№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от АХМ. Ш. ИБР. с ЕГН
********** с постоянен адрес с. Д, общ. В, ул.»Ч» № ** със съдебен адрес гр.Ш, ул.»Д.В.»
№ ** чрез адв. Р.М. срещу Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН ********** с адрес с. К., общ. Т, ул.»К.О.»
№ ** конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, във връзка с чл.149,
ал.3 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбоко
и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака по изключителна вина на
ответницата както и иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време за периода от
**/**/****г. до депозиране на исковата молба в съда – **/**/****г. по отношение на детето
Ш..
В молбата ищеца сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на
**/**/****г. От брака си имали родени две деца – син А. А. Ш.ов, роден на **/**/****г. и
син Ш. А. Ш.ов, роден на **/**/****г. Първоначално заживяли в дома на родителите на
мъжа, като отношенията между съпрузите били нормални и спокойни, но след раждането
на първото дете, съпругата се променила и започнала да изпада в истерии и имала
натрапчиви мисли. Семейния живот вече не бил като в началото, като в детайли се описват
различни случки между съпрузите, от които следвал извода, че вина за влошаване на
отношенията имала само жената, вследствие поведението й. Скандалите били по повод на
безпочвените й обвинения във извънбрачни връзки на съпруга й с други жени, обвинения за
сводничество и продажба на наркотици и т.н. Налагало се ищецът няколко пъти да сменя
работата си поради това, че жената започвала да тормози колегите и началниците му с
изблиците си на ревност. Бил принуден да замине за Б., за да изкарва по-високи доходи, за
да върне взетите от него кредити за ремонт на семейното им жилище. Съпругата се
преместила в дома на своите родители, като майка й започнала да се меси в отношенията на
съпрузите и да обвинява мъжа в различни неща. Преди Нова година ищецът бил изгонен от
семейното жилище и същия счита, че няма възможност за заздравяване на отношенията им.
Гореизложеното формирало окончателно решението му да се разведе с ответницата, като в
заключение моли брака помежду им да бъде прекратен по нейна вина; упражняването на
родителските права над децата да бъде предоставено на него, с местоживеене на адреса на
неговия брат. Майката да има право да се среща с детето А. всяка първа, трета и пета
седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18ч. в неделя, както и половината от Коледните,
Новогодишните, Великденските празници и двата Байрама, като се редували първата
1
половина на четна година, а втората половина на нечетна година и по три часа на рождения
ден на детето и 30 дена през лятото, когато бащата не бил в отпуск. Личните контакти на
майката с детето Ш. да бъдат минимални. Да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на минимума – по **2.50 лв. на всяко от децата до 10 - то число на месеца, за който
се дължи, като за А. е считано от съдебното решение в сила, а за детето Ш. от когато е
родено – **/**/****г.. Семейното жилище да бъде предоставено за ползване от ответницата,
като ищецът го е напуснал.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответницата, като в законоустановения срок от нейна страна не е депозиран писмен отговор.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищеца лично и чрез адв. М. от
ШАК, поддържа предявените искове за развод и за издръжка за минало време, като моли за
положително произнасяне по същите. В хода на съдебните прения, се моли за уважаване на
исковете, като не се поддържа искането за произнасяне по въпроса за вината за
разтрогването на брака, тъй като ищецът счита, че поведението на съпругата е поведение на
болен човек, нямащ вина за случващото се.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като не изпраща
представител и не депозира становище по хода на делото.
В допълнителна молба рег. № **** от **/**/****г. е направено искане да бъдат
постановени привременни мерки по отношение на детето А. А. Ш.ов. Съдът се е произнесъл
по молбата в първото по делото съдебно заседание, като е постановил родителските права
над А. да се предоставят на бащата, определил е режим на лични контакти с майката и е
осъдил същата да заплаща издръжка на А. в размер на **5 лв. по банковата сметка на
бащата, считано от завеждане на исковата молба в съда – **/**/****г. до влизане на
решението по делото в сила.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на
**/**/****г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № **** от същата
дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – с. В, обл.Ш. Първият
им син – А. е роден на **/**/****г., като първоначално живеели при родителите на съпруга
в с. Д, а после се преместили в жилище в гр.Ш, закупено с кредит. Проблемите помежду им
започнали още след раждането на първото им дете, като ответницата станала нервна и често
избухвала в несъстоятелни обвинения срещу ответника, породени от ревност. Продали
жилището и по настояване на ответницата закупили имот в с. К., където живеели
родителите на ответницата. Обвиненията срещу ищеца и скандалите между съпрузите били
всекидневни, като съпругата не му давала да управлява закупения им лек автомобил, тъй
като „бил сводник“ и карал „работнички“ на Дунав мост. За да погасява семейните кредити,
ответникът бил принуден да замине за Б., откъдето изпращал пари на семейството. Когато се
връщал в България веднага отивал в семейното им жилище, но ответницата или не го
пускала да спи там, или започвала веднага със скандалите и често се стигало до физическа
агресия от нейна страна, като веднъж му спукала главата с мобилния му телефон. Преди
настъпването на новата 2021г. бил изгонен от дома им, в очакване на раждането на второто
им дете. На **/**/****г. се родил вторият им син – Ш., който ответницата отказала да види и
ищецът с помощта на своята майка започнал да се грижи за него още от раждането му.
Другото дете А. останало да живее при майка си, където битовите условия не били добри,
затова бащата искал да поеме грижата и за него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Х. А.а Р. – майка
на ищеца, Ш. И. Р. – баща на ищеца и Х. М. АХМ. – кмет на с. Д, чиито показания съдът
2
кредитира изцяло, съобразявайки заинтересоваността на първите двама свидетели от изхода
на делото, предвид родствената им връзка с ищеца. Родителите на ищеца разказват, че са
притеснени за внука си А., тъй като снаха им често казва, че ще се самоубие, като убие и
детето. За другото си дете казала, че ако трябвало да се грижи за Ш., щяла да го хвърли на
боклука. Твърдят, че майката на ответницата се месила в семейните отношения на младите и
била много агресивна. Снаха им удряла синът им, изгорила талона на семейната им кола, за
да не я управлява той, изпочупила покъщината, като свидетел на това бил внукът им А..
Кмета на с. Д свидетелства, че А. е чист и облечен, като майка му се грижи за него добре, но
в къщата нямало ток от няколко месеца, като покъщината била изпочупена от нея. Познава
семейството, тъй като често се налагало да се намесва в семейните отношения, след като
ответницата отивала в кметството да обвинява пред него мъжа си в сводничество и употреба
на наркотици. Налагало се А да изпраща снимки в реално време от чужбина на телефона на
свидетеля, за да убеди жена си, че е в момента там. Свидетелят посочва, че в семейството
има други болни, като една от сестрите на Х. е регистрирана в Психо диспансера в гр.Т и се
лекува. При последното си завръщане в селото ищецът влязъл в къщата, заедно с кмета и
установили, че дивана, спалнята, телевизора, както и прозорците били изпочупени, в
присъствието на А., който бил много уплашен.
По делото са изготвени и приети социален доклад, изготвен от АСП – В, в който се
сочи, че осигуряването на пълноценни контакти на децата с родителите им е в техен
интерес и ще благоприятства правилното им развитие, както и социален доклад от АСП – Т,
в който се излага, че детето е привързано към роднините си по майчина линия, като било
свидетел на скандалите между родителите си.
Приложена е преписка рег. № ********************г. по описа на Районно
управление - Т при ОД на МВР, образувана по повод възникнал спор за родителски права
на автогарата в гр.Т.
Представена е и Епикриза на ответницата Х. ИСМ. ИБР. (лист **4 от делото),
видно от която същата е била лекувана в психиатричното отделение в гр.Т с диагноза
„*****“ в периода от **/**/****. до **/**/****г.
От Доклад от изготвена индивидуална оценка на дете на Детски център за
застъпничество и подкрепа „З. З.“ – Ш при Институт по социални дейности и практики (лист
**8 от делото) е видно, че към момента петгодишното дете А. преминава през процес на
адаптация към цялостната промяна в живота му – смяна на населено място, дом и градина.
Затова е по-напрегнат и се опитва да контролира членовете на семейството си, чрез плач и
манипулиране. Демонстрира изключителна привързаност към баща си, като вече е
изградило връзка с членовете на неговото семейство и малкото си братче. Отказва да говори
с майка си, което е вид защитен механизъм с цел да се оправи с объркването настъпващо от
голямата промяна в живота му. След събраната информация и анализ специалистите от „З.
З.“ дават категоричното си заключение, че в интерес на детето е да се отглежда именно в
семейството на бащата.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл.49 от СК основанието да бъде уважен иска за развода е безусловната
констатация направена от съда за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в
резултат на установените факти по делото. Липсва легална дефиниция на понятието
„дълбоко и непоправимо разстройство на брака“, поради което съдът следва да се води от
указанията дадени в точка 2 на Постановление на ВКС № 10/1971г., което и към момента
запазва действието си. В постановлението се сочи, че „дълбоко“ е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и близки отношения. В тези
случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът. „Непоправимо“ е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице,
3
когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва
възможността да се преодолее. В настоящия случай съдът намира, че е налице такова
състояние на брачната връзка, в резултат на което тя е прекъсната и не би могла да бъде
възстановена. Съдът основава изводите си в тази насока, въз основа на събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства. Предвид оттеглянето на искането за произнасяне
по въпроса за вината, съдът намира, че не следва да излага съображенията си за това чия е
вината за разстройството на брачната връзка.
При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права, съдът съобрази,
че по делото са налице доказателства за укоримо поведение на майката и дезинтересиране
към детето Ш., за който грижи още от раждането му полагал мъжът с подкрепата на
семейството си. Майката не само не се интересува от детето, но заявява категорично, че би
го наранила, ако се наложи. Травматични последствия от преживяванията с майка си има
другото дете А., за което се е грижила ответницата, заедно със своето семейство.
Действително няма доказателства по делото, същата да е наранявала детето или да не е
полагала елементарни грижи за него, като облекло и изхранване. Същевременно обаче са
налице доказателства за нейни постъпки, в присъствието на детето, които оставят трайни
последици върху неговата психика – изпочупването на покъщината в дома, където са
живели, скандалите и обвиненията спрямо бащата и семейството му, отказа да се грижи за
другото дете, са индикации за влошаване на психичното й състояние, предвид и поставената
диагноза „*****“. Предвид, че здравето и интереса на децата са водещи при решаването на
въпроса относно упражняването на родителските права, то съдът намира, че същите следва
да се предоставят на бащата, който в най – голяма степен би ги защитил към момента, като
местоживеенето им бъде определено при него.
По отношение на режимът на лични контакти с майката: Предвид служебните си
правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е
длъжен, да установява служебно обстоятелства, които са от съществено значение при
решаването на въпроса за изпълнение режимът на лични контакти. Спецификата на
настоящия случай касае обстоятелствата, че майката категорично няма желание да вижда
Ш., като същевременно А. се бори с нанесените травми от преживяваванията с нея.
Същевременно обаче децата трябва да общуват със своята майка, за да се превъзмогне за в
бъдеще очакваната тенденция към отчуждаване от майката. Безспорно е, че бащата живее в
с. Д, общ. В, а майката в с. К., общ. Т, като отношенията между тях са обтегнати. Затова
съдът намира, че майката следва да осъществява срещите си с двете деца на неутрална
територия, а именно два пъти месечно в петък, в присъствието на социален служител, като
срещите да са с продължителност три часа - от 13.00 ч. до **.00 ч. - за период една година и
се осъществяват на територията на Дирекция „Социално подпомагане“ – с. В, като бащата
или член на неговото семейство води децата на място. Постановяването на този режим има
за цел най-вече постепенно да възстанови във възможно най-голяма степен доверието и
желанието у децата за осъществяване на пълноценни срещи с майката. След този период
майката може да се среща с децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в
събота до **.00 часа в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато децата
са в лятна ваканция и бащата не е в платен годишен отпуск, както и два часа на рождените
дни на детето А. – 28 май и на детето Ш. – 14 април, като при осъществяване на този режим
майката взема и връща децата от адреса на местоживеенето им.
По отношение на издръжките за бъдещо време: Съгласно разпоредбата на чл.142 от
СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
съдът съобрази възрастта на децата, обичайно необходимото за деца на същата възраст,
нуждата от средства за храна, облекло, техните специфични потребности и
обстоятелството, че по делото има представени доказателства за доходите само на бащата.
Затова ежемесечната издръжка по отношение на децата следва да бъде в размер на по 250
лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата. Имайки в предвид
изложеното, съдът намира, че ответницата следва да участва в издръжката на двете деца в
4
размер на минималната такава, а именно на по **2.50 лв., предвид, данните за влошеното й
здравословно състояние. Останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата,
доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на децата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата (към момента 650 лева). Така определеният размер
на издръжката е дължим по отношение на Ш., считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – **/**/****г., а по отношение на А. – от влизане в законна сила на решението,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 1 - во число на
текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжките.
По отношение основателността на иска за издръжка за минало време за детето Ш.:
Безспорно е по делото, че ответницата е майка на малолетния Ш., което е видно и от
удостоверението за раждане на детето. Няма спор и по това, че родителите не живеят заедно
от преди раждането на детето – **/**/****г. Възможността да се иска издръжка “за минало
време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е
ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на
издръжка. По делото е установено, че в този период (от тринадесет дни) единствената грижа
за детето, включително и неговата материална издръжка е поета единствено от бащата –
ищец по делото. Поради което майката следва да бъде осъдена да заплати сумата от 70.42
лв., представляваща издръжката в минимален размер за тринадесет дни.
Установи се по делото, че семейното жилище е напуснато от ответникът и същият
няма претенции за ползването му, затова съдът следва да предостави ползването на същото
след развода на съпругата.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 45 лева, като по делото са
внесени 25 лв. от ищеца, поради което следва 20 лв. да се доплатят от ответницата, която
дължи и държавна такса за присъдените размери на издръжките за в бъдеще и минало врем
общо в размер на 518 лева, както и 5 лв. при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от така изложените съображения, Шски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между АХМ. Ш. ИБР. с ЕГН ********** с
постоянен адрес с. Д, общ. В, ул.»Ч» № ** и Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН ********** с адрес с. К.,
общ. Т, ул.»К.О.» № **, сключен на **/**/****г. пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Община В, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №
****/**/**/****г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху родените от брака малолетни деца – А.
А. Ш.ов с ЕГН ********** и Ш. А. Ш.ов с ЕГН ********** на бащата АХМ. Ш. ИБР. с
ЕГН **********, като местоживеенето на децата е на адреса на бащата в с. Д, община В,
ул.“Ч“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН **********
с децата А. и Ш., както следва: В период от една година, считано от влизане в сила на
съдебното решение майката осъществява срещите с децата всеки първи и трети петък от
месеца от 13.00 часа до **.00 часа, в присъствието на социален служител, на територията на
„Дирекция социално подпомагане“ – с. В, като присъствието на децата се осигурява от
бащата или член от неговото семейство; След изтичането на този период майката
осъществява срещи с децата всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до
**.00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни през лятото, когато децата са в лятна
5
ваканция и бащата не е в платен годишен отпуск, както и по два часа на рождените дни на
детето А. – 28 май и на детето Ш. – 14 април, като при осъществяване на този режим
майката взема и връща децата от адреса на местоживеенето им.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН ********** да заплати
на малолетното си дете Ш. А. Ш.ов с ЕГН **********, по банков път по сметка с IBAN
**************************, находяща се в „***“ АД с титуляр бащата АХМ. Ш. ИБР. с
ЕГН ********** сума в размер на 70.42 лв. (седемдесет лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща издръжка за минало време, определена върху размера от **2.50
лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН ********** да заплаща
на малолетните си деца А. А. Ш.ов с ЕГН ********** и Ш. А. Ш.ов с ЕГН **********
месечни издръжки в размер на по **2.50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки) за всяко от децата, платими до 1 – во число на текущия месец по банков път по
сметка с IBAN **************************, находяща се в „***“ АД с титуляр бащата
АХМ. Ш. ИБР. с ЕГН **********, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
- **/**/****г. за детето Ш. и от датата на влизане в сила на съдебното решение за детето А.,
ведно със законната лихва за забава върху определените издръжки, считано от влизане на
решението в законна сила до настъпване на законни причини, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.К., общ.Т,
ул.“К.О.“ № ** на Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 45 лв. (четиридесет
и пет лева).
ОСЪЖДА Х. ИСМ. ИБР. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща
окончателна държавна такса по иска за развод, както и сума в размер общо на 518 лв.
(петстотин и осемнадесет лева), представляваща държавна такса върху присъдените
размери на издръжките, както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК в частта му по отношение на присъдените издръжки.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – с. В, за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6