Р Е Ш Е Н И Е №260013/11.1.2021 г.
гр. Ямбол, 11.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 1251 по описа на ЯРС за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот
Волов“ № 29, ет.3, представлявано от управителите И.Ц.К.и А.Б.Я.против Ю.Е.Х. ***.
С исковата молба се
твърди и поддържа, че на 15.09.2018 г. между ответника Ю.Е.Х. като заемател от
една страна и от друга „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, е бил
сключен договор за паричен заем № *** г. Твърди се, че съгласно сключения
договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в
размер на 800 лв., която се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на
„ИЗИПЕЙ” АД. Твърди се, че с подписването
на договора ответникът удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума
от 800 лв. В този смисъл договорът е имал сила на разписка за предадената
съответно получената сума. Твърди се, че заемателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума съгласно условията на сключения договор като заплати сумата
в размер на 1183.56 лв., ведно с договорна лихва на 14 седмични/месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 84.54 лв., включваща главница, договорна
лихва и такса за експресно разглеждане. В настоящия договор страните се
съгласили, че със сключването му ще се рефинансира текущия заем на ответника по
договора за паричен заем № *** в размер на 440 лв. Страните били направили изрично изявления за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор
имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се
погасявало изцяло, а заемодателя изплаща остатъка от заемната сума по договора.
По същество се твърди, че ответникът не е извършил плащането по договора за
паричен заем. Твърди се, че по процесния договор съгласно клаузите на същия
ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв. – главница, 96.14 лв. – договорна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до
01.04.2019 г., 287.42 лв. – неустойка, 282.42 лв. – такса за експресно разглеждане
на документи, 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 52.30 лв. –
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 02.10.2018 г.
- датата на допускане на забава на погасителна вноска/ датата, следваща деня на
последна погасителна вноска на паричния заем до дата на подаване на заявлението
– 13.12.2019 г. Твърди се, че по процесния договор съгласно клаузите на същия
ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв. – главница, 96.14 лв. – договорна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до
01.04.2019 г., 287.42 лв. – неустойка, 282.42 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране,
52.30 лв. – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от
02.10.2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска/ датата,
следваща деня на последна погасителна вноска на паричния заем до дата на
подаване на заявлението – 13.12.2019 г. Твърди се още, че ищецът е подал
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, връчвана на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което по същество ищецът основава правния си интерес от предявяване на
исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има
срещу ответника следните вземания: сумата от 800 лв. – главница, 96.14 лв. –
договорна лихва за периода от 01.10.2018 г.
до 01.04.2019 г., 287.42 лв. – неустойка, 282.42 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи, 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 52.30 лв. – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница от 02.10.2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна
вноска/ датата, следваща деня на последна погасителна вноска на паричния заем
до дата на подаване на заявлението – 13.12.2019 г.
Претендират се
разноски в исковото и заповедно производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените от него искове. Същият не се явява в съдебно заседание и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Преди съдебно
заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото, както и искане да бъде
допусната СИЕ, вещото лице, по която да отговори на формулираните от ищеца в
молбата въпроси.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
23.01.2020 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Ю.Е.Х., за сумите от: 800 лева – главница; 96,14 лева –
договорна лихва за периода от 01.10.2018 год. до 01.04.2019 год.; 287,42 лева –
такса за експресно разглеждане на документи; 287,42 лева – неустойка; 245,00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 52, 30 лева – лихва за забава
от 02.10.2018 год. до 13.12.2019 год., ведно със законната лихва от завеждане
на заявлението до изплащане на вземането.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано
ч. гр.дело № ***/2020 год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства,
а именно: заверено копие от договор за паричен заем № *** г., тарифа към
договора за заем, рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 01.12.2016 г. на осн. чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, Приложение № 1
от дата 02.05.2019 г. към него – 23 листа и Потвърждение за сключена цесия, на
осн. чл. 99, ал.3 Закона за задълженията и договорите, уведомление до Ю.Е.Х. за
цесията.
По
делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза видно от заключението на
вещото лице по която: по сметките на „Вива Кредит“ ООД и „АКПЗ“ ЕООД няма
извършени плащания по процесния договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № ***
год.; Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.01.2020
год. непогасеният размер на задължението по договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“ № ***год. е общо 1972,32 лева, от които: 800 лева – главница; 96,14 лева
– договорна лихва за периода от 01.10.2018 год. до 01.04.2019 год.; 287,42 лева
– неусотйка; 287,42 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245,00
лева – такса разходи за извънсъдебно събиране и 76,34 лева – лихва за забава за
периода от 02.10.2018 год. до 13.12.2019 год.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства и
изслушаната експертиза досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената
част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Разноските за юристконсултско
възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответника
да бъде осъдена да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно
издадената заповед и 100 лева в исковото производство, или общо 150 лева.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца и
да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство и 150,00 лева за исковото
производство, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение общо за заповедното и исковото
производство и 150,00 лева за вещо лице, или общо в заповедното и
исковото производство разноски в размер на 475.00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Е.Х. с ЕГН ********** ***, че същият ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3,
представлявано от управителите И.Ц.К.и Я.Б.Я. сумите от: 800 лева – главница; 96,14 лева – договорна лихва за
периода от 01.10.2018 год. до 01.04.2019 год.; 287,42 лева – такса за експресно
разглеждане на документи; 287,42 лева – неустойка; 245,00 лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 52, 30 лева – лихва за забава от 02.10.2018
год. до 13.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 23.01.2020 год. до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю.Е.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано
от управителите И.Ц.К.и Я.Б.Я. сумата
от 475,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: