Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
17.03.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесети ноември през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Ю.О., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4962 по описа за 1995 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН – за делба на съсобствени недвижими имоти, обективно съединен с предявени
по реда на чл.118 от ГПК /отм./ от ищеца инцидентни установителни искове с
правно основание чл.76 от ЗН, както и с предявени от третите лица – помагачи А.И.К.
и „Лек Трейдинг” ЕООД при условията на главно встъпване в процеса - чл.181,
ал.1 от ГПК /отм./ положителни установителни искове за собственост, с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Производството по делбата е във фазата по нейното
допускане.
Ищецът С.Д.К. ***, след множество уточнения на
правата на съделителите в хода на производството, твърди, че с ответниците И.Б.Л.
– С., Н.Б.Ч.,*** Б.Б. са собственици на следните недвижими имоти, а именно три
броя магазини, находящи се в гр.Русе, ул.”Александровска” № 49, с идентификатор съответно 63427.2.674.1.1 и с площ от 63 кв.м.,
63427.2.674.1.2 и площ
от 51 кв.м. и 63427.2.674.1.4 и с площ от 39 кв.м., при права 10/120 идеални части за ищеца, 40/120
идеални части за И.Б.Л. – С., 64/ 120 идеални части за Н.Б.Ч., 3/120 идеални
части за Българската държава и 3/120 идеални части за С.Б.Б., заедно с
прилежащите към магазините общи части от сградата и от цялото дворно място. В
депозираната писмена защита ищецът е поискал до делба да бъде допусната и
задната част на магазина с идентификатор 63427.2.674.1.4, с площ от 22 кв.м.,
при права съответно 40/ 120 идеални части за него, 40/120 идеални части за И.Б.Л.
– С., 28 / 120 идеални части за Н.Б.Ч., 6/ 120 идеални части за Българската
държава и 6/120 идеални части за С.Б.Б.. Претендира
и направените деловодни разноски.
По реда на чл.118 от ГПК /отм./
ищецът е предявил и инцидентни установителни искове с правно основание чл.76 от ЗН срещу ответниците И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч., прехвърлили своите идеални части от
съсобствените по наследство недвижими имоти /искова молба на л.269 от делото/,
както и срещу приобритателите на същите идеални части като е поискал съдът да обяви
относителната недействителност на извършените разпоредителни сделки, както и на
последвалите разпореждания с недвижимите имоти от страна на приобритателите. В
съдебно заседание от 28.11.2012 г. тези искове са приети за съвместно
разглеждане в делбеното производство. С депозираната молба с вх. № 16181/
22.03.2013 г. /л.481 – л.483 от делото/ ищецът е заявил, че оттегля, респ. се отказва от инцидентните си
установителни искове по чл.76 от ЗН по отношение на ответниците Б.М.Ч.,*** Б.Б.,
Българската държава, А.И.К., „Лек трейдинг” ЕООД, В.П.К., М.М.А., С.П.К., М.Д.К.
и Р.Г.К. като исковете по чл.76 от ЗН остават предявени само срещу И.Б.Л. – С.
и Н.Б.Ч.. В съдебно заседание от 22.03.2013 г. ищецът е изложил становището си, че тези
искове следва да се водят само срещу лицата, които са се разпоредили с имотите си към момента на
подаване на исковата молба за делба. В същото съдебно заседание ищецът е
пояснил, че се отказва от исковете си по чл.76
от ЗН срещу посочените по – горе ответници, като същите остават предявени само срещу И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч.. С влязло в сила протоколно определение от същата дата производството по тези искове срещу ответниците, по
отношение на които е извършен отказът, е прекратено.
Ответницата Н.Б.Ч., чрез процесуалния си
представител, оспорва предявеният иск за делба. Още в началото на производството /молба на л.81/, тази ответница, чрез тогавашния си
пълномощник адв.Владимира Няголова, е направила възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност като
е посочила, че процесните три магазина са придобити от нея и от ответницата И.Б.Л.
– С. по давност, изтекла до продажбата им по реда на Постановление
№ 60 на МС от 14.05.1975 г. за изкупуване на магазини, работилници,
складове и ателиета. Навежда доводи, според
които както процедурата по отчуждаване, така и процедурата по реституцията на
имотите по реда на Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета са проведени само с нейно и на ответницата И.Л. – С.
участие, което обстоятелство изключва претендираните от ищеца права върху
имотите. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за
делба по подробно изложените в писмената защита съображения. Претендира и
направените деловодни разноски.
Ответницата И.Б.Л.
– С., чрез назначения от съда особен представител,
също изразява становище за неоснователност на предявения иск за делба. В
съдебно заседание от 11.09.2013 г. /протокол на л.609 – 610 от делото/
особеният представител е релевирал възражение за изтекла в полза на
представляваната от него ответница придобивна давност като е посочила, че
фактическата власт върху процесните магазини е упражнявана в период, доста по
–продължителен от 10 – годишния такъв, необходим за придобиването им чрез
недобросъвестно владение. Посочила е, че ответницата е присъединила към своето
владение и това, установено от нейната майка. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск за делба. Допълнителни съображения излага в
представената писмена защита.
Ответникът Българската държава, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за частичната основателност на предявения
иск за делба по изложените в писмената защита съображения.
Ответницата С.Б.Б. е депозирала писмено становище
/ на л.222 от делото/, в което заявява че няма претенции по отношение на
процесните имоти и не взема отношение по основателността на иска.
Ответникът Б.М.Ч., чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск за делба.
По делото главно са встъпили конституираните на
страната на съделителките - прехвърлители Н.Б.Ч. и И.Б.Л. – С. трети лица –
помагачи, съответно „Лек трейдинг” ЕООД и А.И.К. като са предявили срещу
останалите съделители положителни установителни искове за собственост, с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, приети за съвместно разглеждане в
делбеното производство в съдебно заседание на 28.11.2012 г. Главно встъпилите
лица твърдят, че са собственици по давност на закупените от тях магазини /искови
молби съответно на л.515 – 516 и на л.521 – 522 от делото/. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на останалите
съделители, че те собственици на имотите. Изразяват становище за
неоснователност на предявения иск за делба.
Третото лице – помагач В.П.К., конституирано на
страната на съделителката Н.Б.Ч. /негова праводателка/ не взема становище по
основателността на иска за делба и съединените с него претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първият въпрос, на който следва да бъде даден
отговор и който касае допустимостта на производството, е този за правилното конституиране на страните – както по иска за делба,
така и по съединените с него искове.
В задължителната практика /вж. т.3 от
Тълкувателно решение № 3/ 19.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 3 по описа за
2013 г. на ОСГК на ВКС и т.1 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на
ВС/ се приема, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в
полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата
по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 от ГПК, респ. чл.121 от ГПК /отм./, т.е. делото продължава своя ход между първоначалните
страни. Приема се също, че приобритателят
може да
встъпи в процеса било като подпомагаща страна, било като встъпи главно по реда
на чл.225 от ГПК, респ. чл.181 от ГПК /отм./. Същевременно обаче чл.75, ал.2 от ЗН въздига в условие за валидност на делбата участието в производството на
всички съсобственици на имотите, неин предмет. С оглед процесуалното положение
на съделителите като задължителни необходими другари в процеса е наложително да
бъдат конституирани всички лица, които имат качеството на съсобственици на
делбените имоти към датата на депозиране на исковата молба в съда, в случая към
27.07.1995 г. Съдът е изпълнил това свое служебно задължение като с определение
№ 1481/ 01.02.2012 г. в качеството на съделители
са конституирани и останалите лица, които към датата на депозиране на исковата
молба в съда, според твърденията на ищеца и представените писмени доказателства
биха имали права в съсобствеността върху процесните три магазина - Българската
държава, С.Б.Б. и Б.М.Ч..
Съдът е длъжен да следи за правилното
конституиране на страните и по съединените с иска за делба претенции. При
осъществяването на това свое правомощие обаче той не може да прекрачва
границите на диспозитивното начало - чл.2, ал.2 от ГПК /отм./. Така според
дадените задължителни разяснения в т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при предявен иск по
чл.76 от ЗН като главна страна в процеса следва да участва както сънаследникът-прехвърлител по
заявения иск за делба, така и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 от ЗН. В този смисъл становището на ищеца, че надлежни ответници
по този иск са само сънаследниците – прехвърлители, но не и приобритателите на наследствените
имущества, не намира опора в задължителната практика. Това становище не се
основава и на указанията, дадени с по – ранното Тълкувателно решение № 72 от
9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК, в т.4
от което се приема, че при делбата на наследството съделителят, който е
легитимиран да участва в нея е наследникът, който е
извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Посочено е, че ако
в делбата е участвал само
приобретателят, делбата е нищожна съгласно чл.75, ал.2 от ЗН. Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
не отстъпва от това виждане – в него също се подчертава, че във всички случаи, под
страх от нищожност на делбата, в нея следва да участва сънаследникът –
прехвърлител, но изрично добавя и изискването в процеса да участва, освен прехвърлителя,
и приобритателя на наследственото имущество. При изрично заявен от ищеца отказ /с депозираната молба с вх. № 16181/ 22.03.2013 г., на л.481 – л.483 и в съдебно заседание от 22.03.2013 г./ от исковете по
чл.76 от ЗН срещу приобритателите на имотите и съобразно диспозитивното начало
в процеса, съдът се десезира и не може да продължи да разглежда тези претенции
срещу посочените лица, срещу които производството по тези искове е прекратено с
влязло в сила определение. Същевременно липсва възможност производството по
исковете по чл.76 от ЗН да бъде проведено само срещу сънаследниците –
прехвърлители И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч., каквото е искането на ищеца. Това е така, защото, както
беше отбелязано, надлежни ответници по иска по чл.76 от ЗН са както
сънаследникът – прехвърлител, така и приобритателят на наследственото имущество
като същите имат процесуалното положение на необходими задължителни другари
/вж. вече цитираното ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/, чието участие в
процеса е условие за неговата допустимост. Казано другояче участието на
сънаследникът – прехвърлител е условие за допустимостта както на иска за
делбата, така и на иска по чл.76 от ЗН, докато участието на приобритателя касае
допустимостта само на иска по чл.76 от ЗН. По изложените съображения и предвид
извършения отказ от исковете спрямо приобритателите на наследствените имущества
съдът намира, че продължаването на производството по тях само срещу
прехвърлителите би било недопустимо, което е основание за неговото
прекратяване.
Правилното решаване на делото изисква да бъде
внимателно проследено универсалното и частно правоприемство при прехвърляне на
идеални части от делбените имоти, било по силата на наследяването и чрез правни
сделки, както и да бъде даден отговор на въпроса дали съделителките И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч. са придобили по давност собствеността върху процесните
магазини още преди продажбата им по реда на ПМС № 60 / 14.05.1975 г., каквито възражения са релевирани от последните.
От представеното удостоверение за наследници / л.4 от делото/ се
установява, че общия наследодател И.Г. Л. е починал на 04.09.1938 г. като
оставил за свои наследници съпругата си Н.И.Л., осиновителка на ищеца съгласно
определение № 160/ 1958 г. по описа на Габровския съд, сина си Б.И. Л. и
дъщерите на своята дъщеря Г. Б. Н., починала преди него – през 1937 г., а
именно съделителката Н.Б.Ч. и Л. Б. Н.. Към датата на откриване на наследството
на общия наследодател – 04.09.1938 г. материята,
свързана с определянето на наследствения дял на
низходящите и на преживялата съпруга, е била регламентирана в Закона за наследството /отм./. Това е
така, защото датата на откриване на наследството в случая не попада в приложното поле на чл.89, ал.1 от ПР на действащия ЗН, тъй като то не е открито в периода от
*** г. до влизането на последния закон в сила - 29.04.1949 г., само в който
случай биха се приложили правилата на сега действащия ЗН.
За разлика от земеделските земи, по отношение на
покритите недвижими имоти, каквито са и процесните магазини, отмененият Закон
за наследството не е предвиждал разлика в наследствените права на низхождящите наследници от мъжки и женски пол.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗН /отм./ те
наследяват тази категория имоти без разлика на пол и по равни части на глава,
когато всички са в първа степен родство с наследодателя и са повикани да
наследват самостоятелно, а по коляно, когато всички или някои от тях наследват
по право на представление. Според чл.38, ал.1
от ЗН /отм./, когато починалият остави две и по – малко деца и преживял съпруг
и децата са от различен пол, частта на преживелия съпруг е равна на половината
от частта на всяко от децата като последните части се определят като за дете от
женски пол. Доколкото, както беше отбелязано, при покрити недвижими имоти
правата на низходящите и от двата пола са равни, то след смъртта на общия
наследодател правата на неговите наследници са, както следва: 1/5 идеална част
за преживялата му съпруга Н.И.Л., 2/5 идеални части за сина му Б.И. Л. и 2/5
идеални части по коляното на починалата преди общия наследодател негова дъщеря Г.
Б. Н., наследена по представителство – вж. чл.15 от ЗН /отм./ от съделителката Н.Ч.
и от Л. Н.. В този смисъл не намира опора в закона становището на ищеца / на
л.103 - 107 от делото/, според което при
смъртта на общия наследодател И.Г. Л. неговите наследници – преживялата му
съпруга Н. Л., сина му Б.И. Л. и наследниците на дъщеря му Г. Б. Н. получават
по равни дялове от наследството – по 40/ 120 идеални части, т.е. по 1/3 идеална
част. Равни наследствени дялове преживялата съпруга и децата на наследодателя биха
имали само когато последният е оставил три или повече деца, какъвто настоящият
случай не е. Обстоятелството, че Г. Н. е починала преди общия наследодател не
променя факта, че последният е имал две деца и наследствените права следва да
се определят като при две деца, тъй като наследници на Г. Н. – съделителката Н.Б.Ч.
и починалата по – късно, през 1944 г., Л. Б. Н. са призовани към наследяване не
самостоятелно, а по коляно / чл.21, ал.2 вр.чл.14 от ЗН /отм./.
Собствеността върху тази своя 1/5 идеална част
наследодателката на ищеца – неговата осиновителка Н.И.Л., декларирала под страх
от отговорност по чл.22 по ЗОЕГПНС през 1948 г. с декларация по същия закон /на
л.545 от делото/. Тази 1/5 идеална част последната продала на съделителката Н.Б.Ч. още на 20.02.1963
г. /с нотариален акт на л.9 от делото/, поради което и съобразно разпоредбата
на чл.99 от ЗС, според която правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие, занапред тя не
притежава никакви права в съсобствеността. За пълнота следва да се посочи, че
по тези съображения наследодателката на ищеца не е прехвърлила нищо в полза на Ч.
с нотариалния акт от 1964 г. / на л.10 от делото/ като с него права е
прехвърлила само Е. Н.. Съобразно общия принцип nemo
dat quod non habet и ищецът, като неин наследник, не е придобил права по силата на
универсалното наследствено правоприемство, тъй като към датата на откриване на
наследството на неговата наследодателка - на 25.12.1967 г. въпросната 1/5 идеална част от собствеността върху процесните
магазини не е била в патримониума на последната. По тази
причина ищецът, който в случая няма качеството на съсобственик, по арг. от
чл.34, ал.1 от ЗС, не е и материалноправно легитимиран да иска делба. Освен от
ищеца, искането за делба всъщност се поддържа само от страна на Българската
държава.
Не е налице и съсобственост върху процесните
недвижими имоти, доколкото същите са били придобити по давност от съделителите И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч. и впоследствие, след реституцията им в полза на
последните, са били поделени между двете с договор за доброволна делба /на
л.518 от делото/ и продадени на трети лица – на подпомагащите страни.
Както се приема в т.2 от Тълкувателно решение № 4/ 17.12.2012 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79
от ЗС, а само процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. Доколкото в случая
такова позоваване от страна на двете ответници е налице /чл.120 от ЗЗД вр.чл.84
от ЗС/, то на изследване подлежи обстоятелството дали към датата на продажбата
на процесните магазини по реда на ПМС № 60/ 14.05.1975 г., с договор от 12.02.1987 г. /на л.38 от изисканите и
приложени материали от Областния управител на Област Русе/, продадените имоти вече
са били придобити по давност от двете ответници, респ. от техните преки
наследодатели.
По делото /на л.545 – 551/ са представени декларациите
по ЗОЕГПНС и следните утвърдени решения на комисии по чл.11 от ЗОЕГПНС /отм./,
а именно решение № 1619 / 15.09.1948 г. по преписка № 1037 по описа за 1948 г.,
решение № 903/ 16.07.1948 г. по преписка № 162 по описа за 1948 г. и решение
/без номер/ от 10.09.1948 г. по преписка № 2014 по описа за 1948 г. В
посочените решения изрично е отбелязано, че процесните магазини се освобождават
от отчуждаване, съответно за 1/5 идеална част, принадлежаща на и декларирана с
декларация по ЗОЕГПНС /отм./ от наследодателката на ищеца – Н.И.Л., за 2/5
идеални части, декларирани от съделителката Н.Б.Ч. и от нейния баща Б. П.Н. и
за 2/5 идеални части, декларирани от бащата на съделителката И.Б.Л. – С. – Б.И.
Л.. Видно от представеното удостоверение за наследници /на л.9 по приложеното
гр.д. № 3390/ 93 г. на РРС/ след смъртта на Б. П.Н. същия оставил като свои
наследници ответницата Н.Б.Ч. и съпругата си от сключения втори брак - Е. Г. Н.,
тъй като неговата дъщеря от първия брак Л.
Б. Н. е починала на 27.07.1944 г. преди него, а дъщеря му от втория брак – С.Б.
Н. била осиновена / вж. приложеното гр.д. № 4/ 1954 г. по описа на Варненския
районен съд/, поради което не е негов наследник. Е. Г. Н. починала през 1982 г.
без наследници по закон / вж. удостоверение на
л.188 от делото/. Същата обаче оставила саморъчно
завещание в полза на съделителката С.Б.Б. / на л.226 от делото/. Разпоредбата
на чл.14, ал.2 от ЗН, в приложимата редакция, действително
предвижда, че в
полза на други лица освен законните си наследници, държавата и обществените
организации, завещателят може да се разпорежда с не повече от половината от
имуществото си. Тук обаче следва да се посочи,
че припадащите се на Е. Н. идеални части от процесните магазини, получени по
наследство от съпруга и Б. П.Н., са придобити по давност по изложените по –
долу съображения от И.Б.Л. – С.
и Н.Б.Ч. още
преди нейната смърт през 1982 г., поради което същите не са се намирали в
патримониума и към тази дата, за да бъдат предмет на завещанието, респ. предмет
на придобиване от страна на държавата по силата на закона – чл.14, ал.2 от ЗН,
в редакцията до изменението му с ДВ, бр. 60 от 1992 г., във връзка с чл.11 от ЗН. Този извод се подкрепя от
факта, че намерението си да свои общо 3/5 идеални части от имота / т.е. 6/10
идеални части/, включително и идеалните части на преживялата съпруга на баща си
- Е. Н., съделителката Н.Б.Ч. е манифестирала много преди смъртта на последната през
1982 г., чрез подаването на декларация по чл.46 / чл.47, ал.1/ от ЗСГ /отм./ на
14.09.1973 г. / вж. удостоверението на л.70 от материалите, изискани от
Областна администрация – Русе/.
От своя страна ответницата И.Б.Л. – С. е единствен наследник на
родителите си Б.И. Л. и К.М.Б. Г. / удостоверение на л.10 от приложеното гр.д. № 3390/ 93 г. на РРС/.
Както беше отбелязано процесните магазини не са
били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС /отм./ през 1948 г., поради което към датата
на приключване на отчуждителните производства са останали съсобствени между наследниците
на общия наследодател И.Г. Л., починал на 04.09.1938 г. при посочените по – горе в мотивите на решението права и
съобразно разпоредбите на отменения Закон за наследството. Поставя се въпросът дали в периода до продажбата на имотите по реда
на ПМС № 60 / 14.05.1975 г., извършена от ответниците И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч. на
12.02.1987 г., е съществувала принципната възможност за последните да придобият
по давност идеалните части на другите сънаследници. Съдът намира отговора на
този въпрос положителен.
В съдебната практика и доктрината
безпротиворечиво е възприето виждането, че чрез придобивна давност може да се
придобие право на собственост и върху идеални части от недвижим имот. Към
периода, до който се твърди, че е изтекла придобивната давност – до 12.02.1987
г., за определена категория недвижими имоти, в отклонение от общия режим за
придобиване на право на собственост по ЗС и ЗЗД, са действали ограничителните
норми на Закона за собствеността на гражданите /отм./. Така съгласно чл.29,
ал.1 от ЗСГ, т.1, т.3 и т.4 /отм./ не се допуска придобиването по давност на
недвижими имоти и вещни права по чл.15 от закона, за които се е прилагал Законът
за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти / т.е. за имоти,
находящи се в населените места по чл.15 от ЗРПВПННИ /отм./ - С., градовете -
окръжни центрове, Несебър, Поморие, Созопол и Хисаря, както и в присъединените
към тях населени места, ако давността не е изтекла до влизането на закона в
сила /т.е. до 30.03.1973 г./, в
случаите, когато претендиращите да са придобили право на собственост по давност
не са жители на населените места, за които се прилага чл.30 от ЗСГ /отм./, т.е. не са жители на столицата,
окръжните градове, националните курорти и в други населени места, определени от
Министерския съвет, както и ако придобивната
давност се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат
придобиването на недвижим имот или вещно право от владелеца чрез други правни
способи.
В случая няма спор, че към процесния период
съделителката Н.Б.Ч. не е била жител ***. Не е била жител *** и съделителката И.Б.Л.
– С., за която по делото се съдържат данни, че към този период е живяла в
Мадрид, Испания. Няма спор, че гр.Русе е бивш окръжен град, т.е. за находящите
се в него недвижими имоти принципно придобивна давност не тече, считано от
30.03.1973 г. до отмяната на разпоредбата на чл.29 от ЗСГ /отм./ с ДВ, бр.21 от
13.03.1990 г.
В случая обаче от посочените ограничения пред
приложението на придобивната давност са налице предвидени в закона – чл.15, т.1
от ЗСГ /отм./ изключения, а именно ако предишният собственик и владелецът,
претендиращ собственост на основание придобивна давност са роднини по права
линия, братя и сестри или съсобственици.
Както се приема и в задължителната практика на
ВКС, формирана с решения по чл.290 от ГПК /вж. т.2 от Тълкувателно решение № 1
от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/ , щом посочените
категории лица /вкл. и съсобствениците/ са могли да придобият имота чрез сделка
без посредничеството на общинския /районния/ народен съвет по местонахождението
му, то същите субекти могат да придобият правото на собственост, съответно
ограничените вещни права, визирани в чл. 15, ал. 1
ЗСГ /отм./, и по силата на
придобивната давност, без да се прилагат ограниченията по
чл.29 от ЗСГ /отм./. В този смисъл вж. решение № 598 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 683/2009 г., I г. о.,
ГК, както и съдебната практика по ГПК /отм./ - решение № 418 от 8.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 706/2003 г., II г. о., решение № 980 от 23.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 1891/2008 г., I г. о., ГК и др.
По тези съображения и предвид обстоятелството, че към датата на приключване на
отчуждителните производства по ЗОЕГПНС /отм./ процесните магазини са били
съсобствени между наследниците на общия наследодател И.Г. Л., то за
съделителите И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч. е съществувала принципната възможност да придобият
идеалните части на останалите сънаследници по давност.
Придобивната давност е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост или други вещни права посредством
фактическото упражняване съдържанието на тези права през определен в закона
период от време. Известно е, че владението по чл. 68, ал.1 от ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
намерението да се държи вещта като своя /animus/. При преценката дали е установено владение следва да се имат предвид и неговите характеристики – да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, които характеристики, макар понастоящем да не се
съдържат изрично в закона, са наложени в съдебната практика / били са уредени в
чл. 2, ал.2 от ЗД /отм./ и в чл.302 от ЗИСС /отм./. Според легалната
дефиниция по чл.68, ал.1 от ЗС владение ще е налице и когато вещта се държи
като своя чрез другиго, т.е. чрез лице, което е само неин държател – чл.68,
ал.2 от ЗС. Доколкото в процесния период, през който се твърди, че е текла
придобивната давност, на физическите лица е било забранено да извършват
стопанска дейност в притежаваните от тях магазини, то същите са били наемани от
социалистически организации - държавни и кооперативни
стопански организации и обществените организации със стопанска или идеална цел. Така е и в процесния случай. Процесните магазини, които
към него момент са били два на брой /впоследствие единият от тях е преустроен
като е разделен на две самостоятелни помещения/ - „Бижу” и „Приста” са били
ползвани под наем от „Нармаг” при Стопанска дирекция „Търговия” при ОНС Русе.
Наемателят не е владелец, а държател на процесните магазини като държи същите
за лицата, които са се легитимирали като техни собственици и от които имотите
са били изкупени – за съделителите И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч. /вж. изисканите от Областната администрация – Русе
материали по продажбата на магазините по реда на ПМС №
60 / 14.05.1975 г. и последващата реституция
на имотите също само в полза на двете съделителки, по реда на Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСВНМРСА/. По изложените съображения съдът намира, че
до момента на продажбата на процесните имоти по реда на ПМС № 60 / 14.05.1975 г. – с
договор от 12.02.1987 г. посочените съделителки са упражнявали фактическата
власт върху имотите чрез наемателя „Нармаг” при СД „Търговия” - ОНС Русе. По
делото липсват данни през целия период след отчуждаването на хотелската част на
сградата, т.е. от 1948 г. до 12.02.1987 г. упражняването на тази фактическа
власт да е прекъсвана по реда на чл.81 от ЗС – чрез изгубването и за период от
повече от шест месеца. Конкретно липсват данни през процесния период някой от
другите съсобственици да е установявал собствена фактическа власт върху магазините
с намерението да ги свои, респективно да е заявил правата си пред наемателя - СД
„Търговия” - ОНС Русе и пред съделителите И.Б.Л.
– С. и Н.Б.Ч. като по този начин
упражнява самостоятелно правото си на собственост върху принадлежащите му идеални
части.
Съдът намира, че през посочения период от почти
30 години ответниците И.Б.Л. – С. и Н.Б.Ч., а преди това техните преки наследодатели са
упражнявали непрекъснато владение върху делбените
имоти. В съдебната практика е безспорно положението,
че наследникът, който се позовава на придобивна давност, може да попълни по реда на
чл.82 от ЗС срока на същата и с продължителността на владенито, което е било
упражнявано от неговия наследодател /вж. напр. решение № 2438 от 7.Х.1972 г.
по гр. д. № 1941/72 г., I г. о./. Нещо повече,
съгласно задължителните разяснения по т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК е възможно да бъде придобито
право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС
от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права
да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В мотивите към тази точка е посочено, че правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС
не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да
бъде упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост.
В съдебната практика е възприето и разбирането,
че намерението да се свои имота може да бъде установено и посредством
декларирането на собствеността върху него пред надлежните власти. По делото /на
л.547/ е представена декларация по чл.10, ал.1 от ЗОЕГПНС /отм./, съставляваща
приложение към ППЗОЕГПНС /отм./ с която под страх от отговорност по чл.22 от
същия закон, през 1948 г. ответницата Н.Б.Ч. и нейния баща Б. П.Н., декларирали, че са собственици на
2/5 идеални части от процесните три магазина. Това трайно собственическо
отношение към посочените идеални части се установява и от приложеното
удостоверение изх. № 10061/ 05.10.1985 г. от ГНС гр.Русе, отдел „Финанси” /
на л.70 от материалите, изискани от Областна администрация – Русе/, според
което съделителката Н.Ч. е подала декларация по чл.46 / чл.47, ал.1 / от ЗСГ
/отм./. с вх. № 1220/ 14.09.1973
г., в която е декларирала, че е собственик на 6/10 идеални части / т.е. на 3/5
идеални части/ от процесните магазини и от дворното място. Съделителката е
декларирала 3/5 идеални части, а не 2/5 идеални части, както е посочено в
декларацията си по чл.10 от ЗОЕГПНС /отм./, тъй като впоследствие, с нотариален
акт от 20.02.1963 г. /на л.9 от делото/, закупила още 1/5 идеална част от
наследодателката на ищеца.
Представена /на л.549 от делото/ е и декларация
по чл.10 от ЗОЕГПНС /отм./ от родителите на съделителката И.Б.Л. – С., с която бащата на
последната – Б.И. Л. е декларирал собствеността върху другите 2/5 идеални части
от процесните магазини. Съделителката е единствен наследник на родителите си.
Представено е и удостоверение, издадено от Благоевски РНС, отдел „Финанси” / на
л.74 от материалите, изискани от Областна администрация – Русе/, от което е
видно, че съделителката е подала декларация с вх.№ 3367/ 05.06.1984 г., в която е декларирала собствеността
върху 4/ 10 идеални части / т.е. 2/5 идеални части/ от процесните магазини.
По изложените съображения съдът намира, че чрез
депозирането на посочените декларации по ЗОЕГПНС /отм./ и по ЗГС /отм./, лично
и присъединявайки владението на своите наследодатели, които декларации са подадени
в отдалечени един от друг времеви интервали, както и чрез участието си в
отчуждителната процедура по ПМС № 60 / 14.05.1975 г. съделителите И.Б.Л. – С. и
Н.Б.Ч. са манифестирали трайното си намерение да своят процесните имоти.
Фактическата власт върху имотите последните са упражнявали чрез наемателя
„Нармаг” и при липса на законова забрана за придобиване по давност на идеалните
части на останалите съсобственици. По тези съображения съдът намира, че посочените
съделители са ги придобили по давност още към закупуването на имотите по реда
на ПМС № 60 / 14.05.1975 г. По тези съображения правилно в рамките на
отчуждителната процедура цената е платена само на посочените съделителки, респ.
впоследствие е възстановена само от последните, на основание чл.1 от ЗВСВНМРСА.
По изложените съображения неоснователни са възраженията за нищожност на
извършената с участието само на двете съделителки доброволна делба /л.518 от
делото/, на основание чл.75, ал.2 от ЗН,
тъй като към момента на извършването и процесните магазини са били съсобствени
само между тях двете. След извършване на доброволната делба съсобствеността
върху процесните имоти е била прекратена, което е основание за отхвърляне на
предявения иск за делба.
Искането за делба на прилежащите към магазините
общи части е неоснователно и на собствено основание – чл.38, ал.3 от ЗС, която
разпоредба изрично указва, че общите части не могат да се делят. Това е така,
защото общите части при етажната собственост не са самостоятелен обект на
права. Такива са самостоятелните обекти /в
случая магазините/, а общите части са нужни само за да
могат да се използват отделните обекти. Разпоредбата на чл.40, ал. 3 от ЗС предвижда, че когато собственикът на
етаж прехвърли част от същия на друго лице, частта на приобретателя и на
отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между
стойността на прехвърлената и запазената част от сградата по време на
прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делбата. При това положение следва
да се направи изводът, че когато при делбата се обособяват самостоятелни обекти,
то общите части се разпределят към отделните, реално притежавани помещения ex lege, по силата на закона съобразно правилата
на чл. 40 от ЗС
без да са предмет на самото делбено производство / в този смисъл вж. решение № 1311 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4217/2007 г., I г. о., ГК/. Действително, ако дворното място беше предмет на
спора, неговата делба би била недопустима на основание чл.224, ал.1 от ГПК
/отм./, доколкото тя е била разгледана в производството по приложеното гр.д. № 3390/ 1993 г. по описа на РРС. В случая обаче
дворното място не е предмет на настоящото делбено производство, което е изрично
посочено и от ищеца в депозираната молба – уточнение / на л.67 от делото/ в
която последният изрично е посочил: „Петитумът за дворното място следва да
отпадне, тъй като е предмет на цитираното друго гражданско дело на Районен съд
– Русе”, т.е. на гр.д. № 3390/ 1993 г. по описа на РРС.
Главно встъпилите в процеса лица –
приобритателите на процесните имоти „Лек трейдинг” ЕООД и А.И.К. могат да
придобият собствеността върху тях само на едно основание – било по силата на
правна сделка, било по силата на придобивната давност. Липсва възможност един
имот да се придобие едновременно на две правни основания. В случая се
установява, че главно встъпилите лица са собственици по силата на извършените в
тяхна полза прехвърлителни сделки, поради което няма как да са собственици на
закупените от тях магазини и по давност. В същото време предявените от тях
положителни установителни искове за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ не
са заявени в условията на евентуалност – да бъдат разгледани само ако съда
приеме, че собствеността не е придобита по силата на правната сделка, поради
което се дължи произнасяне по тях независимо от благоприятния изход за главно
встъпилите страни. Така предявените положителни установителни искове следва да
бъдат отхвърлени по посочените по – горе съображения, а именно защото
собствеността вече е придобита по силата на правна сделка и няма как да се
придобие втори път по давност.
При описанието на имотите следва да се използват
данните от схемите на СГКК – Русе /на л.146 – 148 от делото/, както досежно
техните идентификатори и съседи, така и по отношение на площите, посочени в тях
/ арг. от чл.6, ал.3 от ПВ вр.чл.60, т.1 – т.7 от ЗКИР/. Евентуалните
несъответствия на фактическото състояние на имотите от гледна точка на площи и
очертания с кадастралните данни следва да бъдат отстранени в производството по
ЗКИР, а не в делбеното производство.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца е
държавната такса по чл.9 от ТДТССГПК, която съдът определя в размер на 100
лева, вносими по сметка на съда.
С оглед изхода на делото право на разноски има
ответницата Н.Б.Ч.. По делото е представен договор за правна помощ /на л.184/,
в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева е и действително заплатено в брой.
Право на разноски има и ответника Б.М.Ч., също за адвокатско
възнаграждение, в размер на 200 лева, за които в представения договор за правна
помощ / на л.185 / е отбелязано, че са действително платени. Така представените
договори за правна помощ в тази част имат характера на разписка, удостоверяваща
плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение и съставляват надлежно доказателство за този факт / вж.
разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Направените от двамата съделители разноски следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
На третите лица – помагачи разноски не се
следват, нито те дължат такива – чл.67 от ГПК /отм./.
Разноски не се следват и на подпомагащите страни,
встъпили главно, тъй като исковете им са отхвърлени.
Разноски не се следват и на Държавата, съобразно
становището за частична основателност на иска за делба, тъй като този иск е
отхвърлен.
Така мотивиран, Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 4962 по описа за
1995 г. на Русенския районен съд в частта по предявените от С.Д.К., с ЕГН **********,***,
против Н.Б.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо Сарафов” № 7Б и И.Б.Л. – С.,***, район Лозенец, ул.”Васил Кирков” № 7, инцидентни установителни
искове с правно основание чл.76 от ЗН – за признаване за установено по
отношение на ищеца на относителната недействителност на извършените от
ответниците разпореждания с наследствените имущества, съответно от Н.Б.Ч., с
ЕГН **********, с нотариален акт за дарение № 180, т.XII, дело № 4256/ 08.07.1992 г. на нотариус при РРС, в полза на Б.М.Ч.,
с ЕГН ********** и с нотариален акт за покупко – продажба № 135, т.XI, д. № 1311 от 16.12.1997 г., в полза на В.П.К., с ЕГН **********
и М.М.А., с ЕГН **********, а от И.Б.Л. – С., с ЕГН **********, с нотариален
акт за покупко - продажба № 088, т.II, рег. № 2698, д. № 244 от 06.04.2011 г. на нотариус Р. Падалска, с район на
действие РРС, в полза на А.И.К., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Д.К., с ЕГН **********,***, против И.Б.Л. – С.,***, район Лозенец,
ул.”Васил Кирков” № 7, Н.Б.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо Сарафов” № 7Б, Б.М.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо
Сарафов” № 7Б, С.Б.Б., с ЕГН **********,***
и Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, по пълномощие от
Областния управител на Област Русе, иск за делба на следните недвижими имоти, а
именно: три броя магазини, находящи се в гр.Русе, ул.”Александровска”
№ 49, ет.1, представляващи самостоятелни обекти в сграда, с
предназначение: за търговска дейност, с идентификатор съответно 63427.2.674.1.1 и площ от 63 кв.м., при съседи на същия етаж 63427.2.674.1.2, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, с идентификатор 63427.2.674.1.2 и площ от 51 кв.м., при съседи на
същия етаж 63427.2.674.1.1
и 63427.2.674.1.3, под
обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, и с идентификатор 63427.2.674.1.4 и площ от 39 кв.м., при съседи на същия етаж: 63427.2.674.1.3, под обекта: няма, над обекта: 63427.2.674.1.5, както и искането за делба на прилежащите към имотите
идеални части от сградата.
ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на главно встъпване от „Лек трейдинг” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Боримечка” № 24, представлявано от управителя Л.Х.Н., против И.Б.Л.
– С.,***, район Лозенец, ул.”Васил Кирков” № 7, Н.Б.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо Сарафов” № 7Б, С.Д.К., с ЕГН **********,***, С.Б.Б., с ЕГН **********,***
и Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, по пълномощие от
Областния управител на Област Русе, положителни установителни искове за
собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по силата на
придобивна давност на магазин № 2, с площ от 51 кв.м., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 63427.2.674.1.2, находящ се в гр.Русе, ул.”Александровска” № 49, ведно със 7, 60 % от идеалните части на
сградата и от дворното място.
ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на главно встъпване от А.И.К., с ЕГН **********,***, против
И.Б.Л. – С.,***, район Лозенец, ул.”Васил Кирков” № 7, Н.Б.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо Сарафов” № 7Б, С.Д.К., с ЕГН **********,***, С.Б.Б., с ЕГН **********,***
и Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, по пълномощие от
Областния управител на Област Русе, положителни установителни искове за
собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по силата на
придобивна давност на магазин № 1, с площ от 63 кв.м., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 63427.2.674.1.1, находящ се в гр.Русе, ул.”Александровска” № 49, ведно със 9, 40 % от идеалните части на
сградата и от дворното място.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Н.Б.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо
Сарафов” № 7Б, сумата от 2000
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати на Б.М.Ч.,***, район Лозенец, ул.”Кръстьо
Сарафов” № 7Б, сумата от 200
лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 100
лева – държавна такса, дължима при отхвърляне на иска за делба.
Решението е постановено при участието на третите лица –
помагачи, както следва: на страната на съделителката Н.Б.Ч., с ЕГН ********** -
„Лек трейдинг” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.”Боримечка” № 24, представлявано от управителя Л.Х.Н., и В.П.К., с ЕГН
**********,***, а на страната на съделителката И.Б.Л. – С., с ЕГН ********** – А.И.К.,
с ЕГН **********,***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: