Решение по дело №576/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. Й. А. – АК - Варна, срещу Решение № 51/16.01.2024 година, постановено по НАХД № 3843/2023 година по описа на Районен съд - Варна, с което е ПОТВЪРДЕН Електронен фиш Серия Г № 00494400 от 07.12.2022 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. С решението на Районен съд – Варна Г. Г. Г. е осъден да заплати сумата от 80.00 лева на ОДМВР – Варна, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се настоява, че решението на Районен съд – Варна е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че изложените в обжалваното решение мотиви са бланкетни. Счита се, че решаващият състав при Районен съд – Варна не е обсъдил доводите на жалбоподателя относно неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че поради служебната дерегистрация на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, на 22.11.2022 г. за последният не възниква задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите, тъй като според разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за да се реализира съставът на нарушението, е необходимо лекият автомобил да е регистриран на територията на Република България. Изтъква се, че установяването на нарушението не е извършено съгласно изискванията на закона. Релевира се довод, че в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ липсва подробно описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които същото е извършено, поради което е нарушена нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Излагат се възражения за изтекла давност за административнонаказателно преследване. Поради тези съображения, от съда се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени изцяло електронния фиш. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмена молба, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

С писмена молба, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/ не ангажира писмен отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежат на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Г. Г. Г. срещу Електронен фиш Серия Г № 0049440 от 07.12.2022 г. на ОДМВР - Варна, с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева на Г. за извършеното от него нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия закон.

От фактическа страна въззивният съд приел, че според съдържанието на електронния фиш, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 е заснето извършеното на 24.11.2022 г. в 21:55 часа, по главен път I – 9 от к.к. „Златни пясъци“ в посока гр. Варна, до спирка „А. Стамболийски“ при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 от ЗДвП нарушение - управление на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Г. Г., за който не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За да потвърди процесния електронен фиш, въззивният съд приема, че нарушението е констатирано с годно техническо средство, предвид приложените към административнонаказателна преписка протокол за проверка и удостоверение за одобрен тип средство, както и съставеният протокол за използване на техническото средство. Районният съд не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед предоставения снимков материал за установяване на управлението на лек автомобил, без да е сключена задължителна застраховка „Гражданска застраховка“. Решаващият състав при Районен съд – Варна приема, че обжалваният електронен фиш съдържа пълно описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Обоснован е извод за невъзможността за намаляване на наложената глоба, предвид нейният законоустановен размер, както и за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Районен съд - Варна правилно констатира липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г., както и за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ по вид и размер. Тричленният състав при А. съд – Варна напълно споделя изводите на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.

Основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение, посочени от касационния жалбоподател не са налице.

Не може да бъде споделено възражението на касатора относно недължимостта за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Съгласно посочената правна норма служебно се прекратява регистрация на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За да се осъществи съставът на служебната дерегистрация на лек автомобил, за който не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е необходимо собственикът да бъде уведомен от съответния орган за възможността пожелание да възстанови регистрацията на пътното превозно средство, както и да узнае за служебното прекратяване, по арг. от Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тъл. д. № 3/2022г. по описа на ОС на I и II колегии на ВАС и ОСС от НК на ВКС. В настоящия случай, нито с административнонаказателната преписка, нито в хода на развилото се пред решаващия състав при Районен съд – Варна производство са представени писмени доказателства за надлежното уведомяване на собственика на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] – Г. Г. Г. за служебната дерегистрация на моторното превозно средство. Предвид на това установяване, съдът приема, че съставът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не е осъществен, поради което не е настъпила служебна дерегистрация на лекия автомобил. Ето защо, наведеното от жалбоподателя възражение, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради което не се дължи сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се явява неоснователно.

Споделят се изцяло изводите на районния съд относно наличието на пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушението. От обстоятелствената част на ЕФ по категоричен се установява извършеното нарушение, а именно управлението на лек автомобил без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка съдът намира, че не е ограничено правото на защита на глобеното физическо лице, в това число да разбере в какво е обвинено, както и адекватно да организира защита си.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение средството за констатиране на нарушението. От приложените към административнонаказателната преписка Протокол от извършена проверка № 25-СГ-ИСИС/13.04.2022 г., издаден от Българския институт по метрология, снимковия материал, както и Удостоверение от одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и Протокол за използване на АТСС с рег. № 460р-1084/22.01.2023 г. относно периода от 21:00 часа до 23:00 часа на 24.11.2022 г., по категоричен начин се доказва, че установяването е направено посредством техническо средство от одобрен тип, преминало метрологична проверка, поради което то предоставя достоверност и точност на обстоятелства, които са констатирани. Нещо повече, в хода на въззивното производство е изискана и предоставена информация относно лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], от която е видно, че въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд с № 27742/28.10.2022 г., на 22.11.2022 г. в автоматизираната информационна система е отразено, че за автомобила е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо, съдът приема, че правилно е извършена констатацията на нарушението.

По отношение датата на извършване на вмененото деяние, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя. Съдът намира, че съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ е необходимо да бъде установено управлението на моторно превозно средство без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай управлението е установено на 24.11.2022 г., поради което и това е датата на извършване на вмененото нарушение. Този извод не се променя и от представената с административнонаказателна преписка снимка, тъй като по арг. от чл. чл. 189,, ал. 15 от ЗДвП снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точният час на нарушението и регистрационният номер на моторното превозно средство, са веществени доказателства в административнонаказателното производство. Следователно, по категоричен и безсъмнен начин се доказва извършването на нарушението.

Що се отнася до направеното възражение относно давността за административнонаказателно преследване, следва да се отбележи, че в ЗАНН липсват разпоредби, които да я уреждат. Предвид на това на основание чл. 11 от ЗАНН трябва да се приложат разпоредбите на Наказателния кодекс /НК/ и в частност чл. 80, ал. 3 от НК, която урежда, че давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. В разглеждания случай, нарушението е извършено на 24.11.2022 г., а Електронният фиш е издаден на 07.12.2022 г. Следователно, административното нарушение е довършено на 24.11.2022 г., а е извършителят е глобен на 07.12.2022 г., поради което давността за административнонаказателно преследване не е изтекла.

При извършената задължителна служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, вменена на съда с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, се налага извод, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Обжалваното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, своевременно предявената претенция за присъждане на разноски, направени в производството от жалбоподателя, се явява неоснователна. От страна на ответника липса претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 16.01.2024 година, постановено по НАХД № 3843/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.