Р Е Ш
Е Н И Е
№ 76
гр.
Силистра, 23 декември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Валери
Раданов
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Теодор Желев, като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 82 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Т.В.М. с ЕГН – ********** ***, против Решение № 81/26.09.2022 г. на
Районен съд Тутракан, постановено по АНД № 135 по описа на съда за 2022 г., с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № № 38-0001214 / 06.06.2022
г. на Директора на Регионален отдел
“Автомобилна администрация” – гр. Русе.
В жалбата се правят
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във
вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изтъкнато е, че доводите и
доказателствата по делото са обсъдени селективно и едностранчиво от
първоинстанционния съд, в резултат на което същият е достигнал до неправилни
изводи относно мястото на извършване на нарушението и не е отчел липсата на
съставомерност на деянието предвид липса на основни елементи от състава на
санкционната норма, свързани с обстоятелството, че в случая не е бил
осъществяван нито обществен превоз, нито превоз на пътници. Посочено е, че
съдът не е отчел наличието на предпоставки за квалифицирането на деянието като
маловажен случай, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения
се моли за отмяна на решението, както и на потвърденото с него наказателно
постановление, а също и за присъждане на сторените по делото разноски за една
инстанция. В условията на евентуалност се моли за отмяна на решението и за
връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.
Ответната страна - Регионален
отдел „Автомобилна администрация” гр. Русе - не е представила отговор на
касационната жалба, не изпраща представител и не взема становище по делото до
датата на провеждане на съдебното заседание.
Прокурорът от ОП - Силистра
дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
С Наказателно постановление №
38-0001214 от 06.06.2022 г. Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Русе е наложил на касатора две административни наказания
„глоба“, както следва: за нарушение на чл. 34, §. 6, буква „б“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 15, т. 3, предл. 2
от ЗАвтПр глоба в размер на 500.00 лева; за нарушение на чл. 34, §. 6, буква
„г“, т. „ ii“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
93в, ал. 15, т.6 от ЗАвтПр глоба в размер на 500.00 /петстотин/.
При
оспорването на посоченото НП пред първата инстанция въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е установил,
че на 15.03.2022 г. двама служители при РД “АА” – Русе извършвали контрол на
обществения превоз на пътници на територията на гр. Тутракан. Те били
позиционирани в района на Автогара – Тутракан. Към този момент Т.М., който бил водач
на автобус в „Т. А. Т“ ООД, изпълнявал маршрутно разписание № 19101 по
автобусна линия „Варна – Тутракан“ с автобус от категория М2, марка „Мерцедес
Спринтер 413 ЦДИ“ с рег. № СС3260, оборудван с аналогов тахограф със сериен № 962405.
Около 18:30 ч. служителите на РД „АА“ гр. Русе извършвали проверка на друг
водач - свидетеля П.С. – водач на градски автобус към „Т. А. Т.“ ООД с
маршрутно разписание №1. Превозното средство било спряно в близост до
бензиностанцията в района на автогарата, тъй като С. трябвало да зареди гориво.
В това време в автогарата, като крайна точка на маршрутното му разписание,
пристигнал М. с управлявания от него автобус. Свидетелят Х. Х. – главен механик
на „Автогара Тутракан“, бил на работното си място, тъй като М. му сигнализирал
за повреда в автобуса и трябвало да го обслужи технически. При пристигането си
установил, че МПС, управлявано от С., е в близост до бензиностанцията, а
управляваното от М. МПС – на „сектор пристигащи“. Установил, също така, че на
място били и служителите на РД „АА“ гр. Русе.
Служителите
на РД “АА“ извършили проверка на съпътстващите работата на касатора, в
качеството му на шофьор, извършващ обществен превоз на пътници, документи в
това число и тахографските шайби от аналоговия тахограф, с който е бил
оборудван управлявания от него автобус, за последните 28 дни . Последният
представил изисканите от проверяващите документи. При попълването на
тахографските листи от предходно извършените превози от водача били
констатирани нарушения. В тахографския лист от 09.03.2022 г. не било попълнено
мястото на приключване на използването на тахографския лист. В тахографския
лист от 10.03.2022 г. не било попълнено показанието на сумиращия брояч за
изминатото разстояние в края на последното пътуване, регистрирано върху
тахографския лист.
Въз основа на установеното бил
съставен АУАН с № 321082/15.03.2022 г., срещу който водачът е депозирал
възражения. Въз основа на акта било издадено и оспореното НП № 38-0001214 от 06.
06. 2022 г., в мотивите на което депозираните възражения са приети за
неоснователни.
За да установи фактическата обстановка в
изложения смисъл, съдът е коментирал подробно събрания по делото доказателствен
материал, в това число и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е
изложил мотиви защо дава вяра на показанията на свидетелите Д. и С. и съответно
не кредитира в пълна степен показанията на свидетелите Х.в и С..
За да потвърди санкционния
акт съдът е приел, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята
компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност на
издаденото НП съдът е преценил, че санкционираното лице, в качеството си на „водач на превозно средство, оборудвано с
аналогов тахограф“ по смисъла на легалната дефиниция на чл. 4 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, е субект на нарушенията
по чл. 34, §. 6, буква „б“,
предл. второ и на чл. 34, §. 6, буква „г“, т. „ ii“ от Регламент (ЕС) №
165/2014, за извършването на които е подведен под административнонаказателна
отговорност. Съдът е коментирал, че нарушенията
могат да бъдат извършени единствено след приключване осъществяването на
превоза, тъй като се отнасят до невъвеждане от субекта на извършването им на
„датата и мястото, където приключва използването“, и „показанието на сумиращия
брояч за изминатото разстояние в края на последното пътуване, регистрирано
върху тахографския лист“ и че М. е бил водач по време на извършване на нарушенията
и е без значение, че е бил водач и по време на извършване на проверката по
повод установяването им. Акцентирал е, че при извършването на превозите на 09.03.2022
г. и 10.03.2022 г. водач
е бил жалбоподателят, поради което именно той е имал задължението да попълни в
цялост тахографските листи. Обсъдил е подробно наведените в жалбата доводи относно
непосочване на място на извършване на нарушението и несъставомерност на деянията
предвид липса на основни елементи от състава на санкционната норма, свързани с
обстоятелството, че в случая, предвид обстоятелството, че автобусът вече е бил
в гаража за обслужване на технически проблем, не е бил осъществяван нито
обществен превоз, нито превоз на пътници, приемайки ги за неоснователни,
обосновавайки се, че моментът на извършване на проверката в настоящия случай не
е меродавен, тъй като водачът е санкциониран за нарушения по тахографски листи
за извършени превози в предходни дни, а не такива извършени в деня на
проверката, а освен това жалбоподателят е изпълнявал маршрутно разписание на
автобусна линия „Варна – Тутракан“, а самото изпълнение на маршрутното
разписание предполага извършването на превоз. Въз основа на изложеното първоинстанционният
съд е приел, че санкционираното лице е изпълнило от обективна страна съставите
на административните нарушения, визирани в чл. 93в, ал. 15, т. 3, предл. 2 и
93в, ал. 15, т.6 от ЗАвтПр, като деянията му са съставомерни и от субективна
страна– действал е в условията на небрежност, тъй като в качеството си на водач
на превозно средство е бил длъжен да изпълни задълженията си по коректно
попълване на тахографските листове. Приел е, че АНО е приложил правилно санкционните
разпоредби. Счел е, че наказанията са наложени при съобразяване на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксирания в закона минимален
размер, както и че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Така постановеното решение е
правилно.
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушенията, за които е санкциониран
дееца, са извършени. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че въззивният съд е установил неправилно фактическата обстановка,
тъй като е обсъдил селективно и едностранчиво събраните по делото доказателства,
в резултат на което е достигнал до неправилни изводи относно мястото на
извършване на нарушението. Първоинстанционният съд е изложил задълбочени и
аргументирани мотиви относно това защо възприема за достоверни и кредитира
показанията на свидетелите Д. и Ц. и съответно смята за пристрастни и
противоречиви показанията на свидетелите Х. и С.. Обстоятелството, че
възприетата от съда фактическа обстановка съдържа неизгодни за санкционираното
лице установявания, не би могло да обоснове голословния довод за допуснато от
съда процесуално нарушение, свързано с не изясняване на фактите по делото, довело до постановяване на решението в
противоречие с материалния закон. Освен това непосочването
в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушенията е порок, който с оглед
характера им не съставлява самостоятелно основание за отмяна. По принцип, когато се касае за
административно нарушение, реализирано чрез бездействие, каквито са вменените в
конкретния случай, то се считат за извършени там, където се е дължало
съответното правнорелевантно действие (в този смисъл Определение по ч.н.дело №
1068 по описа за 2017 г. на ВКС).
В тази връзка мястото на извършване на процесните нарушения е мястото на
приключване на превозите от страна на касатора на 09. 03. 2022 г. и на 10. 03.
2022 г., когато е следвало да впише в тахографския лист съответно мястото на
приключване на използването на тахографския лист и показанието на
километропоказателя на превозното средство. Освен това непосочването на местоизвършването
на процесните нарушения не е от категорията на съществените процесуални нарушения,
тъй като не затруднява преценката относно
компетентността на органите, водили производството, респективно проверката
относно местна подсъдност при оспорването на НП. По силата на чл. 91, ал. 3, т. 3 от ЗАвтПр
длъжностните лица от ИА "АА" са компетентни да изискват от водачите
за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоз
на пътници и товари, в това число и да проверят тахографските листове за
текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни в
съответствие с чл. 36, параграф 1, б. "I" от Регламент (ЕС)165 / 2014 г.,
съответно да установят нарушенията, допуснати при воденето им или свързани с
липсата им. По силата на цитираните разпоредби както актосъставителят, така и
АНО са действали в рамките на материалната и териториалната си компетентност.
Предвид характера на дейността на касатора, която предпоставя пътувания и не е
свързана с конкретно място на изпълнение на трудовите задължения, нито житейски
оправдано, нито в съответствие с изискванията на закона би било териториалната
компетентност на контролните органи да се обвързва с трудно установимото място
на извършване на нарушението.
Лишено от основание е и
твърдението на касатора за
липса на основни елементи от състава на санкционната норма, свързани с
обстоятелството, че в случая не е бил осъществяван нито обществен превоз, нито
превоз на пътници. Обосноваването на този довод преповтаря изцяло изложените
оплаквания пред първата инстанция, на които съдът е дал правилен и обоснован
отговор в мотивите на решението си, към които настоящата инстанция препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Следва да се допълни, че в основата на
тезата на касатора е схващането, че към момента на проверката не е извършван
обществен превоз или превоз на пътници и тъй като водачът не е извършвал такъв
превоз, то проверката е незаконосъобразна. С оглед компетентността на контролните органи
по чл. 91, ал. 3, т. 2,3 и 5 от ЗАвтПр независимо от обстоятелството, че
проверката е извършена на автогара Тутракан, сектор "Пристигащи" непосредствено
след приключването на курса по линията "Варна-Тутракан" контролните
органи са притежавали необходимите правомощия да осъществят проверка на всички
документи, свързани с превоза, а вменените нарушения, за които се ангажира
отговорността на касатора, са извършени съответно на 09. 03. 2022 г. и на 10.
03. 2022 г., т. е. при осъществяване на превози на пътници в по-ранни спрямо
проверката моменти.
Несъстоятелно е и
твърдението, че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е неправилна. Нарушенията, извършени от касатора, са типични за вида си и
не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, още повече, че първоинстанционният съд е установил, че
санкция е наложена само за две от общо осем еднотипни нарушения, установени при
проверката, което определено сочи, че в случая не се касае за инцидентен
пропуск, а за трайно установено пренебрегване на установените правила за
оформяне на тахографските листи, което няма белезите на маловажно деяние по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че
наведените доводи за маловажност на деянието са несъстоятелни, а преценката на
районния съд в тази насока е правилна.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушенията, за които са му е наложени административни наказания.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд за
установеност и доказаност на нарушенията. Ето защо следва да се приеме, че решение
на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от
26. 09. 2022 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 135 по описа
на съда за 2022 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.