Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
гр.Русе, 09.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 278 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава
XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“ – Русе против определение
№ 887, постановено в съдебно заседание от 11.04.2022 г., с което е оставено без
уважение искането на посоченото учреждение за тълкуване, по реда на чл.414,
ал.1, т.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, на волята,
изразена от въззивната инстанция в решение № 202/21.05.2021 г., постановено по
АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд – Русе в частта, с която е изменено
наказателно постановление № 38-0000197/02.02.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, по отношение на наложеното на Т.С.Т. ***,
за нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999 г., административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева като нарушението е преквалифицирано в
такова по чл.178в, ал.5 от ЗДвП и размерът на наказанието е определен на 100
лева. Касаторът релевира оплаквания за неправилност
на посоченото определение. Като касационни основания сочи допуснати от
въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение
на материалния закон. Поддържа, че предвидената в нормата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП санкция, по който
текст е преквалифицирано нарушението, е в размер на 500 лева, а не на 100 лева,
както е посочил в решението си районният съд, което несъответствие не било
отстранено и по пътя на тълкуването на съдебния акт. Иска отмяната на
оспореното определение и изменение на решението на въззивната инстанция, в
частта, с която нарушението по т.2 от наказателното постановление е
преквалифицирано, като размерът на наказанието по чл.178в, ал.5 от ЗДвП бъде
определен на 500 лева. Релевира възражения за
недоказаност, респ. прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
претендирани от насрещната страна.
Ответникът
по касационната жалба – Т.С.Т., чрез процесуалния си представител, счита същата
неоснователна. Сочи, че районният съд правилно е приел, че не са налице
основанията по чл.414 от НПК, тъй като искането, по своето естество, не е
такова за тълкуване на постановеното решение, а представлява подадена извън
срока касационна жалба срещу съответната част на съдебния акт, в която, като
касационно основание, се сочи неправилното приложение на материалния закон и по
– конкретно на чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Възразява, че липсва възможност по реда
на тълкуването да бъде изменен съдебният акт по същество. Моли обжалваното
определение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на определението
на Районен съд – Русе.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
С наказателно
постановление № 38-0000197/02.02.2021 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, на Т.С.Т. ***, за нарушения
съответно по чл.18, т.5 и чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници (в
редакцията към ДВ, бр. 67 от
2014 г.), на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
били наложени две административни наказания „глоба“, всяко в размер на 2000
лева. Наказателното постановление било обжалвано от наказаното лице като с
решение № 202/21.05.2021 г., постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе наказателното постановление било потвърдено в частта по т.1,
с която, за нарушение по чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 1999 г., на Т. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Със същото
решение наказателното постановление било изменено в частта по т.2, с която, за
нарушение по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 1999 г., на Т. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева като нарушението било
преквалифицирано в такова по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, а на нарушителя било
определено наказание в размер на 100 лева.
Съобщението за
това решение било връчено на РД „Автомобилна администрация“ на 26.05.2021 г., видно от съдържащата
се по въззивното дело разписка (л.28), а на нарушителя Т.Т.
и на неговия процесуален представител – на 27.05.2021 г. Решението било
обжалвано само от Т.Т., включително и в частта, с
която, след преквалифициране на нарушението, на същия било определено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. По подадената
касационна жалба било образувано КАНД № 217/2021 г. по описа на Административен
съд – Русе. След връчване на препис от касационната жалба ответникът по нея –
РД „Автомобилна администрация“ – Русе депозирал становище (с характер на отговор
на жалбата по чл.213а, ал.4 от АПК) с вх.№ 11068/24.06.2021 г. по описа на
Районен съд – Русе, в сочи следното:“Не
съм съгласен с решението в частта, в която е изменен размера на наложената
глоба по чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата, тъй като същата е
неправилно посочена в размер 100 лв., въпреки че нормативно определената глоба
е в размер 500 лв. Поради това следва да постановите правилно размера на
глобата, след като прецените всички обстоятелства и събрани доказателства“.
С окончателно
решение № 220/26.07.2021 г., постановено по КАНД № 217/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе е оставено в сила решение № 202/21.05.2021 г.,
постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
След
приключване на касационното производство ответникът в същото - РД „Автомобилна
администрация“ – Русе депозирал молба с вх.№ 626/18.02.2022 г. по описа на
Административен съд – Русе, с която, на основание чл.247 и чл.251 от ГПК, направил
искане за поправка на очевидната фактическа грешка, допусната в решението на
Районен съд – Русе относно размера на предвидената в чл.178в, ал.5 от ЗДвП
санкция, която грешка не, според него, била отстранена и в касационното
производство. С разпореждане на съдията-докладчик от 18.02.2022 г. тази молба е
изпратена на Районен съд – Русе по компетентност за изпълнение на процедурата
по чл.414 от НПК. С разпореждане № 758/31.03.2022 г., в изпълнение на
разпореждането на докладчика от касационната инстанция, районният съдия
насрочил открито съдебно заседание на 11.04.2022 г. за разглеждане на искането на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе в процедура по тълкуване по чл.414, ал.1,
т.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. В същото съдебно
заседание е постановено и обжалваното в настоящото производство определение №
887, с което това искане е оставено без уважение. Районният съд приел, че
волята му, по отношение определения размер на наказанието по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, била ясно изразена както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното
решение. Въззивната инстанция е посочила, че
допуснатото от нея неправилно определяне на размера на наложеното административно
наказание представлява, по своята същност, неправилно приложение на материалния
закон, който порок е следвало да бъде отстранен по реда на касационното
обжалване на решението. Определението е правилно.
Действително,
както сочи и касаторът, размерът на санкцията от 500 лева, предвиден в чл.178в,
ал.5 от ЗДвП, по който текст въззивната инстанция е преквалифицирала
нарушението по т.2 от наказателното постановление, не е бил изменян от
създаването на разпоредбата с ДВ, бр.60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
като с ДВ, бр.9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г., тя само е допълнена чрез
включването в приложното й поле и на водачите, които извършват превози за
собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност.
В НПК, чиито разпоредби
са приложими във въззивното производство по силата на препращането в чл.84 от ЗАНН, за разлика от предвиденото за обвинителния акт – чл.248а от НПК, не е
уредена процедура за отстраняване на очевидни фактически грешки в съдебния акт,
подобна на тази по чл.247 от ГПК, респ. чл.175 от АПК. В случая обаче решение №
202/21.05.2021 г., постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе е оставено в сила с решение № 220/26.07.2021 г., постановено по КАНД №
217/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, поради което, като влязъл в
сила съдебен акт, то подлежи на тълкуване по реда на чл.414, ал.1, т.1 от АПК,
по който ред подлежат на отстраняване, според константната съдебна практика, и
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Абсолютно незаконосъобразно
би било обаче този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други
произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове, при това от съда,
който ги е постановил (така изрично решение № 178 от 9.04.2012 г. на ВКС по н.
д. № 410/2012 г., III н. о., НК).
Именно такова
недопустимо изменение на постановеното от въззивната инстанция влязло в сила
решение е поискано от касатора РД „Автомобилна
администрация“-Русе – по реда на тълкуването се иска вместо определения размер
от 100 лева, административното наказание „глоба“ по чл.178в, ал.5 от ЗДвП да
бъде определено в размер на 500 лева, съобразно посоченото в тази разпоредба. Подобно
изменение, както основателно сочи процесуалният представител на ответника по
касация и както е приела и въззивната инстанция, би било допустимо само при
подаване в срок на касационна жалба срещу съответната част от въззивното
решение. Определяйки наказанието под предвидения в закона размер районният съд
е нарушил именно материалния закон - чл.178в, ал.5 от ЗДвП, който текст указва
размерът на санкцията като същият е абсолютно определен, и чл.27, ал.5 от ЗАНН,
която норма забранява определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък
размер. Нарушението на закона представлява касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН (в
редакцията до измененията с ДВ бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), а не основание, на което може да се иска
отстраняване на очевидна фактическа грешка по пътя на тълкуването на влезлия в
сила съдебен акт по чл.414, ал.1, т.1 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН. За да бъде касационната инстанция надлежно сезирана с такова оплакване
е било необходимо касаторът – РД „Автомобилна администрация“ – Русе, да е подал
касационна жалба в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК. Това в случая не е
сторено. Както беше посочено, решение № 202/21.05.2021 г., постановено по АНД №
289/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, е било обжалвано само от наказаното
лице. Вярно е, че в своето становище (с характер на отговор на касационната
жалба) с вх.№ 11068/24.06.2021 г. по описа на Районен съд – Русе, респ. изх.№
52-00-55-1239/23.06.2021 г. на РД „Автомобилна администрация“ – Русе,
ответникът е изложил своите оплаквания срещу неправилно определения размер на
административното наказание „глоба“ по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Това становище
обаче е подадено по пощата на 23.06.2021 г., т.е. след преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН
(редакция до изменението с ДВ бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
за подаване на касационна жалба, който за РД „Автомобилна администрация“ – Русе
е изтекъл на 09.06.2021 г. Следва да се отбележи, че АПК не познава института
на насрещната касационна жалба - чл.287, ал.2 от ГПК и неговото приложение в
касационното производство по ЗАНН не може да бъде обоснован посредством
препращането в чл.144 от АПК към правилата на ГПК, което е само съответно. Поради
това оплакванията против съответната част на въззивното решение, изложени в становище
с вх. № 11068/24.06.2021 г., доколкото са направени след изтичане на срок за
касационна жалба, не съставляват годно изявление, което да сезира със спора Административен
съд – Русе като касационна инстанция.
От друга
страна, волята на съда е ясно изразена във въззивния съдебен акт - решение №
202/21.05.2021 г., постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, както в мотивите, така и в неговия диспозитив. В мотивите на своето
решение, във връзка с развитите съображения относно нарушението по т.2 от
наказателното постановление, районният съд е посочил следното:“Предвид на изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да се измени, като
се приложи наказанието, разписано в чл.178в, ал.5 ЗДвП, което е в размер на 100
лв.“. В този размер от 100 лева то е определено и в диспозитива на съдебния
акт. Следователно между мотивите и диспозитива на въззивното решение липсва
каквото и да било противоречие, а известно е, че очевидна фактическа грешка ще
е налице, когато именно е налице противоречие между следващата от мотивите на
съдебното решение воля и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния
акт. Както се каза, касае се до допуснато от въззивната инстанция неправилно
приложение на материалния закон – чл.348, ал.1, т.1 вр.
ал.2 от НПК, което е било възможно да бъде отстранено по пътя на касационното
обжалване на решението на районния съд в съответната му част. Касационна жалба
от РД „Автомобилна администрация“ – Русе срещу тази част от въззивния съдебен
акт не е била подадена, поради което той е влязъл в сила с посоченото съдържание.
Тази негова неправилност не може да бъде отстранена по реда на тълкуването му
по чл.414, ал.1, т.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, поради
което искането в този смисъл правилно е било оставено без уважение.
Следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и
материалния закон и е постановил едно правилно определение, което следва да
бъде оставено в сила.
Ответникът по
касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски и не е
поискал тяхното присъждане, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №
887/11.04.2022 г., постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е оставено без уважение искането на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе за тълкуване, по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, на волята, изразена в решение №
202/21.05.2021 г., постановено по АНД № 289/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе в частта, с която е изменено наказателно постановление № 38-0000197/02.02.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, по отношение на наложеното на Т.С.Т. ***, за нарушение
по чл.18, т.3 от Наредба
№ 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева като нарушението е преквалифицирано в такова по
чл.178в, ал.5 от ЗДвП и размерът на наказанието е определен на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: