№ 366
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от З. Р. И. за възобновяване на нохд № 901/20 г. на РС –
Монтана, по което И. е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
В искането са посочени основанията по чл.348, ал.1 НПК, като конкретно се
твърди липсата на изложени съображения от окръжния съд по доводите в депозираната
срещу присъдата жалба. Изводите на съда били декларативни и без обсъждане на
фактическата обстановка и съставомерността на деянието, което не сочело за
извършена проверка и не позволявало преценка на правилността на решението. В
последното липсвал и отговор на изложените в жалбата доводи и съображения с разрез
с изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Алтернативно се твърди и несправедливост на
наказанието, което не отчитало липсата на вредни последици от деянието и добрите
характеристични данни на лицето. Поискано е възобновяване на производството и
връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред САС молителят не се явява и не ангажира
допълнително становище по направеното искане.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като не са налице сочените предпоставки за възобновяване на
1
производството. Постановената присъда била правилна и законосъобразна.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 20.11.20 г. по н охд № 901/20 г. на РС – Монтана, чието
възобновяване е предмет на настоящото искане, З. Р. И. е признат за виновен за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на
23.08.2019 г. в гр. Монтана по ул. „Граф Игнатиев“ до № 28 управлявал моторно
превозно средство – л.а. „Нисан Терано 2“ с рег. № ЕВ 3408 АТ след употреба на
наркотично вещество – упойващо вещество, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/.
Наложеното наказание на И. е лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, както и
глоба в размер на 500 лв. Наложено е и наказание лишаване от право на управление на
МПС за срок ето една година.
С решение от 10.05.2021 г. по внохд № 1/21 г. ОС – Монтана е потвърдил
присъдата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на посоченото
наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй
като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
За да потвърди обжалваната пред него присъда, окръжният съд е приел, че в хода
на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са приобщени достатъчно и
относими доказателства, които изяснявали безпротиворечиво и обективно
фактическата обстановка, която сочела на достигнатите правни изводи за виновност на
И. по повдигнатото му обвинение и съответстващото наложено наказание. Както
фактически направени изводи, обаче, така и обсъдени доказателства, въз основа на
които те са приети, изцяло липсват, при което така направеният краен извод, който
всъщност е и изначално посочен, по никой начин не би могъл да се приеме за относим
към конкретния правен казус. По обстойно изложените в жалбата и в съдебно
заседание оплаквания и доводи на защитата, включително и доказателствени искания,
произнасянето на съда е сведено до заключение за тяхната несъстоятелност, тъй като
същественото за обвинението деяние – управление на автомобил след употреба на
наркотично вещество, се установявало от надлежни и достатъчно доказателства
/свидетелски показания и експертно заключение/, а досежно действието на
установените наркотични вещества съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 НК
предвиждал да се управлява МПС след употреба, респ. със съдържанието на
веществото в организма на извършителя, без да се конкретизира какво е действието му
и как се възприема от употребилото го лице. Относно наказанието пък е прието
2
единствено, че то е в рамките на предвиденото в санкционната част на нормата и се
явява справедливо и достатъчно за постигане на общата и специалната превенция. При
така изложените на една страничка от съдебния акт мотиви за потвърждаване на
присъдата, категорично следва да се приеме за основателно основното оплакване в
постъпилото искане за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, изразяващо се в неспазване на изискването на чл.339, ал.2
от НПК, според което при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивният
съд следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в
подкрепа на жалбата или протеста.
В жалбата, инициирала въззивното производство, както и в пледоарията си по
съществото на делото в съдебно заседание на 15.02.21 г., са развити подробни доводи
за противоречивост в доказателствените източници, въз основа на които е прието за
установено управлението на МПС след употреба на наркотично вещество от страна на
подсъдимия. Конкретно е посочено, че единствено полицейският служител И. е описал
състоянието на спрения за проверка водач, като показанията му пред съда били по-
подробни от тези в досъдебното производство и не е отчетено, че останалите свидетели
–Д., Г. и Ц. не установявали нещо необичайно в поведението му, а извикването на
служители от пътна полиция било по повод регистрацията на автомобила. На следващо
място се твърдят нарушения при вземането на пробите, както и при съхранението им,
като се прави позоваване на текстовете на чл.13, чл.14 чл.16 и чл.18 от приложимата
Наредба № 1/19.07.17 г, поради което не можело да се приеме за обективно отчетен
положителният резултат. В най-голяма степен оплакванията срещу приетата
съставомерност на деянието са сведени до дословно възприетото от
първоинстанционния съд експертно заключение, което според защитата съдържало
правни изводи. То е установило употреба на специфичния метаболит на
тетрахидронанабинола с посочен вероятен период на употреба до 24 часа преди
вземане на пробите и изричното уточнение за липсата на въздействие върху
централната нервна система без промяна на възприятията, съзнанието, поведението и
настроението. Въз основа на това е оспорено и несъмненото установяване на
изискуемата субективна страна на деянието, за което е сторено позоваване и на
цитирана съдебна практика на ВКС.
Произнасяне на въззивния съд по посочените въпроси в съответствие с
правомощията му въз основа на изискуемата собствена аналитична и оценъчна дейност
изцяло липсва. Вместо това само на една страничка декларативно и лишено от каквато
и да е конкретика, относима за процесния случай, в няколкото вече посочени по-горе
изречения е демонстриран отказ да се изпълни законовото изискване на чл.339, ал.2
НПК. Само с посочването на ирелевантност на обстоятелството относно действието на
наркотичните вещества по никакъв начин не се дава отговор на защитните доводи за
ненадлежното им установяване в кръвта и урината на подсъдимия, нито се обсъжда
3
съществения за конкретния казус въпрос защо се приема, че установеното съдържание
на специфичния метаболит – карбокси ТНС, доказва употребата на наркотичното
вещество –тетрахидроканабинол с посочената давност, а още по-малко се счита за
обоснована и оспорената в случая субективна страна на деянието. Дори да е налице
пълно съгласие по посочените въпроси с приетото от първата инстанция, въззивният е
следвало след самостоятелен доказателствен анализ и посочване на изведена от него
фактология, да вземе отношение по доводите на защитата, включващи и такива за
допуснати процесуални нарушения, с което да осигури в пълен обем правото на
подсъдимия да разбере ясно и точно аргументите за постановения съдебен акт.
Доколко правилни са били така оценените крайни изводи на първата инстанция, които
са налични и са позволявали извършването на контрол, не би могло да се прецени от
настоящия съд, тъй като отсъстват мотиви, сочещи за реално извършена дължима
проверка от страна на окръжния съд.
Поради изложените съображения за основателност на направеното оплакване за
липса на конкретни мотиви съобразно изискването на чл.339, ал.2 НПК, въззивният съд
е осуетил възможността да се прецени и дали правилно са решени останалите въпроси,
касаещи правилното приложение на материалния закон. Това налага възобновяване на
производството, като констатираното съществено процесуално нарушение може да
бъде отстранено само чрез провеждането на ново въззивно производство, поради което
следва да се отмени постановеното решение.
Водим от горното и на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.2
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно наказателно производство № 1/2021 г. по описа на ОС
– Монтана.
ОТМЕНЯ решение от 10.05.2021 г. на ОС – Монтана по внохд № 1/21 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5