№ 515
гр. Варна, 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110113432 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Г. АНД. Н.-Чернева, ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик", бл. 301, вх. 10, ет. 4, ап. 65, действаща чрез адв.
П.Н., срещу „Кеш кредит мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Света Троица", ул. „Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на 776.16 лв, представляваща
сбор от вноски за периода 06.09.2020г.-06.08.2021г. за възнаграждение за поръчителство,
дължимо на основание чл. 2 от договор за възлагане на поръчителство от 06.08.2020г..,
сключен между ищцата и Кредит гаранция ЕООД, за обезпечаване вземанията на ответника
по сключен с ищцата Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-230403/06.08.2020г. тип
Кредитна линия № *********, поради нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от последния.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на иска,
навеждайки следните фактически твърдения: На 06.08.2020г. сключил с ответника договор
за кредит, по който получил сумата от 700 лева срещу задължение за връщането в срок до
06.08.2021, на 12 месечни вноски, всяка от 70.32 лева, при фиксиран лихвен процент от 36%
и ГПР 42.97 %. Съгласно разписаното в чл. 1, ал.2 от договора, поела задължение в 5-дневен
срок от одобрено искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения- две физически лица- поръчители,
всяко от които да отговоря на определени изисквания или одобрено от заемодателя
дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки, или банкова гаранция. В
изпълнение на това задължение, ищцата сключила договор за възлагане на поръчителство с
Кредит гаранция ЕООД, по силата на който посоченото дружество се задължило да отговоря
солидарно с нея за задълженията по договора за кредит. В чл.2 от договора за възлагане на
поръчителство било уговорено, че ищцата дължи възнаграждение, разсрочено на вноски
всяка в размер на 64.68 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем. Обосновава правния си интерес от търсената защита с факта, че
дължимото се възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство, било включено в
погасителния план към договора за кредит, като част от дължимата погасителна вноска.
Твърди, че по отношение на договора за кредит приложение намира ЗПК. Позовава се на
нищожност на договорната клауза на чл. 1, ал.2, като противоречаща на закона - чл.10а, ал.2
и ал.4; чл. 16 и чл. 21, ал. 1 ЗПК и на добрите нрави. Същата вменява задължение за
обезпечаване на отпуснат вече кредит. Предвид нищожността на клаузата, счита, че
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство се явява недължимо. Искането е
за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Счита иска за
недопустим, тъй като не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Сочи, че не е страна по
договора за възлагане на поръчителство, не е договарял възнаграждение по него и съответно
не претендира такова от ищеца. В условията на евентуалност оспорва неговата
1
основателност.
Съдът, при съобразяване доводите и възраженията на страните, с оглед произнасяне
по реда на чл.140 ГПК, счете, че образуваното производство е недопустимо, поради липса на
правен интерес.
Съображенията за това са следните:
Ищцата има качеството - потребител, по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а сключеният
между страните договор по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Безспорно е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 3-1-
10272-230403/06.08.2020г. тип Кредитна линия № *********. По силата на уговореното в
чл. 1, ал.2 от него, ищцата е поела задължение в 5-дневен срок от одобрено искане за
усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, да предостави на заемодателя
по избор едно от изрично посочени в клаузата обезпечения. Едно от предвидените
алтернативно обезпечения е да сключи договор с одобрено от заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на това свое задължение,
на 06.08.2020г. ищцата е сключила договор за възлагане на поръчителство с Кредит
гаранция ЕООД. С него, поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички
задължения по договора за потребителски кредит, като изрично е предвидено, че договорът
влиза в действие, само ако потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на
някое от другите два вида обезпечения по чл. 1, ал.2 от договора за кредит. За така поетото
задължение, съгласно чл. 2 потребителят дължи възнаграждение, платимо разсрочено на
вноски, всяка в размер на 70.32 лева и дължима на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за кредит. Съгласно чл. 2, ал. 2 и 3, задължението следва да се заплаща
по конкретна сметка на посредника или в търговските му обекти.
За допустимостта на производството съдът следи служебно в рамките за цялото
производство, дори и този въпрос да не бъде повдигнат от страните.
В случая, ищцата обосновава правния си интерес от отричане съществуването на
вземането за възнаграждение по договора за поръчителство, разсрочено на вноски и
включено в изготвения погасителен план по договора за паричен кредит, твърдейки
нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от договора за кредит. Изяснено е по делото, че в
изготвения по договора за кредит погасителен план е включено и възнаграждението по
сключения между ищцата и Кредит гаранция ЕООД договор за възлагане на поръчителство
от 06.08.2020г. с размер на вноската 64.68 лева. Съгласно уговорката на чл. 2 от договора,
ответното дружество обаче е само овластено да приема плащане на това възнаграждение.
Този факт не го прави нито титуляр на вземането, нито носител на правото да го събира
принудително. Той е овластен само да приема доброволно изпълнение. Възнаграждението е
уговорено в полза на поръчителя по сключен между него и ищцата договора, и именно той е
материално, а и процесуално легитимиран да търси неговото изпълнение. След като
ответникът не е носител на вземането, настъпването на благоприятни за ищцата последици с
така избраната форма на защита по отричане съществуването на вземането спрямо него, е
изначално изключено. Налага се извод, че ищцата не е доказала легитимен правен интерес в
производството, което обуславя неговата недопустимост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13432/2021г. по описа на ВРС, поради
недопустимост на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА молбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2