Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-а въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
м.с. ИВАН КИРИМОВ
секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Киримов гражданско дело номер 9022 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 104736 от 30.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 38762/2018 г. на СРС, 51 състав, e отхвърлен
предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******иск с правно основание
чл. 411 от КЗ срещу „Е.” АД за заплащане на сумата от 315,72 лева – непогасена
част от застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил
„Тойота Аурис” с ДК № В2257НК, настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 20.11.2017 г.. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 360 лева съдебни разноски.
Срещу постановено решение
е постъпила въззивна жалба,
в срок, от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД.
Изложени са съображения, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
приел съпричиняване при настъпването на процесното ПТП от страна на водача на
МПС, застраховано при ищеца в
размер на 50 % и е отхвърлил предявения иск. Сочи, че от анализа на съвкупния
доказателствен анализ следвал изводът, че процесното ПТП е настъпило
изключително по вина на водача на МПС, застраховано при ответника, а
първоинстанционният съд неправилно е анализирал и кредитирал показанията на
свидетелката Т.Д.. Моли да
се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което
предявеният иск да се уважи в цялост. Претендира и разноските за двете съдебни инстанции.
В срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „З.Е.” АД. Изложени са доводи за неоснователност на въззивната жалба, тъй като първоинстанционното решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първата инстанция е извършила подробен анализ на доказателствената съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на доказателствените източници, поради което и е постановен законосъобразен съдебен акт. При така изложеното моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение потвърдено в цялост. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното
по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по правилността на
обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане
за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е установяване на фактите относно механизма на настъпилото ПТП, както и прилагане на материалния закон във връзка с твърдението за принос на водача на застрахованото при ищеца МПС за настъпване на процесното ПТП, отразяващ се върху размера на обезщетението, с оглед чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По наличието на другите предпоставки за отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на участвало в процесното ПТП МПС и за възникване на регресното право на ищеца като застраховател по имуществена застраховка на МПС, увредено при същото ПТП на 20.11.2017 г., в гр. Варна и за вида на вредите и сумата за тяхното обезщетяване, поради липсата на оплаквания от страните, въззивният съд е обвързан приетото от първоинстанционния съд, че предпоставките за това са налице. Спорът е относно размера на дължимото от ответника обезщетение по предявената регресна претенция от ищеца към ответника с оглед възражението за съпричиняване/изключителен принос на водача на застрахованото при ищеца МПС.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП
№ 21367/20.11.2017 г., носещ подписи на двамата водачи на МПС, участвали в
същото, неоспорен от страните, съгласно който на 20.11.2017 г. в 17,45 ч. в гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, търговски център „Сити“ е настъпило ПТП, при което
както е отбелязано в протокола при излизане от паркинга на търговския комплекс
е настъпило процесното ПТП между лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № *******,
застрахован при ответника, управляван от Т.Д. и лек автомобил „Тойота Аурис“, с
ДК № *******, застрахован при ищеца, управляван от М.К.. На схемата за ПТП в
протокола двата автомобила са отразени намиращи се един срещу друг, като
контакта е настъпил в задна лява част на автомобилите, при движението им назад.
Посочени са щета за лек автомобил „Сеат Леон“ – ожулена боя ма задна лява
броня, а за лек автомобил „Тойота Аурис“ – счупена от лявата страна задна броня
и фар.
Разпитана по делото св. Т.Д. е заявила, че на процесната
дата е спряла пред магазин СБА, но докато още не била спряла решила да даде
назад. Сочи, че когато погледнала назад е нямало друга кола, но когато
придвижила колата назад се чул трясък, тъй като се ударила с друг автомобил.
Сочи, че двамата водачи са отместили колите от мястото на ПТП и се обадили на
КАТ, от където им заявили, че щом са отдръпнали колите, ще направят и на двете
актове и ще им отнемат книжките.
Разпитана по делото св. М.К. е заявила, че на процесното
ПТП е настъпило на паркинг към „Сити център“ в кв. „Аспарухово“. Твърди че е
била паркирала, а другият шофьор направил маневра за паркиране от другата
страна на паркинга, но в един момент преценил, че не е паркирал удачно,
предприел маневра на заден ход и колите се ударили. Ударът бил в задните части
на автомобилите.
С приетото заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, вещото лице е посочило, че са налице противоречиви данни за
механизма на сблъсъка. Сочи, че е технически правдоподобен маханизъм на ПТП,
при който водачът на автомобил „Тойота Аурис“ е изчаквал маневрата на водача на
другия автомобил, като в този случай всички възможности за избягване на
сблъсъка са в ръцете на водача на лек автомобил „Сеат Леон“. Сочи, че е
правдоподобен и механизъм, при който водачът на лек автомобил „Тойота Аурис“ е предприел
едновременна маневра с водача на другото МПС, поради което и да е настъпило
процесното МПС. В крайна сметка въз основа на всички изследвани по делото
материали и с оглед посочването в обстоятелствената част на ДКП №
21367/20.11.2017 г., че процесното ПТП е настъпило при излизане от паркинг, а
не в спряло или паркирано състояние на автомобилите, както и на скицата в
протокола същите са отбелязани в движение, е направил извод, че механизмът на
ПТП представлява сблъсък със задните части между двата леки автомобила при
маневрирането им на заден ход в зоната на паркинга, като от техническа гледна
точка и двамата водачи имат принос за възникване на ПТП.
При направеното възражение за съпричиняване ответникът е
въвел като предмет на делото и отговорността на водача на застрахования при
ищеца автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя. В тежест на ответника при така направени
възражения е да установят наличие на съпричиняване от страна на водач на
застрахован при ищеца автомобил, тоест да ангажира доказателства, че този водач
е извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
водач на застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД този водач трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по 51, ал. 2 от
ЗЗД цели намаляване на отговорността си. Не всяко поведение на този
водач, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на 51, ал. 2 от
ЗЗД Само това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на 51,
ал. 2 от ЗЗД Принос по смисъла на 51, ал. 2 от ЗЗД ще е налице
винаги, когато с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил е
създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по 51, ал. 2
от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с
Постановление № 17/1963 г.
Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по
делото доказателства установяват, че водач на застрахован при ищеца автомобил
"Тойота Аурис" е нарушил правилата за движение по пътищата и така е
допринесъл за настъпването на вредите. Това е така, защото събраните по делото
доказателства установяват, че водачът на автомобил „Тойота Аурис“ е предприел
маневра на заден ход за излизане от паркинг находящ се в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, търговски център „Сити“ без да изпълни задълженията си вменени му
с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. Изводът за поведението на водача на лекия
автомобил застрахован при ищеца следва от съвкупния анализ на относимите доказателства
събрани пред първата инстанция – ДКП № 21367/20.11.2017 г., показанията на
свидетеля М.К. и назначената САТЕ, които съдът кредитира поради тяхната
достоверност, като същите са вътрешно непротиворечими, взаимодопълващи се и
водят до разкриване на действителния механизъм на процесното ПТП. В тази връзка
следва да бъдат обсъдени възраженията на въззивника относно достоверността на показанията
на свидетеля Колева. Същите за неоснователни, доколкото показанията на
свидетеля не са изолирани, същите се допълват от останалите доказателства въз
основа, на които съдът гради изводите си, не са вътрешно противоречи, а
последователни и логични, а видно и от самия приложен по делото ДКП №
21367/20.11.2017 г. няма отразяване за признаване на вина, от който и да е от
двамата водачи. Не на последно място изложената от свидетеля фактическа
обстановка се потвърждава и от назначената по делото САТЕ, в която е отразено,
че механизмът на ПТП представлява сблъсък със задните леви части между
процесните автомобили при маневрирането им на заден ход. Назначената по делото
експертиза е изготвената от компетентно вещо лице, отговорила е изчерпателно на
поставените въпроси и не е оспорена от страните по делото, поради което следва
да се кредитира от съда.
При преценката за установяване на механизма на процесното
ПТП, с оглед наличието на съпричиняване настоящата инстанция намира, че не
следват да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М.К., доколкото същите
противоречат на останалия доказателствен материал. Същата при разпита ѝ
заявява, че при настъпването на процесното ПТП е била паркирала управлявания от
нея лек автомобил, което противоречи на отбелязаното от нея в ДКП №
21367/20.11.2017 г. /лично подписан от свидетеля и неоспорен от страните/,
където същата е отбелязала, че проценото ПТП е настъпило при излизане от
паркинг, частен терен, черен път. Същевременно, видно и от самия протокол в
графата обстоятелства, като първа точка е посочено като възможност за
отбелязване и дали при настъпване на ПТП автомобилите са били в
паркирано/спряло състояние, като нито един от двамата водачи не е посочил
такова обстоятелство. На следващо място следва да се посочи, че твърдението на
свидетеля Колева, че управляваното от нея МПС се е намирало в покой противоречи
и на схемата обективирана в ДКП № 21367/20.11.2017 г., както и на заключението
на вещото лице, съобразно които автомобилите са обозначени като движещи се,
поради което следва да се приеме, че към момента на настъпване на процесното
ПТП и двата автомобила са били в движение.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по
делото, че водач на застрахован при ищеца автомобил е допринесъл за
настъпването на процесните вреди и възражението на ответника за съпричиняване е
основателно.
Така установеното сочи, че и двамата водачи в
еднаква степен са допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради което
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл. 411 от КЗ; следва да се намали с 1/2
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД – или 1/ 2 от 631,44 лв. или до сумата от 315,72 лв.
Между страните не е спорно, че ответникът З. „Е.“ АД е заплатил на ищеца „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД сума в размер на общо 330,72 лв. – от които 315,72 лв.
представляваща ½ от претендираното от ищеца обезщетение и 15 лв. –
ликвидационни разходи. В настоящото производство се претендира останалата
½ или сума в размер на 315,72 лв. до пълния изплатен от ищеца размер на
застрахователно обезщетение от 631,44 лв.. С оглед направения по – горе извод
за съпричиняване на вредата от водача на МПС застраховано при ищеца в размер на
50 % следва правният извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен,
доколкото задължението на ответното дружество е изцяло погасено.
Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски във въззивното производство има въззиваемата страна З. „Е.“ АД, от която е направено съответно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо в полза на З. „Е.” АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който размер е определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ и с конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Поради гореизложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104736 от 30.04.2019 г. по гр. дело № 38762/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-и състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на З. „Е.” АД, ЕИК: *********, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.