МОТИВИ ПО
НОХД № 1533/16 г. ПО ОПИСА НА **РС
Обвинението е срещу И.Т.К.
за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано
и моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по този текст от
закона като му се наложат наказания лишаване от свобода към средния
законовоустановен размер с приложението на чл.66, ал. 1 от НК, глоба в размер
на 800 лв., а също и лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание
подсъдимият И.Т.К. дава обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си моли
съда алтернативно за оправдателна присъда или за минимално наказание с
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК.
Съдът след като обсъди и
реши въпросите по чл.301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият И.Т.К. ***.
Осъждан е за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК със споразумение по НОХД №
2039/14 г. на **РС на наказания „пробация“, изразяваща се в задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Многократно е наказван за извършени различни нарушения по ЗДвП, включително и
по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Безработен е. Страда от декомпенсирана чернодробна
цироза, високо кръвно налягане в порталната вена, разширени вени на
хранопровода и е освидетелстван от ТЕЛК с оценка – 80% трайно намалена
работоспособност. За лечение на заболяването си употребява множество на брой
медикаменти.
На 06.08.2016 г., около
08.30 часа, в гр. *** подсъдимият, управлявайки по ул. „***", лек
автомобил „***“ с рег. № ***, бил забелязан от полицейските служители –
свидетелите И.Б.И. и Ц.А.Ц., изпълняващи служебните си задължения по контрол на
пътното движение. Свидетелят И.Б.И. се сетил, че на 30.07.2016 г. бил извършил
проверка на подсъдимия и било констатирано, че последният управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта – 1.39 на хиляда, за което било образувано
бързо полицейско производство и СУМПС на подсъдимия било иззето. Свидетелят
И.Б.И. бил убеден, че подсъдимият на 06.08.2016 г. е неправоспособен водач и
затова полицейските служители последвали с патрулния автомобил автомобила на
подсъдимия. Подсъдимият бил спрян за проверка на ул. „***“. Същият не могъл да
представи исканите му документи на автомобила, включително СУМПС и контролен
талон. Свидетелят Ц.А.Ц. установил след справка с дежурен полицейски служител,
че СУМПС на подсъдимия било иззето по административен ред вследствие на
управление на МПС след употреба на алкохол, за което била издадена ЗППАМ № ***
г. На подсъдимия била извършена проверка
за алкохол с техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. № ***. Проверката отчела
концентрация на алкохол в кръвта 0.88 на хиляда. На подсъдимия бил съставен
АУАН № 0889/06.08.2016 г. за нарушения по чл. 5, ал. 3, т.1, чл. 150 и чл. 100,
ал. 1 т. 2 от ЗДвП, който същият отказал да подпише. Бил му издаден и талон за
медицинско изследване № 0044227/06.08.2016 г., но подсъдимият отказал кръвна
проба. Със ЗППАМ № *** г., връчена на 11.08.2016 г., на основание чл. 171, т. 1, б.„б“ от ЗДвП
било постановено временно отнемане на СУМПС.
Описаната фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза подсъдимият страда от декомпенсирана
чернодробна цироза, високо кръвно налягане в порталната вена, разширени вени на
хранопровода, които нямат отношение и не повлияват на резорбцията на етилов
алкохол в кръвта, като промилната концентрация зависи само и единствено от
количеството приет алкохол и теглото на консумиращия го. Касае се за
животозастрашаващо заболяване, което не се повлиява от прилаганото
медикаментозно лечение и има необратим оздравителен процес.
Съдът остави без уважение
като неоснователни правните доводи на защитата за недоказаност на обвинението
от обективна страна. Видно от приложените писмени доказателства – Списък на
лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях, т. 11, ГД „НП“ е оправомощена с цитирана
заповед да извършва първоначална и последваща проверки на техническо средства
„Дрегер 7410“. Видно от Списък на лица, на които е отнето оправомощаването със
заповед на председателя на ДАМТН, на ГД „НП“ не е отнето това оправомощаване за
извършване на посочените проверки. Проверката за оправомощаване предшества
издаването на съответната за това заповед, същото не е отнето, налице е
действаща заповед на председателя на ДАМТН, следователно ГД „НП“ отговаря на
изискванията на чл. 47, ал. 1, т.2 от ЗИ и се явява по смисъла на закона „трета
независима страна“. На следващо място проверката с техническо средство е
извършена в съответствие с чл. 1 и чл. 2 Наредба № 30/2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС, които разпоредби не противоречат на действащата нормативна уредба.
По този начин от обективна и субективна страна
подсъдимият И.Т.К. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
От обективна страна на
06.08.2016 г. в гр.*** подсъдимият е управлявал МПС – л.а. „***” с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 0.88 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410“ с фабр. № ***,
след като е осъден с влязло в сила на 22.08.2014г. споразумение по НОХД
№2039/14 г. на **РС за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установено по
надлежния ред. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици е искал настъпването им.
Причини
за извършване на деянието – занижено правосъзнание, незачитане на правилата за
движение по пътищата.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид широкото разпространение през
последните години на деяния от подобен вид, при които се увреждат важни
обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата.
Обществената
опасност на дееца е завишена предвид многократните му други нарушения по ЗДвП,
включително и за нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – за управление на МПС
след употреба на алкохол.
Отегчаващи
вината обстоятелства – многократни други нарушения по ЗДвП,
включително и за нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП – за управление на МПС
след употреба на алкохол.
Смекчаващи
вината обстоятелства – самопризнания, недобро
материално положение.
Изключително
смекчаващо вината обстоятелство - много тежко здравословно състояние на дееца.
Съдът,
след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава
на дееца, като взе предвид и разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК
с оглед на наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство, реши, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл. 343б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК осъди И.Т.К. на шест месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата. Съдът прецени, че целите на наказанието
ще бъдат постигнати и без ефективно
изтърпяване на наказанието. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК -
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода; подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; наложеното
наказание е достатъчно за поправяне и превъзпитание на дееца, нуждаещ се от
множество на брой медикаменти за поддържащо лечение на тежко заболяване.
На основание чл. 343г, вр. чл.37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия И.Т.К. от право да управлява МПС за
срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 59, ал. 4
от НК съдът приспадна времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от
11.08. 2016 г.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия И.Т.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер на 133, 51 лв.
Така
определеното по вид и размер наказание ще изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК.
Водим
от горното съдът постанови приложената присъда.
Районен съдия
: