МОТИВИ към присъда по НОХ Дело №430/2012 година по описа на Районен
съд, гр. Лом
Районна
прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимият,
Д.Ц.Г., в това, че на
25.04.2012 година, около 17.30 часа
в гр.Лом, обл.Монтана, в двора на ЦДГ №1 „Снежанка”, умишлено причинил на
малолетния К.В.П., роден на *** година на 13 години от гр.Лом, обл.Монтана,
средна телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота- изпадане
в безсъзнателно състояние, престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, във вр. с чл.129, ал. 1 НК.
Подсъдимият,
Д.Ц.Г. се признава за виновен.
Желае
делото да приключи чрез предварително изслушване, както и, че не оспорва
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, чл. 371, т. 2 НПК.
С
протоколно определение съдът е допуснал такова предварително изслушване, като е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в
досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като счита, че по
отношение на подсъдимият, Д.Ц.Г. следва да се определи наказание при
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно от една година и четири месеца лишаване от
свобода, няма пречка, така определеното наказание да бъде отложено с
изпитателен срок от 4 години.
Да
се уважи, предявеният граждански иск, за неимуществени вреди, по справедливост.
Служебният
защитник на подсъдимия, намира, че
обвинението е доказано по безспорен начин, следва да бъде наложено наказание, под
определения минимум по закон, което наказание, да бъде отложено с изпитателен
срок.
В
производството е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от законният представител на малолетния пострадал,
а именно от С.П.Д., като на майка и законен представител на малолетния
пострадал К.В.П., за сумата от 5 000 лева, неимуществени вреди от
престъпното деяние и същата е конституирана в качеството и на граждански ищец в
производството.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа
последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира
за установено следното:
От
фактически страна:
Подсъдимият, Д.Ц.Г. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин,
български гражданин, с основно образование, не женен безработен,
осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият, Д.Ц.Г. е осъждан, като непълнолетен, за
извършено престъпление против собствеността по НОХД №833/2011 година по описа на ЛРС, по която присъда му е наложено наказание «Пробация» с мерки по
чл.42а, ал.2,т.1 и 2 от НК за срок от осем месеца, с начало на наказанието от
17.01.2012година.
На 25.04.2012 година,
около 17.30 часа, подсъдимият, Д.Ц.Г. видял в двора на ЦДГ №1 «Снежанка» в гр.Лом,
обл.Монтана, малолетните К.В.П. и Илия Стоянов Стоименов, които си играели.
Подсъдимият, Д.Ц.Г. влязъл в
двора на детската градина, като започнал с мимики да разсмива малолетните деца,
които започнали да се смеят. Виждайки това, подсъдимия, Д.Ц.Г., свалил единия от пръстените си и се насочил към
малолетния К.В.П., като го бляснал от пейката на която седял и започнал да го
рита. След което подсъдимият, хванал малолетния К.В.П., на 13 години за косата,
като го изправил и започнал да блъска главата му в тилната част, в намиращите се в близост тръби от люлки. Тъй като
малолетния К.В.П. казал на подсъдимия, Д.Ц.Г. „да го
остави», при което подсъдимия започнал да нанася юмручни удари в главата на
малолетния К.В.П., след което и в лицето.
По късно, подсъдимият, Д.Ц.Г., пожелал
да отиде в дома на малолетния К.В.П., заедно с неговия приятел, свидетеля, И.С.С.,
но по стълбите към жилището на малолетния пострадал, същия побягнал и се заключил в апартамента си.
Още същата вечер малолетния К.В.П. бил приет в ХО при
МБАЛ «Св. Н. Чудотворец»ЕООД гр.Лом, с оплакване за гадене и световъртеж, видно
от приложената епикриза на л.21 от ДП/.
Видно от изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
/л.17 от ДП/, на основание приложената медицинска документация –
медицинско свидетелство с Изх.№324/02.05.2012 година на „МБАЛ” ЕООД гр.Лом и епикриза на пострадалия К.В.П. и разпитаните свидетели, вследствие на ударите нанесени му от подсъдимия, Д.Ц.Г., същия е получил травма на главата съпроводена с
изпадане в безсъзнателно състояние, разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Оздравителния период е от около двадесет дни.
По доказателствата.
Горепосочената фактическа обстановка съдът приема
за доказана въз основа на:
обясненията на подсъдимият, дадени в хода на
досъдебното производство и обясненията му дадени в хода на съдебното производство, в
което същия заявява, че признава изцяло
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и се признава за виновен,
от свидетелските доказания, дадени в хода на досъдебното производство
от свидетелите: К.В.П.,
С.П.Д. и И.С.С.,
от писмените доказателства, протокол по ЧД № 299/12 по описа на ЛРС, СМЕ, удостоверение за раждане на лист 20, епикриза
на лист 21, медицинско свидетелство на лист 22, актуални справки за съдимост, на
основание чл. 283 НПК.
Съдът
кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението на
експерта, по назначената експертиза, неоспорени от страните и приети от съда.
Същите
са събрани и приобщени по делото по предвидения в НПК процесуален ред.
От правна страна.
При така
установеното, съдът приема, че подсъдимият, Д.Ц.Г., умишлено
е причинил средна телесна повреда на по смисъла на чл. 129, ал.2
НК - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изпадане в
безсъзнателно състояние, съгласно
Постановление №3 от 27. 09. 1979 година, на Пленума на ВС, на малолетно лице К.В.П.,
роден на *** година на 13 години от гр.Лом, обл.Монтана.
Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл подсъдимият, Д.Ц.Г. е съзнавал обществено опасният му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Настоящето наказателно производство е приключило
при условията на” Съкратеното производство по реда на глава 27 НПК, като
подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно чл. 371, т.
2 НПК.
Прилагането на тази процедура води до благоприятна
за дееца последица при осъждането.
С оглед на горното, съдът определи на подсъдимият, Д.Ц.Г.
наказание за извършеното деяние, при предпоставките на чл. 58а, ал. 4 НК, във
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно наказание от една година лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години/ 3 години/ от влизане на
настоящата присъда в сила.
За да определи това наказание, съдът взе предвид миналото осъждане по отношение на подсъдимия, макар и
извършено, като непълнолетен, като отегчаващи вината обстоятелства и смекчаващите
вината обстоятелства, пълните самопризнания, разкаянието му и поведението му в процеса, възрастта
на подсъдимия.
Съдът намира, че с
така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК,
взеха се предвид смекчаващите вината обстоятелства – съжалението за
извършеното, признанието му, разкаянието му в процеса, възрастта му, социалното
им положение- безработен, съдействието
което е оказал за разкриване на обективната истина в процеса.
На първо място, с така наложеното наказание, съдът
цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението.
Неизбежно, но не твърде строгото определено
наказание, ще има за своя последица да
мотивира подсъдимия, към спазване на законите и добрите нрави. С този не-висок
размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за
осъществяване на генералната и специалната превенция и най- вече със своята
неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите на РБ,
поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са
налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК, а именно подсъдимия,
действително е осъждан, но като непълнолетен, с определено наказание- пробация,
поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите на чл. 36 НК, при предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК. Така
отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да
действува като възпиращ фактор на същия във връзка с евентуално бъдещо
престъпно поведение. С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и
специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на
наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на възпиращ фактор
по отношение на подсъдимия, Д.Ц.Г. за
извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително
върху него и ще му се отнеме
възможността за извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат
извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 НК, той
ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1
година лишаване от свобода.
Грежданският иск, от
страна на законната представителка на малолетния пострадал, а именно от С.П.Д.,
като майка и законна представителка на К.В.П., бе уважен, частично и подсъдимия, Д.Ц.Г. бе осъден да й заплати обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние в размер на сумата 3 500 лева, ведно с лихвата върху горната сума, начиная от
25.04. 2012 година до окончателното
изплащане на същата, а така също направените по делото разноски в размер
на 350 лева, като предявеният граждански иск, бе отхвърлен
в останалата му част, над уважения размер от 3 500 лева до предявения от
5000 лева, като неоснователен.
Съдът намира, предявеният иск за неимуществени вреди за основателен, и
същият бе уважен, съобразно принципите на чл. 52 ЗЗД, в размер на сумата от 3
500 лева, неимуществени вреди, а именно претърпените от пострадалия болки и страдания, които е претърпял, болката
която е изживял при ударите,
уврежданията които е получил, а именно изпадане в безсъзнателно състояние,
страха който е изпитал, довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота с оздравителен период от
около 20 дни, поради
което и гражданската претенция, бе уважена в посочения по- горе размер, по
справедливост.
Установеното по-
горе сочи, че са налице всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане, деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.
Душевните болки и
страдания на гражданския ищец, представляват вреди търпени от него и
материализират противоправния резултат на осъщественото от подсъдимия, деяние.
Причинната връзка между деянието на подсъдимия и претърпения от страна на пострадалия,
вредоносен резултат, настъпил на 25.04.
2012 година, е несъмнен.
При репарирането на
съответните неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът преценява по
справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното
причиняване- 25.04. 2012 година, поради което и съдът отхвърли претенцията в
останалата му част, над уважения размер от 3 500 лева до предявения от
5 000 лева, като неоснователна.
С оглед изхода от
производството, на основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия, Д.Ц.Г., да заплати по сметка на ВСС
направените по делото разноски, 40 лева
медицинска експертиза в досъдебното производство и Държавна такса в размер на 136 лева, а така също направените разноски от страна на гражданската
ищца- съразмерно с уважения граждански иск, в размер на 350 лева, а така също и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: