Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин
Пелин, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин,
Пети състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Стефка Славчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
131 по описа за 2020 година на РС Елин
Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на
брака.
С
исковата си молба ищецът К.А., гражданин на Ислямска Рапулика Пакистан, роден
на *** г. в Гуджрат, Пакистан, личен номер
34201-8677142-5 чрез пълномощника си адв. П. – САК със съдебен адрес ***
е предявил срещу ответницата Г.Н.Я., ЕГН ********** *** с правно основание
чл.49, ал.1 от Семейния кодекс. Моли се съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака между съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се
произнася по въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските
права върху родените от брака две деца – Муса К. Азис роден на *** г. в София и
Иса К. Азис роден на *** г. в гр. Офенбах на Майн, Германия на ответницата - тяхна майка, както и да определи режим на лични контакти с децата и
бащата: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца през цялото денонощие на тези два почивни дни, както и за
период от две седмици в периода от 15 декември до 15 януари и по един месец през
лятната ваканция на децата. Твърди, че съпрузите не притежават семейно жилище.
Не възразява съпругата да продължи да носи брачното си име и след прекратяване
на брака.
Сочи,
че с ответницата сключили граждански брак на 19.12.2012 г. в гр.Никозия, Кипър,
който в последствие бил регистриран в Община Горна Малина, съгласно
удостоверение № 002/10.06.2013 г. издадено от Община Горна Малина. От брака си
съпрузите имат родени две деца Муса К. Азис, ЕГН ********** роден в София и Иса
К. Азис, ЕГН ********** роден на *** г.
в гр.Офенбах на Майн, Германия, където живеели по това време. В началото
бракът между съпрузите вървял добре, но постепенно чувствата на ответницата към
ищеца охладняли и през месец юли 2019 г.
под предлог, че се прибира само за кратко до България, тя го убедила да подпише
декларация за пътуване с един родител на децата и самоволно напуснала заедно с
двете деца обитаваното от съпрузите жилище в Германия и се прибрала с децата в
България, а ответникът останал в Германия, където работел на летището. От този
момент съпрузите са във фактическа раздяла. През есента на 2019 г. ищецът на
няколко пъти закупувал билети за съпругата и децата си, за да се приберат в
Германия, но за съжаление тя въобще не
идвала. От този момент ответницата прекратила всякакъв контакт с ищеца и той не
може да се осведомява нито за нея, нито за децата. Осведомявал се единствено от
бащата на ответницата - Найден, с когото поддържа добри отношения, като му
звъни по телефона. Така разбрал, че ответницата имала извънбрачна връзка с друг
мъж – Али Емилов Алексиев, с когото заминала да живее в Испания, като с нея
били и двете деца, където живеят понастоящем
и с който мъж съжителства на семейни
начала. Ответницата започнала да публикува свои снимки в социалните мрежи с
новия си мъж и с децата в Испания, очевидно без да се притеснява от това, че
ищецът ще разбере за нейната извънбрачна връзка, дори ищецът комуникирал
няколко пъти с този мъж по телефона, когато се чувал с децата. Всичко това
накърнява честта и достойнството на ищеца и сочи, че ответницата няма никакви
намерения да продължава своя брак с
него, така, че бракът е изгубил
всякакъв смисъл и съществува само формално, изчерпан е от сдържание.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Г.Н.Я.,
която в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище
по иска. Явява се в първото по делото съдебно заседание, като заявява, че не
възразява срещу искането за развод.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
От
Удостоверение за сключен граждански брак № **********/11.06.2013 г. издадено от
с.Горна Малина, Община Горна Малина, Софийска
област е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 19.12.2012
г. в Никозия Кипър.
Видно от удостоверения за раждане
издадени от район Средец, Столична община, съпрузите имат от брака си родени
две малолетни деца – Муса К.А., ЕГН ********** и Иса К.А., ЕГН **********.
От удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца изх. № 8/18.02.2020 г. издадено от с.Горна Малина
Софийска област е видно, че Г.Н.Я. е омъжена за
К.А. и има две деца Муса К.А. и Иса К.А..
Представен е паспорт на името на К.А.,
видно от който е, че същия е гражданин на Ислямска Република Пакистан.
Видно от писмо изх. №
328200-14080/06.08.2020 г. издадено от ГДГП е, че Г.Н.Я. е напуснала
територията на Р България с двете деца Муса К.А. и Иса К.А. на 14.12.2019 г. и
няма данни за преминаване през територията на Р България след този период.
От ведомост за заплата на името на К.А. се установява, че същия е в
трудово правоотношение с Летище, Франкфурт, Германия.
Представени са справки от ТД на
НАП и НОИ, от които е видно, че за Г.Н.Я. няма подавани данни за наличие на
декларирани дохови и трудови правоотношения, както и самолетни билети.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за развод поради разстройство на брака с
правно основание чл.49 ал.1 от СК: Искът е процесуално допустим. Разгледан по
същество се явява основателен. Страните по делото не спорят, че бракът им
е непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание, поради което следва да се
приеме, за безспорно, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е
разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи
грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на
чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на която означава,
че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в
него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен
живот отделно и независимо от другия, дори в различни държави – ищецът в
Гермация, а ответницата в Испания, съдът приема, че разстройството в брачните
им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се
възстановят нормални отношения между тях. Бракът съществува само формално и е
лишен от дължимото се според морала и закона съдържание и не може да
съществува. Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан,
следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
Относно семейното жилище:
По делото не се установи съпрузите
да притежават семейно жилище по смисъла на закона, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид
заявеното становище от ищеца, че не възразява след прекратяване на брака
ответницата да продължи на носи брачното си име Я. и липсата на изразеното становище от ответницата в тази
насока, настоящият състав намира, че между страните няма спор относно това
обстоятелство, поради което искането следва да бъде уважено, като след
прекратяване на брака съпругата ще продължи да се именува Г.Н.Я..
По иска с правно основание чл.59 от Семейния
кодекс:
В конкретния казус не е спорно между страните
по делото, къде да е местоживеенето на родените от брака деца Муса К.А.
и Иса К.А. и кой следва да упражнява родителските
права, тъй като и ищецът изразява становище, че местоживеенето и родителските
права по отношение на децата следва да се предоставят на майката. Майката не прави възражения в тази насока. Не
се оспорва и режима на личните отношения на бащата с двете деца, поради което настоящият състав намира, че
режимът следва да се определи по начин, който да създаде възможност за
изграждане на пълноценна връзка между бащата и децата, при която ще има възможност да се запази и изгради емоционална връзка между тях, като и двамата родители ще
могат да полагат непосредствени грижи по отглеждане и възпитанието
на децата, ще участват при интегрирането им в обществото. При
определянето на режима следва да се съобрази изявеното
желание на бащата да вижда децата си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с право на преспиване,
както и за период от две седмици в периода от 15 декември до 15 януари и по
един месец през лятната ваканция на децата.
По отношение на иска с правно основание чл.143
от Семейния кодекс:
Според трайната съдебна практика двамата
родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето /т.5 от ППВС № 5/1970 г./.
При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид и
възможностите на родителя, който дължи издръжката, като се съобразяват нуждите
на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Ако
родителите са с по-големи материални възможности е налице основание за присъждане на по-голям
размер издръжка /т.1 от ППВС № 5/1981г./. Дължащият издръжката родител, не би могъл
успешно да се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и
следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход,
от който да заделя част за плащане на издръжката /т.11 и т.12 от ППВС № 5/1970
г./.. В конкретния казус страните не
вземат становище по иска. При това положение, съдът преценява нуждите на децата като обичайни за тяхната възраст,
доколкото не бяха
установени специални нужди за отглеждането им, поради което следва да съобрази необходимите средства за
закупуване на дрехи, храна, обувки, играчки, разходи във връзка с обучението им и др., необходими за правилното им физическо, интелектуално и духовно развитие. Не без значение е и
обстоятелството, че и двете деца са във възраст, която е свързана с динамична
физическа и духовна промяна у децата, обуславящи и по-големи разходи при
отглеждането и възпитанието им, поради което идръжка в минимален размер би била
недостатъчна и несъобразена с потребностите им.
С оглед изложеното съдът намира, че необходимата издръжка за
всяко едно от децата е в общ размер на 280.00 лева месечно, от които
ответникът следва да заплаща издръжка в
размер на 180.00 лева месечно за всяко едно дете, считано от подаване на иска в
съда, като майката ще поеме разликата до 280.00 лева. По-голямото участие на
бащата в осигуряването на средства за издръжката на децата се обуславя от
обстоятелството, че майката участва в издръжката изцяло с ежедневни и постоянни
грижи за децата.
По
разноските:
Доколкото по делото не се установи вина или
недобросъвестност на някой от съпрузите, на основание чл.329, ал.1 от ГПК,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищецът, който няма да упражнява родителските
права, следва
да заплати дължимата държавната такса върху
определената издръжка на децата в размер на 518,40 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между К.А., гражданин на Ислямска Рапулика Пакистан, роден на *** г. в Гуджрат,
Пакистан, личен номер 34201-8677142-5
със съдебен адрес *** чрез адв. П. и Г.Н.Я.,
ЕГН ********** *** на 19.12.2012 г.
в Никозия, Китър, за което е издадено удостоверение за граждански
брак № **********/10.06.2013 г. от с.Горна Малина, Община Горна Малина, Софийска област,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи фамилно име Я..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на
родителските права спрямо децата Муса К.А., ЕГН ********** и Иса К.А., ЕГН ********* на майката Г.Н.Я., ЕГН **********
и определя местоживеенето им да е
при майката.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата К.А., гражданин на
Ислямска Рапулика Пакистан, роден на *** г. следния режим на лични отношения и контакти с децата Муса К.А.,
ЕГН ********** и Иса К.А., ЕГН *********:
всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с право на
преспиване, както и за период от две седмици в периода от 15 декември до 15
януари и по един месец през лятната ваканция на децата.
ОСЪЖДА К.А.,
гражданин на Ислямска Рапулика Пакистан, роден на *** г. ДА ЗАПЛАЩА на сина си Муса К.А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Г.Н.Я., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, считано
от датата на завеждане на иска в съда –
20.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА К.А.,
гражданин на Ислямска Рапулика Пакистан, роден на *** г. ДА ЗАПЛАЩА на сина си Иса К.А., ЕГН ********* чрез неговата майка и законен
представител Г.Н.Я., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180.00 лева /сто и осемдесет лева/, считано
от датата на завеждане на иска в съда –
20.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА К.А.,
гражданин на Ислямска Рапулика Пакистан, роден на *** г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 518,40 лева /петстотин
и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: