обща стойност 640.09 лв., с основание „вода, пречистване и канал“. Вещото лице е констатирало, че по първата фактура с № ***423/25.07.2016 г. на стойност от 176.70 лв. са извършени частични плащания от страна на ответника преди завеждане на делото със сума от 109.58 лв., като неизплатената сума по фактурата, която участва в исковата претенция е в размер на 67.12 лв. По тази причина, към датата на образуване на делото неизплатените суми възлизат на 530.51 лв., а законната лихва за забава върху нея е в размер на 56.80 лв. Вещото лице е констатирало още, че след образуване на делото също са извършени частични плащания по посочената фактура с № ***423/25.07.2016 г. (с неизплатена сума от 67.12 лв.), като на 30.08.2019 г. са платени 11.54 лв., а на 01.10.2019 г. са платени 30.56 лв., или общо 42.10 лв., с които е погасено частично задължението по фактурата и остава неизплатена сума в размер на 25.02 лв. При това, към датата на изготвяне на експертизата – 10.11.2019 г., неизплатените задължения по представените към исковата молба фактури възлизат на 488.41 лв.

При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е неоснователен, тъй като ищецът не е провел успешно доказване на легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги, размера и изискуемостта на процесните парични вземания. В тази връзка е прието, че от данните по делото не може да се установи, че през процесния период ответникът И.Я. е бил собственик или ползвател на водоснабдения жилищен обект, като този факт не се установява от приетата справка от Служба по вписванията – Бургас, нито от представената декларация по чл.14 ЗМДТ. Поради това, районният съд е приел, че липсата на доказателства изключва материално-правната легитимация на ответника като длъжник и за него не е възникнало паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури. По горните съображения искът по чл.422 ГПК, ведно с обусловените с него претенции за лихва за забава, са отхвърлени като неоснователни.

  

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за основателна, а обжалваното решение за частично неправилно.

Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция, че по делото не е установена материално-правната легитимация на ответника като длъжник на ищцовото дружество, което е дало основание за отхвърляне на исковата претенция.

Действително, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Съгласно § 1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл.8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

В случая, по делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ, подписана лично от ответника, с която е декларирал, че е собственик на процесния имот, въз основа на представен Нотариален акт за покупко-продажба от 08.07.2015 г. Същият нотариален акт е вписан и в Служба по вписванията–Бургас, видно от приложената справка. Действително, декларацията по чл.14 ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но същата представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявление на декларатора за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот (Определение № 220/01.03.2017 г. по гр.д.№ 4084/2017 г. на ВКС, IV г.о.). В този смисъл, съдът намира, че с депозираната пред данъчната администрация декларация по чл.14 ЗМДТ, ответникът е удостоверил неизгодния за него факт в настоящия процес, а именно, че е собственик на водоснабдения имот, което по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство и следва да бъде преценявано от съда на основание чл.175 ГПК при съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай, представената декларация по чл.14 ЗМДТ не е оспорена от ответника чрез назначения му особен представител, същият не е оспорил данните в декларацията, респ. с нея да се удостоверяват неверни фактически обстоятелства. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Нещо повече, удостоверените в декларацията данни кореспондират с представената справка от Служба по вписванията – Бургас, съгласно която по персоналната партида на ответника И.Я. е вписано придобиването на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба от 08.07.2015 г., който е бил представен и при декларирането на имота. В случай, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, то именно върху него би тежало доказването на този факт, но такива доказателства не са ангажирани по делото. Освен това, от заключението на приетата пред първата инстанция СИЕ, неоспорена от страните, се установява, че преди образуване на настоящото дело от страна на ответника са извършвани частични плащания по процесните фактури със сума от 109.58 лв., като след предявяването на иска също са извършени частични плащания със сума от 42.10 лв., които констатации на вещото лице кореспондират и с показанията на св.Райкова, че в началото ответникът си е заплащал консумираната вода, след това е спрял и сега отново си плаща водата. С така извършените от ответника плащания също е налице извънсъдебно признание на обстоятелството, че за отчетния период е налице облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е доставил ВиК услуги до процесния водоснабден имот. По делото не са налице доказателства в опровержение на извършеното признание, поради което няма пречка то да бъде кредитирано от съда.

С оглед горното и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, ответникът И.Я. е собственик на процесния водоснабден имот и на това основание е потребител на доставените до собствения му имот ВиК услуги, поради което дължи тяхното заплащане. Приетият в обратния смисъл извод от районния съд е неправилен, като изложените в тази връзка възражения в жалбата са основателни.

Предвид изложените съображения и с оглед липсата на спор между страните относно изразходеното количество вода в периода на претенцията и като съобрази на основание чл.235, ал.2 ГПК извършените от ответника частични плащания, съгласно заключението на СИЕ, въззивния съд намира, че ответника И.Я. дължи на ищцовото дружество сумата от 488.41 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г. за водоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* (гараж * и *), поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена до този размер. За разликата над 488.41 лв. до претендираните 530.51 лв., за която са извършени частичните плащания, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед основателността на главния иск, доказан по основание е и предявеният акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на мораторна лихва в размер на 38.46 лв. за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Ето защо и поради частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, БОС намира обжалваното решение за неправилно в частта, с която искът е отхвърлен за сумата в размер на 488.41 лв. – за главницата и 38.46 лв. – за мораторната лихва, като в тази част същото следва да бъде отменено и постановено ново решение за уважаване на претенцията до установения от въззивния съд размер. В останалата част за отхвърляне на иска за разликата над 488.41 лв. до претендирания размер от 530.51 лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.

С оглед на крайния инстанционен резултат съдът следва да разпредели отговорността за разноски, като се произнесе с осъдителен диспозитив за извършените от страните в производството по чл.422 ГПК разноски и за тези в производството по издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка, предвид изхода на делото, на въззивника „ВиК“ ЕАД следва да се присъди сумата в общ размер от 785 лв. с включено юрисконсултско възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции, съразмерно с уважената част от иска (64 лв. – за заповедното производство, 521 лв. – за производството пред БРС и 200 лв. – за производството пред БОС).

Тъй като въззиваемият И.Я. е представляван в настоящия процес от назначен от съда особен представител адв.Т.Ч., на адвоката следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 100 лв., което следва да бъде заплатено от внесения от въззивното дружество депозит.

Съдът констатира, че при администрирането на въззивната жалба районният съд не е определил пълния размер на държавната такса за обжалването от 50 лв., а такава в размер на 37.50 лв., поради което на основание чл.77 ГПК въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БОС дължимия остатък от 12.50 лв. 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 3562/13.12.2019 г. по гр.д.№ 1986/2019 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.422, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, против И.Г.Я., ЕГН **********, до размера на 488.41 лв. за главницата и за мораторната лихва от 38.46 лв.,

КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев,  и  И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, че И.Г.Я., ЕГН ********** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 488.41 лв., представляваща главница за неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода за аб.№ * за отчетен период 05.08.2015  г. – 05.09.2018 г., както и 38.46 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 13.11.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4270/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. на БРС.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3562/13.12.2019 г. по гр.д.№ 1986/2019 г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, сумата от 785 лв. с включено юрисконсултско възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички инстанции, съобразно уважената част от иска (64 лв. – по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. на БРС, 521 лв. – по гр.д.№ 1986/2019 г. на БРС и 203 лв. – по възз.гр.д.№ 916/2020 г. на БОС).

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на ОС-Бургас сумата от 12.50 лв. – държавна такса за въззивното обжалване.

 

ОПРЕДЕЛЯ на адв.Теменужка Чилингирова от АК – гр.Бургас, назначена за особен представител на ответника И.Г.Я. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на 100 лв. за процесуално представителство във въззивното производство. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО да се изплати от внесения по делото депозит.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.