Решение по дело №5014/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1926
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20194520105014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1926

гр. Русе, 20.11.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5014 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.В.Н. – пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на  09.10.2016г. представляваното от него дружество, сключило договор за мобилни услуги с К.А.С., с предпочетен номер +359 895 582 958, за срок от 24 месеца по план Стандарт 9.99.

На 07.12.2016г. между същите страни бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 899 711 547 за срок 24 месеца по план Интернет 25 000 със стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лева и 33.34% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата дата, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника договор за лизинг, по силата на който предоставил на клиента за временно и възмездно ползване устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G 8 с обща лизингова цена в размер на 60.77 лева, със срок на изплащане 23 месеца на равни вноски, всяка от които в размер на 1.99 лева.

За потребените от абоната услуги, предоставени в периода 05.12.2016г. – 04.05.2017г., ищецът издал:

- фактура №**********/05.01.2017г. за отчетен период 05.12.2016г. – 04.01.2017г. на стойност 66.09 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 25.41 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 38.69 лева и лизингова вноска – 1.99 лева. Ответникът извършил частично плащане – 18.72 лева, но не заплатил остатъка от 47.37 лева;

- фактура №**********/05.02.2017г. за отчетен период 05.01.2017г. – 04.02.2017г. на стойност 38.17 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 15.29 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 20.89 лева и лизингова вноска – 1.99 лева;

- фактура №**********/05.03.2017г. за отчетен период 05.02.2017г. – 04.03.2017г. на стойност 31.97 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 9.99 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 19.99 лева и лизингова вноска – 1.99 лева;

 - фактура №**********/05.05.2017г. за отчетен период 05.04.2017г. – 04.05.2017г. на стойност 711.83 лева, съставляваща сбор от: неустойка за предпочетен номер +359 895 582 958 и предпочетен номер +359 899 711 547 – 672.03 лева и лизингови вноски – 39.80 лева.

Молителят поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от трите договора и не заплатил съответните абонаментните такси, ползваните мобилни услуги и лизингови вноски на обща стойност 157.31 лева. Пояснява, че не претендира неустойките, начислени в последната фактура.

 

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №2263/2019г. по описа на РРС срещу К.А.С. за сумата 157.31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане.

Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К.А.С., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 157.31 лева – неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359 895 582 958; неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 899 711 547 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът ответникът К.А.С. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 09.10.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и К.А.С. е сключен Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +359 895 582 958, за срок от 24 месеца по план Стандарт 9.99.

На 07.12.2016г. между същите страни е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 899 711 547 за срок 24 месеца по план Интернет 25 000 със стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лева и 33.34% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. На същата дата, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника договор за лизинг, по силата на който предоставил на клиента за временно и възмездно ползване устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G 8 с обща лизингова цена в размер на 60.77 лева, със срок на изплащане 23 месеца на равни вноски, всяка от които в размер на 1.99 лева.

Приложени са „Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги“.

Ищцовото дружество издало:

- фактура №**********/05.01.2017г. за отчетен период 05.12.2016г. – 04.01.2017г. на стойност 66.09 лева, съставляваща сбор: от абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 25.41 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 38.69 лева и лизингова вноска – 1.99 лева;

- фактура №**********/05.02.2017г. за отчетен период 05.01.2017г. – 04.02.2017г. на стойност 38.17 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 15.29 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 20.89 лева и лизингова вноска – 1.99 лева;

- фактура №**********/05.03.2017г. за отчетен период 05.02.2017г. – 04.03.2017г. на стойност 31.97 лева, съставляваща сбор от: абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359 895 582 958 – 9.99 лева; абонаментна такса за предпочетен номер +359 899 711 547 – 19.99 лева и лизингова вноска – 1.99 лева;

 - фактура №**********/05.05.2017г. за отчетен период 05.04.2017г. – 04.05.2017г. на стойност 711.83 лева, съставляваща сбор от: неустойка за предпочетен номер +359 895 582 958 и предпочетен номер +359 899 711 547 – 672.03 лева и лизингови вноски – 39.80 лева.

Въз основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №2263/2019г. и издадена заповед №1061/23.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу К.А.С. за сумата 157.31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане от 24.06.2019г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 157.31 лева – неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359 895 582 958; неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 899 711 547 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1061/23.04.2019г. по ЧГД №2263/2019г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че на 22.07.2019г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 13.09.2019г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №2263/2019г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 385 лева – разноски по ЧГД №2263/2019г. по описа на РРС и 400 лева – разноски по ГД №5014/2019г. по описа на РРС.

  Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че К.А.С., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 157.31 лева – неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359 895 582 958; неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 899 711 547 и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1061/23.04.2019г. по ЧГД №2263/2019г. по описа на РРС.

 

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 385 лева – разноски по ЧГД №2263/2019г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********  сумата 400 лева – разноски по ГД №5014/2019г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: