ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Габрово , 25.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Галина Косева
Ива Димова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Обжалвано е определение №3416/20.07.2020г. по гр.д.№612/2020г. по
описа на ГРС, с което е отхвърлена молбата на М. Д. М.- ищца по делото
пред първата инстанция, за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по
производството, на осн. чл. 83 ал.2 ГПК.
В частната жалба на М. М., подадена чрез адв. Маджарова от АК-
Габрово, се излагат следните възражения: Неправилно съдът приел, че
ищцата разполага със средства за водене на делото, тъй като се разпоредила с
недвижими имоти, чрез възмездни сделки и дарение през 2017- 2019г. По
гр.д.№1652/2018г. на РС- Габрово тя била осъдена да заплаща парични суми
на П.Х. и Н.Х., с които била съсобственик на гори, освен това, за да избегне
осъждане от друг съсобственик- П.Р., прехвърлила чрез дарение 2018г.
всички свои ид.ч. от съсобствените им недвижими имоти- гори.
Прехвърлянето на имотите било извършено в предходен момент и не
означавало, че М. разполага с доходи, както предположил районният съд.
Имущественото й състояние следвало да се преценява към момента на
подаването на исковата молба. Районният съд не направил съпоставка на
дължимата ДТ и декларираното имуществено състояние на лицето, каквото
било изискването на чл. 83 ал.2 ГПК. М. представила декларация за
1
материалното и имущественото си състояние, разпореждане от НОИ за
размера на пенсията, която получава и решение на НБПП за предоставена
безплатна правна помощ, от които било видно, че е вдовица и живее сама,
като получава само пенсия.
Претендирано е обжалваното определение да се отмени и М.М. да бъде
освободена от заплащане на ДТ и разноски.
За да отхвърли молбата по чл. 83 ал.2 ГПК районният съд е приел, че
същата разполага със средства за водене на делото, тъй като от служебно
изисканата справка от АВ се установява, че през 2019г. се е разпоредила чрез
възмездна сделка с множество недвижими имоти, през 2018г. е дарила други
имоти, а през 2017г. е прехвърлила свой недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане.
Жалбата е основателна.
Настоящата съдебна инстанция е оставила без движение подадената
частна жалба с разпореждане №2/11.01.2020г., като е указала на М. М. да
представи декларация по чл. 83 ал.2 ГПК, тъй като надлежна такава няма по
делото пред нито една съдебна инстанция до момента.
Видно от представената на 20.01.2021г. декларация за материалното и
гражданско състояние по чл. 83 ал.2 ГПК, М. М. притежава 3/4 ид.ч. от
недвижим имот в с. Т., Общ. Г. и получава пенсия в размер на 300 лева.
Декларирала е, че не притежава МПС и парични влогове, доходи от заплата,
наеми и рента, фирми. Разведена е, не издържа други лица и има заболяване
остра сърдечна недостатъчност, кардиална астма, хипертония. Източника й на
средства е пенсията.
Страната може да бъде освободена от задължението за заплащане на
държавни такси и разноски само ако по делото е установено по категоричен
начин, че същата е затруднена материално и поради тази причина няма да
може да упражнява и към момента на искането и за в бъдеще процесуалните
си права. Съгласно чл.83 ал.2 ГПК и практиката на ВКС, при извършването
на тази преценка следва да бъдат взети предвид посочените в закона
обстоятелства. Тежестта за установяването им е върху молителя, чрез
представените от него доказателства, каквато е и декларацията за семейно и
2
имуществено състояние, в която същият декларира изискуемите за
преценката на съда данни и носи отговорност по чл. 313 НК за верността на
декларираните обстоятелства.
В настоящия случай от представените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателката не разполага със средства, достатъчни да
заплаща таксите и разноските по съдебното производство, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това искането й
за освобождаване от това задължение да бъде уважено. Видно от
представената декларация по чл. 83 ал.2 ГПК единствената собственост на
М. М. са 3/4 ид.ч. от имот в с. Т. Тя е с влошено здравословно състояние- има
заболявания, не притежава парични влогове и единствените й средства са от
пенсия в размер на 300 лева. Обстоятелството, че предходни години се е
разпоредила с недвижими имоти / които са земеделски/горски фонд/, не
променя този извод, тъй като преценката се прави към момента на подаването
на молбата- 18.05.2020г., а разпорежданията с имоти или ид.ч. от имоти са
повече от година или години преди това. Към момента на инициирането на
настоящото съдебно производство М. М. е декларирала /при отговорност по
чл. 313 НК/, че е пенсионер и не работи, възрастна, с влошено здравословно
състояние, като разполага единствено с месечна сума от пенсия в размер на
300 лева.
Имайки предвид горепосочените данни за имущественото, здравословното
и семейното положение на М. М., съдът намира, че същата не е в състояние
без затруднение да заплати дължимите за заведеното от нея исково
производство ДТ и разноски, поради което следва да бъде освободена от това
задължение.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №3416/20.07.2020г. по гр.д.№612/2020г. по описа
на ГРС, вместо което ПОСТАНОВИ
ОСВОБОЖДАВА М. Д. М. ЕГН:********** от с. Т., Общ. Г. от
запращане на такси и разноски по делото.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4