Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 823
гр. Пловдив, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7487/2019 г. по описа на
ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-009432 от 24.10.2019 г. на Д.Г.В.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на А.М.Ж.,
ЕГН ********** са били наложени административни наказания на основание
чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателят А.М.Ж., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.П.,
който
излага аргументи за недоказаност на нарушението,
допуснати съществени процесуални нарушения и иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 30.09.2019 г. жалбоподателят А.Ж. управлявал лек
автомобил „БМВ 320 Д”
с рег. № **, лична
собственост в гр.Пловдив. Около 23.15 часа същият се намирал в района на
ул. „Асеновградско шосе” и в
гр.Пловдив срещу бензиностанция
„Лукойл“ 83. В автомобила се намирал и св.П.А..
По същото време на същото
място се намирал и друг автомобил, управляван от техен познат.
В близост до мястото
се намирали и полицейските служители, които възприели действия, които счели че са подготовка за осъществяване на гонка.
За случилото се било потърсено съдействие от служители на Сектор „СПС“ Сигма при ОД на МВР
Пловдив. На място пристигнал св.А.В., който
съставил на жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.104б от ЗДвП. В АУАН се сочело че свидетели са св.Р.А. и Н.Д. – ** **,
както и че е съставен на 23.09.2019 г. и връчен на 30.09.2019 г.
Същият бил подписан без възражение от жалбоподателя А.Ж.. В
законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия орган, възприел
описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителни
заповеди, справка АНД, както
и от показанията на св. А.В., Р.А. и П.А.,
които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че не е безспорно
доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП доколкото
от материалите по делото не може да се
извади категоричен извод, че действително на 30.09.2019 г., около 23.15 часа жалбоподателят
е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № **, на ул. „Асеновградско шосе“ срещу Бензионастанция
„Лукойл“ 83, като преднамерено е извеждал МПС извън контрол чрез
презавиване да загубва сцепление на задните гуми и блокира движението по пътното
платно. За да приеме това съдът отчита
следното :
От една страна са налични
показанията на актосъставителя,
който сочи че са били повикани на място и когато са отишли е нямало нищо, а
свидетелите по акта са били полицейските служители, които са установили
гонката. Сочи и че водачите си признавали. Налични са показанията и на един от
свидетелите по акта – Р.А., който сочи липса на спомен за случая, тъй като е
било отдавна.
От друга страна налични са
показанията на св.П.А., който сочи
че
не са били извършвани резки маневри от А.Ж.. По делото са приложени и негови обяснения, в които същия
сочи, че до гонка не се е стигнало, тъй като е била осуетена.
С оглед на
всички събрани доказателства съдът счита, че няма как да бъде прието за
безспорно доказано осъществяването на сочените в АУАН и НП действия от
жалбоподателя Ж..
От друга страна
действително се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения по
делото. Безспорно за такова следва да се приеме датата на съставяне на АУАН.
Това е така, тъй като се установява от доказателствата по делото, че АУАН е
съставен на 23.09.2019 г. за деяние осъществено на 30.09.2019 г. Това е
логически невъзможно, тъй като на сочената дата 23.09.2019 г. не би могло
актосъставителят да е констатирал нарушение, което се е случило една седмица
по-късно. В случая това разминаване е от съществено значение, тъй като именно
на датата на съставяне на АУАН се поставя началото на
административно-наказателното производство, а това е пряко свързано и с правото
на защита на нарушителя, както и с процесуалните срокове предвидени в ЗАНН за
развиване на административно-наказателното производство. Ето защо и няма как да
се приеме, че се касае до несъществен пропуск, който може да бъде саниран на
основание чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Следва за
пълнота да се отбележи, че са неоснователни изложените в жалбата възражения за
нарушено право на защита с оглед невръчване на копие от АУАН, тъй като
връченото такова не било четливо. Тези твърдения са абсолютно недоказани,
поради което и няма как да бъдат споделени. Неоснователно е и възражението за
неясно описание на нарушението в АУАН и НП. Това е така, тъй като и в двата
акта са подробно описани действията на жалбоподателят, с които се счита да е
осъществил описаното нарушение. Това от своя страна не е от значение обаче, тъй
като в хода на съдебното следствие се констатират допуснати в
административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения и
не може да се счита за доказано по безспорен и категоричен начин
осъществяването на нарушението.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Следва да бъде
уважено и направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от
страна на жалбоподателят в размер на 1000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От доказателствата по делото се установява, че е
заплатена сумата от 1000 лева за адвокатски хонорар, липсва възражение за
прекомерност от страна на въззиваемата страна, поради което и следва да бъде
присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата
страна за заплащането и.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-009432 от 24.10.2019 г. на Д.Г.В.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на А.М.Ж.,
ЕГН ********** са били наложени административни наказания на основание
чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя А.М.Ж. направените в
производството разноски в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.