Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 39 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от адв. Г. като пълномощник на „В.Г.С.“ ЕООД срещу отказ № 20201221134356/22.12.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. В жалбата се застъпва довод, че наложен запор върху дружествен дял не е пречка да бъде вписано увеличение на капитала, препятстващо развиване на дружеството чрез набиране на чужд капитал. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице по регистрация да бъде указано да впише заявените обстоятелства. Претендират се разноски.
От Агенция по вписванията е заявено искане за изпращане на препис от жалбата, възражение за прекомерност на претендираните разноски. Заявено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
Общото правило на чл. 276 ал. 1 ГПК ангажира с размяна на постъпила жалба съдът, постановил обжалвания акт. Смисълът от тази регламентация е да бъде осигурена възможност за въвлечената в процеса страна да изрази становище по въпрос, засягащ и нейната правна сфера. Предмет на обжалване е отказ на Агенция по вписванията. Частната жалба е подадена чрез Агенцията по вписванията, а предвид и систематичното място на утвърдената възможност за отговор по жалбата не предполага съдействието на съда. При комплектоване на жалбата агенцията може да изрази и своето становище, ако намира основание за това. Ето защо процедура по чл. 276 ал. 1 ГПК не следва да бъде администрирана.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано от жалбоподателя с искане да бъдат вписани увеличение на капитала чрез записване на нови дялове, вписване на нов съдржиник, заличаване на едноличен собственик на капитала.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи вписан запор, лишаващ от правото длъжника да изменя вещта. Длъжностното лице приема, че запорът върху дружествен дял по реда на чл. 517 ал. 1 ГПК овластява взискателя да насочи изпълнението върху дяловете, а основа за удовлетворяването му е формирания ликвидационен дял след прекратяване на дружеството. Наведени са съображения, че при исканото увеличение стойността на ликвидационния дял ще бъде ограничена до 1/10 от стойността на имуществото вместо с цялото имущество при едноличен собственик на капитала. На тази основа е извлечен извод , че исканата промяна води до заобикаляне на забраната по чл. 451 ал. 1 ГПК, водещо до несъответствие със закона и обуславящо пречка за вписване.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, с които правният ред свързва заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).
Запорът обуславя ограничение в чужда правна сфера, поради което както основанието за налагането му, така и обема на ограничението. Действието на запора върху дружествен дял е очертано в чл. 517 ал. 2-3 ГПК вр. чл. 96 ал. 1 ТЗ, съответно чл. 517 ал. 4 ГПК и чл. 78в ТЗ. Прилагането на чл. 451 ГПК, който текст утвърждава гаранция за ефективност на мярката за защита на кредитора да насочи изпълнение върху движими вещи, е недопустимо. Настоящият състав приема, че всяка форма на ограничение върху правото на притежание предполага еднозначно и отнапред огласено основание и обем на ограничението, което изключва разширителното тълкуване.
Освен това, дружественият дял е несъпоставим с движимата вещ. Настоящият състав приема, че с оглед принципа за законоустановеност на ограниченията над правото на притежание прилагането по аналогия предполагат съответствие на случаите и определящо в случая не е предназначението на ограничението – да осигури кредиторовия интерес, а естеството на благото, обект на ограничение. За разлика от движимата вещ, която съществува реално, стойността на дружествения дял е променлива величина. Същевременно стопанската инициатива е конституционно скрепена ценност – чл. 19 от Конституцията на Република България, чиято реализация предполага действащо предприятие. Затова и запорът върху дружествен дял не цели да запази имуществото на дружеството в състоянието му към момента на налагане на запора, каквато очевидно е целта на забраните, установени с чл. 451 ГПК.
Конституционно утвърдено е и правото на сдружаване при осъществяване на стопанска дейност. От тази гледна точка застъпеното становище за недопустима промяна в съотношението на дяловете би го ограничило в случай, че държавата не зачете съгласуваната воля за сдружаване. Дори нещо повече, проявеният интерес към сдружаване от страна на лице, различно от длъжника, по-скоро обосновава предпоставки за развитие на дружеството отколкото опасност за влошаване на състоянието му. Както отбелязва и длъжностното лице по регистрацията не разпределението на дяловете, а достигнатата стойност на имуществото на дружеството служи за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Затова и от промяната в съотношението не следва еднозначен извод за изменение, накърняващо интересите на кредитора. Хипотетичната възможност да се стигне до такъв резултат не обосновава защитим интерес, който да препятства зачитането на упражненото право на сдружаване.
От приложените
към заявлението документи се установява взето решение за увеличение на капитала
чрез приемане на нов съдружник в предписаната форма с чл. 137 ал. 4 ТЗ.
Установява се
и че сума, съответстваща на размера на записания дял на новоприетия съдружник е
внесен.
Заявените
обстоятелства подлежат на обявяване в търговския регистър.
Представен е и
дружествен договор, отразяващ произтичащата от решението промяна в състава на
съдружниците, размера на капитала и разпределението на дяловете.
По
разноските
Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ изрично утвърждава право на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. При установения изход от спора в тежест на Агенция по вписванията следва да бъдат възложени направените и доказани в настоящото производство разноски – заплатена държавна такса в размер на 15 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ 20201221134356/22.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „В.Г.С.“ ЕООД обстоятелствата по заявление А4 вх. № 20201221134356.
ОСЪЖДА на основание чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78 ал. 1 ГПК Агенция по вписванията с адрес по делото: гр. София, ул. „*********да заплати на „В.Г.С.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 15,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано от Агенция по вписванията пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК пред настоящия състав.
След влизане в сила препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: