Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,22.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1069 по описа
за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Подадена
е искова молба от „А. С. В.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление
град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителните директори М. Д. и Н. С. срещу П.Л.Л. с ЕГН ********** *** се твърди, че на 01.06.2018 г. било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.” АД и „А. С. В.” ООД, по силата на
което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3061702/20.10.2017 г., било прехвърлено в собственост на „А. С. В.” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А. С. В.” АД /понастоящем „А.
С. В.“ ЕАД/, ЕИК ... е правоприемник на „А. С. В.” ООД, ЕИК .... Твърди се, че „И.
А. М.” АД упълномощило „А. С. В.“ АД /понастоящем „А. С. В.“ ЕАД/ в качеството
си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на И. А. М.” АД чрез „А.
С. В.“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3061702 от 21.06.2018 г. за
станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес на ответника. Пратката не била доставена на
получателя. На 22.02.2019 г. било изпратено повторно уведомително писмо.Пратката
не била доставена.Твърди се, че на 20.10.2017 г. между „И. А. М.“ АД в
качеството на заемодател и ответника в
качеството на заемател бил сключен договор за паричен заем с № 3061702, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 3 000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Заемателят се е задължил
да върне сумата от 3 575.52лв., от която сума договорната лихва възлиза на
575.52лв. Кредитът е следвало да се върне
в срок до 22.10.2018г на 26 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 137,52 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 6.11.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 22.10.2018 г.Подписвайки договора за заем ответникът е декларирал, че
е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя. Съгласно същата, в
случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
следвало да дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала при всяка забава в плащането на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.Ето защо на длъжника била начислена
такса разходи в размер на 45 лв.Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят
се бил задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с ,.И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция е бенефициер - Заемодателя, която
била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не
е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4. ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 2741,70 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на
26 равни вноски, всяка в размер на 105,45 лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно
определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят
била в общ размер на 242,97 лева.На длъжника била начислена лихва за забава в
размер на 138.70лв., считано от 19.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Твърди се, че по договора длъжникът е извършил плащане в
размер на 810лв., с което са погасени неустойка в размер на 370.44лв., такса
разходи в размер на 27 лв., договорна лихва в размер на 117.22лв. и главница в
размер на 295.34лв.Срокът на договора е изтекъл на 22.10.2018г. Ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . Било образувано ч.гр.д.№4985/2018г по описа на РС-Пазарджик, по което
била издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обусловило правния интерес от предявяване на настоящия иск.Моли се съдът
да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на длъжника, че
същият дължи на „А. С. В." ЕАД сумите, както следва: главница в размер на
2 704.66лв., договорна лихва в размер на 458.30лв., неустойка в размер на
2371-26лв., обезщетение за забава в размер на 138.70лв., такса разходи в размер
на 18лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски. Сочат
се доказателства .
На
ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към него като в
законния срок не е постъпил писмен отговор.
С писмена молба вх.№25111/25.10.2019г ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
прие представените от ищеца писмени доказателства и насрочи делото в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, в което ответникът не се яви ,не се яви и негов
представител, а пълномощникът на ищеца от своя страна поиска да се постанови
неприсъствено решение, позовавайки се на чл.238, ал.1 от ГПК – ответникът не е подал писмен отговор и не се явява в
първото по делото съдебно заседание, без
да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие. Тези условия действително
са налице като процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение.
За да
постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество и не подлежи
на обжалване, съдът преценява освен условията на чл.238 от ГПК и предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК. Първата от тях е на страните да са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В
конкретния случай на ответника, срещу който се иска постановяване на
неприсъствено решение , са били указани последиците от неподаване на отговор в
срок и от неговото неявяване в първото съдебно заседание. Тези указания и по-конкретно-
възможността от постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца – са
били посочени в разпореждане №4993/09.04.2019г,
придружаващо преписите от исковата молба и приложенията към нея.
Разпоредбата
на чл.239, ал.1,т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено
решение по искане на ищеца, макар да не
излага мотиви по същество на спора , да прецени вероятната основателност на
иска с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В случая
изложените обстоятелства очертават допустима и основателна претенция по 422 от ГПК във вр.с с чл.415 от ГПК-
положителен установителен иск. Налице е развило се заповедно производство с
предмет, идентичен с предмета на исковото производство. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника и в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение
срещу заповедта. Ищецът е предявил настоящия иск в законовоустановения
едномесечен срок. Предявеният иск е вероятно основателен и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, както и приложеното ч.гр.д.№4985/2018г. по описа на
РС-Пазарджик.
Ето защо
следва да се уважи предявения иск като следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена Заповед
№2781/11.12.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 4985/2018г. по описа на
РС-Пазарджик , а именно- главница в размер на 2 704.66лв., договорна лихва
в размер на 458.30лв., неустойка в размер на 2371.26лв., обезщетение за забава
в размер на 138.70лв. за периода от 19.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда-07.12.2018г., такса
разходи в размер на 18лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-07.12.2018г до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид
изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 188.82 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 381 лв. разноски за исковото производство.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Л.Л. с ЕГН ********** ***,, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А. С. В.“ЕАД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителните директори М. Д. и Н. С. за следните суми, за
които е издадена Заповед №2781/11.12.2018г за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 4985/2018г.
по описа на РС-Пазарджик , а именно: главница в размер на 2 704.66лв.,
договорна лихва в размер на 458.30лв., неустойка в размер на 2371.26лв.,
обезщетение за забава в размер на 138.70лв. за периода от 19.12.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда-07.12.2018г., такса разходи в размер на 18лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-07.12.2018г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Л.Л. с ЕГН **********
*** да заплати на „А. С. В.“ЕАД с
ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д-р П. Д.“№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори М. Д.
и Н. С. сумата от 188.82 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 381 лв. разноски за исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл.239,
ал.4 от ГПК, но на страните следва да се изпрати съобщение за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :