МОТИВИ
по н.ч.х.д. №959/2020 г. по описа на ВрРС,
НО, I-ви с-в.
Производството е образувано по
тъжба, депозирана от Д.С.Г.,***, с която против В.И.В.,***, се повдига
обвинение за това на 17.05.2020 г., около 19:00 ч., в с. ************
да е отправил към Д.С.Г. обидни думи, а именно да я е псувал, да е наричал
семейството й пропаднало, да я е нарекъл „боклук" и „курва" -
престъпление по чл.146, ал.1 НК. повдигнато е и обвинение за това на 17.05.2020
г., около 19:00 ч. да е обвинил тъжителката в извършване на кражба на вода от
водопроводната мрежа на ВиК ООД, гр. Враца, ПП, гр. Криводол, с което да й е приписал
престъпление - престъпление по чл.147, ал.1, пр.2 НК, както и за това на
17.05.2020 г., около 19:00 ч. да е казал пред тъжителката, че „ще ги пребие“, с
което да се е заканил с престъпление против нейната личност и тази на съпруга й
и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл.144, ал.1 НК.
В хода на съдебното производство,
преди даване ход на съдебното следствие, е приет за съвместно разглеждане
предявения от частната тъжителка срещу подсъдимия граждански иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от престъплението по
чл.144, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения, повереникът
на частния тъжител – адв. П. Л., излага съображения, обосноваващи доказаност на
повдигнатите частни обвинения и моли съдът да признае подсъдимия за виновен и
да му наложи наказания, както и да уважи в цялост предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.
С. – ВрАК, пледира за недоказаност на повдигнатите обвинения и моли за
оправдаване на подзащитния й.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.И.В.
е роден на *** ***, неосъждан,
женен, с ЕГН:**********. Същият живее в ************. В същото село живеят и тъжителката
и съпруга й – св. Л. Г.. Тъжителката и подсъдимия не били в добри отношения.
През
2020 г. тъжителката и съпруга й св. Л. Г., обработвали парцел, находящ се в
съседство на обитавания от подсъдимия имот. В него тъжителката и съпруга й
засаждали зеленчуци, които поливали с вода от находящите се в парцела два кладенеца
с помпи, а инцидентно и с вода от водопроводната мрежа, за което заплащали
начислената им вода.
На
17.05.2020 г., след 18 часа, тъжителката и съпруга й отишли в обработвания от
тях парцел, за да засадят зеленчуци. С тях били и св. Н. В. и С. В.. Докато
били в парцела, подсъдимият излязъл в своята градина и започнал да псува на
майка тъжителката, да я нарича „курва“ и „боклук“, да казва, че тя и съпруга й -
св. Л. Г., са пропаднали, че са крадци, че крадат вода, че св. Л. Г. е сакат,
защото е крал докато е работел в Либия, както и че ще ги пребие. Казал също, че
ще извика водопроводчика на селото да засече водомера. Малко след това св. Н. В.
и С. В. си тръгнали. Не след дълго, след няколко обаждания в продължение на
няколко дни, на място пристигнал св. М. К., който отчитал водомерите в с. Л..
Той извършил проверка на водомерите в имота, ползван от тъжителката и съпруга
й, но не установил да има нередност по същите и кражба на вода. Поискал да
провери и водомерите в имота на подсъдимият, но последният не му осигурил
достъп. Докато бил в ползвания от тъжителката имот, св. М. К. чул, че
подсъдимият нарича тъжителката „курва“ и че със съпруга й са крадци и затова са
сакати.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка се установи от събраните по делото при условията на НПК
доказателства, а именно: показанията на св. Н. В., С. В., Л. Г. и М. К.,
отчасти от показанията на св. Т. В., Б. М. и от обясненията на подсъдимия, от
приложените по пр.пр. №1229/2020 г. писмени доказатества, ккато и от
приложените такива в хода на производството.
Съдът кредитира показанията на св.
Н. В., С. В. и Л. Г., от които се установява, че на посоченото в частното
обвинение място и време подсъдимият е наричал тъжителката „боклук“ и
„курва“, псувал я на майка, казвал е, че тя и св. Л. Г. са пропаднали и са
крадци, че крадат вода и че св. Л. Г. е сакат, защото е крал докато е работел в
Либия, както и е казвал, че ще ги пребие.
От
показанията на св. М. К., към които съдът се отнесе с доверие, се установява,
че в качеството си на отчитащ водата в с. Л., по сигнал на подсъдимия е
извършил проверка на водомерите в имота, ползван от тъжителката и съпруга й, но
не установил да има нередност по същите и кражба на вода. Твърди също, че е
поискал да провери и водомерите в имота на подсъдимият, но последният не му
осигурил достъп. Свидетелят разказва, че докато е бил в ползвания от
тъжителката имот, е чул, че подсъдимият нарича тъжителката „курва“ и казва, че
двамата със съпруга й са крадци и затова са сакати. За това, че е извършена
проверка на водомерите в ползвания от тъжителката имот свидетелстват и
писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира.
Съдът
се отнесе с доверие към показанията на св. Б. М. в частта, в която разказва, че
знае да има конфиктни отношения между подсъдимия и тъжителката. С останалата
част от показанията си обаче, същият не изяснява релевантни към предмета на
делото обстоятелства, поради което съдът не счита за нужно да ги анализира.
Съдът
кредитира и показанията на св. Т. В. и обясненията на подсъдимия в частта, в
която разказват, че е имало конфликт между подсъдимия и тъжителката в посочения
в частното обвинение ден и съответно място. Но не се довери на твърденията им,
че тъжителката е отправяла обиди към тях и се е държала арогантно. За да не се
довери на тези гласни доказателства в тази им част съдът отчете, че същите са в
противоречи с твърденията на св. Н. В., С. В., Л. Г. и М. К.. Действително, обясненията
на подсъдимия са гласно доказателствено средство. Но тее са и средство за
защита, при което достоверността им следва да се проверява съобразно цялостната
доказателствена маса. А доказателствата са в разрез със заявеното от
подсъдимия. Показанията на св. Т. В. пък се явяват заинтересовани с оглед това,
че е съпруга на подсъдимия. При това и предвид установената противоречивост на коментираните
гласни доказателства с цялостната доказателствена съвкупност по делото, съдът
не им се довери.
Съдът кредитира съдържащите се по
делото писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечащи си по
отношение на подлежащите на доказване релевантни факти, съдът не намира за
нужно да ги подлага на по-подробно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената и
доказателствено обезпечена фактология, съдът достигна до извода, че подсъдимият
В. е осъществил от обективна и субективна страна описаните в частното обвинение
престъпления, а именно:
От
обективна страна се установи, че на 17.05.2020 г., около 19:00 ч., в
с. ************ подсъдимият е отправил към Д.С.Г. обидни думи, а именно: псувал
я на майка, наричал семейството й пропаднало, нарекъл я „боклук" и
„курва". С това от обективна страна подсъдимият е извършил престъпление по
чл.146, ал.1 НК.
От доказателствената обезпеченост се установява и това, че подсъдимият е обвинил
тъжителката в извършване на кражба на вода от водопроводната мрежа на ВиК ООД,
гр. Враца, ПП, гр. Криводол, като дори е извикал св. М. К. да провери случая.
При това подсъдимият е приписал престъпление на тъжителката, с което е извършил
от обективна страна престъпление по чл.147, ал.1, пр.2 НК. Установява се също,
че кражба на вода не е констатирана, при което не намира приложение разпоредбата
на чл.147, ал.2 НК.
От обективна страна се установява още, че
на 17.05.2020 г., около 19:00 ч., в с. ************ подсъдимия
казал пред Д.С.Г., че „ще ги пребие“, с което се заканил с престъпление против
нейната личност и тази на съпруга й. Доказателствата сочат също, че това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, при което
от обективна страна В. е извършил престъпление по чл.144, ал.1 НК.
Престъпленията
са и субективно съставомерни. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършваното от него, предвиждали е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им (чл.11, ал.2 НК). За изводите си съдът отчете, че подсъдимия е
знаел, че с изречените от него думи нанася обида на тъжителката, приписва й
престъпление и съответно може да възбуди страх у нея, че би могъл да изпълни
заканата си да пребие нея и съпруга й. И съзнавайки общественоопасния характер
на извършваното от него и последиците от това, е целял именно да обиди, унизи и
предизвика страх у тъжителката. При това съдът приема, че и трите деяния са
извършени при форма на вина пряк умисъл.
По горните съображения съдът
призна подсъдимия В. в извършването на престъпление по чл.146, ал.1 НК, по
чл.147, ал.1, пр.2 НК и по чл.144, ал.1 НК. При тези си изводи настоящата
инстанция отчете наведените в хода на съдебните прения доводи на защитата за
недоказаност на обвиненията. Счете обаче, че същите не се позовават на правилен
доказателствен анализ и с оглед изложените по-горе съображения за това какво се
установява от доказателствената съвкупност, съдът прие доводите на защитата за
неоснователни.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.146, ал.1 НК законодателят е предвидил налагането на наказание
глоба в размер от 1000 до 3000 лв. При
определяне наказанието на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство механизма на извършване на деянието, отличаващо се
с дързост и липсата на установен конкретен мотив за извършването му. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и предхождащите разглежданата деятелност лоши отношения с
тъжителката. При това прие, че при спазване на установения в чл.54 НК принцип, най-справедливо
и способстващо за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона
генерална и лична превенция, е определянето на наказание глоба в минимален
размер, а именно в размер на 1000 лв.
При
отчитане наличието на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счете, че и за извършеното по чл.147, ал.1, пр.2 НК престъпление
следва да се определи минимално наказание. Ето защо, съобразявайки, че
предвиденото в чл.147, ал.1 НК наказание е глоба в размер от 3000 лв. до 7000
лв. и обществено порицание, на основание чл.54 НК съдът наложи на подсъдимия
наказание глоба в размер на 3000 лв. и обществено
порицание, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местен
ежедневник.
При
определяне на наказанието за извършеното по чл.144, ал.1 НК престъпление, съдът
прие следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия,
предхождащите разглежданата деятелност лоши отношения с тъжителката, както и
вида на отправената закана. Като отегчаващо такова се съобрази единствено липсата
на установен конкретен мотив за извършването му. Ето защо настоящата инстанция прие,
че на подсъдимия следва да се определи наказание под предвидения в закона
минимум. По тези съображения, доколкото предвиденото в чл.144, ал.1 НК
наказание е Лишаване от свобода до 3 години, съдът приложи чл.55,
ал.2, т.2, б.Б, и на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК осъди подсъдимия В.
на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично за срок от 6
месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
На
основание чл.23, ал.1 НК съдът определи на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му с настоящата присъда, а именно пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на явяването и подписването 2 пъти седмично за
срок от 6 месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца.
На
основание чл.23, ал.2 НК към така определеното общо най-тежко наказание бе
присъединено наложеното на В. наказание обществено порицание, което съдът
постанови да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местен ежедневник.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение на предявения от
страна на тъжителката граждански иск, съдът прие, че същият е доказан по
основание. С деянието си по чл.144, ал.1 НК подсъдимият е реализирал
фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като виновно е
причинил на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в страх за здравето й,
както и за това на съпруга й. За да определи справедливия размер на
обезщетението, което би репарирало вредите, съдът взе предвид продължителността
на страха, който е изпитвала тъжителката и то от лице, с което са в предхождащи
деятелността лоши отношения, както и това, че този страх е изпитван по
отношение на лице, с което се намират не просто в едно населено място, а в
съседни имоти. При това съдът счете, че гражданският иск следва да се уважи в
пълния му предявен размер от 2000 лв., поради което осъди подсъдимия да заплати
на тъжителката сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието по чл.144, ал.1 НК до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При изхода на делото, на основание
чл.189, ал.3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на Д.С.Г., сума в размер на 315,55 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за образуване на
настоящето производство.
Отново
с оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, вр. чл.2 от Тарифата
за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият бе осъден
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВрРС, държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 80,00 лв., както и 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
При горните мотиви съдът
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: