№ 1468
гр. Велико Търново, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102757 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. И. срещу И. П. И., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че двамата са във
фактическа раздяла още от 2004 г., когато се е установила в чужбина. Сочи, че
брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, поради което бракът е
престанал да съществува в смисъла, който изискват законът и морала.
Ответникът изразява становище за основателност на иска, макар да оспорва
част от твърденията в исковата молба. Заявява, че соченото от ищцата семейно
жилище не е такова по смисъла на закона, както и че от морална гледна точка
съпругата му няма право да носи неговата фамилия.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
молбата и моли за допускане на искания развод.
Процесуалният представител на ответника също изразява становище за
основателност на иска и моли за допускане на искания развод.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът
им е сключен на 22.7.1992 г. в с. Д..
От показанията на св. П. К. – майка на ищцата, става ясно, че на практика
страните са във фактическа раздяла от около 19 години, когато ищцата е заминала
да живее и работи в Кралство Испания. Свидетелката сочи, че при краткотрайните
си завръщания в страната дъщеря й отсяда в апартамента си в гр. Велико Търново,
1
а ответникът живее в с. Д.. Счита, че страните са с несъвместими характери и че
не е налице възможност двамата отново да заживеят като семейство.
Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, съдът намира, че
предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, е доказан по основание. От показанията на свидетеля и от
кореспондиращите твърдения на страните може да се направи несъмнен извод, че
в отношенията между съпрузите отдавна липсва взаимна привързаност, че е
налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние
е най-вече установената трайна фактическа раздяла, продължила около 19 години,
с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите.
Именно настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят
брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради
което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с
целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искания в тази
насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за
разстройството на брачната връзка.
Предвид посоченото в исковата молба, след прекратяването на брака
съпругата следва да запази брачното си фамилно име - И..
Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока.
Ползването на семейното жилище следва да се предостави на съпруга.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по
въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на
развода в размер на 40.00 лева, която следва да се внесе поравно от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
22.7.1992 г. в с. Д. между И. П. И., ЕГН ********** и Д. К. Цонева /след брака И./,
ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д. К. И. да запази
брачното си фамилно име – И..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Д., ул. „***“ № 15, ще се ползва от съпруга И. П. И..
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
2
размер от 20.00 /двадесет/ лева за допускане на развода, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
размер от 20.00 /двадесет/ лева за допускане на развода, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3