Р Е Ш Е Н И Е №
260009
гр.
Пловдив, 14.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5192 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против променено
име- Р. А. Ю., с която е предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.
422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че е снабдявал с ел. енергия обект на ответната страна в ***.
Ответната страна следвало да заплаща всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода 23.09.2017г.-22.11.2017г. била доставена ел. енергия на обща стойност 220.52 лева, която не била заплатена. Поради забавата ищецът подал заявление и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната страна за сумата и за обезщетение за забава в размер на 20.67 лева за периода от 11.11.2017г. до 28.10.2018г. Заповедта била връчена на основание чл. 45, ал. 5 ГПК и за ищеца бил налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове за сумите по нея. Иска се установяването на задълженията. Претендира разноски.
В срока чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват претенциите.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 16938/2019
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в имот в *** с ИТН ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
По
делото не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество, което
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, “ЕВН България Електроснабдяване” АД, като
краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия.
Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставените от ищеца услуги за процесния период, начисленото количество ел. енергия и стойността на начисленото количество ел. енергия.
Съгласно
Глава първа „Общи положения“, т. I,
т. 4 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
-собственик или ползвател на имот /носител на вещно право на ползване,
аргумент от чл.6, ал.2 от ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.6, ал.2 от Общите условия е предвидено,
че потребител може да бъде и трето лице, в случай, че искането му е придружено
с изрично писмено съгласие от собственика и лицето на което е учредено вещно
право на ползване /представено лично пред ЕВН или нотариално заверено/. Законът
за енергетиката, който регулира отношенията по повод на ползването на услугите,
предоставяни от ищеца също свързва
потребителя с титулярството на вещното право на собственост, респективно
вещното право на ползване, когато за електроснабдения имот няма сключен договор
между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.
енергия в същия имот. В този изричен смисъл е Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. III ГО на ВКС, което настоящият състав споделя и което е съпоставено и съобразено
с ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. №
2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател на услугите,
предоставяни по реда на Закона за енергетиката, което макар и да касае
правоотношенията по доставка на топлоенергия е приложимо и по отношения на електроснабдителните
дружества, доколкото правоотношенията, свързано с доставка на топло – и
електроенергия се регулират от един същи закон – Закона за енергетиката. В
цитираното ТР се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в
който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно
основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното
обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на
ползвателя въз основа на заявление-декларация от ползвателя с искане за доставка
на топлинна енергия.
С Определение от 09.08.2019 г. съдът е разпределил в
тежест на доказване на ищеца да установи наличие на валидно облигационно правоотношение
с ответника, а именно, че последният се
явява потребител на доставяните от ищеца услуги. Със същото определение, съдът
е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът има качеството
потребител на доставяните от ищеца услуги, за наличие на облигационно отношение
на страните.
По делото не се установи поради каква причина е заведена на името на ответника партида при ищеца, подал ли е същия заявление за откриването на такава, явява ли се собственик или ползвател на електроснабдено жилище, находящо се в ***.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест и указания за кои факти и обстоятелства не сочи доказателства, ищецът не е ангажирал такива за установяване качеството потребител на ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се доказа първата предпоставка за уважаване на иска, а именно наличие на облигационно правоотношение между страните за доставка на ел. енергия за имот находящ се *** за процесния период, поради което иска за сумата в размер на 220.52 лева – представляваща стойността на доставена ел. енергия за периода 23.09.2017 г. до 22.11.2017 г. се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид
отхвърлянето на главния иск, ще се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск
за обезщетение за забава върху главницата за периода 11.11.2017 г. до 28.10.2018
г. за сумата в размер на 20.67 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответника, който е участвал в производството чрез назначен особен представител и не е направил разноски в същото.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 срещу Р. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че Р. А. Ю., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 220.52 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.09.2017 г. до 22.11.2017 г. за обект на потребление, находящ се в *** и сумата от 20.67 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2017 г. до 28.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2018 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16938/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ