№ 62
гр. Враца , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500284 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Адв.К.К. от ВрАК, като процесуален представител на С.А. М. от гр.Враца – особен
представител,е обжалвал решение на РС гр.Враца от 22.04.2021г.,постановено по гр.д.№
2292/2020г.Излага се в обстоятелствената част на жалбата,че решението се обжалва в
частта,в която е отхвърлено искането на жалбоподателката за предоставяне ползването на
семейното жилище с пр.осн.чл.56 ал.1 изр.1 СК,и в частта относно присъдената
д.такса,която въззивницата е осъдена да заплати.Същевременно се излагат доводи в жалбата
относно неоснователността на предявения иск за развод и липсата на дълбоко и
непоправимо разстройство като основание за прекратяването му,като се иска отмяна на
решението,с което е допуснат развода и постановяване на ново от въззивната инстанция ,с
което искът за прекратяване на брака се отхвърли.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.Претендира разноски.В отговора излага,че е налице противоречие в
жалбата относно изложените факти и диспозитивната и част.
При констатираното противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на
въззивната жалба,настоящият състав е приел жалбата за нередовна с оглед изискванията на
1
чл.260 ал.1 т.2,3 и 4 ГПК,и задължил жалбоподателката чрез особения и представител
адв.Кр.К. от ВрАК в едноседмичен срок от уведомяването да уточни в коя част обжалва
решението на РС Враца по гр.д.2292/2020г. – само относно предоставянето на семейното
жилище,или и в частта,в която е допуснато прекратяване на брака с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него,и оставил без движение
производството по в.гр.д.№284/2021г.на ОС Враца до отстраняване на горната нередовност.
С молба-становище вх.№ 773/30.06.2021г.жалбоподателката чрез процесуалния си
представител адв.Кр.К. е уточнила,че обжалва решението на РС и в частта относно
допускането на развода поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
След отстраняване на констатираната нередовност, настоящият състав е приел
въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима,като подадена в
преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от
обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК,и
насрочил делото за разглеждане в открито с.з.Разгледана по същество въззивната жалба се
явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн.чл. 49 СК по постъпила
искова молба от адвокат А.К. от АК-Враца, в качеството й на процесуален представител по
пълномощие на ЕВГ. АС. М. от гр. Враца против С.А. М. от гр.Враца за допускане на
развод.Поддържа се в исковата молба, че страните са съпрузи по силата на сключен
граждански брак от 22.10.1988 г., за което е съставен Акт №0575 от същата дата на Община
Враца. Излага се,че от съпружеското им съжителство същите имат родени две деца, които
към момента са пълнолетни. Този брак е първи по ред и за двамата.След сключване на брака
страните се установили да живеят за кратко в дома на родителите на ответницата в гр.
Враца,след което били настанени в жилище, общинска собственост. Близо 20 години
брачните отношения на страните се развивали нормално ,основавали се на взаимно
уважение, доверие и разбирателство. След този период започнали конфликти и
недоразумения помежду им . Ищецът напуснал семейното жилище. Ответницата започнала
работа в Италия.Повече от 10 години същите са в трайна фактическа раздяла. Не подържат
никакви контакти.Твърди се от ищеца, че знае от децата, че последните няколко години
ответницата работи в Германия.Всеки от тях установил свой личен живот.Твърди се също
така, че съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното дължимо според
закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването й би било в
противоречие с интересите както на прокламираните в СК принципи, така и в противоречие
с интересите на обществото и тези на страните по делото.Ищецът счита, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е трайно, постоянно, окончателно, без
възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормалните съпружески отношения.Иска от съда да се произнесе с решение, с което
прекрати сключения граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство,без да се
произнася относно вината и ползването на семейното жилище.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответницата. Счита, че изложените в исковата молба твърдения,че между
страните са налице конфликти, че те са в трайна фактическа раздяла, че брачната им връзка
е лишена от съдържание са необосновани. В тази насока излага,че в обстоятелствената част
на исковата молба не били изтъкнати каквито и да са причини,довели до разстройството на
брака. Също така не се твърдяло страните да са правили опити да заздравят брака си,
респективно да са правили опити да продължат съвместния си брачен живот.Поради това не
било налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което да е без възможност за
поддържане на нормални съпружески отношения.Отправя искане за предоставяне
ползването на семейното жилище на доверителката му, находящо се в гр. ***.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.
Установено е от представеното удостоверение за сключен граждански брак,че
страните са сключили граждански брак на 22.10.1988г., като след брака съпругата приела
фамилното име на съпруга - М..
По делото са събирани гласни доказателства.От показанията на свидетелката З.П.П.
– живееща на семейни начала с ищеца, се установява, че страните по делото не живеят
заедно от преди 2012 г. Познава страните.С ищеца живеят на семейни начала, от около 9
години. Ищецът преди това живеел с майка си.Опитвали са страните да се съберат, но не се
е получавало. С ищеца живеят в гр.Враца,на адреса,посочен в исковата молбаж, под наем.
Според свидетелката съпругата С.М. живее в Германия. Когато се връща в България
пребивава на адреса,посочен в исковата молба, при децата си. Това жилище е общинско,
страните са живели навремето там, докато са били женени.Свидетелката посочва, че
ответницата живее с друг мъж в Германия, той е идвал с нея в България.Бракът на страните
според свидетелката не може да бъде заздравен.Страните не поддържат никакви
взаимоотношения.
Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката, отчитайки и евентуалната и
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.Настоящият състав също дава вяра на
показанията на свидетелката,които са последователни и непротиворечиво,подкрепят се и от
останалите доказателства по делото.
Други относими доказателства по делото не са събирани.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел,че е
налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройството в брака на страните,изразяващо се
трайната фактическа раздяла между съпрузите и липсата на контакт между тях,и прекратил
брака с развод на това основание.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и
намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
3
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Налице е дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения на
страните.От близо 10 години страните живеят във фактическа раздяла,в различни населени
места и държави,без да поддържат каквито и да са контакти помежду си.Налице е пълно
отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите,
което състояние не е временно,а е непреодолимо и необратимо. Брачната връзка е
изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните не само са
прекъснали връзките помежду си,но всеки от тях живее собствен живот, с различни
партньори.Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията
им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е
лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един продължителен период от време – 10г.не
поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя
може да бъде заздравена. Изложеното дава основание да се приеме, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.Като е достигнал до
същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение.Доказателства в обратна насока по делото не са сочени.Доводите във въззивната
жалба в тази насока са голословни и не дават основание за различни изводи.
Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е
правено, поради което съдът не се е произнасял по този въпрос,но и няма жалба в тази
насока,поради което въззивната инстанция не дължи произнасяне.
Решението е обжалвано и в частта,в която е отхвърлена претенцията на въззивника
с правно основание чл. 56 ал. 1 изр. 1 от СК .За уважаване на такава претенция съгласно
редакцията на текста е необходимо семейното жилище да не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи,една от страните да е поискала предоставяне на ползването и същата да има
жилищна нужда. В конкретния случай настоящият състав намира,че на първо място не е
установено кое е било семейното жилище на страните,а това е било в тежест на
ответницата/настояща въззивница/ да установи,което и е указано и в доклада по делото. В
отговора на исковата молба особеният представител на ответника е посочил единствено
административния адрес на семейното жилище – в ***,за което пък ищецът поддържа,че не
това е семейното жилище,а това,в което живеят понастоящем пълнолетните деца на
страните – в ***.Ответницата не е ангажирала доказателства, че посоченото жилище с адрес:
: *** е семейно по смисъла на §1, т. 1 ДР към СК, както и наличието на жилищна нужда.
При това положение претенцията се явява недоказана,и като такава следва да се отхвърли,до
който извод е стигнал и първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 329 ал.1 изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили,а дължимите
допълнителни д.такси се поделят по равно между тях.
4
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените
от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.-
адвокатски хонорар.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 22.04.2021г.по гр.д.№ 2292/2020г.
ОСЪЖДА С.А. М. от гр.Враца,ЕГН ********** да заплати на ЕВГ. АС. М. от
гр.Враца разноски по делото пред въззивна инстанция в размер на 600 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5