МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 1635/2019г.
ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Р.С.О., А.Г.Я. и П.С.Е..
Подс.Р.О. е предаден
на съд за това, че в периода от 25.05.2006 г. до 18.07.2007г., в ***, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, изпълняващо със заплата
ръководна работа - министър на икономиката и енергетиката на Република
България, назначен с Решение от 16.08.2005г. на Народното събрание за избор на
Министерски съвет на Република България и в качеството си на упражняващ правата
на държавата, като едноличен собственик
на капитала на **, съобразно отрасловата си компетентност, при условията на
продължавано престъпление, въпреки задълженията си, регламентирани в
Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, по чл.
3, ал. 1; чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 21 и т. 30 и ал. 2 и в Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала (ПРУПДТДДУК), по чл. 12, т.12; чл. 23; чл. 28, ал. 1 и ал. 3 и чл. 29,
ал. 2, т. 3 умишлено не упражнил достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. -
член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ** на когото е било
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество –
това на **, ***, в което едноличен собственик на капитала е
държавата и А.Г.Я. – заместник – министър на икономиката и
енергетиката, назначена със Заповед № КВ-390/05.12.2005г. на министър -
председателя на Република България, на която със заповеди било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, в качеството
й на ресорен заместник – министър, отговарящ за организацията, ръководството и
контрола на дейността на Дирекция “Корпоративно управление и преструктуриране“
към Министерство на икономиката и енергетиката, във връзка с преговорите,
сключването и изпълнението на Договор от 09.06.2006г., за отдаване под наем на
активи на ** на ***и от това му бездействие са последвали значителни щети за предприятието ** в размер на
24 455 475,80 лева (двадесет и четири милиона четиристотин петдесет и
пет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) - особено
големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
представлява особено тежък случай – създадени са условия да бъдат прехвърлени и
са прехвърлени на ***изключителните права на добив, транспортиране и продажба
на въглища от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени с решения
на Министерския съвет на **, в нарушение на изискванията на чл. 23, ал. 1 от
Закона за подземните богатства и на чл. 23, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24 ал.1 т.1
от Закона за концесиите, (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на
всички кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***,
необходимите за извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически,
управленски и финансови възможности) и е последвало откриване на производство
по несъстоятелност на **, като отделните деяния са, както следва :
1. За
времето от 25.05.2006г. до 09.06.2006г., в ***, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т.1, б.„б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа - министър на икономиката и енергетиката на Република България, назначен
с Решение от 16.08.2005г. на Народното събрание за избор на Министерски съвет
на Република България и в качеството си на упражняващ правата на държавата,
като едноличен собственик на капитала на **, съобразно отрасловата си
компетентност, въпреки задълженията си, регламентирани в Устройствения
правилник на Министерството на икономиката и енергетиката по чл. 3 ал. 1; чл. 5
ал.1, т. 1, т. 21 и т. 30 и ал.2 и в Правилника за реда за упражняване правата
на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК)
по чл. 12, т. 12; чл. 23; чл.28 ал. 1 и ал. 3 и чл. 29, ал. 2, т. 3 умишлено не
упражнил достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. - член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на **, на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество (**, ***, в
което едноличен собственик на капитала е държавата) във връзка с преговорите и
сключването на Договор от 09.06.2006г. за отдаване под наем на ***на активи на **
като:
1) не
контролирал преговорите преди подписване на договора за наем, въпреки че не му
била предоставена изисканата:
- с писмо рег. № Е-26-Б-36/25.05.2006г. на министъра на икономиката и
енергетиката - детайлна програма с конкретни ангажименти по стабилизиране на
производствения процес, оптимизиране на състава, график и схема за погасяване
на стари задължения към кредиторите и персонала и др., както и окончателно
становище по предложения договор, допълнен със защитни и предпазни клаузи, с
цел максимална защита интересите на дружеството;
- с писмо рег. № 26-М-159/07.06.2006г. на и.д. директор Дирекция
“Корпоративно управление и преструктуриране” в Министерство на икономиката и
енергетиката - обратна информация във връзка с изпълнението на чл. 2 и чл. 3 от
Анекс № 1 към Договора за наем с ***- за конкретните суми и срокове за
изпълнение, свързани с определените окончателни финансови параметри по тези
точки от анекса към договора за наем, както и пълната документация относно
приключилата сделка, съгласно т. 6 от Решенията на министъра на икономиката и
енергетиката по Протокол № РД-21-117/31.05.2006г. и с това е създал условия да
не се договорят конкретни срокове за изпълнение на задълженията за плащане по
договора за наем от дружеството – наемател, както и да не се предвидят санкции
за неизпълнение или за забавено изпълнение на поетите задължения за плащане и
2. За
времето от 10.06.2006г. до 07.06.2007г., в ***, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа - министър на икономиката и енергетиката на Република България, назначен
с Решение от 16.08.2005г. на Народното събрание за избор на МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
на Република България и в качеството си на упражняващ правата на държавата,
като едноличен собственик на капитала на **, съобразно отрасловата си
компетентност, въпреки задълженията си, регламентирани в Устройствения
правилник на Министерството на икономиката и енергетиката по чл. 3, ал.1; чл. 5
ал.1, т. 1, т. 21 и т. 30 и ал. 2 и в Правилника за реда за упражняване правата
на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК)
по чл. 12 т.12, чл. 23, чл.28 ал.1 и ал.3 и чл. 29 ал. 2 т. 3 умишлено не
упражнил достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. - член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на **, на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество (в **, ***, в
което едноличен собственик на капитала е държавата) и на А.Г.Я. -
заместник–министър на икономиката и енергетиката, назначена със Заповед №
КВ-390/05.12.2005г. на министър - председателя на Република България, на която
със заповеди било възложено управлението, разпореждането и отчитането на
обществено имущество, в качеството й на ресорен заместник – министър, отговарящ
за организацията, ръководството и контрола на дейността на Дирекция
“Корпоративно управление и преструктуриране“ към Министерство на икономиката и
енергетиката, като не контролирал изпълнението на Договора за наем от
09.06.2006г. между ** и ***, а именно :
- не предприел действия за създаване на система за ефективен контрол за
отчитане на добитите и реализирани въглища, с което е обвързан размера на
дължимия наем,
- не предприел действия за създаване на система за контрол при
изпълнение на задълженията за събиране на вземанията по договора за наем от
лицата, на които това е било възложено,
- не предприел действия за предоговаряне на цената по договора за наем,
въпреки констатациите в Доклада, изготвен от Работната група, създадена със
Заповед № РД-16-1221/15.11.2006г. на министъра на икономиката и енергетиката за
извършена проверка по финансово – икономическото и технико–технологично състояние
на ** и рудниците в състава му, че „ …не е достигнат ефекта от отдаването под
наем на активите на дружеството, а именно – подобрение на финансовите резултати
и погасяване на задълженията на **, натрупани през годините“, като причина за
това е и начина на формиране на цената на отдадените под наем ДМА и от това му
бездействие са последвали значителни щети за предприятието ** в размер на
19 293 323,82лв. (деветнадесет милиона двеста деветдесет и три хиляди
триста двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки), в особено големи
размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
представлява особено тежък случай - създадени са условия да бъдат прехвърлени и
са прехвърлени на ***изключителните права на добив, транспортиране и продажба
на въглища от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени на ** с
решения на Министерския съвет, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал.1 от
Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и чл. 24 ал.1 т.1 от
Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички
кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***, необходимите за
извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически, управленски и
финансови възможности) и е последвало откриване на производство по
несъстоятелност на **.
3. За
времето от 08.06.2007г. до 18.07.2007г, в ***, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа - министър на икономиката и енергетиката на Република България, назначен
с Решение от 16.08.2005г. на Народното събрание за избор на Министерски съвет
на Република България и в качеството си на упражняващ правата на държавата,
като едноличен собственик на капитала на **, съобразно отрасловата си
компетентност, въпреки задълженията си, регламентирани в Устройствения
правилник на Министерството на икономиката и енергетиката по чл. 3 ал.1; чл. 5
ал.1 т.1, т.21 и т.30 и ал. 2 и в Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК) по
чл. 12 т.12, чл.23, чл.28 ал. 1 и ал.3 и чл.29ал. 2т. умишлено не упражнил
достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. - член на Съвета на директорите и
изпълнителен директор на **, на когото било възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество ( в **, ***, в което
едноличен собственик на капитала е държавата) и на А.Г.Я. – заместник-министър
на икономиката и енергетиката, назначена със Заповед № КВ-390/05.12.2005г. на
министър - председателя на Република България, на която със заповеди било
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, в
качеството й на ресорен заместник-министър, отговарящ за организацията,
ръководството и контрола на дейността на Дирекция “Корпоративно управление и
преструктуриране“ към Министерство на икономиката и енергетиката, като не
контролирал изпълнението на Договора за наем от 09.06.2006 г. между ** и ***, а
именно:
- не
предприел действия за създаване на система за ефективен контрол за отчитане на
добитите и реализирани въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем,
- не
предприел действия за създаване на система за контрол при изпълнение на
задълженията за събиране на вземанията по договора за наем от лицата, на които
това е било възложено,
- не
предприел действия за предоговаряне на цената по договора за наем, както и
възможността за едностранното му прекратяване, на основание чл. 238 ЗЗД, с
едномесечно писмено предизвестие, въпреки констатациите в доклада, изготвен от
работната група по заповед на министъра на икономиката и енергетиката за
извършена проверка на финансово–икономическото състояние на ** и рудниците в
състава му, че: „Неизплатените задължения на наемателя ***водят до натрупване
на задължения за **, основно за консумирана електрическа енергия, както и до невъзможност
за погасяване на стари задължения и лихвите по тях“; „Преустановеният добив и
реализация на въглища през второто полугодие на 2006г. и отдаването под наем на
ДМА, не показват подобрение на финансовите резултати на ** спрямо предходната
година. Дружеството е неефективно, нерентабилно, финансово зависимо и не е в
състояние да изплаща текущите си задължения, … продължава да изпитва
затруднения със събираемостта.“ и
- не
прекратил преди изтичане на срока, без предизвестие, договор № 47/10.10.2006г.
за възлагане управлението на държавното дружество ** на П.С.Е. заради
проявеното бездействие като член на СД и изпълнителен директор, довело не само
до влошаване на финансовите резултати, но и до настъпване на щети за дружество
и от това бездействие са последвали значителни щети за предприятието ** в
размер на 4 185 088,78 лв. (четири милиона сто осемдесет и пет хиляди
осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), в особено големи размери,
като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и представлява
особено тежък случай – прехвърлени са на ***изключителните права на добив,
транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от находище ***,
предоставени на ** с решения на Министерския съвет на ***, в нарушение на
изискванията на чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства и на чл. 23
т.1, т. 2 и т.3 и чл.24 ал.1 т.1 от Закона за концесиите (без да е проведена
открита процедура при условията на публичност и прозрачност, свободна и лоялна
конкуренция и равнопоставеност на всички кандидати и участници и без да е
установено притежава ли ***, необходимите за извършване на добив на подземни
богатства (въглища) технически, управленски и финансови възможности) и е
последвало откриване производство по несъстоятелност на ** - престъпление по
чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Подс.А.Я. е обвинена в това, че в периода от 10.06.2006г. до 18.03.2009г. в ***, в качеството си на длъжностно
лице, по смисъла на чл. 93 т.1, б.“б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа – заместник-министър на икономиката и енергетиката, назначена със
Заповед № КВ-390/05.12.2005г. на министър - председателя на Република България,
ресорен заместник, отговарящ за организацията, ръководството и контрола на
дейността на Дирекция “Корпоративно управление и преструктуриране“ към
Министерство на икономиката и енергетиката, на когото със заповеди било
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество,
при условията на продължавано престъпление, въпреки задълженията си,
регламентирани в чл. 44 т.12 от Устройствения правилник на Министерството на
икономиката и енергетиката, и Заповеди на министъра на икономиката и
енергетиката № РД-16-806/09.12.2005г. и № РД-16-750/14.07.2008г., умишлено не е
упражнила достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. - член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на **, на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество – на **, ***,
в което едноличен собственик на капитала е държавата във връзка с изпълнението на Договор от 09.06.2006г. за наем на активи
(технически съоръжения и инсталации, намиращи се в рудниците на **, ведно с
необходимия сграден фонд), собственост на ** и от това й бездействие са последвали
значителни щети за предприятието – ** в размер на 28 174 082,08 лева
(двадесет и осем милиона сто седемдесет и четири хиляди и осемдесет и два лева
и осем стотинки), в особено големи размери, като деянието не съдържа признаците
на по-тежко престъпление и представлява особено тежък случай – създадени са
условия да бъдат прехвърлени и са прехвърлени на ***изключителните права на
добив, транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от находище
***, предоставени на ** с решения на Министерски съвет, в нарушение на
изискванията на чл. 23 ал.1 от Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1,
т.2 и т.3, и чл. 24 ал.1 т.1 от Закона за концесиите, (без да е проведена
открита процедура при условията на публичност и прозрачност, свободна и лоялна
конкуренция и равнопоставеност на всички кандидати и участници и без да е
установено притежава ли ***, необходимите за извършване на добив на подземни
богатства (въглища) технически, управленски и финансови възможности) и е
последвало откриване на производство по несъстоятелност на **, като отделните
деяния са, както следва:
-
създаване на система за ефективен контрол за отчитане на добитите и реализирани
въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по договора,
-
създаване на система за контрол при изпълнение на задълженията за събиране на
вземанията по договора за наем от лицата, на които това е било възложено,
-
отправяне на конкретни предложения до министъра на икономиката и енергетиката
за предоговаряне на цената и условията по договора за наем, въпреки
констатациите в Доклада, изготвен от Работната група по Заповед №
РД-16-1221/15.11.2006г. на министъра на икономиката и енергетиката за извършена
проверка по финансово – икономическото и технико – технологично състояние на **
и рудниците в състава му, че: „ …не е достигнат ефекта от отдаването по наем на
активите на дружеството, а именно – подобрение на финансовите резултати и
погасяване на задълженията на ** натрупани през годините“, като причина за това
е и начина на формиране на цената на отдадените под наем ДМА и от това й
бездействие са последвали значителни щети за ** в размер на
19 293 323,82лв. (деветнадесет милиона двеста деветдесет и три хиляди
триста двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки), в особено големи
размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
представлява особено тежък случай - създадени са условия да бъдат прехвърлени и
са прехвърлени на ***, изключителните права на добив, транспортиране и продажба
на въглища от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени на ** с
решения на Министерския съвет, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал.1 от
Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и чл. 24 ал.1 т. 1 от
Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на
всички кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***,
необходимите за извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически,
управленски и финансови възможности) и е последвало откриване производство по
несъстоятелност на **.
2. В
периода 08.06.2007г. – 03.09.2008г. в ***, в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна работа
– заместник - министър на икономиката и енергетиката, назначена със Заповед №
КВ-390/05.12.2005г. на министър - председателя на Република България, ресорен
заместник, отговарящ за организацията, ръководството и контрола на дейността на
Дирекция “Корпоративно управление и преструктуриране“ към Министерство на
икономиката и енергетиката, на когото било възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество, въпреки задълженията си,
регламентирани в чл. 44 т.12 от Устройствения правилник на Министерството на
икономиката и енергетиката и Заповеди на министъра на икономиката и
енергетиката № РД-16-806/09.12.2005г. и № РД-16-750/14.07.2008г. умишлено не е
упражнила достатъчен контрол върху работата на П.С.Е. - член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на **, на когото е възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество– на **, ***, в което
едноличен собственик на капитала е държавата, във връзка с изпълнението на Договор от 09.06.2006г. за наем на активи
(технически съоръжения и инсталации, намиращи се в рудниците на **, ведно с
необходимия сграден фонд), собственост на **, като не предприела действия за :
-
създаване на система за ефективен контрол за отчитане на добитите и реализирани
въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по договора,
-
създаване на система за контрол при изпълнение на задълженията за събиране на
вземанията по договора за наем от лицата, на които това е било възложено,
-
отправяне на конкретни предложения до министъра на икономиката и енергетиката
за предоговаряне на цената и условията по договора за наем, включително и
възможността за едностранното му прекратяване, на основание чл. 238 ЗЗД, с
едномесечно писмено предизвестие, въпреки констатациите в Доклада, изготвен от
работната група по заповед на министъра на икономиката и енергетиката за
извършена проверка на финансово–икономическото състояние на ** и рудниците в
състава му, че „Неизплатените задължения на наемателя ***водят до натрупване на
задължения за **, основно за консумирана електрическа енергия, както и до
невъзможност за погасяване на стари задължения и лихвите по тях“;
„Преустановеният добив и реализация на въглища през второто полугодие на 2006г.
и отдаването под наем на ДМА, не показват подобрение на финансовите резултати
на ** спрямо предходната година. Дружеството е неефективно, нерентабилно,
финансово зависимо и не е в състояние да изплаща текущите си задължения, …
продължава да изпитва затруднения със събираемостта.“ и от това й бездействие
са последвали значителни щети за предприятието – ** в размер на
4 185 088,78 лв. (четири милиона сто осемдесет и пет хиляди осемдесет
и осем лева и седемдесет и осем стотинки), в особено големи размери, като
деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и представлява особено
тежък случай - прехвърлени са на ***изключителните права на добив,
транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от находище ***,
предоставени на ** с решения на Министерския съвет, в нарушение на изискванията
на чл. 23 ал.1 от Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и
чл. 24 ал.1 т. 1 от Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура
при условията на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и
равнопоставеност на всички кандидати и участници и без да е установено
притежава ли ***, необходимите за извършване на добив на подземни богатства
(въглища) технически, управленски и финансови възможности) и е последвало
откриване производство по несъстоятелност на **;
3. В
периода 04.09.2008г. – 18.03.2009г. в *** , в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа – заместник-министър на икономиката и енергетиката, назначена със
Заповед № КВ-390/05.12.2005г. на министър - председателя на Република България,
ресорен заместник, отговарящ за организацията, ръководството и контрола на
дейността на Дирекция “Корпоративно управление и преструктуриране“ към
Министерство на икономиката и енергетиката, на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, въпреки
задълженията си, регламентирани в чл. 44 т.12 от Устройствения правилник на
Министерството на икономиката и ергетиката и в Заповед № РД-16-750/14.07.2008г.
на министъра на икономиката и енергетиката, не е упражнила достатъчен контрол
върху работата на П.С.Е.- член на Съвета на директорите и изпълнителен директор
на **, на когото било възложено управлението, разпореждането и отчитането на
обществено имущество – на **, ***, с едноличен собственик на капитала –
държавата, във връзка с изпълнението на Договор от 09.06.2006г. за наем на
активи (технически съоръжения и инсталации, намиращи се в рудниците на **,
ведно с необходимия сграден фонд), собственост на **, като не предприела
действия за:
-
създаване на система за ефективен контрол за отчитане на добитите и реализирани
въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по договора,
-
създаване на система за контрол при изпълнение на задълженията за събиране на
вземанията по договора за наем от лицата, на които това е било възложено,
-
отправяне на конкретни предложения до министъра на икономиката и енергетиката
за предоговаряне на цената и условията по договора за наем, включително и за
едностранното му прекратяване, на основание чл. 238 ЗЗД, с едномесечно писмено
предизвестие, въпреки констатациите в доклада, изготвен от работната група по
заповед на министъра на икономиката и енергетиката, за извършена проверка,
относно изготвяне на предложение за преструктуриране на **, че „Приходите от
наемния договор са начислени, но значителна част от фактурираните задължения не
са изплатени от наемателя. Предвид реализираната загуба за анализирания период,
показателите за рентабилност са отрицателни величини, т. е. дружеството не
реализира възвращаемост.“; „Дружеството е декапитализирано. С отдаването под
наем на основните производствени обекти, машини и съоръжения и прехвърляне на
въгледобива на наемателя, отчетената структура на източниците на финансиране,
предполагаща висока степен на финансова обремененост, както и невъзможността за
обслужване на текущите финансови задължения, създават основания да се
предполага неплатежоспособността на **.“ и от това й бездействие последвали
значителни щети за предприятието в размер на 4 695 669,38 лв (четири
милиона шестстотин деветдесет и пет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки), в особено големи размери, като деянието не съдържа признаците
на по-тежко престъпление и представлява особено тежък случай – на ***са
прехвърлени изключителните права на добив, транспортиране и продажба на въглища
от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени на ** с решения на
Министерския съвет, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал. 1 от Закона за
подземните богатства и на чл. 23 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24 ал.1 т.1 от Закона
за концесиите, (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на
всички кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***,
необходимите за извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически,
управленски и финансови възможности) и е последвало откриване производство по
несъстоятелност на ** - престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
Подс. П.Е. е обвинен в това, че в периода от 25.05.2006г. до 18.03.2009г., в *** и ***, в
качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93 , т. 1, б. “б“ НК,
изпълняващо със заплата ръководна работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в държавно предприятие - **, чийто едноличен собственик на
капитала е държавата - член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на
**, при условията на продължавано престъпление, умишлено не положил достатъчно
грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество
– на ** и въпреки задълженията си, регламентирани в чл. 237 ал.2 от Търговския
закон, чл. 5 т. 1, т. 6, т. 15 и чл. 7 т.1 от Договор № 6/07.10.2005г. за
възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие; пункт I. т. 1 и пункт III.
т. 12, т. 16, т. 18 и т. 19 от Договор от 10.10.2005г. за възлагане на
управлението на ЕАД, в което държавата е едноличен собственик на капитала;
Решения на министъра на икономиката и енергетиката по т. 3, т. 6 и т. 7 от
Протокол № РД-21-117/31.05.2006г., чл. 5 т. 1, т. 6, т. 15 и чл. 7, т. 1 от
Договор № 47/10.10.2006г. за възлагане управлението на еднолично акционерно
дружество с държавно участие,
пункт I. т. 1 и пункт III. т. 12, т. 16, т. 18 и т.
19 от Договор от 16.10.2006г. за възлагане на управлението на ЕАД, в което
държавата е едноличен собственик на капитала и чл. 48 ал.1 и чл. 50 т.1, т.5 и
т.6 от Уставите на ** ,
умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху работата на ***- главен
счетоводител и инж. П.В. - заместник директор по въгледобива, на които със
заповеди е възложил да отчитат общественото имущество и от това му бездействие
е последвало разпиляване на имуществото и са настъпили значителни щети за предприятието
** в размер на 29 151 145,18 лева (двадесет и девет милиона сто
петдесет и една хиляди сто четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки), в
особено големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко
престъпление и представлява особено тежък случай - създадени са условия да
бъдат прехвърлени и са прехвърлени на ***изключителните права на добив,
транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от находище
„Бобовдолски въглищен басейн, предоставени на ** с решения на Министерския
съвет, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал. 1 от Закона за подземните
богатства и на чл. 23 т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24 ал.1 т.1 от Закона за
концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на публичност и
прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички
кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***, необходимите за
извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически, управленски и
финансови възможности) и е последвало откриване производство по несъстоятелност
на **; като отделните деяния са, както следва:
1. В
периода 25.05.2006г. до 09.06.2006г. в *** и ***, в качеството си на длъжностно
лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ НК, изпълняващо със заплата ръководна
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно
предприятие – **, чийто едноличен собственик на капитала е държавата - член на
Съвета на директорите и изпълнителен директор на **, умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество – на **, като не представил:
-
преди подписване на Договора от 09.06.2006г. за отдаване под наем на ***на
активи на **, изисканата с писмо рег. № Е-26-Б-36/25.05.2006г. от министъра на
икономиката и енергетиката детайлна програма с конкретни ангажименти по
стабилизиране на производствения процес, оптимизиране на състава, график и
схема за погасяване на стари задължения към кредиторите и персонала и др.,
както и окончателно становище по предложения договор, допълнен със защитни и
предпазни клаузи, с цел максимална защита интересите на дружеството,
- и
изисканата с писмо рег. № 26-М-159/07.06.2006г. на и.д. директор Дирекция
“Корпоративно управление и преструктуриране” в Министерство на икономиката и
енергетиката във връзка с изпълнението на чл. 2 и чл. 3 от Анекс № 1 към Договора
за наем с ***обратна информация за конкретните суми и срокове за изпълнение,
свързани с определените окончателни финансови параметри по тези точки от анекса
към договора за наем и информация пълна документация относно приключилата
сделка, съгласно т. 6 от Решенията на министъра на икономиката и енергетиката
по Протокол № РД-21-117/31.05.2006г.,
и с това е създал условия да не се договорят
конкретни срокове за изпълнение на задълженията за плащане по договора за наем
от дружеството – наемател, както и да не се предвидят санкции за неизпълнение
или за забавено изпълнение на поетите задължения за плащане, а на 09.06.2006г.
подписал договор за отдаване под наем на активи на ** на ***, в нарушение на
решение от 25.05.2006г. на Съвета на директорите на ** и решение на министъра
на икономиката и енергетиката, в качеството му на принципал ** („За минимален
размер на месечния наем при стартиране на процедурата по прякото договаряне за
отдаваните под наем на активите по т. 1 от настоящия протокол да послужат
договорените в Анекс № 1 към договора стойности (цени) за тон сурови, непресети
въглища – определени за съответните години на договорния период и утвърдени от
СД на **“) с конкретно фиксирана в Анекс № 1 към Договора за наем цена, в който
бил изменен, предварително одобрения от принципала текст в т. 2 на анекса,
съгласно който наемателят ***следвало да заплаща на ** „ … добитите с негова
техника, организация и трудов ресурс, сурови, непресети въглища по цени, както
следва…“ и е включен допълнителен текст „и реализирани“ след думата „добитите“,
без този допълнителен текст да е бил одобрен от министъра на икономиката и
енергетиката на РБ, като принципал на дружеството и от Съвета на директорите, в
нарушение на задълженията си по чл. 237 ал. 2 от Търговския закон, чл. 5 т.1,
т.6, т.15 и чл.7 т.1 от Договор № 6/07.10.2005 г. за възлагане на управлението
на ЕАД с държавно участие, пункт I. т.1 и пункт III. т.12, т.16, т.18 и т.19 от
Договор от 10.10.2005г. за възлагане на управлението на ЕАД, в което държавата
е едноличен собственик на капитала; Решение на министъра на икономиката и
енергетиката по т. 3, т. 6 и т. 7 от Протокол № РД-21-117/31.05.2006г. и чл. 48
ал.1 и чл. 50 т.1, т.5 и т.6 от Устава на ЕАД *** и от това е последвало разпиляване на имуществото
на предприятието и са настъпили значителни щети за ** в размер на
977 063,10
лв. (деветстотин
седемдесет и седем хиляди шестдесет и три лева и десет стотинки), в особено
големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
представлява особено тежък случай - създадени са условия да бъдат прехвърлени и
са прехвърлени на ***изключителните права на добив, транспортиране и продажба
на въглища от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени с решения
на Министерски съвет на **, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал.1 от
Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и чл. 24 ал.1, т. 1
от Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на
всички кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***,
необходимите за извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически,
управленски и финансови възможности) и е последвало откриване производство по
несъстоятелност на **;
2. В
периода 10.06.2006г. – 07.06.2007г. в ***, в качеството си на длъжностно лице,
по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК, изпълняващо със заплата ръководна работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие - член
на Съвета на директорите и изпълнителен директор на **, умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество и неизпълнявайки задълженията си по чл. 237 ал. 2 от Търговския
закон, чл. 5 т.1, т.6, т.15 и чл.7 т.1 от Договор № 6/07.10.2005 г. за
възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие, пункт I., т. 1 и пункт
III. т.12, т.16, т.18 и т.19 от Договор от 10.10.2005г. за възлагане на
управлението на ЕАД, в което държавата е едноличен собственик на капитала;
Решение на министъра на икономиката и енергетиката по т. 3, т.6 и т.7 от
Протокол № РД-21-117/31.05.2006г. , пункт I. т.1 и пункт III. т.12, т.16, т.18
и т.19 от Договор от 16.10.2006г. за възлагане на управлението на ЕАД, в което
държавата е едноличен собственик на капитала, чл. 5 т. 1, т.6, т.15 и чл.7 т.1
от Договор № 47/10.10.2006г. за възлагане управлението на еднолично акционерно
дружество с държавно участие и чл. 48 ал.1 и чл. 50 т.1, т.5 и т.6 от Устава на
ЕАД ***,
- не
предприел действия за създаване на система за ефективен контрол за отчитане на
добитите и реализирани въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по
договора с ***;
- не
предприел действия за събиране на вземанията по договора за наем, както и за
предоговаряне на цената по договора, въпреки констатациите в Доклада, изготвен
от Работната група по Заповед № РД-16-1221/15.11.2006г. на министъра на
икономиката и енергетиката за извършена проверка по финансово – икономическото
и технико – технологично състояние на ** и рудниците в състава му, че „ …не е
достигнат ефекта от отдаването по наем на активите на дружеството, а именно –
подобрение на финансовите резултати и погасяване на задълженията на **
натрупани през годините“, като причина за това е и начина на формиране на
цената на отдадените под наем ДМА, като на 18.12.2006г. в становище до
министъра на икономиката и енергетиката, предложил да се предприемат
необходимите действия за получаване на разрешение за прехвърляне на
предоставените на ** концесии за добив на подземни богатства (твърди горива –
въглища) от участък ***и участък ***на наемателя ***за срока на договора за
наем, без промяна на съдържанието и клаузите на договора между двете дружества
и от това е последвало разпиляване на имуществото на ** и са настъпили
значителни щети за предприятието в размер на 19 293 323,82лв.
(деветнадесет милиона двеста деветдесет и три хиляди триста двадесет и три лева
и осемдесет и две стотинки), в особено големи размери, като деянието не съдържа
признаците на по - тежко престъпление и представлява особено тежък случай -
прехвърлени са на ***изключителните права на добив, транспортиране и продажба
на въглища от участък ***и участък ***от находище ***, предоставени с решения
на Министерски съвет на **, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал.1 от
Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и чл. 24 ал.1 т. 1 от
Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на
публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на
всички кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***,
необходимите за извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически,
управленски и финансови възможности) и е последвало откриване производство по
несъстоятелност на **.
3. В
периода 08.06.2007г. – 03.09.2008г. в ***, в качеството си на длъжностно лице,
по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“б“ НК, изпълняващо със заплата ръководна работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие - член
на Съвета на директорите и изпълнителен директор на **, умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество и неизпълнявайки задълженията си по чл. 237 ал. 2 от Търговския
закон, чл. 5 т. 1, т.6, т.15 и чл.7 т.1 от Договор № 47/10.10.2006г. за
възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие,
пункт I. т.1 и пункт III. т.12 т.16, т.18 и т.19 от Договор от 16.10.2006г. за
възлагане на управлението на ЕАД, в което държавата е едноличен собственик на
капитала, Решения на министъра на икономиката и енергетиката по т. 3, т.6 и т.7
от Протокол № РД-21-117/31.05.2006г., чл. 48 ал.1 и чл. 50 т.1, т.5 и т.6 от
Устава на ЕАД ***,
- не
предприел действия за създаване на система за ефективен контрол за отчитане на
добитите и реализирани въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по
договора с ***;
- не
предприел действия за събиране на вземанията по договора за наем, както и за
предоговаряне на цената по договора за наем, включително и за едностранното му
прекратяване, на основание чл. 238 ЗЗД, с отправяне на едномесечно писмено
предизвестие, въпреки констатациите в доклада, изготвен от работната група по
заповед на министъра на икономиката и енергетиката за извършена проверка на
финансово–икономическото състояние на ** и рудниците в състава му, че
„Неизплатените задължения на наемателя ***водят до натрупване на задължения за **,
основно за консумирана електрическа енергия, както и до невъзможност за
погасяване на стари задължения и лихвите по тях“; „Преустановеният добив и реализация на въглища през второто
полугодие на 2006г. и отдаването под наем на ДМА, не показват подобрение на
финансовите резултати на ** спрямо предходната година. Дружеството е
неефективно, нерентабилно, финансово зависимо и не е в състояние да изплаща
текущите си задължения, … продължава да изпитва затруднения със събираемостта.“
и от това е последвало разпиляване на имуществото на ** и са настъпили
значителни щети в размер на 4 185 088,78лв. (четири милиона сто
осемдесет и пет хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), в
особено големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко
престъпление и представлява особено тежък случай – на ***са прехвърлени
изключителните права на добив, транспортиране и продажба на въглища от участък ***и
участък ***от находище ***, предоставени на ** с решения на Министерския съвет,
в нарушение на изискванията на чл. 23 ал.1 от Закона за подземните богатства и
на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и чл. 24 ал. 1 т.1 от Закона за концесиите (без да е
проведена открита процедура при условията на публичност и прозрачност, свободна
и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички кандидати и участници и без
да е установено притежава ли ***, необходимите за извършване на добив на
подземни богатства (въглища) технически, управленски и финансови възможности) и
е последвало откриване производство по несъстоятелност на **;
4. В
периода 04.09.2008г. – 18.03.2009г. в ***, в качеството си на длъжностно лице,
по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“б“ НК, изпълняващо по със заплата ръководна
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно
предприятие - член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на **,
умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество, неизпълнявайки задълженията си по чл.
237 ал.2 от Търговския закон; чл. 5 т.1, т. 6, т. 15 и чл.7 т.1 от Договор №
47/10.10.2006г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с
държавно участие, пункт I. т.1 и пункт III. т.12, т.16, т.18 и т.19 от Договор
от 16.10.2006г. за възлагане на управлението на ЕАД, в което държавата е
едноличен собственик на капитала, Решения на министъра на икономиката и
енергетиката по т.3, т.6 и т.7 от Протокол № РД-21-117/31.05.2006г., чл. 48
ал.1 и чл. 50 т.1, т.5 и т.6 от Устава на ЕАД ***, като не предприел действия за
създаване на система за ефективен контрол за отчитане на добитите и реализирани
въглища, с което е обвързан размера на дължимия наем по договора с ***;
- не
предприел действия за събиране на вземанията по договора за наем, както и за
предоговаряне на цената по договора, включително и за едностранното му
прекратяване на основание чл. 238 ЗЗД, с отправяне на едномесечно писмено
предизвестие, въпреки констатациите в доклада, изготвен от работната група по
заповед на министъра на икономиката и енергетиката за извършена проверка
относно изготвяне на предложение за преструктуриране на ** и предложение за
предоговаряне или прекратяване на договора за наем с ***(***ЕООД), че „
Приходите от наемния договор са начислени, но значителна част от фактурираните
задължения … не са изплатени от наемателя. Предвид реализираната загуба за
анализирания период, показателите за рентабилност са отрицателни величини, т.
е. дружеството не реализира възвращаемост.“; „Дружеството е декапитализирано. С
отдаването под наем на основните производствени обекти, машини и съоръжения и
прехвърляне на въгледобива на наемателя, отчетената структура на източниците на
финансиране, предполагаща висока степен на финансова обремененост, както и
невъзможността за обслужване на текущите финансови задължения, създават
основания да се предполага неплатежоспособността на **.“
и от това е последвало разпиляване на имуществото
на ** и са настъпили значителни щети за предприятието, в размер на
4 695 669,38лв.(четири милиона шестстотин деветдесет и пет хиляди
шестстотин шестдесет и девет хиляди лева и тридесет и осем стотинки), в особено
големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
представлява особено тежък случай - прехвърлени са на ***изключителните права
на добив, транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от
находище ***, предоставени с решения на
Министерски съвет на **, в нарушение на изискванията на чл. 23 ал. 1 от Закона
за подземните богатства и на чл. 23 т.1 т.2 и т.3 и чл. 24 ал. 1 т. 1 от Закона
за концесиите (без да е проведена открита процедура при условията на публичност
и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички
кандидати и участници и без да е установено притежава ли ***, необходимите за
извършване на добив на подземни богатства (въглища) технически, управленски и
финансови възможности) и е последвало откриване производство по несъстоятелност
на **;
5. В
периода 12.06.2006г. – 18.03.2009г. в ***, в качеството си на длъжностно лице,
по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“б“ НК, изпълняващо със заплата ръководна работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие - член
на Съвета на директорите и изпълнителен директор на **, въпреки задълженията
си, регламентирани в чл. 237 ал. 2 от Търговския закон, чл. 5 т. 1, т.6, т.15 и
чл.7 т.1 от Договор № 6/07.10.2005 г. за възлагане на управлението на ЕАД с
държавно участие, пункт I т.1 и пункт III т.12, т.16, т.18 и т.19 от Договор от
10.10.2005г. за възлагане на управлението на ЕАД, в което държавата е едноличен
собственик на капитала; Решения на министъра на икономиката и енергетиката по
т. 3, т.6 и т.7 от Протокол № РД-21-117/31.05.2006г., чл. 5 т. 1, т.6, т.15 и
чл.7 т.1 от Договор № 47/10.10.2006г. за възлагане управлението на еднолично
акционерно дружество с държавно участие, пункт I.т.1 и пункт III.т.12, т.16,
т.18 и т.19 от Договор от 16.10.2006г. за възлагане на управлението на ЕАД, в
което държавата е едноличен собственик на капитала, чл. 48 ал.1 и чл. 50 т.1,
т.5 и т.6 от Устава на ЕАД ***умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на ***- главен счетоводител и инж. П.В. - заместник директор по
въгледобива, на които със заповеди е възложил да отчитат общественото имущество
– на **, и от това му бездействие са последвали значителни щети за
предприятието ** в размер на 28 174 082,08лв. (двадесет и осем
милиона сто седемдесет и четири хиляди и осемдесет и два лева и осем стотинки),
в особено големи размери, като деянието не съдържа признаците на по-тежко
престъпление и представлява особено тежък случай - създадени са условия да
бъдат прехвърлени и са прехвърлени на ***изключителните права на добив,
транспортиране и продажба на въглища от участък ***и участък ***от находище ***,
предоставени с решения на Министерски съвет на **, в нарушение на изискванията
на чл. 23 ал.1 от Закона за подземните богатства и на чл. 23 т.1, т.2 и т.3 и
чл. 24 ал.1 т.1 от Закона за концесиите (без да е проведена открита процедура
при условията на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и
равнопоставеност на всички кандидати и участници и без да е установено
притежава ли ***, необходимите за извършване на добив на подземни богатства
(въглища) технически, управленски и финансови възможности) и е последвало
откриване производство по несъстоятелност на ** - престъпление по чл. 219 ал. 4
вр. ал.3 вр.ал. 2 и ал.1 вр. чл. 26 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорите
заявяват, че поддържат обвинението срещу всеки един от тримата подсъдими, като
след анализ на доказателствата по делото и установената според тях фактическа
обстановка, пледират за осъждането им по повдигнатите обвинения и определяне на
наказания лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, както и
лишаването им от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. Заемат становище, че
гражданският иск следва да бъде уважен изцяло.
Представителят на гражданския ищец
пледира за уважаване на предявените срещу подсъдимите граждански искове в пълен
размер.
Защитниците на подсъдимите заемат
становище, че от приложените по делото доказателства е установено по несъмнен
начин, че никой от тримата подсъдими не е осъществил състав на престъпление и
същите следва да бъдат оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения. Заявяват,
че гражданският иск следва бъде оставен без уважение.
Подсъдимите О., Я. и Е. лично подкрепят
доводите на защитниците си и пледират, че са изпълнявали съвестно законовите си
задължения, като длъжностни лица и следва да бъде оправдани.
При последната си дума към съда всеки
един от тримата подсъдими заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Р.С.О.
е роден на ***г. в ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер, с
адрес: ***, ***№19, вх.“Б“, ет.6, ап.21, ЕГН: **********.
В периода от 17.08.2005г. до 18.07.2007г. подс.О. заемал
длъжността министър на икономиката и енергетика на Р.България. Притежавал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 буква „а“ от НК, на което
е възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение.
Подсъдимата А.Г.Я. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с
висше образование, омъжена, неосъждана, работи, с адрес: ***, ***№60 Г, ет.6,
ап.39, ЕГН: **********.
В периода от 06.12.2005г. до 14.07.2009г. подс.Я. заемала длъжността заместник - министър
на икономиката и енергетика на Р.България. Притежавала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93 т.1 буква „а“ от НК, на което е възложено да изпълнява
със заплата служба в държавно учреждение.
Подсъдимият
П.С.Е. е роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, работи, с адрес: ***, *** №4, ет.5, ап.15, ЕГН: **********.
В периода от 12.10.2005г. до 09.06.2009г. подс.Е.
заемал длъжността член на съвета на директорите и изпълнителен директор на
държавното предприятие **, ***. Притежавал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 буква „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява със
заплата ръководна работа и работа свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в държавно предприятие.
Държавното
предприятие *** ЕАД, *** е учредено на 07.11.1991г. с разпореждане на
Министерския съвет на Република България на основание чл.1 ал.1 от Закона за
образуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДДИ).
Дружеството е регистрирано в търговския регистър под формата на еднолично
акционерно дружество (ЕАД), в което държавата има 100% участие в капитала.
Регистрираният
капитал на дружеството е в размер на 11 071 766,00 лв. и е разпределен в
11 071 766 бр. поименни акции, всяка с номинал 1 лв.
Седалището и
адресът на управление са в ***.
Дружеството
има за основен предмет на дейност добив, преработка, обогатяване и пласмент на
кафяви въглища; производство на втечнени газове; подготовка, квалификация и
преквалификация на кадри във въгледобива, както и всяка друга дейност,
незабранена от закона или друг нормативен акт.
През месец
април 2004г. е утвърден Устав на **. Съгласно чл.30 на устава, министърът на
енергетиката и енергийните ресурси упражнява правата на едноличния собственик
на капитала (държавата) и решава въпросите от компетентността на Общото
събрание в дружеството.
Съгласно
чл.31 т.13 от устава в компетенциите на едноличния собственик на капитала е да
разрешава разпоредителни сделки с дълготрайни активи, в т.ч. за придобиване и
отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях; за наем на недвижими
имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова
стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; за
придобиване или разпореждане с дялове или акции, собственост на дружеството в
други дружества; за издаване на запис на заповед и поемане на менителнични
задължения.
В случаите,
когато действал в качеството си на упражняващ правата на едноличния собственик
на капитала (държавата) и решаващ въпросите от компетентността на общото
събрание в дружеството **, подс.О. се явявал длъжностно лице и по втората
предвидена в НК хипотеза – по чл.93 т.1 буква „б“ от НК - на което е възложено
да изпълнява ръководна работа в държавно предприятие.
През лятото
на 2004г. в Агенцията за приватизация е обсъдена процедура за приватизация на
дружеството **. Предвид предстоящата приватизационна процедура, на основание
чл.28 ал.1 и ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
(ЗПСК), Агенцията постановява решение, с което забранява на дружеството да
извършва разпоредителни сделки с дълготрайни активи, да сключва договори за
придобиване на дялово участие, за наем, за съвместна дейност, за кредит, за
обезпечаване на вземанията, както и да поема менителнични задължения, освен с
разрешение на Агенцията за приватизация.
В изпълнение на тези решения, на 24.03.2005г. между
Министерския съвет на Република и ** са подписани два концесионни договора,
касаещи концесионните права за участъците ***и ***от находището ***.
Концесионните договори имат за предмет добива на въглища
от посочените два участъка, транспорта и продажбата на добитите въглища. С тези
договори, държавата предоставя на дружеството – концесионер изключителните
права да разработва и добива въглища, и да придобива добитите въглища от
участъците от находището, в рамките на концесионната площ.
На министъра на енергетиката и енергийните ресурси
е възложено задължението да контролира изпълнението и да представлява
концедента - държавата във всички правоотношения, свързани с изпълнението
договорите, с изключение на прекратяването им.
На 17.08.2005г. Народното събрание на Република
България избира подс. Р.О. за министър на икономиката и енергетиката.
След
като встъпва в длъжност, обв.О. разпорежда да бъде извършена проверка на всички
енергийни дружества в страната. При тази проверка е констатирано тежкото финансово-икономическо състояние на **.
Поради това с протокол № РД-18-85/07.10.2005г. подс.О. освобождава старото
ръководство на дружеството и назначава нов съвет на директорите в състав подс.П.Е.,
св.Д.Г. и ***, на които възлага управлението на
Подс. О. възлага на новото ръководство на
дружеството да изготви анализ на състоянието му и да предложи програма за неговото
развитие.
В изпълнение на задачата,
новият съвет на директорите на *** ЕАД разработва различни варианти за
преструктуриране на дружеството. Едно от предложенията е за преструктуриране на
дружеството, чрез поетапна ликвидация с изземване на подготвените запаси, при
което неминуемо ще се стигне до значително съкращаване на работни места.
Другият предложен вариант е извършване на спешна приватизация на дружеството,
който също среща проблеми, предвид обстоятелството, че дружеството продължава
да трупа загуби.
Предложенията са обсъдени през
февруари 2006г. на срещи със синдикатите, чненовете на СД на дружеството и
представители на МИЕ, включително подсъдимите Е. и О..
Синдикатите катогорично се
противопоставята на варианти, включващи съкращиния на персонал и предлагат да
се обсъди вариант за отдаване на мината под наем на друго дружество, който
вариант се подлага на обсъждане в МИЕ и в съвета на директорите на **.
Следва да се има предвид, че
още от края на деветдесетте години на двадесети век дейността на ** е била
нерентабилна, като реализираните загуби са били компенсирани с получавани
субсидии от държавния бюджет до 2005г. Въпреки това към края на 2003г.
дружеството вече е било свръхзадлъжняло, което впоследствие е установено по
заведеното на 04.04.2006г. от *** ООД, *** т.д. №3/2006г. на ОС-*** за
обявяване на ** в несъстоятелност. С решение по това дело от 18.03.2009г. ОС-***
е открил производство по несъстоятелност по отношение на ** и е обявил за
начална дата на неплатежоспособността му - 01.01.2004г..
Междувременно със Заповед №
КВ-390/05.12.2005г. на министър-председателя на РБългария, подс. А.Я. е
назначена на длъжността заместник - министър на икономиката и енергетиката.
Със Заповед №РД-16-806/09.12.2005г. подс.
О. възлага на подс. Я. да организира, ръководи и контролира дейността на четири
дирекции в министерството – „Обща икономическа политика“, „Политика по
отношение на предприятията“, „Инвестиционна политика“ и „Корпоративно
управление и преструктуриране“.
Подс.Я. също е била част от служителите
на МИЕ, ангажирани с търсенето на варианти за решаване на проблемите в **.
През първата половина на 2006г.
финансовото състояние на *** ЕАД
продължавало да се влошава и задълженията на същото да се увеличават. Предвид
липсата на възможност за покриване на загубите със субсидия или кредит,
опасността от изпадане на дружеството в невъзможност да покрива задълженията си и обявяването му в
несъстоятелност била реална. Както ръководството на държавното дружество, вкл.
подс. Е., така и министърът на икономиката и енергетиката – подс.О. били силно
притеснени от евентуално обявяване на дружеството в несъстоятелност, което би
довело до прекратяване на дейността на мините и съкращаване на голям брой
миньори. Двамата подсъдими предвиждали значително социално напрежение,
включително стачки и протести на миньори, ако не се намери приемлив за
работещите и синдикатите вариант за решаване на проблема.
Същевременно ръководството на ***също
било притеснено от евентуално спиране на работата на **, тъй като това
дружество било основният доставчик на въглища за централата. Такива притеснения
били налице и у собствениците на *** ЕООД, което експлоатирало рудник *** и
също доставяло въглища на ***, но в значително по-ограничени количества и
евентуално преустановяване на дейността на централата би довело да загуба на
основния купувач на добиваните от това дружество въглища. Ето защо
представители на синдикатите, вкл.св.Т. – председател на фес.дерацията на
миньорите към КНСБ и д-р ***– председател на КНСБ се обърнали към ръководството на *** ЕООД, за
да обсъдят евентуална възможност това дружество да поеме под някаква форма и
рудниците, експлоатирани от **. Св. С.Т. – собственик на *** ЕООД имал финансов
интерес да добива въглища от рудниците на **, но му било неизгодно да се
ангажира с придобиване на самото дружество, тъй като същото имало огромни
задължения. Ето защо същият изготвил и представил в Министерство на икономиката
и енергетиката предложение с вх.№ Е-26-Б-36 от 20.03.2006г., адресирано до
министъра на икономиката и енергетиката, до министъра на труда и социалната
политика и до председателя на СД на ** с което предлагал антикризисна програма,
включваща наемане на активите на държавното дружество и поемане на дейността по
въгледобив в мините на същото. В антикризисната програма *** ЕООД предлагало да
наеме за срок от пет години на основание чл. 17 от ПРУПТДДУК – с пряко
договаряне активи, собственост на *** ЕАД. В рамките на срока на договора ***
ЕООД предлагало да приложи антикризисна програма, като се задължавало да запази
и постигне следните параметри:
Да запази общата численост на персонала.
Да осигури редовното изплащане на
уговорените с колективния трудов договор и заработени работни заплати.
Да не ликвидира производствени мощности.
Да съхранява производствените мощности и
работните места.
Да спести 15-20 милиона лева
ликвидационни разходи.
До края на срока на договора да осигури
приходи за държавата в размер на около 20 милиона лева, вместо досегашните
ежегодни загуби от около 6-9 милиона лева.
Да изплати всички дължими социални
плащания към НОИ и НЗОК в размер на 10 милиона лева.
Да изплати всички задължения към
държавата и общината, съгласно нормативните документи.
Да санира рудника и да увеличи
възможностите за годишен добив на около 1-1,2 милиона тона въглища.
Да работи за изграждане на активно
социално партньорство със синдикатите.
Предложението е придружено с проект на
договор за наем и анекс № 1 към него. В проектодоговора е посочено, че предмет
на същия са всички рудници, намиращи се в концесионната площ, сградния фонд,
техническите съоръжения и инсталации, необходими за изпълнение на договорните
задължения. Посочено е, че това имущество се предоставя на наемателя за
възмездно ползване. В т.5.8 на проектодоговора е предвидено уреждане на
трудовоправните отношения на работниците в мината съгласно изискванията на
чл.123 ал.1 т.6 от Кодекса на труда. В т.4.2 е предвидено, че наемателят
заплаща цялото количество добити въглища по посочени в Анекс 1 цени, след
подписване на двустранен отчетен протокол. Във въпросния анекс са посочени
следните цени на добитите въглища: за първата година – 2лв. за тон, за втората
– 3 лева за тон, за третата – 4лв. за тон, за четвъртата – 5лв. за тон, за
петата – 6 лв. за тон. Посочено е, че тези плащания се считат за плащания на
наемната цена по договора.
Същото предложение е получено и в ***,
откъдето с писмо от 22.03.2006г. е препратено на подс.О., св.М. и на съвета на
директорите на *** ЕАД с настояване да се приеме антикризисна програма за
спасяване на мините, която може да включва отдаване под наем или друга форма на
стопанисването им.
Предложението на *** ЕООД е обсъдено на заседание
на съвета на директорите на *** ЕАД,
проведено на 28.03.2006г./т.14, л.6/. На това заседание подс.Е., св.Г. и ***
единодушно решили, че съвета на директорите не може да не даде положителна
оценка на предложението като идея за извеждане на дружеството от тежкото му
финансово състояние. В тази връзка молят за разпореждания от МИЕ за
по-нататъшни действия по предложението. СД възлага на изпълнителния директор –
подс.Е. да изясни законосъобразната форма на предложението с юристи на
дружеството, правна дирекция на МИЕ и водеща адвокатска кантора. След
съобразяване с изискванията на законодателството и запазване интересите на
дружеството, може да се пристъпи към обсъждане на предложението. Решенията са
приети по протокол № 9а на съвета на директорите на *** ЕАД.
Прави впечатление сериозното разминаване
между посочените в т.нар антикризисна програма ангажименти и реално поеманите с
договора за наем и анекса към него задължения. В действителност реалните
финансови задължение на т.нар. наемател били посочени единствено в анекса към
договора и на практика се изразявали единствено в заплащане на цената на добитите
въглища, определена за всяка от петте години. Липсвало задължени за плащане на
наем за ползваните сгради, техника и съоръжения, собственост на *** ЕАД.
Липсвали задължения за извършване на останалите плащания за милиони левове,
които фигурирали само в антикризисната програма. Същевременно, обаче,
предложението съдържало примамлива възможност подс.О. и подс.Е. да се отърват
от отговорност към работещите в държавното дружество миньори, които към този
момент заплашвали със стачки и протести при евентуалното им съкращаване от
работа, както и при неплащане на дължимите им заплати и други възнаграждения.
Това би се постигнало чрез преназначаването им в частното търговско дружество
по реда на чл.123 ал.1 т.6 и ал.2 от КТ, за което *** ЕООД било склонно да
поеме задължение. След такова преназначаване, държавата и държавното
предприятие вече нямало да имат ангажименти и отговорности към
работниците. Всички проблеми, свързани с
неплащане на заплати и бъдещи съкращения щели да се насочват вече към
ръководството на частното дружество, а не към подс.О. или подс.Е..
След получаване на предложението в МИЕ,
същото е разпределено от подс. О. за вземане на отношение от заместник
министрите А.Я. и Й.Д., както и на св.К. – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии“ в
МИЕ. Предложението е съгласувано и с правната дирекция на министерството.
В хода на съгласувателната процедура
станало ясно, че следва да се определи наемна цена за ползване на активите на
преговорите с представителите на *** ЕАД, каквато не фигурирала в първоначалния
проект на анекс № 1, а било предвидено плащане само на добитите въглища. Такава
цена следвало да се определи от лицензиран оценител съгласно чл.17 от
действащия към онзи момент ПРАВИЛНИК за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Определянето
на цената било възложено на лицензираните оценители П. Алексов и Стефка
Дамянова, които определили начална
годишна наемна цена от 6 658 000лв., която при седемгодишен договор
да бъде диференцирана за всяка година, като през първите две години е по –
ниска, а впоследствие се увеличава, като средно за периода се получава
посочената по-горе стойност. Същевременно представителите на *** ЕООД не били
склонни да плащат наем, още повече в определения от оценителите размер, тъй
като считали, че е достатъчен поетия ангажимент за преназначаване на миньорите
и запазване на дейността. Ангажирали се да вложат и свои средства, необходими
за разширяване на производството.
Предвид изричното изискване на закона
предоставянето на имуществото за ползване да е възмездно, както и цената да не
е по-ниска от посочената от лицензирания оценител, подсъдимият Е., опасявайки
се от провал на преговорите, решил да включи в анекса една сума за целия срок
на договора, в достатъчен размер, за да се отговори на изискванията на
оценката. Същевременно задължението за плащане на тази сума, да бъде
формулирано по начин, по който да не могат да бъдат предприети от наемодателя
действия за реалното ѝ събиране. Така се стигнало до вариант, при който в
анекса била отразена сума от над 15 000 000лв., за която било
посочено, че това са задължения към работниците и служителите на *** ЕАД, възникнали към датата на подписване
на договора и които *** ЕООД се задължавало да заплати, като това плащане
се счита за плащане на наем.
Действителните задължения на *** ЕАД към
работниците и служителите към края на май 2006г. били в размер на 1
960 000лв., като представителите на *** ЕООД били склонни да поемат такова
задължение при условие, че не са обвързани от срок за плащането му. За да се
получи сумата от над 15 000 000лв., подс.Е. добавил към задълженията
към персонала и размера на задълженията на *** ЕАД към НОИ, които били в размер
на 13 155 000лв., но не било включено задължение на *** ЕООД за
плащане на такива задължения. При оформяне на договора по този начин подс.Е.
бил наясно, че тази сума от 13 155 000лв. - няма да бъде заплатена от
наемателя и не е налице законова възможност да бъде претендирана от
представляваното от него дружество по съдебен ред, като ще остане в тежест на ***
ЕАД. Въпреки това умишлено не настоял за поемане от страна на *** ЕООД задължение
за плащане на дълговете към НОИ, тъй като целял по-бързо да реши въпроса с
освобождаването от *** ЕАД на работещите в същото миньори и преназначаването им
в частното дружество и да си спести проблеми от евентуални стачки и протескти.
По този начин умишлено не положил грижи за имуществото на представляваното от
него дружество и създал условия за същото да настъпи щета в размер на сумата от
13 155 000лв.
По този начин, чрез вписването като наем
на сумата от 15 000 000лв. и приемането за наем на цената на
планираните за добив през следващите пет години въглища, количеството на които
в анекса било определено на 5 000 000тона се получавал общ размер на
приходи за целрия срок на договора, съответстващ на средно определената в
оценката цена от 6 658 000лв..
Тъй като *** ЕООД отказвали да поемат
краткосрочен ангажимент за плащане на суми по договора, не бил посочен срок в
който да бъде изплатен и действителния размер на натрупаните задължения към
персонала. За да няма основание *** ЕАД да претендира тези пари дори и в
действителния им размер от 1 960 000лв., в анекса било поставено условие
сумата на задълженията към персонала да се определи чрез финансово –
икономическа и счетоводна експертиза. Същевременно не били предвидени срокове
за назначаване на такава експертиза, нито реда на извършването ѝ. По този
начин от самия договор за наемателя не възниквали никакви задължения за плащане
на суми, извън тези за цената на добиваните въглища, които да могат да бъдат
приети за някакъв наем за ползваните сгради, съоръжения и техника.
Така бил изготвен окончателен вариант на
проектодоговора, който е одобрен и от свидетелите Т. и В.М., като представители
на *** ЕООД, което междувременно е преименувано на ***. В хода на преговорите
леко били коригирани и цените на продаваните от *** ЕАД въглища, като били
увеличени за отделните години с между 10 и 15 стотинки за тон. Анексът към
договора придобил следните параметри:
Наемателят добива със своя и наета по
силата на договора техника, организация и трудов ресурс в рамките на срока на
договора 5 милиона тона въглища.
Наемателят заплаща на наемодателя
добитите сурови непресети въглища по цени, както следва:
За първата година по 2,10 лв. за тон
За втората година по 3,15 лв. за тон
За третата година по 4,12 лв. за тон
За четвъртата година по 5,10 лв. за тон
За петата година по 6,12 лв. за тон.
Посочено е, че наемателят в качеството
му на работодател по силата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ и на основание т.2.3 от
договора поема задължението да заплати всички задължения към работниците и
служителите на *** ЕАД, възникнали към
датата на подписване на договора, които според финансово – икономическата и
счетоводна експертиза към 31.03.2006г. ще възлязат на повече от
15 000 000лв.
Посочено е, че горните плащания се
считат за плащания на наемната цена.
На 25.05.2006г. се провело заседание на
съвета на директорите на *** ЕАД, на
което представеният от подс.Е. окончателен проект на договор и анекс към него
били одобрени. На подс.Е. било възложено да поиска разрешение от Агенцията за
приватизация и от министъра на икономиката и енергетиката за сключване на
договора след което да подпише същия.
Същевременно през месец май 2006г. подс.Е.
изготвил подробна финансово – икономическа обосновка относно необходимостта от
предоставяне на активите на *** ЕАД под наем. В същата подс.Е. направил извод,
че с този договор ще бъдат постигнати три основни цели:
На първо място работниците и служителите
на *** ЕАД ще станат работниците и служители на ***, съответно държавното
дружество няма да има вече ангажименти към тях, включително за забавени
плащания и неползвани отпуски, които според подс.Е. към онзи момент са в размер
на около 12 000 000лв.
На второ място ще бъде осигурен
регулярен сигурен приход за държавното дружество, който според подс.Е. ще е в
размер на 20 590 000лв. за целия петгодишен срок на договора.
На трето място, след влизане в сила на
договора, *** ЕАД няма да поема нови задължения, а с приходите ще изплаща
старите си задължения и ще избегне обявяване в несъстоятелност.
Прави впечатление, че в графа натурални
икономически показатели на оценката, където подс.Е. е отразил задълженията на
дружеството, е посочил задължения към персонала в размер на
1 926 000лв.. Същевременно в изводите е посочил над шест пъти
по-голям размер на това задължение, което с договора според него би се
прехвърлило на ***с цел да оправдае привидна изгодност на договора.
Подс.Е. поискал разрешение за сключване
на договора от Агенцията за приватизация и изпратил на подс.О. окончателния
проекто-договор, заедно с анекса, решението на съвета на директорите и
финансово – икономическата обосновка.
Като се запознал с документите, подс.О.
установил, че липсва реално поемане на задължение от ***за плащане на сумата от
13 155 000лв., тъй като липсвал ангажимент за плащане на стари
задължения към НОИ. Същевременно от финансовата обосновка, която му била
представена заедно с договора било видно, че действителният размер на
задълженията към персонала бил 1926000лв., а не над 15 000 000лв.
Забелязал и липсата на срок за плащане на въпросната сума, като същото зависело
от евентуално изготвяне на финансово – икономическата и счетоводна експертиза.
Същевременно не били уредени условията и срок в
който ще се изготви тази експертиза и последиците при евентуално
съществено отклонение от посочената в анекса сума от 15000000лв. В представения
му вид договорът не пораждал валидно задължение за ***за плащане на наем в размер на
15 000 000лв., а единствено за заплащане на цената на добитите
въглища, държавна собственост. На практика в този си вид договорът създавал
предпоставки за безвъзмездно предоставяне за ползване на имуществото,
собственост на *** ЕАД, амортизиране и изхабяване на същото, без в замяна
държавното дружество да получава някакви плащания за това и без да се погасяват
натрупаните задължения към персонала до изготвяне на въпросната експертиза.
Липсвало задължение на наемателя за плащане на дължимите към НОИ
13 155 000лв. Договорът регламентирал задължение за плащане
единствено на цената на въглищата, за което също не били предвидени срокове.
Въпреки това, тъй като бързал да се
освободи от ангажимента за работещите в *** ЕАД миньори и от евентуални
политически проблеми, които биха предизвикали техни стачни и протестни
действия, подс.О. умишлено не упражнил контрол върху параметрите на
задълженията на наемателя по предлагания договор, както и върху наличието на
наем в размер не по-нисък от определения от лицензирания оценител и в
качеството си на лице, което упражнява правомощията на общото събрание на ***
ЕАД одобрил проектите във вида в който му били предложени, без да изиска
коригиране на неизгодните за държавното дружество клаузи, като бил наясно, че от
този договор ще настъпят значителни щети за *** ЕАД.
На 31.05.2006г. подс.О. в качеството си
на представител на държавата, като едноличен собственик на капитала на *** ЕАД,
приел решение по Протокол № РД-21-117/31.05.2006г., с което разрешава *** ЕАД
да отдаде възмездно под наем за срок от
пет години на ***активи – собственост на *** ЕАД – технически съоръжения и
инсталации, намиращи се в рудниците на *** ЕАД, както и сградния фонд,
необходими за изпълнение на договорните задължения.
Разпоредил сделката да бъде сключена при
условията на процедура на пряко договаряне с кандидат – наемателя ***– гр.***.
За минимален размер на месечния наем при
стартиране на процедурата по прякото договаряне за отдаваните под наем на
активите да послужат договорените в Анекс №1 към договора стойности (цени) за
тон сурови, непресети въглища - определени за съответните години на договорния
период и утвърдени от Съвета на директорите на *** ЕАД.
Процедурата по прякото договаряне и
подписването на договора за наем да се извърши след получаване на необходимите
разрешения по Закона за концесиите и Закона за подземните богатства, в случай,
че такива разрешения се изискват.
Сделката да се извърши и след получаване
на разрешение от АП по чл. 28 ал.1 от ЗПСК.
Задължил изпълнителния директор на ***
ЕАД в едномесечен срок от подписване на договора да представи на МИЕ, Дирекция
„КУП“ информация и пълна документация относно приключилата сделка.
Контрола по изпълнението на протокола възложил
на изпълнителния директор на *** ЕАД.
Към Протокол № РД-21-117/31.05.2006г. подс.О.
приложил одобрените от него проект на договор между *** ЕАД и проект на Анекс №1, за които се отнасят
взетите по протокола решения.
В чл.2 на договора е посочен предмета на
същия, както следва: наемодателят отдава срещу заплащане на наемателя свои
активи.
Предвидено е, че наемателят организира
добива на въглища със свои средства и наета сила.
Наемодателят предоставя за ползване на
наемателя с приемо-предавателни протоколи всички технически съоръжения и
инсталации, намиращи се в рудниците на *** ЕАД, както и сградния фонд,
необходими за изпълнение на договорните задължения.
Предвидено е, че наемателят заплаща
всички задължения към работници и служители, възникнали до датата на подписване
на договора и дължащи се до тази дата от наемодателя.
Наемателят организира добива на въглища
със своя и наета техника.
Собствеността на добитите въглища,
изнесени на повърхността е на наемодателя, като наемателят ги заплаща по цени,
двустранно съгласувани в Анекс Приложение № 1 към договора.
В т.5.7 от договора е предвидено
уреждане на трудово правните отношения на работниците в мината съгласно чл.123
ал.1 т.6 от КТ.
Срокът на договора е пет години.
В приложения към решението проект на
Анекс № 1 е посочено, че наемателят добива със своя и наета по силата на
договора техника, организация и трудов ресурс в рамките на срока на договора 5
милиона тона въглища.
Наемателят заплаща на наемодателя
добитите с негова техника, организация и трудов ресурс сурови непресети въглища
по цени, както следва:
За първата година по 2,10 лв. за тон
За втората година по 3,15 лв. за тон
За третата година по 4,12 лв за. тон
За четвъртата година по 5,10 лв. за тон
За петата година по 6,12 лв. за тон.
Посочено е, че наемателят в качеството
му на работодател по силата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ и на основание т.2.3 от
договора поема задължението да заплати всички задължения към работниците и
служителите на *** ЕАД, възникнали към
датата на подписване на договора, които според финансово – икономическата и
счетоводна експертиза към 31.03.2006г. ще възлязат на повече от
15 000 000лв.
Посочено е, че горните плащания се
считат за плащания на наемната цена.
Протоколът с приложените към него
проекти бил изпратен от подс.О. на подс.Е. за изпълнение.
По този начин още при изготвяне и
утвърждаване на проекта за договор и анекса към него подсъдимите О. и Е. са създали предпоставки за ощетяване на ***
ЕАД.
След получаване на документите от МИЕ и
след получено на 07.06.2006г. разрешение от Изпълнителния съвет на Агенцията по
приватизация, на основание чл. 28 ал. 1 от ЗПСК, подс.Е. в изпълнение на
предоставените му от съвета на директорите правомощия пристъпил към сключване
на договора с ***. Преди подписване на същия, обаче, извършил една корекция в
анекса към договора, като текстът: „Наемателят заплаща на наемодателя добитите
сурови непресети въглища по цени, както следва:“ бил заменен с „Наемателят
заплаща на наемодателя добитите и реализирани с негова техника, организация и
трудов ресурс въглища по цени, както следва:“. Тази корекция била съгласувана
със св.В.М. – представител на ***и залегнала в окончателно подписания от двете
страни анекс. Относно същата съдът приема за достоверно обяснението на подс.Е.,
че се е наложила, тъй като целта е била да се прехвърли на ***цялата дейност на
*** ЕАД, вкл. обогатяването на въглищата и реализирането на същите, чрез
продажбата им на *** и на населението. Идеята и на подс.Е. и на подс.О. още
първоначално била *** ЕАД да се освободи от почти целия си персонал,
включително този работещ в обогатителната фабрика и този, отговарящ за
пласмента на готовата продукция, а не само от миньорите. В държавното дружество
следвало да останат само ограничен брой административни служители, които да се
занимават със счетоводството на същото. Въпросната обогатителна фабрика също
била включена в имуществото, което се отдава за ползване на ***. Същевременно
беше изяснено, че всички въглища, добивани от рудниците на *** ЕАД преминават
процес на обогатяване и не се продават сурови непресети въглища. Ето защо,
доколкото обогатяването и реализацията на въглищата следвало да се извършват от
работници и служители, преназначени в ***, не била предвидена организация за
междинно отчитане на продукта преди постъпването в обогатителната фабрика и
било взето решение, количествата да се отчитат при реализиране на готовия
продукт. Изяснено е, че за периода на договора в мините не са задържани въглища
на склад и цялото добито и обогатено количество е реализирано, чрез продажбата
му на *** и на населението, поради което съдът не счита, че от тази корекция са
настъпили вреди за държавното дружество в посочения от прокуратурата размер от 977063,10лв..
Подс.Е. твърди, че въпросното увеличение на продажните цени в сравнение с
първоначално предложените е извършено именно с оглед на обстоятелството, че се
продават обогатени, а не сурови непресети въглища, за което твърдение липсват
доказателства по делото. Напротив одобреният от съвета на директорите и от
подс.О. анекс с увеличени цени, касае именно сурови непресети въглища. Следва
да се отчете, обаче че макар да не е изрично уредено в договора, самото
обогатяване е извършвано от ***, като разходите за тази дейност са били изцяло
за негова сметка. Поради това съдът намира икономическа логика в извършването
на корекцията и не счита, че същата е довела до щети за държавното дружество в
размер на 977063,10лв..
На 09.06.2006г. подс.Е., като
представител на *** ЕАД и св.М., като представител на ***подписали договора и
анекса към него в одобрения от подс.О. вариант с корекцията в анекса относно
реализираните въглища, направена от подс.Е.. На същата дата договорът бил
заверен нотариално от нотариус Борислава Налбантова в ***.
През следващите дни било извършено
предаване на имуществото от *** ЕАД на ***, за което са съставени двустранни
протоколи. Всички работници и служители на *** ЕАД с изключение на 22 души
счетоводен, административен и обслужващ персонал, били преназначени на работа в
***.
Договорът на *** ЕАД с „***“ ЕАД за
доставка на въглища бил прекратен и на негово място бил сключен договор между „***“
ЕАД и ***. Въглищата вече се продавали
на централата от ***и се заплащали на това дружество.
На 30.06.2006г. ***превело по сметка на **
360 000лв., с основание „аванс по договор за наем“.
От месец юли 2006г. започнали ежемесечно
да се фактурират дължимите суми за добитите и реализирани през предходния месец
въглища от ***. Същите се изчислявали на база двустранни протоколи, съставени
от служители на дете дружества по цените, посочени в анекса към договора.
След подписване на договора и предаване
на имуществото, подс.Е. не предприел своевременни действия за прехвърляне на
партидите за електроенергия, вода и други услуги на наемателя, поради което доставчиците
начислявали тези разходи по партидите на *** ЕАД. Впоследствие сумите се
префактурирали на ***.
По същия начин се процедирало и с
доставяните от *** ЕООД втечнени газове, които се ползвали в дейността на ***,
но се фактурирали като задължение на *** ЕАД. В период от юни до 30.11.2006г. ***
ЕООД фактурирало на *** ЕАД доставки на втечнени газове на обща стойност
718048,06лв., които в края на годината били префактурирани от *** ЕАД на ***.
Предвид липсата на фиксирани в договора
срокове за плащане на задълженията, ***още от втория месец започнало системно
да бави плащанията по издадените фактури, както за добитите въглища, така и за
ползвани режийни разходи – ток, вода, втечнени газове и др. Не били предприети
никакви действия по назначаване на посочената в анекса икономическата и
счетоводна експертиза относно задълженията към персонала, но ***започнало постепенно
да погасява частично тези задължения, тъй като се касаело за вече работещи в
това дружество работници и служители, които изявявали претенции за правата
си. Тези задължения поетапно били
платени на работниците, видно от свидетелските показания и не са оставали в
тежест на *** ЕАД.
Ето защо съдът приема, че въпреки че
поведението на подсъдимите Е. и О. е създало предпоставки за настъпване на щета
в размер на сумата от 1 926 000лв., в крайна сметка такава щета не е настъпила
реално за държавното дружество, тъй като под натиска на работниците и на
синдикатите ***в крайна сметка платило на персонала тези забавени
възнаграждения.
Относно сумата от 13 155 000лв. задължения към НОИ не
били извършвани никакви плащания и тя останала изцяло неплатена и дължима от ***
ЕАД, което било в резултат на описания по-горе начин на оформяне на договора.
Следва да се отбележи, че още преди
подписване на договора – на 07.06.2006г. *** подал оставка като член на съвета
на директорите на *** ЕАД и от септември 2006г. престанал да участва в
заседанията. Същевременно, след подписване на договора от 09.06.2006г., третият
член на съвета на директорите – св.Д.Г. бил преназначен на длъжност директор по
производството в ***. Въпреки това до края на мандата си като министър, подс.О.
не предприел никакви действия по освобождаване на *** и Г. като членове на СД
на *** ЕАД и назначаване на други лица на тяхно място. На практика от септември
2006г. съветът на директорите работел в състав подс.Е. и св.Г., като последният
работел основно в дружеството – наемател, от което получавал заплатата си и е
нормално в действията си да се ръководи от интересите на ***. С това си
бездействие подс.О. умишлено оставил държавното дружество *** ЕАД без
функциониращ съвет на директорите и без надзорен орган, който да контролира
действията на изпълнителния директор Е.. При липсата на представител на
държавата, след оставката на ***, се стигнало до абсурдната ситуация, че
единственият член на СД, който може да вземе някакво отношение към действията
на изпълнителния директор е представителят на дружеството – наемател – св.Г.. С
това си поведение подс.О. умишлено създал предпоставки спрямо подс.С. да не
може да се осъществява никакъв контрол в рамките на търговското дружество,
освен осъществявания от самия него, като принципал на дружеството. Едновременно
с това гарантирал на ***възможността да блокира всяко решение на СД на *** ЕАД,
тъй като представителят на частното дружество имал равен глас с изпълнителния
директор и липсвал трети член на съвета. При тази ситуация подс.О. съзнателно
поел върху себе си като принципал, упражняващ правомощията на общото събрание,
цялата отговорност по контрола върху работата на подс.Е. във връзка с управлението, разпореждането и отчитането на
имуществото на дружеството. Контрол, който впоследствие съзнателно и умишлено
отказал да осъществява до края на мандата си като министър.
В рамките на мандата на подс.О. като
министър на икономиката и енергетиката, същият назначил две проверки относно
състоянието на *** ЕАД, което продължавало да се влошава и дружеството да трупа
загуби. Основната причина за влошаване на състоянието било системното
неизпълнение от страна на ***на задълженията за плащане на реализираните
въглища и ползваните режийни разходи.
Подс.Е. изготвял справки за натрупаните
задължения но умишлено не предприемал адекватни мерки по събирането им. Св.Г.
твърди, че не се интересувал от плащанията на задълженията, което е съвсем
естествено, предвид факта, че същият заемал ръководна длъжност в ***.
От своя страна подс.О., въпреки че
сформирал комисии и възлагал проверки, умишлено не дал никакви конкретни
указания за събирането на дължимите от ***суми и не упражнил контрол върху
проявяваното в тази насока бездействие от страна на подс.Е..
По този начин в периода до края на
2006г. се натрупали следните задължения на ***към *** ЕАД, посочени в договора
като наем, представляващ в действителност цената на добити и реализирани
въглища:
За месец юни 2006г. – 70351,51лв.
За месец юли 2006г. – 129541,14лв.
За месец август 2006г. – 156131,44лв.
За месец септември 2006г. – 134235,38лв.
За месец октомври 2006г. – 143866,97лв.
За месец ноември 2006г. – 151922,78лв.
За месец декември 2006г. – 127168,08лв.
За същия период, освен авансовата сума
от 360000лв., ***платило еднократно на каса през месец декември 2006г. само още
10 000лв. и чрез протокол за прихващане 38094,33лв. през юни 2006. Или от
общо дължими 913217,30лв. били платени само 408094,33лв. и останало неплатено
задължение за реализирани въглища в размер на 505122,97лв.
През следващата година до края на юни
2007г. бил начислен наем, представляващ в действителност цената на добити и
реализирани въглища както следва:
За месец януари 2007г. – 131641,44лв.
За месец февруари 2007г. – 125378,96лв.
За месец март 2007г. – 132708,89лв.
За месец април 2007г. – 147931,22лв.
За месец май 2007г. – 146974,22лв.
За месец юни 2007г. били издадети две
фактури – за 205521,50лв. и 57617,62лв.
Общата дължима сума за периода е
947773,85лв.. От тях ***платило 100 000лв. през януари, 5 000лв. през
февруари, 35 000лв. през март, 15 000лв. през април, 6 000лв.
през май и 10000лв. на каса и 61 853,22лв. чрез протокол за прихващане
през юни. Общо платените суми за този период са 232853,22лв., като останали
неплатени 714920,63лв.
За периода от влизане в сила на договора
на 09.06.2006г. до освобождаването на подс.О. от длъжността министър на
икономиката и енергетиката неплатените от ***въглища по цени, посочени в
анекса, фактурирани като наем, са на обща стойност 1220043,60лв.. Подсъдимият Е.
не предприел никакви действия по събиране на тези задължения, като до края на
мандата си подс.О. не упражнил никакъв реален контрол върху работата на подс.Е.
и не предприел никакви действия по повод констатираното бездействие относно
посочените задължения. Следва да се има предвид, че след сключване на договора
и предаване на активите на ***, *** ЕАД нямало никаква реална дейност и
единствените задължения на останалите на работа в това дружество служители били
свързани с изчисляване, фактуриране и събиране на дължимите плащания от ***.
Въпреки, че нямал никакви други ангажименти, освен тези да предявява правата на
дружеството по сключения договор, подс.Е. умишлено бездействал през целия
период и не предприел никакви действия за събиране на неплатените задължения.
Отделно от т.нар.наем се натрупвали и
задължения за режийни разноски, които поради бездействието на подс.Е. да уреди
отношенията с доставчиците и да прехвърли начисляването на същите към
действителния потребител - ***, продължавали да се начисляват като задължение
на *** ЕАД. Доставчиците продължавали да търсят плащането на тези суми от ***
ЕАД, а то от своя страна следвало да ги претендира от ***, на което ги
префактурирало. Голяма част от тях обаче оставали неплатени от частното
дружество и в тежест на държавното предприятие.
Така за периода от влизане в сила на
договора до края на месец юни 2007г. се натрупали неплатени от ***задължения за
режийни разходи в общ размер 2191301,08лв..
Общо причинените за *** ЕАД вреди от
осуетяването на възможността за плащане на сумата от 13155000 лв. задължения
към НОИ при изготвяне и подписване на договора и непредприемането на действия
по събиране на начислени и фактурирани задължения на ***за наем, представляващ
в действителност цената на добити и реализирани въглища и режийни разходи за
периода до 18.07.2007г., докогато подс.О. заемал длъжността министър на
икономиката и енергетиката са в размер на 16 566 344, 68лв..
Междувременно, предвид констатираното в
края на 2006г. влошаващо се икономическо състояние на *** ЕАД и продължаващата
процедура по т.д. №3/2006г. на ОС-***, водено за обявяване на дружеството в
несъстоятелност се възобновили опасенията, че наближава момента, в който същото
може действително да бъде обявено в несъстоятелност. Вместо да предприемат
действия по събиране на вземанията на дружеството и започване на поетапно
плащане на задълженията, заради които било образувано делото, подс.Е. и подс.О.
решили да инициират процедура по прехвърляне на концесиите за добив на въглища.
Тези действия били предприети, за да се гарантира, че ***ще има законово
основание да продължи да добива въглища и при евентуално обявяване на ** в
несъстоятелност. В противен случай имало опасност, контролът върху ** да се
поеме от синдик и подсъдимите Е. и О. да изгубят правомощията си да вземат
решения като изпълнителен директор, съответно лице, упражняващо правата на
общото събрание.
Ето защо по предложение на подс.О. с
решения на министерския съвет № 107/09.02.2007г. и № 108/09.02.2207г., е разрешено
на *** ЕАД да прехвърли на ***изцяло правата и задълженията по предоставената
концесия за добив на въглища – подземни богатства по чл. 2 т.4 от Закона за
подземните богатства от участък ***и участък „Бабино“, обл. ***, без да се
изменят условията на предоставената с РМС №78/05г. и с РМС №79/05г, концесия.
Министерският съвет упълномощил министъра на икономиката и енергетиката да
сключи допълнителни споразумения към концесионните договори за прехвърляне на
правата и задълженията по предоставената концесия в срок един месец от влизане
в сила на решенията.
На 23.02.2007г., на основание чл. 25 ал. 2 от Закона за подземните богатства между Министерството на икономиката и енергетиката, представлявано от подс. О., *** ЕАД, представлявано от подс. Е. и ***, представлявано от св. М. са сключени допълнителни споразумения към договорите от 24.03.2005г. за предоставяне на концесия за добив на въглища – подземни богатства по чл. 2 т.4 от ЗПБ от участък ***и участък ***от находище Бобовдолски въглищен басейн, обл. ***. Те имат за предмет прехвърлянето изцяло от *** ЕАД на ***на правата и задълженията, произтичащи от РМС №78/05г. и с РМС №79/05г и сключените на 24.03.2005г. концесионни договори за предоставяне на концесия за добив на въглища – подземни богатства по чл. 2 т.4 от ЗПБ от участък ***и участък ***от находище Бобовдолски въглищен басейн, обл. ***. Споразуменията са нотариално заверени на 23.02.2007г..
Прехвърлянето на концесията не било последвано от промени в сключения договор между *** ЕАД и ***. Дейността по добив на въглища продължила по същия начин с ползване на същите активи, собственост на *** ЕАД и на работниците, преназначени в ***. Посочената в анекса към договора цена за тон добити и реализирани въглища продължила да се ползва като цена за определяне размера на плащания от ***наем. Непроменена оставала и клаузата на договора, че собствеността на добитите въглища, изнесени на повърхността е на наемодателя, като наемателят ги заплаща по цени, двустранно съгласувани в Анекс Приложение № 1 към договора. Въглищата били фактурирани по същия начин, както преди прехвърляне на концесията, нямало промяна и при плащането и фактурирането на режийните разноски.
Предвид изложеното съдът приема, че прехвърлянето на концесията не променя поведението на подсъдимите и не може да се приеме, че същото има отношение към настъпването на вредоносния резултат. От приложените документи в процедурата по същото и предприетите от подс.О. действия, обаче се установява, че същият е бил запознат изцяло с финансовото състояние на *** ЕАД и с натрупалите се неплатени вземания от ***. Въпреки това, вместо да изпълни задълженията си, като осъществи контрол върху бездействието на изпълнителния директор и му издаде конкретни разпореждания за събиране на вземанията, подс.О. се съгласил с предстоящия фалит на държавното дружество, като същевременно се ангажирал с гарантиране на интересите на частното дружество,***, чрез прехвърляне на концесионните права на ***. Подс.Е. и подс.О. не положшили дори елементарни усилия за защита на държавния интерес, като не поставили условие на ***да се издължи към *** ЕАД преди да му бъде прехвърлена предоствената на държавното дружество концесия.
Всички тези обстоятелства налага извод,
че освен че не упражнил реален контрол върху клаузите на одобрените от него
договор и анекс, подс.О. докато заемал длъжността министър не упражнил и
никакъв реален контрол върху действията на ръководството на *** ЕАД в лицето на
подс.Е. по упражняване правата на дружеството по този договор и събиране на дължимите
вземания за продадени въглища, наем и режийни разходи. Дължимите от подс.О.
действия следвало да се изразят в конкретни указания и разпореждания за
предприемане на ясно посочени действия за събиране на тези вземания.
Разпорежданията да се сформират комисии, да се извършат проверки и да се
изготвят доклади нямат за последица събиране на вземанията, а само установяване
на конкретна информация. Въпреки наличната информация за особено големите
размери на натрупаните несъбрани вземания, която послужила и за иницииране от
подс.О. на процедурата за прехвърляне на концесиите, същият не дал нито едно
конкретно указание към изпълнителния директор на *** ЕАД за предприемане на
каквото и да е действие по събиране на тези вземания.
В качеството си на принципал на
държавното дружество подс.О. не е провел нито един разговор и не е отправил
нито едно писмено искане към представителите на ***да заплатят дължимите суми
към *** ЕАД, включително и в хода на процедурата по прехвърляне на концесиите.
Не е давал никакви указания във връзка
със събиране на вземанията и към останалите назначени от него членове на съвета
на директорите – Д.Г. и ***. Не е предприем действия по смяната им с други
лица, след като първият е преназначен на работа в частното дружество, а вторият
е подал осталка и е престанал да участва в заседанията на съвета.
Съдът отбелязва тези факти, тъй като
същите обосновават извода за едно трайно умишлено и целенасочено поведение по
неупражняване на какъвто и да е контрол за защита на интересите на държавното
дружество. Не може да не се отбележи, че същевременно се наблюдава една особена
дейност и експедитивност на подс.О., в случаите в които трябва да се реагира в
интерес на ***. Такива се проявяват както в процедурата по сключване на
договора за наем, така и в тази по прехвърляне на концесиите.
Съдът приема, че подс.О. не следва да
отговаря за настъпили вреди от несъбрани вземания на *** ЕАД, възникнали в
периода след освобождаването му от длъжността министър, тъй като в този период
същият нито е имал задължение, нито правомощия да осъществява какъвто и да е
контрол върху дейността на подс.Е..
На 18.07.2007г. за министър на
икономиката и енергетиката бил избран П. Димитров, който заемал длъжността до
27.07.2009г..
По време на мандата на новия министър
поведението на подс.Е. не се променило. Ежемесечно се фактурирали задълженията
на ***за добитите и реализирани през предходния месец въглища, но плащането на
същите се извършвало частично, като по-голямата част от задълженията оставали
неплатени. Същото било положението и с режийните разходи, голяма част от които
също оставали неплатени и за сметка на *** ЕАД. Подс.Е. обаче продължавал да
бездейства и умишлено не предприемал никакви действия по събиране на вземанията
на дружеството. Видно от изготвените в счетоводството на *** ЕАД справки за
периода от началото на действие на договора до края на 2008г. се натрупали
неплатени задължения на ***, което от януари 2008г. било преименувано на ***ЕООД,
по фактури за наем в общ размер 5187667,10лв.. От януари 2009г. представителите
на ***ЕООД, категорично отказвали да приемат и подписват издаваните от *** ЕАД
фактури за наем, поради това след тази дата реализираните въглища не били
фактурирани, а само количеството им било отразявано в двустранните протоколи.
През месец януари 2009г. били реализирани 73859,47т. въглища, за които *** ЕАД
следвало да получат от ***ЕООД 304301,02
лв., но за които не била издадена фактура. През месец февруари 2009г. били
реализирани 75786,78т. въглища, за които *** ЕАД следвало да получат от ***ЕООД 312241,53 лв., но за които също не била
издадена фактура. Така общият размер на неплатените задължения към *** ЕАД за
наем, произтичащ от добити въглища до датата на обявяването му в
несъстоятелност е 5804209,65лв..
За същия период 09.06.2006г. –
18.03.2009г. останали неплатени задължения на ***ЕООД към *** ЕАД за режийни разходи в общ размер
3816364,70лв.
Общата вреда, причинена от умишленото
допускане от подс.Е. на увреждащи дружеството клаузи в договора и от
непредприемане на действия за събиране на вземанията на дружеството е в размер
на 22 775 574, 35лв..
По делото не бяха установени други щети
от противоправното поведение на този подсъдим.
След обявяване на *** ЕАД в
несъстоятелност на 18.03.2009г. и назначаването на синдик, събирането на
вземанията на дружеството било в правомощията на синдика, а не на изпълнителния
директор. Съдът счита, че подс.Е. не може да носи отговорност за вреди,
настъпили от неизпълнение на задължения по договора за наем след обявяване на
дружеството в несъстоятелност, доколкото след този момент същият изгубил
правомощията си по управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество на **, които действия вече били в компетенциите на синдика. В
компетенциите на последния било и събирането на вземанията.
Съдът не установи настъпили вреди от
поведение на свидетелите П.В. и К.З./посочена в обвинението като Николова/,
върху което подс.Е. да не е упражнил достатъчен контрол. В обвинителния акт не
се излагат твърдения, а и по делото не са установени доказателства за нарушения
при отчитането на количествата на добитите и реализирани въглища и последващото
фактуриране на стойността на същите, действия с които са били ангажирани
двамата свидетели. Следва да се има предвид, че именно подс.Е. е лицето, което
представлява *** ЕАД и именно той е бил длъжен да предприеме действия по
събиране на вземанията на дружеството. Изяснено е, че св.В. е работил реално в
дружеството не повече от две седмици, след сключване на договора за наем, в
рамките на които не е допускал нарушения.
Св.З. е информирала надлежно подс.Е. за
дължимите суми по фактурите, които не са платени, както и за дължимите и
неплатени от ***режийни разноски. Информирала го е и за отказа на
представителите на Въгледобив Бобов дол“ ЕООД да подписват и приемат
изготвяните от нея фактури след 31.12.2008г. За това обстоятелство подс.Е. е
информиран лично и с писмо от управителя на Въгледобив Бобов дол“ ЕООД. Като
изпълнителен директор задължението за предприемане на действия по събиране на
вземанията, които ***/ *** ЕООД е отказвало да плати е било изцяло на подс.Е.,
а не на главния счетоводител или на заместник директора по въгледобива.
Подс.А.Я., в качеството си на заместник
– министър не е имала законови задължения във връзка с управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на *** ЕАД.
Същата не е имала и задължения да упражнява контрол върху работата на П.С.Е. -
член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на **, на когото било
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество –
на **. Подс.О. със свои заповеди и резолюции е възлагал както на нея, така и на
други заместник министри и на служители в министерство на икономиката и
енергетиката отделни задачи, свързани с установяване на състоянието на *** ЕАД
и предлагане на варианти за решаване на проблемите. Следва да се има предвид
обаче, че се касае за имущество, собственост на търговско дружество.
Отговорност за това имущество носят лицата, упражняващи правомощията на
съответните органи на това дружество. В случая подс.Я. няма никакво длъжностно
качество в *** ЕАД. Същата не е била назначена в съвета на директорите на
дружеството, такива са били в различни периоди други служители на
министерството, като напр.св.К. или ***. От друга страна не са ѝ
възлагани правомощия на принципала, които са били осъществявани през целия
период на действие на договора лично от министъра. Поради това нейните
отговорности не се отличават от тези на останалите заместник министри и други
длъжностни лица от МИЕ, ангажирани с проблемите на *** ЕАД. Подс.Я. не е имала
правомощия да упражнява контрол върху изпълнителния директор на дружеството и
да му дава нареждания за предприемане на определени действия във връзка със
събиране на вземанията. Поради това, като не е упражнила такъв контрол, подс.Я.
не е извършила престъпление, тъй като контролът върху дейността на
изпълнителния директор на дружеството в конкретния случай не е бил в нейните
компетенции, а в тези на съвета на директорите и на принципала. Поради това с
поведението си подс.Я. не е допринесла за настъпване на щети за *** ЕАД.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимите, от показанията на
разпитаните свидетели, от експертизите и приложените по делото писмени
доказателства.
В хода на съдебното следствие тримата
подсъдими дават подробни обяснения.
Подс.Я. описва хронологията на
действията си във връзка с проблемите на *** ЕАД, задачите, които са ѝ
били възложени и действията, които е предприела. Съдът кредитира обясненията на
подс.Я. изцяло, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен
материал и най-вече с приложените писмени документи.
В обясненията си по делото подсъдимият О.
заявява, че в рамките на правомощията си е положил всички необходими усилия за
спасяване на *** ЕАД, запазване на дейността по въгледобив, гарантиране на
работните места на миньорите и на работата на ТЕЦ Бобов дол. Подробно анализира
отделните законови и подзаконови разпоредби, посочени в обвинителния акт и
заявява, защо счита, че не е извършил нарушение на нито една от тях. Твърди, че
е било фактически невъзможно да осъществява личен контрол върху събирането на
вземанията на всяко от дружествата, на които е принципал, а и законът не му
възлага такъв контрол. Заявява, че отговорността в случая е на съответните
контролни органи на дружествата,
но той въпреки това е предприел сериозни действия, като в рамките на няколко
месеца е назначил две проверки в *** ЕАД. Възлагал е на служители в
министерството анализиране състоянието на дружеството и изготвяне на
предложения за решаване на проблемите.
Съдът частично кредитира показанията на
подсъдимия, в частта, че поведението му е било мотивирано в основна степен от
желание да не се допусне преустановяване на добива на въглища в мината и
съкращаване на миньори и други служители. Не ги кредитира обаче, в частта че не
е имал възможност и не е бил длъжен да осъществи цялостен личен контрол върху
клаузите на проекта на договор, за сключването на който е дал разрешение.
Договорът не е с голям обем, анексът към него е съвсем кратък, освен това,
предвид срокът на същия, се касае за действие, извършвано еднократно в рамките
на петгодишен период. Със същия се договаря разпореждане с държавно имущество и
задължения на обща стойност десетки милиони левове. Поради това подс.О. е бил
наясно с особената важност на сделката, както в икономическо отношение, така и
за запазване на работните места в района на ***. Поради това е бил наясно и за
задължението си да упражни прецизен контрол върху клаузите на договора, тъй
като допускането на неизгодни такива за държавното дружество, неминуемо би
довело до значителни неблагоприятни финансови последици за същото.
Съдът не кредитира и обясненията в
частта, че подсъдимия не е имало как да контролира изпълнението на задълженията за плащане на
договорения наем. От приложените документи е видно, че предвид текущото
производство по обявяване на конкретното дружество в несъстоятелност,
финансовото състояние на същото е било предмет на постоянен интерес от страна
на министерството. Именно констатираното влошаване на същото, което към онзи
момент е било в резултат основно от неизпълнението на задълженията на наемателя
е дало основание на подс.О., да приеме, че е налице реална опасност от
обявяване на дружеството в несъстоятелност и с този мотив да поиска прехвърляне
на концесиите. Поради това в тази им част твърденията, че не е бил запознат с
неплатените вземания на *** ЕАД и не е бил длъжен да проконтролира събирането
им, се опровергават от приложените по делото документи относно предприети
действия по гарантиране продължаване на добива от частното дружество, в случай
на предстоящо обявяване в несъстоятелност на държавните мини. Отделно от това
от приложените документи не се установява нито едно конкретно указание от
страна на подс.О. към ръководството на *** ЕАД за предприемане на каквито и да
е действия по събиране на вземанията на дружеството. Разпореждането да се
извършат проверки и да се изготвят доклади, не са действия, които да могат да
доведат до събиране на тези вземания.
Подс.Е. също дава подробни обяснения, в
които описва работата си във въгледобива и конкретно в *** ЕАД. Счита, че е
положил нужните усилия за спасяване на предприятието, но поради
противопоставяне от страна на синдикатите на всякакви преструктурирания,
свързани със съкращаване на персонал, е бил поставен в безизходица и
единственият вариант за запазване на работата на мините е бил да се приеме
предложението на ***. Твърди, че при преговорите е постигнал подобряване на
офертата и е договорил добри за държавното дружество условия. Заявява, че е
направил, това, което е зависело от него за събиране на вземанията, но е
разчитал на диалог, и не е искал да прибягва до принудителни действия, тъй като
в рамките на образувани срещу *** ЕАД изпълнителни производства е продавано
имущество, предмет на договора, стойността на активите е намалявала и от своя
страна ***са щели да претендират намаляване на наемната цена.
Съдът кредитира обясненията на подс.Е. в
частта, в която същият твърди, че поради тежкото икономическо състояние на
дружеството не е имало много алтернативи за продължаване на дейността на същото
в пълния ѝ обем и при запазване на целия персонал. Същевременно обаче са
приложени документи за предложение и от друго дружество за наемане на активите
на *** ЕАД. Това е давало възможност на подс.Е. да претендира за взаимно
изгодни условия на договора и да не допуска ощетяващи дружеството клаузи. Не е
имало никаква пречка същият да включи в задълженията за плащане и дълговете към
НОИ като основание, за да могат тези суми да бъдат претендирани от *** ЕАД. Не
е имало никаква пречка и да се впише график за изплащане на задълженията, за да
е ясно в какви срокове са дължат съответните суми. От приложеният договор се
опровергават твърденията му, че е предприел нужните действия за гарантиране
интересите на *** ЕАД, като е видно, че текстовете са оформени така, че да се
даде изначално възможност на ***да не плати една голяма част от договорените
суми. След сключване на договора, доколкото не е имал никакви други
ангажименти, подс.Е. е имал възможност ежедневно да претендира погасяване на
неплатените задължения от ***, да отправи и съответните писмени предупреждения
за това, както и при продължително неплащане да предяви правата на дружеството
по съдебен ред, което са сторили на по-късен етап синдиците. Същият е работил в
една сграда с ръководството на ***и нищо не го е възпрепятствало да предприеме
необходимите действия по гарантиране на интересите на представляваното от него
дружество. Обясненията му са в противоречие и с тези на свидетелите М. и Т.,
които категорично заявяват, че подс.Е. не е претендирал от тях, в качеството им
на представители на ***изпълнението на просрочени задължения, нито някой някога
е искал представляваното от тях дружество да покрива задължения на *** ЕАД към НОИ.
Свидетелят П.Т. в периода 2004-2006г. е бил
председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ. В
показанията си, дадени пред съда и тези от досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.281 ал.4 от НПК, същият разказва за проблемите, които към онзи
период е имало *** ЕАД и водените разговори за решаване на същите, най –вече от
гледна точка на гарантиране правата на миньорите. Описва събитията, за които си
спомня, относно процеса по постигане на съгласие за отдаване на мините под наем
на ***. Показанията му кореспондират с останалите доказателства и следва да се
кредитират. В частта, в която останаха неизяснени противоречия между казаното
от него на ДП и в съдебно заседание, а именно дали той е предложил на св.М. да
вземе под наем мината и дали е изготвяно споразумение между ***и Федерацията на
миньорите в КНСБ, се касае за обстоятелства, които нямат отношение към предмета
на доказване по делото.
Свидетелят В.М. в периода 2006-2007г. е
бил управител на ***. В показанията си пред съда и тези от ДП, прочетени по
реда на чл.281 ал.4 от НПК свидетелят разказва за процедурата по сключване на
договора за наем и анекса към него с *** ЕАД и последващите действия в
изпълнение на договора. След прочитане на показанията от ДП, не останаха
неизяснени противоречия, като свидетелят заявява, че си е спомнил
обстоятелствата, така както ги е описал в прочетените му протоколи. При нито
един от разпитите свидетелят не съобщава подс.Е. да е предявявал претенции за
плащане на дължимите от ***задължения към *** ЕАД. Не съобщава да е разговарял
с подс.О..
Показанията му следва да се кредитират,
тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал.
Св.С.Т. е едноличен собственик на капитала на „Балкан
МК“ЕАД, което от своя страна е било едноличен собственик на капитала на ***. В
показанията си пред съда и тези, дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281
ал.4 от НПК, заявява, че чрез това дружество е експлоатирал рудник *** и тъй
като постигал добри резултати, му било предложено от председателя на КНСБ д-р ***да
наеме мини Бобов дол, заради лошото им финансово състояние. Проявил интерес към
предложението, тъй като смятал, че фалитът на *** може да доведе до фалит на ***,
а от там и на неговото дружество, което пласирало продукцията си именно на тази
централа. Разговарял по случая и със св.Т., след което изготвил и внесъл в МИЕ
предложение за наемане на ***. Твърди, че предложението му е претърпяло
корекции, като била проведена работна среща в *** на която се постигнало
съгласие по параметрите. Впоследствие бил подписан договора между ***и *** ЕАД.
Описва част от параметрите на договора и действията, предприети в изпълнение на
същия. Твърди, че дружеството му е изпълнявало задълженията си по договора, но
не може да посочи конкретика относно плащанията. Заявява, че партидите за
режийни разходи не са били прехвърлени на неговото дружество, поради наличие на
стари неплатени задължение, но ***редовно е плащало префактурираните му сметки.
Заявява, че не си спомня дружеството му да е имало натрупани задължения към *** ЕАД. Не съобщава подс.Е. да е изявявал
претенции към него за плащане на задължения към *** ЕАД.
Показанията на свидетеля в по-голямата
си част кореспондират с останалия доказателствен материал и следва да се
кредитират. Същите са в противоречие с останалите доказателства и най вече с
приложените документи и показанията на останалите свидетели, относно
твърденията, че ***е плащало редовно
задълженията си към *** ЕАД. В тази част не следва да бъдат кредитирани.
Св.Д.Г. е бил член на съвета на
директорите на *** ЕАД в периода от октомври 2005г. до обявяване на дружеството
в несъстоятелност. Бил е и директор по производството на *** ЕАД. Същият дава
подробни показания относно икономическото състояние на дружеството, решенията,
които са вземани на заседанията на съвета на директорите, включително във
връзка с отдаването на дружеството под наем. След отдаване на дружеството под
наем е бил преназначен като директор по производството в ***, но продължил да бъде и член на съвета на
директорите на *** ЕАД и е работил едновременно и в двете дружества. Твърди, че
лично той не се е интересувал дали е плащана наемната цена по договора. Сеща
се, че като член на СД на *** ЕАД е подписвал писмо до министър П. Димитров за
натрупани неплатени вземания от ***ЕООД, чак на 04.02.2010г. Доколкото самият
той е бил служител на наемателя, не е предприемал никакви действия по събиране
на задълженията.
Показанията на свидетеля Г. кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Свидетелката К.З./посочена в обв.акт
като Николова/ заявява, че от 1985г. до началото на 2017г. е работила в *** ЕАД,
като от 2005г. е била главен счетоводител на дружеството. Същата подробно
обяснява това, което и е известно във връзка със сключване на договора за наем
и последвалите от него счетоводни отразявания, преназначаване на работници,
инвентаризации и предаване на активи и т.н. Обяснява по какъв начин са били
фактурирани вземанията на *** ЕАД от ***и как са извършвани плащанията.
Заявява, че плащанията са били частични и с течение на времето са се
понатрупали несъбрани вземания, да което е уведомявала редовно подс.Е.. Не знае
какви действия е предприел същият за събиране на тези вземания, като изказва
предположения в тази насока.
Посочва, че към датата на сключване на
договора към персонала е имало задължения само за последната заплата от месец
май 2015г., останалите са били изчистени. Имало е големи задължения към НАП и
НОИ, но не и към персонала.
Показанията на тази свидетелка следва да
се кредитират с изключения на частта, в която прави предположения, а не
пресъздава лично възприети факти и обстоятелства.
Св.П.В. през 2006г. е бил заместник -
директор по подземен добив в *** ЕАД. Заявява, че след подписване на договора
за наем, всички негови колеги по рудниците били прехвърлени на работа към ***,
но той самият е останал на длъжност към *** ЕАД. След една - две седмици
излязъл в продължителен отпуск и от есента на 2006г. напуснал работа в
дружеството. Разказва подробности относно производствения процес в мините и
отчитането на количествата добити въглища.
Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.М. Анастасова през 2006г. е работила
като юрист в МИЕ. В показанията си пред съда и тези от ДП, прочетени по реда на
чл.281 ал.4 от НПК обяснява за дадено от нея становище по проекта за договор за
наем между *** ЕАД и ***. Според нея не може да се определя наем на база цената
на добити въглища и това трябва да е предмет на договор за продажба, а не на
наем.
Показанията ѝ кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.В.Б.
в периода 2005-2007г. е работила като главен експерт в дирекция „КУП“ на МИЕ.
Заявява, че в рамките на работата си е проверявала годишните финансови отчети
на държавни дружества, вкл. *** ЕАД. Участвала е в две назначени от министъра
проверки в дружество, след което е изготвяла съответни анализи в частта на
нейните компетенции, които са включени в окончателните доклади на работните
групи.
Показанията ѝ кореспондират с
останалите доказателства и следва да се кредитират.
Св.Х.К. в периода 2005-2007г. е бил
директор на дирекция „Природни ресурси и концесии“ на МИЕ. На негово подчинение
е бил служителят на дирекцията ***, който е бил представител на държавата и
председател на СД на *** ЕАД. Дава показания относно тежкото финансово
състояние на дружеството и относно процедурата по сключване на договора за наем
между *** ЕАД и ***, както и по последващото прехвърляне на концесиите за добив
на въглища от *** ЕАД на ***.
Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.С.П. е работила в МИЕ от 2006 до
2015г. Дава показания относно процедурата по прехвърляне на концесиите за добив
на въглища от *** ЕАД на ***.
Показанията ѝ кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Д.К. е работил в МИЕ в периода
2005-2007г.. По професия е минен инженер. Дава показания за проверки, които е
извършвал в *** ЕАД, по време на действие на договора за наем с ***. Посочва,
какво е констатирано при проверките и какви документи са изготвени.
Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Т.Д. в периода 2005-2007г. е работил
в МИЕ като главен експерт. Дава показания за проверки, в *** ЕАД, в
извършването на които е участвал, включително относно изпълнението на договора
за наем с ***. Посочва, какво е констатирано при проверките и какви документи
са изготвени.
Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.В.И. в периода 2006-2009г. е бил
заместник министър на икономиката и енергетиката. В показанията си, дадени пред
съда и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК заявява, че са му
били известни проблемите на *** ЕАД. Обяснява, това което знае относно
сключването на договора за наем с ***, както и относно прехвърлянето на
концесиите за добив на въглища от *** ЕАД на ***.
Показанията му кореспондират с
останалите доказателства и следва да се кредитират.
Св.Ц.К. в периода 2005-2007г. е работила
в администрацията на министерски съвет. Дава показания за процедурата по
прехвърлянето на концесиите за добив на въглища от *** ЕАД на ***.
Показанията ѝ кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Т.П. е министър на енергетиката.
Същата дава показания относно това, което е установила за състоянието на ***
ЕАД, вкл. във връзка с договора за наем с ***, въз основа на наличните в министерството
документи.
Показанията ѝ кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Л.С. в периода 2005-2007г. е работил
в МИЕ. Заявява, че е участвал в две проверки в *** ЕАД – едната през 2006г., а
другата през 2007г. и посочва какво е констатирал при проверките.
Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Н.Н. в периода 2005-2008г. е работила
в МИЕ. В показанията си пред съда и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281
ал.4 от НПК, заявява, че е участвала в комисия, извършила през 2007г. проверка в *** ЕАД. Посочва какво е
констатирала при проверката.
Показанията ѝ кореспондират с
останалия доказателствен материал и следва да се кредитират.
Св.Б.Б. в периода 05.04 – 12.05.2006г. е
бил назначен за временен синдик на *** ЕАД. След което през 2009г. отново е
назначен за синдик на дружеството. Заявява, че е видял договора за наем с ***през
2009г. при повторното му назначаване за синдик. Обяснява какво е установил за
състоянието на дружеството за периода, докато е бил синдик.
Показанията му кореспондират с
останалите доказателства и следва да се кредитират.
Св.Е.М. е била министър на труда и
социалната политика от юли 2005г. до август 2009г.. Заявява, че в този период е
имало писмо до нея от председателя на КНСБ – др.***във връзка със запазването
на работните места на 2800 души, работещи в *** ЕАД. В министерството е
постъпила и оздравителна програма, която е предлагала да се предоставят мините
на ***. По –късно се е поинтересувала какво е станало по случая и разбрала, че
производството на въглища е запазено, изплатени са задължения към работниците,
над 1 млн. лв. и над 10млн. на НОИ и на НЗОК, намалели са трудовите злополуки.
Спомня си, че впоследствие през
министерски съвет е проведена процедура за прехвърляне на концесионните права
за добив на въглища, като тя е подкрепила предложението.
Показанията ѝ следва да се
кредитират, освен в частта за изплатени над 10 000 000лв. задължения
към НОИ, тъй като свидетелката не посочва от къде е получила такава информация,
същевременно от приложени по делото документи от НОИ е видно, че такива
задължения не са изплащани. Всички останали доказателства също са еднопосочни,
че задълженията на *** ЕАД към НОИ,
натрупани към датата на сключване на договора са останали неплатени.
Св.С. ***, е била служител на *** ЕАД в
периода 2004-2009г.. Участвала е в комисия, която е провела среща с
представители на ***по повод сключването на договора за наем. Дава показания
какво си спомня за тази среща, за параметрите на договора и последиците от
сключването на същия.
Показанията ѝ не противоречат на
останалите доказателства и следва да се кредитират.
Св.В.Т. в периода 2005-2009г. е бил
главен секретар на МИЕ. Не може да си спомни нищо конкретно за ситуацията с ***
ЕАД и не дава показания от значение за предмета на установяване по делото.
Св.Й.Д. е бил заместник-министър на
икономиката и енергетиката в периода 2005-2008г. Дава показания относно това,
което му е било известно за проблемите в *** ЕАД. Твърди, че за договора за
наем научил, когато му бил възложен контрола върху работата на работна група,
натоварена с проверка в дружеството през ноември 2011г. Обяснява какво е
установил от предоставената му от работната група информация. Твърди, че е изпратил
доклада от проверката на подс.О.. Не знае какви действия е предприел последният
след това.
Показанията му не противоречат на
останалите доказателства и следва да се кредитират.
Св.К.М. в показанията си пред съда и
тези, дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, заявява, че в
периода 2005-2006г. е работил в мина ***Не дава показания от значение за
предмета на установяване по делото.
По делото са изготвени три експертизи –
комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза, допълнителна
съдебно-икономическа експертиза и финансово-икономическа експертиза.
В хода на изслушването вещите лица бяха
ангажирани и с редица въпроси от правен характер, но не бяха изложени
основателни аргументи срещу направените счетоводни изчисления. Съдът при лично
съпоставяне с приложените документи констатира, че счетоводните изчисления са
правилни и точни и констатациите на експертизите във финансово счетоводната им
част следва да бъдат кредитирани изцяло. В останалите части експертизите не
допринасят за изясняване на предмета на доказване по делото. Съдът кредитира
заключенията на експертизите, како констатира, че същите са взели предвид както
фактурите и банковите извлечения за движение по сметките, така и данните за
плащания на каса с приходни касови ордери и протоколите за извършени
прихващания. В този смисъл в експертизите и приложените към тях таблици и
справки са цитирани значителен брой протоколи за прихващане и ПКО. Ето защо
възраженията на защитата, че при изготвяне на експертизите, не е отчетена
пълната информация относно имуществените отношения между двете дружества, съдът
приема за неоснователни и счита че не са налице никакви основания за съмнение в
представените резултати от счетоводните изчисления. Доколкото периодите за
които са извършени изчисленията не съвпадат напълно с периодите в рамките на
които подсъдимите О. и Е. следва да отговарят за настъпилите вреди, в
допълнение към експертизата съдът извърши лично изчисления на възникналите ликвидни
и неплатените вземания конкретно за периода 09.06.2006г. – 30.06.2007г. и
съответно до 28.02.2009г. въз основа на приложените документи.
По делото са приложени голям брой
документи, като от значение за изясняване на фактическата обстановка са договорът
от 09.06.2006г. и анекса към него, всички документи, изготвени в процедурата по
сключването му, документите, установяващи задълженията на *** ЕАД към НОИ, към
персонала и към други кредитори, документите, изготвяни във връзка с отчитането
на добитите и реализирани въглища, анализираните от експертизите фактури за
наем и за режийните разноски, протоколите за прихващания, приходни касови
ордери, изготвените счетоводни справки, констатациите на работните групи,
извършвали проверки в дружеството и останалите документи, касаещи размера на
дължимите и на платените задължения на ***/***ЕООД към *** ЕАД, съответно останалите неплатени
такива, документите, изготвени в процедурата по прехвърляне на концесиите, документите
относно длъжностното качество на подсъдимите, актовете с които са назначени и с
които са им възложени задължения.
Приложените документи не се оспорват от
страните, липсват обстоятелства, даващи основание за съмнение в достоверността
им и съдът ги кредитира изцяло.
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подс. О. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.219 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.2 от НК.
От обективна страна, подсъдимият О. в
периода от 25.05.2006г. до 18.07.2007г. в ***, в качеството си на длъжностно
лице – министър на икономиката и енергетиката на Република България, упражняващ
правата на държавата като едноличен собственик на капитала на **, въпреки
задълженията си умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху работата на
изпълнителния директор на дружеството ** - П.С.Е., на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, във връзка с
преговорите, сключването и изпълнението на Договор за наем от 09.06.2006г.
между ** и ***и от това са последвали значителни щети за предприятието ** в
размер на 16 566 344, 68лв., които са в особено големи размери и
престъплението представлява особено тежък случай, като деянието не съдържа
признаците на по-тежко престъпление.
Съдът не намери никакво основание за
разделяне на поведението на подс.О. на три самостоятелни деяния и формулиране
на същите, по начина, описан в обвинителния акт. Следва да се има предвид, че
безстопанствеността по чл.219 ал.2 от НК може да се осъществи както еднократно,
така и като продължено престъпление, при което съответното длъжностно лице през
един определен период от време проявява бездействие да осъществи съответен
контрол върху друго длъжностно лице. В конкретния случай липсата на контрол
касае изготвянето, сключването и изпълнението на един и същ договор, като
контролът не е осъществен спрямо едно и също лице – подс.С.. Ето защо според съда
се касае за едно продължено престъпление, а не за продължавано престъпление,
реализирано с три отделни деяния, както се твърди в обвинителния акт.
На следващо място съдът не установи
никакви доказателства на подс.А.Я. да е било възлагано управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество на **, поради което подс.О.
от обективна страна не е имал задължение да осъществява върху нея контрол във
връзка с такова имущество.
В
обвинителния акт, като част от обективната страна на деянието са отразени голям
брой разпоредби на нормативни и ненормативни актове, които според съда нямат
отношение към съставомерността на деянието по чл.219 ал.2 от НК в конкретния
случай. Следва да се има предвид, че се касае за дейност, осъществена в рамките
на преговорите, сключването и изпълнението на Договор за наем от дружество, в
което държавата е едноличен собственик на капитала. Безспорно правомощията на
подсъдимия О. относно даването на разрешение за сключването на договора са
регламентирани в чл. 12 т.12 от действащия към 2006г. ПРАВИЛНИК
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала, който гласи, че едноличният собственик на капитала дава разрешение за разпоредителни сделки с
дълготрайни активи; за наем
на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата
балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната
година; за придобиване или разпореждане
с дялове или акции - собственост на дружеството в други
дружества; за сключване на договори за кредит; за съвместна дейност; за поемане на менителнични задължения; за обезпечаване на вземания - учредяване
на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството; за даване обезпечения в полза на трети
лица; за сключване на
съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения
или се опрощава дълг. В случая обаче, не
се касае нарушаване от страна на министъра на тази разпоредба, даваща му
правомощия да разреши или откаже определени сделки. Нарушението се е изразило в
липсата на упражнен добросъвестен контрол, в умишлено неизвършване на проверка
на клаузите на договора, за сключване на който се дава разрешение, дали същите
съответстват на закона, дали гарантират осъществяването на правата на
държавното дружество и дали не са неизгодни за него и не го ощетяват. Касае се
за нарушаване на общото задължение за добросъвестност и полагане на грижа на
добър стопанин от всяко едно длъжностно лице при упражняване на контрол. Задължението
за полагане на грижа на добър стопанин е регламентирано и в чл.14 ал.2 от
Закона за държавната собственост, съгласно който имотите и вещите - държавна
собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за
които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Именно такава грижа е бил
длъжен да положи подс.О. при проверката на предложения му от подс.Е. текст на
договор и анекс. Такава грижа е следвало да положи и впоследствие при контрола
върху изпълнението на вече сключения договор, тъй като същият не е наемен
договор в чист вид, а касае разпореждане с вещи публична държавна собственост,
каквито са въглищата като подземни богатства.
Същото е
положението и с останалите изброени от прокуратурата текстове по чл. 3 ал. 1;
чл. 5 ал.1, т. 1, т. 21 и т. 30 и ал.2 от Устройствения правилник на
Министерството на икономиката и енергетиката и по чл. 23; чл.28 ал. 1 и ал. 3 и
чл. 29, ал. 2, т. 3 от Правилника за
реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала. Те не са част от състава на престъплението, поради което не е
необходимо да се обсъжда дали са били нарушени или не. Същевременно
задължението за контрол върху дейността на изпълнителния директор през целия
период докато заемал длъжността министър произтича от качеството му на лице,
упражняващо правата на държавата, като едноличен собственик на капитала в
дружеството. В това си качество той назначава и освобождава членовете на съвета
на директорите, вкл. изпълнителния директор и е длъжен да осъществява контрол
върху дейността им. Следва да се има предвид, че подс.О. умишлено е
предотвратил възможността за осъществяване на контрол върху дейността на
изпълнителния директор от съвета на директорите, като не е предприел действия
по назначаване на нови членове, след оставката на *** и преназначаването на Г.
в ***. По този начин подс.О. е лишил държавното дружество от валидно действащ
съвет на директорите и самият той е останал единственото длъжностно лице, което
може да осъществява контрол върху работата на подс.Е..
Що се
касае до размера на причинените вреди, съдът прие за установен такъв от 16 566 344,
68лв., като по-горе бе обяснено по какъв начин е изчислен същият. За горницата
над тази сума съдът не установи доказателства по делото.
Стойността
на причинените вреди е в особено големи размери. Едновременно с това деянието
се явява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, тъй като с оглед
на настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае се
за продължително упорито престъпно поведение, което е довело до особено тежки
вредни последици за държавното предприятие на особено висока стойност.
Престъпното поведение не е преустановено от подс.О. по собствена воля, а по
независеща от него причина, каквато се явява освобождаването му от длъжност.
Осъщественото
от подс.О. деяние не осъществява признаците на по-тежко престъпление.
От субективна страна подс.О. е действал виновно, при форма на вината евентуален умисъл по чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Ръководил се е от желание да избегне политически проблеми, произтичащи от съкращаването на работници и служители в мината, като за да постигне тази си цел се е съгласил с настъпването на вредни последици в особено големи размери за държавното дружество.
По изложените съображения съдът счита,
че подс.О. следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че в периода от
25.05.2006г. до 18.07.2007г. в ***, в качеството си на длъжностно лице –
министър на икономиката и енергетиката на Република България, упражняващ
правата на държавата като едноличен собственик на капитала на **, въпреки
задълженията си умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху работата на
изпълнителния директор на дружеството ** - П.С.Е., на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, във връзка с
преговорите, сключването и изпълнението на Договор за наем от 09.06.2006г.
между ** и ***и от това са последвали значителни щети за предприятието ** в
размер на 16 566 344, 68лв., които са в особено големи размери и
престъплението представлява особено тежък случай, като деянието не съдържа
признаците на по-тежко престъпление.
Същевременно този подсъдим следва да
бъде оправдан в частта на повдигнатото му обвинение за това престъплението да е
извършено при условията на продължавано престъпление с три отделни деяния, да
се е изразило в неупражняване на достатъчен контрол върху А.Г.Я. – заместник
министър на икономиката и енергетиката, както и от същото да са последвали щети
за разликата над 16 566 344,68лв. до 24 455 475,80лв.
С деянието си подс. Е. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.219 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Е. в
периода от 25.05.2006г. до 18.03.2009г. в *** и ***, в качеството си на
длъжностно лице – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на **,
умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество на ** и от това са последвали значителни
щети за предприятието ** в размер на 22 775 574, 35лв., които са в особено
големи размери и престъплението представлява особено тежък случай, като
деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление.
Съдът не намери никакво основание за
разделяне на поведението на подс.Е. на пет самостоятелни деяния и формулиране
на същите, по начина, описан в обвинителния акт. Следва да се има предвид, че
безстопанствеността по чл.219 ал.1 от НК може да се осъществи както еднократно,
така и като продължено престъпление, при което съответното длъжностно лице през
един определен период от време не полага достатъчно грижи за управлението,
стопанисването и запазването на повереното му имущество. В конкретния случай
неполагането на грижите касае поведение свързано с изготвянето, сключването и
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на имущество на** за
ползване и разпореждане на дружеството ***. Ето защо според съда се касае за
едно продължено престъпление, а не за продължавано престъпление, реализирано с
пет деяния, както се твърди в обвинителния акт. Отделно от това за частта,
определена като така нареченото пето деяние, съдът не намери доказателства по
делото, тъй като се изясни, че настъпването на щетите не се дължи на
противоправно поведение на свидетелите В. и З., върху което подс.Е. да не е
упражнил контрол.
Не се констатира и някоя от щетите,
предмет на обвинението да е настъпила под формата на разпиляване на имущество.
Що се
касае до размера на причинените вреди, съдът прие за установен такъв от 22 775
574, 35лв., като по-горе бе обяснено по какъв начин е изчислен същият. За
горницата над тази сума съдът не установи доказателства по делото.
Стойността
на причинените вреди е в особено големи размери. Едновременно с това деянието
се явява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, тъй като с оглед
на настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае се
за продължително упорито престъпно поведение, което е довело до особено тежки
вредни последици за държавното предприятие на особено висока стойност.
Престъпното поведение не е преустановено от подс.Е. по собствени подбуди, а по
независеща от него причина, каквато се явява обявяване на управляваното от него
държавно дружество в несъстоятелност.
Осъщественото
от подс.Е. деяние не осъществява признаците на по-тежко престъпление.
Относно изброените в обвинението на
подс.Е. разпоредби на нормативни, ненормативни актове и договори, съдът счита,
че същите не съставляват елемент от състава на престъплението и не се налага
обсъждането им. Деянието по чл.219 ал.1 от НК касае фактическото неполагане на
дължимата грижа на добър стопанин при управлението, стопанисването и
запазването на имущество и не изисква нарушаване на определени разпоредби.
От субективна страна подс.Е. е действал виновно, при форма на вината евентуален умисъл по чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Ръководил се е от желание да избегне проблеми, произтичащи от съкращаването на работници и служители в мината, като за да постигне тази си цел се е съгласил с настъпването на вредни последици в особено големи размери за държавното дружество.
По изложените съображения съдът счита,
че подс.Е. следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че в периода от
25.05.2006г. до 18.03.2009г. в *** и ***, в качеството си на длъжностно лице –
член на съвета на директорите и изпълнителен директор на **, умишлено не
положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество на ** и от това са последвали значителни щети за
предприятието ** в размер на 22 775 574, 35лв., които са в особено големи
размери и престъплението представлява особено тежък случай, като деянието не
съдържа признаците на по-тежко престъпление.
Същевременно този подсъдим следва да
бъде оправдан в частта на повдигнатото му обвинение за това престъплението да е
извършено при условията на продължавано престъпление с пет отделни деяния, да
се е изразило в неупражняване на достатъчен контрол върху лицата ***– главен
счетоводител и П.В. – заместник директор по въгледобива и от същото да са
последвали щети за предприятието за разликата над 22 775 574, 35лв. до
29 151 145,18лв., както и да е последвало разпиляване на имущество.
Съдът не установи подсъдимата А.Г.Я. с
поведението си да е осъществила състав на престъпление от общ характер, за
което бяха изложени съображения по- горе. Поради това същата следва да бъде
призната за невинна и оправдана изцяло по повдигнатото ѝ обвинение за
извършено престъпление по чл.219 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.2 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК - за това, че в периода от 10.06.2006г. до 18.03.2009г. в ***, при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – заместник
министър на икономиката и енергетиката на Република България, въпреки
задълженията си умишлено да не е упражнила достатъчен контрол върху работата на
изпълнителния директор на дружеството ** - П.С.Е., на когото било възложено
управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, във връзка с
изпълнението на Договор за наем от 09.06.2006г. между ** и ***и от това да са
последвали значителни щети за предприятието ** в размер на 28 174 082, 08
лв., които са в особено големи размери и престъплението представлява особено
тежък случай, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на наказанията съдът съобрази действащата към ДВ, бр. 28 от 1982г. редакция на чл.219 ал.4 от НК, съгласно която предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7.
По отношение на подс.О. съдът счита, че наказанията следва да бъдат определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. На първо място такова обстоятелство се явява особено продължителният период на наказателното производство в неговата досъдебна част, като към постановяване на присъдата са изминали над 13 години от датата на довършване на престъплението. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия. Същевременно не са налице отегчаващи обстоятелства, извън тези, определящи престъплението като особено тежък случай.
По изложените съображения съдът счита, че следва да определи наказание лишаване от свобода към минималния размер предвиден в закона. За постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК и най –вече за поправянето на подсъдимия, следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, възрастта му и изминалия продължителен период от датата на деянието, в рамките на който не са налице данни за други противоправни прояви, съдът счита, че целите на наказанието и най-вече поправянето и превъзпитанието на подсъдимия могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на същото. Ето защо съдът счита, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи условно по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
По отношение на наказанието лишаване от права, съдът като съобрази посочените по-горе смекчаващи обстоятелства от една страна и особено тежките вредни последици, причинени на държавното предприятие от друга, счита, че за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК следва да постанови лишаване на подс.О. от право да заема държавна длъжност в органите на държавна власт за срок от три години, както и от право да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество за срок от три години.
По отношение на подс.Е. съдът също счита, че наказанията следва да бъдат определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на този подсъдим също е налице една значителна продължителност на наказателния процес, като към датата на присъдата са изминали над 11 години от датата на довършване на деянието. Този подсъдим също е с чисто съдебно минало. По отношение на него също не се констатират отегчаващи обстоятелства по тази правна квалификация. Предвид изложеното съдът счита, че на подс.Е. също следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и изминалия продължителен период от датата на деянието, в рамките на който не са налице данни за други противоправни прояви, съдът счита, че целите на наказанието и най-вече поправянето и превъзпитанието на подсъдимия могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на същото. Ето защо съдът счита, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи условно по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
По отношение на наказанието лишаване от права, съдът като съобрази посочените по-горе смекчаващи обстоятелства от една страна и особено тежките вредни последици, причинени на държавното предприятие от друга, счита, че за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК следва да постанови лишаване на подс.Е. от право да заема държавна длъжност в органите на държавна власт за срок от три години, както и от право да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество за срок от три години.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
По делото е
предявен граждански иск от ** в несъстоятелност срещу тримата подсъдими за
вреди, причинени на дружеството с престъплението по чл.219 ал.4 от НК.
От подс.О. се
претендират общо 24 455 475,80 лева. от които 23 478 412,60 лева.
солидарно с подсъдимите Я. и Е., а останалите 977 063,10лв. солидарно само с
подс.Е..
От подсъдимия Е.
се претендират 29 151 145,18 лева., от които 23 478 412,60лв.
солидарно с подсъдимите О. и Я., 977 063,10лв. солидарно само с подс.О. и 4 695
669,38лв. солидарно само с подс.Я..
От подсъдимата А.Г.Я.
се претендират 28 174 082, 08 лв., от които 23 478 412,60лв.
солидарно с подсъдимите О. и Е. и 4 695 669,38лв. солидарно само с подс.Е..
Претендира се и законната лихва върху посочените
суми, считано от 18.03.2009г., както и направените разноски по делото.
Съдът счита, че
гражданският иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, е
доказан до размера на установените вреди, причинени с престъплението по чл.219
ал.4 от НК, които подробно бяха отразени по горе. Вредите в размер на 16 566 344,
68лв. са пряка последица в резултат на едновременното противоправно поведение
на подсъдимите Е. и О. в периода от 25.05.2006г. до 18.07.2007г. – първият като умишлено не положил
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество на **, а вторият като умишлено не е упражнил достатъчен контрол върху
работата на изпълнителния директор на дружеството ** - П.С.Е., на когото било
възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество.
Ето защо двамата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно за платят на
пострадалото дружество ** в несъстоятелност посочената сума от 16 566 344,
68лв..
След като на 18.07.2007г.
било преустановено деянието на подс. О., престъпното поведение на подс.Е.
продължило до 18.03.2009г., като в този период същият самостоятелно причинил с
бездействието си вреди на ** в размер на
още 6 209229,67лв. Тази сума подс.С. следва да заплати самостоятелно на
пострадалото дружество.
По отношение на
подс.Я. се установи, че същата не е допринесла за причиняване на вреди на ***“
ЕАД, тъй като същата не е имала никакво длъжностно качество в това дружество и
не е имала ангажименти към опазване на имуществото му или за упражняване на
контрол върху изпълнителния директор. Поради това предявеният срещу нея
граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение
направеното възражение от защитата за изтекла погасителна давност, съдът намира
същото за неоснователно. Съдът споделя становището на гражданския ищец, че се
касае за вреди от престъпление, давността за претендиране на които започва да
тече от датата на разкриването на извършителя. Тази дата според съда съвпада с
датата на повдигане на обвинение спрямо подс.О. – на 03.02.2017 и съответно
спрямо подс.Е. – на 13.08.2018г.. От първоначалното повдигане на обвинение на
всеки от двамата подсъдими до датата на предявяване на гражданския иск в
съдебно заседание не е изтекъл предвиденият в ЗЗД давностен срок от пет години.
Предвид изложеното съдът счита, че
следва да осъди подс.Р.О. да заплати на **, ЕИК *** в несъстоятелност,
солидарно с П.С.Е., ЕГН: ********** сумата от 16 566 344,68 лева –
представляващи имуществени вреди, причинени с престъплението по чл.219 ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.2 от НК, заедно със законната лихва, считано от 18.03.2009г.,
като отхвърли иска в частта му за горницата до пълния претендиран размер от
24 455 475,80 лева.
Подс.П.Е. следва да бъде осъден да
заплати на **, ЕИК *** в несъстоятелност, сумата от 22 775 574, 35 лева,
от които 16 566 344,68 лева солидарно с Р.С.О., ЕГН: ********** –
представляващи имуществени вреди, причинени с престъплението по чл.219 ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1 от НК, заедно със законната лихва, считано от 18.03.2009г.,
като бъде отхвърлен пенявения срещу него
иск в частта му за горницата до пълния претендиран размер от
29 151 145,18 лева.
Следва да бъде
частично уважена претенцията на ** в несъстоятелност и за заплащане на
направени разноски по делото за адвокатски хонорар. Съдът счита обаче, че
договореният и платен хонорар в размер на 130 000лв. е прекомерно висок и
не съответства на действителната стойност на осъществената работа по
процесуално представителство. Следва да се отчете, че исковата молба е
предявена лично от синдика на дружеството, а за поддържането ѝ в хода на
делото от адв.М. съдът приема за справедлив хонорар от 4 000лв.
Поради това
съдът счита, че двамата подсъдими О. и Е. следва да бъдат осъдени да платят на **
в несъстоятелност разноски по делото в размер на по 2 000лв. всеки от тях,
като следва да се отхвърли искането за плащане на разноски над тази сума до
пълния претендиран размер от 130 000лв..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ:
В хода на проведеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд са направени разноски в общ размер 614лв. за
възнаграждения на вещи лица и пътни разходи на свидетел. Тези разноски са
направени във връзка с обвиненията по чл.219 ал.4 от НК, по които съдът призна
за виновни подс.О. и подс.Е., поради което следва да бъдат възложени за плащане
на двамата подсъдими по равно. Всеки от тях следва да плати по сметка на СпНС
по 312 лв..
В досъдебното производство за възнаграждения на
вещите лица по трите назначени експертизи са направени разноски в общ размер на
9070лв.. Експертизите са изготвени във връзка с обвиненията по чл.219 ал.4 от НК, по които съдът призна за виновни подс.О. и подс.Е.. Поради това тези
разноски следва да бъдат възложени за
плащане на двамата подсъдими по равно. Всеки от тях следва да плати по сметка
на Прокуратурата на РБ по 4535лв..
Предвид оправдаването на подс.А.Я. изцяло по
повдигнатото ѝ обвинение, същата не дължи разноски по делото.
Поради
частично уважаване на предявения срещу подс.О. и подс. Е. граждански иск и
осъждането им солидарно за сумата от 16 566 344,68 лева, същите
следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на СпНС 4
процента държавна такса върху размера на иска. Общият размер на дължимата държавна
такса върху тази сума е 662653,80 лв.. Всеки от двамата подсъдими следва да
плати по една втора от тази такса или 331 326, 90лв. Отделно от това, подс.Е.
следва да бъде осъден да плати самостоятелно държавна
такса върху горницата над 16 566 344,68
лева до 22 775 574, 35 лева, за която сума съдът уважи предявеният
граждански иск срещу него. Така общият размер на държавната такса, която следва
да бъде осъден да плати подс.Е. е 579 696, 09лв.. Държавната такса, която
следва да бъде осъден да плати подс.О. е в размер на 331 326, 90лв..
По делото не
са приложени веществени доказателства.
Двете,
изискани от ОС-*** търговски дела - Търговско дело № 87/2011г. и търговско дело
№46/2010г., след влизане в сила на присъдата, следва да бъдат върнати на
Окръжен съд ***.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: