№ 7103
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110155091 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„фирма“ЕАД, ЕИК (номер),със седалище и адрес на управление (град),
(улица),представлявано от Ал. Ал.,против ВЛ. СПЛ.,ЕГН **********,с адрес
(град), (улица),с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 778,63
лева стойност на топлинна енергия за периода м.02.2018 г. до м.04.2018
г.,245,07 лева лихва за забава за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г.,15,42
лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2018 г. до м.05.2018 г.,3,34
лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че за процесния период за процесния
недвижим имот не е сключен договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди,при което със стойността на доставена топлинна енергия
ищецът се е обеднил,а ответникът се е обогатил. Твърди се,че стойността на
доставена топлинна енергия възлиза на 778,63 лева. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена,ищецът претендира мораторна лихв
в размер от 245,07 лева. С исковата молба са предявени и искове за заплащане
сума за дялово разпределение и за лихва за забава върху сума за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано
възражение е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
В срока за подаване на писмен отговор е представен такъв със
становище за неоснователност на иска – твърди се,че за процесния период
ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск,защото е
1
имало сключен договор за наем с „фирма“ЕООД,сочи се,че паричната сума е
заплатена на 04.02.2022 г.
Третото лице помагач „фирма“ЕООД изразява становище за
основателност на предявената искова претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „фирма“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против ВЛ. СПЛ. за сумите от 778,63
лева главница за топлинна енергия за периода м.02.2018 г. до м.04.2018
г.,245,07 лева лихва за забава за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г.,12,08
лева сума за дялово разпределение и 3,34 лева лихва за забава за периода
31.03.2018 г. до 02.03.2021 г. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 13866/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Със заявление декларация,депозирана от ВЛ. СПЛ. е поискано
откриване на партида за топлоснабден имот на (адрес).
С нотариален акт от 21.09.1987 г. ВЛ. СПЛ. се легитимира като
собственик на недвижим имот – ап. * на (адрес).
Приет е договор за наем от 01.06.2016 г.,сключен между ВЛ. СПЛ. и
„фирма“ЕООД,сключен за срок от 12 месеца.
Видно от договор № (номер)/24.10.2001 г.,сключен между
„фирма“ЕООД и етажните собственици в сградата на (адрес),страните са
постигнали съгласие дружеството да реализира дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата,а етажните собственици приели да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието
решение на общото събрание на етажните собственици от 22.10.2001 г.
С преводно нареждане от 04.02.2022 г. ВЛ. СПЛ. превежда в полза на
„фирма“ЕАД сумата от 1390,33 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде доказано дали съществува вземането,за което е издадена заповед
за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение
или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповед за изпълнение. Регламентирането на иска
като положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на
ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска. В конкретния случай в тежест на ищеца е възложено да
проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено какви са
уговорените права и задължения между страните,да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия,да бъде установена цената на
2
доставена топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е.
на 09.03.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето по категоричен
начин,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е
дружество,което реализира дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия,а ответникът С. е клиент на топлинна енергия като собственик на
топлоснабдения имот,за което е представен нотариален акт. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а по отношение на
топлоснабдените сгради към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,законът не
поставя изискване за наличието на сключен договор в писмена форма,а
договорното правоотношение възниква предвид притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Изводът на съда,че ответникът С. е
клиент на топлинна енергия не се променя предвид довода в писмения
отговор,че задължено да заплаща цената на топлинна енергия е дружество –
наемател на имота. С приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 г. е възприето,че и лице,различно от собственика,което
ползва имота на облигационно основание може да се намира в договорно
правоотношение с доставчика,ако са спазени предвидените условия. За да
възникне правоотношение между доставчика на топлинна енергия и наемател
на недвижим имот,необходимо е да бъде подадено заявление за това от
наемателя,както и да бъде представено писмено съгласие от собственика –
чл.61,ал.2 от общите условия на дружеството ищец,които се явяват
приложими,защото съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията се
уреждат от общите условия на доставчика,а в настоящия случай страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,различни от общите условия.
В конкретния случай не е реализиран изискуемият съгласно общите условия
фактически състав,за да се счита,че лице,различно от собственика,какъвто е
ответникът С.,отговаря за заплащане цената на топлинна енергия.
Напротив,доказателствата по делото позволяват еднозначно да бъде
възприето,че именно ответникът отговаря за заплащане на цената на топлинна
енергия,тъй като е собственик на имота,а и подаденото заявление –
декларация за откриване на партида е с дата,последваща сключването и срока
на действие на договора за наем,при което ответникът е отправил изявление
към ищеца,което позволява да бъде възприето,че между страните съществува
договорно правоотношение. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на доставена топлинна енергия точно,необходимо е цената да е
заплатена в срока по общите условия. Провеждането на доказване,че цената е
заплатена е възложено на ответника,който трябва да докаже точното
изпълнение на задължението да заплати цената. Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК
съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите в хода на производството
обстоятелства,които са от значение за спорното право. Фактът на плащането
представлява такова обстоятелство,което съдът е длъжен да вземе предвид,а в
конкретния случай към писмения отговор е представено преводно
нареждане,а и ищецът признача,че е получил изпълнение. Предвид това,че с
изплащане на задължението ищецът е получил изпълнение на претендираните
3
парични суми,искът следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на
производството.
При това положение и като съобрази,че ответникът е станал повод за
образуване на делото,както и с оглед това,че искът е отхвърлен поради
плащане в хода на производството,съдът намира,че в полза на ищеца следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД от „фирма“ЕАД, ЕИК (номер),със седалище и адрес на управление (град),
(улица),представлявано от Ал. Ал.,против ВЛ. СПЛ.,ЕГН **********,с адрес
(град), (улица),за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 778,63 лева стойност на топлинна енергия за периода м.02.2018 г.
до м.04.2018 г.,245,07 лева лихва за забава за периода 31.03.2018 г. до
02.03.2021 г.,15,42 лева сума за дялово разпределение за периода м.02.2018 г.
до м.05.2018 г.,3,34 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение,относно които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 13866/2021 г. по описа на СРС,42 състав,поради направено
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА ВЛ. СПЛ.,ЕГН **********,с адрес (град), (улица) да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „фирма“ЕАД, ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (улица),представлявано от
Ал. Ал., сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„фирма“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4