Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 08.11.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Цветелина Кочовски, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело №2925 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу А. А. К. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено
спрямо ищеца, че ответникът дължи сума в размер на 86382,88 шв. франка, частично от
294009,73шв.франка – главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL 40093/01,07,2008год.,
ведно със законната лихва от 10,05,2015год.
до изплащане на вземането, сума в размер
на 62593,37шв., от която
59184,90шв.франка-възнаградителна договорна лихва за периода от 10,07,2009год. до 08,05,2012год. на
осн.чл.3, ал.1 от договора, сума в размер на 3408,47шв.франка-наказателна лихва по чл.3, ал.3 от договора, за
периода от 10,07,2009год. -08,05,2012год. и сума в размер на 2942,49шв.франка –такси управление на кредита за периода от 29,09,2008год. до 08,05,2012год., начислена на осн.чл.10, т.2 и
чл.4 от договора.
Релевират
се доводи за сключен Договор за кредит № HL 40093/01,07,2008год., по силата на
който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите Ф.М.Г.и
А.А. К. равностойността в швейцарски франкове на
180000,00евро по курс „купува“ за швейцарския франк на банката в деня усвояване
на кредита. Кредитът сочи да е усвоен на 10,07,2007год., като размерът на
предоставения и усвоен кредитен лимит възлизал на 297923,00 шв. франка.
Предвидено е заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,15 пункта,
като към момента на сключване на договора приложимият лихвен процент е в размер
на 4,5 %. При просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита е предвидено заплащане на договорената лихва плюс
наказателна надбавка от 10 %. Уговорени
са такса за управление в размер на 1,5 %, годишна такса за управление в размер
на 0,03% върху размера на непогасената част от главницата. В чл.18 от договора
сочи да са предвидени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
на задълженията по договора. Твърди първата неплатена погасителна вноска да е с
падеж 10,07,2009год.
Посочва
се, че вземанията по договора са прехвърлени на „Б. Р.С.“ АД, а впоследствие
дружеството ги е цедирало обратно на банката.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
–А. А.К. в указания законоустановен срок
за отговор излага становище за неоснователност на предявените искове. Сочи на
неравноправност на клаузите от договора-чл.23 от договора, с които се възлагат последиците от повишаване
стойността на швейцарския франк спрямо лева. Навеждат доводи, че банката не е
изпълнила задълженията си да информира длъжника за валутния риск при договаряне
на валута различна от националната, в която длъжника получава доходите си.
Релевира доводи за неравноправност на
договорна клауза, предоставяща възможност на банката за едностранна промяна на
лихвения процент-чл.6, ал.3 и чл.12 от договора. Релевират доводи за
нищожност на клаузата на чл.4, т.1 и т.2 от договора, на основание на която се начислява
такса за управление. Релевира възражение
за прихващане с вземането за главница със сумата от 4468,85шв.франка съставляваща
получена от кредитора без основание такса по чл.4, т.1, както и със сумата от 3000,00лв.-неправомерно получена
от банката комисионна въз основа на арбитражна сделка
по чл.1, ал.1, вр.чл.2, ал.1, и ал.3 от договора.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Трето
лице помагач-С. ЕАД не излага становище
по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот с № HL 49093/01,07,2008год.
/л. 9/, сключен
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и Ф.М.Г.и А. А. К.-Г.,
в качеството на кредитополучатели, относно кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 180000,00 евро по
курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката към деня на усвояването,
а кредитополучателят се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
В чл. 1, ал. 3 от договора е
предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита
в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
Ф.М.Г.. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя и с подписване на
договора кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1,15пункта, като е посочено, че към момента на
сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 4,5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено,
че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент
за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
С чл.4, т.1 е предвидено
кредитополучателят да дължи такса за
управление-1,5%върху размера на
разрешения кредит еднократно. Съгласно т.2 кредитополучателят дължи комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно
на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита
в размер на 0,03% върху размера
на непогасената главница считано към същата дата. В т.3 от чл.4 е
предвидена административна такса при подаване на документи
за кредит в размер на 20,00лв.
В чл. 5, ал. 1 от договора е
предвиден краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 312месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване
на приложението по чл.1, ал. 3. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение 2/ към
договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са
осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства
в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро,
за което кредитополучателите с подписването на договора дават своето съгласие.
С чл. 18, ал. 1 от договора страните
се съгласили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според, ал. 2 на същия текст, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,
както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемат да
носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са
съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по превалутирания
кредит. В чл. 23, ал. 2 кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл.чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е приложение № 1 към
договора за кредит /л. 16/, сключен между страните по делото. Установява се датата
на усвояване на кредита да е 10,07,2008год. на сума в размер на 297 923 CHF, представляваща
равностойност в швейцарски франкове на 180 000.00 евро, при крос курс „купува”
за тази дата 1.6551 CHF
за 1 евро. (297923 : 180000 = 1.6551).
Представен е договор за цесия от 05,09,2008год. /л. 35/, с който „Ю.Б.“ АД
цедира на „Б. Р.С.“ АД вземанията по договори за кредит. С договор за цесия от 17,11,2011год. /л. 39/ „Б. Р.С.“ АД
прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД тези вземания.
По делото са представени уведомления
/л. 83 и сл./ от ищеца, с които кредитополучателите се уведомяват, че
вземанията на банката са били цедирани на „Б. Р.С.“ АД, след което са
прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД.
Представена е разписка от 24,12,2011год.
/л. 46/ към НП рег.№5567/27,04,2017год., от която е видно недоставяне поради
преместване на друг адрес.
С договор за прехвърляне на
вземания от 21,12,2017год. Ю.Б. АД, в
качеството на цедент прехвърля на С.Г.Г.ООД,
вземания срещу длъжниците посочени в
приложение 1 към договора
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се
установява, че датата на усвояване на кредита е 10,07,2008год. Към тази дата
приложимият курс „купува” за швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б.” АД към лева е 1.1839.
Курс продава на евро към лева е 1,9595,
а курс купува на шв.франк
към евро е 1,6551шв.франка. Определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен кредитен лимит в шв.франкове по чл. 1 от Договора е 297923,00шв.франка.
Установява се по кредита да е
заплатена общо сума в размер на 24490,28шв.франка, за които са платени
29163,58лв. и 1460,00евро. Трайно преустановяване на погасяването по кредита е
20,07,2009год.
С постъпилата сума са погасени 12 месечни вноски до
10,07,2009год.,включително в пълен размер, месечна такса с падеж 10,08,2009год., лихвата от
месечна вноска №13 с падеж
10,08,2009год. и част от главницата по вноска №13., от които
5235,44шв.франка –главница, 18077,95шв.франка-възнаградителна лихва,
1150,19шв.франка –месечни такси управление и лихви върху просрочени главници 26,70шв.франка.
Установява се да е извършена промяна
на лихвата по кредита представена от ССЧЕ на основание решение на КУАП от 07,07,2008год.,
с увеличение от 50 базисни пункта и нова стойност на БЛП в шв.франк от
5,00%, 10,10,2008год. промяна на БЛП на
шв.франк с 220базисни пункта или 7,20%,
решение от 03,11,2012год. и намаляване на БЛП в шв.франк на 6,95%;
Вещото лице посочва, че размерът на
задължението по договора за кредит при отчитане погасяването на кредита по
номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора, без да се
отчита курсовата разлика от превалутиране на швейцарски франк към евро/лев, към
датата на изготвяне на заключението възлиза на сумата от 92825,98 швейцарски
франка-просрочена главница за периода от 10,09,2009год. до 10,09,2021год., а
главницата от вноски с ненастъпил падеж към датата на заключението е 199463,36шв.франка; В тази
хипотеза с платените по кредита
суми биха били погасени 13 месечни
вноски до 10,08,2009год.,вкл. в пълен
размер, месечна вноска с падеж
10,09,2009год. , част от лихвата от месечна вноска №14 с падеж 10,09,2009год.
Възнаградителната лихва за периода от 10,09,2009год. до
08,05,2012год. е в размер на 43044,53шв.франка.
Наказателната лихва изчислена при 15,65% върху главниците в забава до 09,03,2020год. е в
размер на 56476,52шв.франка, а за периода от 10,09,2009год. до 08,05,2012год. е
3260,93шв.франка.
Установено е на 10,07,2008год.
банката да е задължила сметката на кредитополучателя със сумата от
4468,85шв.франка, представляваща такса за управление-***%, която е платена на каса с покупко-продажба на валута –продадени са 4469,00шв.франка срещу 5506,70лв.
В задача 3,8, стр.31 от ССЧЕ се установява, че
в резултат на извършена арбитражна сделка от 10,07,2008год. банката е отчела приходи от курсови разлики по прилагането на кръстосан курс в размер на 7077,86лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД от една страна и А.А. К.-Г. и Ф.М.Г./
кредитополучатели/ от друга е възникнало правоотношение за предоставяне на
кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
По делото
са налице данни за сключени договори за цесия между „Ю.Б.“ АД и „Б. Р.С.“ АД с
предмет вземанията по процесния договор като към датата на исковата молба ТЛП се легитимира като
кредитор на вземането, във връзка с
което е приложима нормата на чл.226 от ГПК.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят
е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.36/2008год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 01,07.2008 г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите по договора за
кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 180000,00 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал.
2 е предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и
усвоен, а именно - швейцарски франкове. В чл. 23 от договора е уговорено, че
кредитополучателят приема изцяло риска от покачване на валутния курс на
швейцарския франк спрямо българския лев, както и че изцяло разбира
икономическия смисъл и последици на такива изменения. Съдът намира, че
доколкото с последната клауза върху ответника се възлагат последиците от
изменение на курса на валутата в която е уговорен договорът и с оглед защитата
на интереса, в качеството му на потребител, на преценка за неравноправност
подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни
клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези,
които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 23 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Макар
същата да не е част от общи условия,
съдът намира да не е индивидуално уговорена. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена
и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ищеца, чиято е
доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП подобно доказване не е
проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от
21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180,
т. 26, и от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации по договора. В този
смисъл решение С-186/2016год. на СЕС. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да
бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на
договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (решения от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 75,
и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262,
т. 50). Т.е. следва да бъдат преценени всички относими фактически
елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от
кредитодателят при договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение
от 26 февруари 2015 г., Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127,
т. 75). По този начин, изискването за „ясен и разбираем език“ включва яснота и разбираемост на клаузите не
само от формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено
изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25,07,2017год.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело
С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави като минимум
информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата на
държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответниците са били
разяснени последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да се
приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин
и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното в
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към еврото/лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се
приеме, че ако кредитополучателите са били информирани за възможността за
широкото вариране на стойността на швейцарския франк и за вредите, които биха
могли да понесат вследствие на това, те биха се съгласили с процесната клауза
/в тази насока т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на
Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно изложеното предвид установените
рискове и възможни съществени неблагоприятни последици за потребителя от
промяната на валутните курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е
уговорена във вреда на потребителите и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като
прехвърля изцяло валутния риск от
промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 23, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора е недължимо платена и подлежи на
възстановяване.
По релевираните възражения за неравноправни клаузи, сочещи
на възможност за едностранна промяна на възнаградителната лихва:
Възнаградителната лихва представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Ето защо възнаградителната лихва е дължима при първоначален
лихвен процент.
Едностранно увеличение в размера на лихвата е извършено от
банката, чрез промяна /ССчЕ-стр.52/. Реално
лихвата от 5,65% не е приложена, тъй като от сключване на договора
на 01,07,2008год. и датата на
усвояване -10,07,2008год., в резултат на промяна на БЛП лихвата е
увеличена на 6,15% или първата погасена вноска по кредита е 1915,57шв.франка,
вместо 1823,97 шв.франка по първоначален
погасителен план/ разлика от 91,60шв.франка/. Макар и считано от
10,10,2012год. годишната лихва да е намалена
на 6,90%, при месечна вноска от 2060,96шв.франка , то същата отново
е по –висока от договорената.
При определяне на размера на дължимите по договора суми,
следва да се вземе предвид размера на лихвения процент по първоначалния
погасителен план.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно
изискуема главница по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна
практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от
същото.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като
отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
По делото
няма данни да е обявена предсрочна изискуемост на вземането по договор
за кредит преди датата на ИМ, поради
което и при съобразяване на
задължителните указания дадени с т.1 от ТР №8/2017 от 02,04,2019год. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене.
Предмет на претенцията за задължението по договор
за кредит е заявено на едно основание, а
именно предоставена главница по възникналата облигационна връзка, независимо
дали същата се претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент
на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна
изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване
на задължението по договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът
следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за
произнасяне по непредявено основание.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че като не се отчита
курсовата разлика от превалутирането на шв. франк към лева/евро, при
съобразяване на номинал на швайцарския франк към датата на сключване на договора и при определяне на
възнаградителната лихва по първоначален погасителен план последната напълно
погасена вноска е с падеж от 10,08,2009год.
Ето защо при определяне на размера на задължението следва да
бъде ценено заключение на ССчЕ по задача 6, вр.задача 3/стр.54/, при което дължимата
главница към приключване на съдебното
дирене е в размер на 92825,98 шв.франка
или исковата претенция за сумата от 86382,88шв.франка
е основателна в пълен размер.
Дължимата възнаградителна лихва към датата на
приключване на съдебното дирене -10,09,2021год. е в размер на
171516,82шв.франка, но доколкото съдът е ограничен до исковата претенция за
периода от 10,07,2009год. до
08,05,2012год., то задължението за лихва е в размер на 43044,53шв.франка.
С оглед констатациите за
просрочени задължения налице са предпоставките на чл.3, ал.3 от договора за
неустойка за забава, с оглед установеното неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да заплати месечните вноски на падежа съгласно погасителен
план. Размерът на обезщетението за забава върху просрочените вноски за периода
от 10,09,2009год. до 08,05,2012год., при 15,65%, е 3260,93шв.франка/ заключение на вещо лице задача 8, стр.55/, в
който размер исковата претенция е основателна.
По вземането за такси за
управление и усвояване по кредита:
Видно от
заключението по ССчЕ за периода от 29,09,2008год. до 08,05,2012год. дължимите
такси, начислени от ищеца са в размер на 2782,99франка–такси
за управление от 0,03% върху остатъчна главница и 96,19шв.франка такса при
просрочие или общо в размер на 2879,18шв.франка.
Клаузата на чл.4, т.1 и т.2 от договора, съдът намира да обосновава нарушаване принципа за добросъвестност в отношенията между страните по сключен договор с финансовата институция. Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на СЕС по дело С-621/2017 /Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyuláné Kiss/, не посочване конкретно на услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за управление и за комисионното възнаграждение за опускане на кредита, да не означава, че съответните клаузи не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4, параграф 2 и в член 5 от Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в насока, доколко естеството на действително предоставените услуги срещу посочените такси да може разумно да се разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор. В конкретната хипотеза от кредитодателят не са ангажирани никакви доказателства какви услуги обезпечава таксата по отпускане на кредита, а такива не са подразбират и в контекста на съдържанието му. /Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 CY срещу Caixabank SA и LG и PK срещу Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA/. Същата не би могла да се отнесе към услуга свързана с проверка на финансовото му състояние и преценка платежоспособността, тъй като такава такса би била дължима преди договореното отпускане на кредита.
По отношение на
таксата за управление на кредита/чл.4,
т.2 от договора/, съдът намира да не са ангажирани доказателства от
ищеца за действително предоставени услуги или извършени разходи, за които да се дължи подобно вземане, още
повече такова което да е пряко обвързано в процентно съотношение с
размера на непогасената главница. Видно и от
погасителния план за месечна дължимост на подобно плащане, се
обосновава извод за създадено в полза на
финансовата институция допълнително
възнаграждение, наред с договорената възнаградителна лихва. С
оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договора за кредит,
съответната клауза обосновава извод дължимото въз основа на нея задължение
да е съществен елемент от престацията на
длъжника за погасяване на отпуснатата му от кредитора сума. / По ПП наред с първата месечна вноска от 1915,57шв.франка се дължи и такса в размер на 89,26шв.фр./. Предвид
защитата, която Директива 93/13 цели да предостави на потребителя, тъй като е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача/доставчика от гледна точка както
на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, е
важно естеството на действително предоставените услуги да може разумно да бъде
разбрано или изведено от разглеждането на целия договор./т.43 от Решение на СЕС С-621/17/
Горните
мотиви съдът намира да обосновават
значителна неравнопоставеност
между произтичащите по договора права и задължения, в противоречие с
изискването за добросъвестност по
отношение на клаузата на чл.4, т.1 и т.2 от договора, поради което като недействителни
не следва да се прилагат в отношенията между страните.
Вземането
съставляващо такса за просрочие, съдът
намира да е недължимо, тъй като от ищеца
не са ангажирани доказателства за извършен разход от страна на Банката, във
връзка с просрочието, а от друга страна
интересът на кредитора е гарантиран с вземането за неустойка за
просрочие по чл.3, ал.3 от договора, при което
е налице припокриване на таксата с договореното обезщетение за мораторна неустойка. Ето защо исковата
претенция за вземането за сума от
2942,49франка такси като неоснователна подлежи на отхвърляне.
По възражението
за прихващане:
Релевирано
е възражение за прихващане с вземането
на ответника към Ю. Б. АД със сумата от 3000,00лвшв.франка
–неправомерно получена от банката
комисионна въз основа на арбитражната
сделка при усвояване на кредита и 4468,85шв.франка –недължимо събрана еднократна такса за усвояване на сумата по
кредита.
Съобразно
изложените по-горе мотиви за недействителност на клаузата, предвиждаща еднократна
такса при отпускане на кредита по чл.4, т.1 от договора, то платената въз
основа на цитираната клауза сума е платена без основание и подлежи на връщане./ т.9 от ССчЕ стр.55
платена е сума 4469,00шв.франка/. Ето защо с оглед волеизявлението на кредитора-ответник по смисъла на чл.104, ал.1
от ЗЗД същата следва да бъде прихваната от установеното вземане за главница
от 86382,88франка или дължимата главница е 81914,03франка.
Възражението
за прихващане на главницата със сумата
от 3000,00лв.-такса за превалутиране на
отпуснат кредит от швейцарски франк в евро, съдът намира да е неоснователно. Клаузата на чл.1, ал.1 от
договора като съдържание е ясна и разбираема, сочеща основен предмет на
договора-стойността и вида на предоставената чуждестранна валута. Изрично е
посочено, че валутата на швейцарския франк
съответстваща на 180000евро е по
курс купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита.
Потребителят е бил запознат с необходимостта от превалутиране на предоставения кредит, в
случай, че желае ползването му в друга
различна от уговорената валута. Запознат
е бил с курса на шв.франк към сключване на
договора, изрично е посочен смисъла на
съдържанието курс „купува“ на швейцарски франк към евро като съотношение на курс купува/продава на съответната
валута/лев и курс купува/продава на български лев/валута, а таксата начислена
по извършеното превалутиране е за извършена от банката услуга покупка-продажба
на валута, поради което възражението е неоснователно.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 5050,08лв. от общо 6012,00лв., от
които 5612,00лв. –държавна такса и 400,00 лв. - в.л./По делото няма данни за
заплатено адв.възнаграждение, поради което не се присъжда/.
На осн.чл.78, ал.1, вр.т.12 от ТР №4/2013,
ВКС се дължат разноски по заповедното производство по
гр.д.№23104/2012год., СРС, 66 състав, съобразно уважената част от исковата претенция, които съдът намира за
доказани в размер на 10708,90лв. от общо
12748,70лв./ съдът изчислява размер на разноските в заповедното производство съобразно
цената на иска в производството по чл.422 от ГПК или сума в размер на
5609,35лв.-д.т. и 7139,35лв.-адв. възнаграждение. Тъй като се взема предвид
минималното адв. възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ, възражението на ответника
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно/.
С оглед изхода от
спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски на ответника, които
съдът намира за доказани в размер на 524,76лв. от общо 3498,40лв., от които 498,40лв.-в.л.
и 3000,00лв.-адв. възнаграждение./ не се
присъжда д.т. от 15,00лв. по ЧЖ, тъй като ЧЖ е оставена без уважение/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю.Б.“АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес ***, по предявените искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу А.А. К., с ЕГН **********, с адрес ***4, че А.А. К. дължи на „Ю.Б.“АД, сума в размер на 81914,03 CHF-главница
по договор за кредит № HL40093/01,07,2008год., ведно със законната лихва
от 10.05.2012год. до
изплащане на вземането, 43044.53 CHF
-договорна възнаградителна
лихва по чл.3, ал.1 от договор от 01,07,2008год., за периода от 10,09,2009год. до 08,05,2012год., сума
в размер на 3260,93 CHF-неустойка по чл.3, ал.3 от договор от 01,07,2008год., за периода от 10,09,2009год. до 08,05,2013год., за които е издадена заповед за
изпълнение от 13,09,2012год. по гр.д.№23104/2012год. по описа на СРС, 66 състав
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над присъдената главница
81914,03шв.франка до предявения размер
от 86382,88шв.франка, поради погасяване на основание възражение за прихващане със сумата от 4468,85шв.франка, представляваща платена еднократно такса по чл.4, т.1 от договора; за разликата над
43044,53шв.франка до 59184,90шв.франка-договорна лихва и за периода от
10,07,2009год. до 09,09,2009год., за разликата над 3260,93шв.франка до
3408,47шв.франка-неустойка и за периода от 10,07,2009год. до 09,09,2009год.,
както и за сумата от 2942,49шв.франка
–такси, за периода от 29,09,2008год. до 08,05,2012год. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
възражение за прихващане релевирано от А.А.К. с вземането на Ю.Б. АД за главница със сумата от 3000,00лв., представляваща комисионна
за извършена арбитражна сделка по превалутиране на отпуснат кредит като
неоснователно.
ОСЪЖДА А.А. К., с ЕГН **********, с адрес ***4 да
заплати на „Ю.Б.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 5050,08лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА А.А. К., с ЕГН **********, с адрес ***4 да
заплати на „Ю.Б.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР
№4/2013, ВКС сума в размер на 10708,90лв.
-разноски гр.д.№23104/2012год., СРС, 66
състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на А.А. К., с ЕГН **********, с
адрес ***4 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 524,76лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице помагач „С.“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: