Р Е
Ш Е Н
И Е № 260068/19.10.2020 г.
гр. Ямбол, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 655 по
описа на ЯРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „Ирис“ ЕООД – гр. Ямбол против НП № 496106 – F534864/19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят претендира за отмяна на
оспорения акт, като счита, че при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка навежда оплаквания за неясно фактическо
описание на обстоятелствата, касаещи авторството на нарушението, за липса на
съставомерни обстоятелства и за противоречие
между фактическото и юридическото му описание. Развива и доводи в посока
приложението на чл.28 от ЗАНН, като с оглед липсата на извършени други нарушения и на
допълнителни вредни последици счита, че същото разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В с.з. жалбата
се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира
да бъде потвърдено. Също претендира присъждани на разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2020 г. около 09:35 часа, в
началото на работния ден, свидетелите С. и К. - инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, извършили проверка на оптика „Ирис“, находяща се на ул. „Г. С. Раковски“ №
** в гр. Ямбол, стопанисвана от дружеството жалбоподател. Проверката започнала с
извършване на контролна покупка на очила за около 166 лева, за която не бил
издаден фискален бон. В последователност проверяващите се легитимирали и
продължили проверката с изброяване наличните пари в касата. Установило се
наличие на 183,30 лева в касата, при 0 лева наличност, разчетена от монтираното
и работещо в обекта ФУ. Затова, на 21.01.2020г. в присъствието на законния
представител на дружеството и в присъствието на св. К., св. С. съставил на
жалбоподателя АУАН № F534864 от
същата дата за това, че „промяната в касовата наличност не се отчита с
монтираното и работещо в обекта фискално устройство”. Посочено е, че по този
начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
Впоследствие, 19.02.2020г., въз основа на
акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу
дружеството е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите С. и К., както и от писмените
доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да се
отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество.
На първо място,
налице е неяснота на приложения закон и липсва описание на обстоятелствата на
нарушението.
Както се посочи, с
АУАН и с НП от фактическа страна на жалбоподателя е вменено бездействие по
отношение на задължението за отчитане промяната в касовата наличност с
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти същият е
санкциониран за нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Първата от
посочените за нарушени разпоредбата гласи, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно
причината за установената промяна в касовата наличност, за да се прецени дали
това е вследствие на извършени продабжи/сторно операции или не. В този смисъл е
и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в решенията
по КАНД № 197/2017г., КАНД № 58/2018г. и КАНД № 143/2018г.
Нещо повече, видно
от показанията на разпитаните по делото свидетели, в конкретния случай значителна
част от разликата между фактическата и отчетената наличност - от 166 лева, се
дължи именно на продажбата на очила при извършената от проверяващите контролна
покупка, за която не бил издаден фискален бон. А след като това е така, и вменената
за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредбата установява задължение за
регистриране промяната в касовата наличност извън случаите на продажби, се налага извод, че конкретното деяние
не покрива обективните признаци на вмененото нарушение. Или, НП е издадено и в
нарушение на материалния закон.
Отделно, в
оспореното НП нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата не е посочена за нарушена
самостоятелно, а във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен че не
установява конкретно правило за поведение, тъй като регламентира правомощията
на Министъра на Финансите, текстът на ал.4 от чл.118 от наредбата съдържа и пет
точки. Поради това, посочвайки я като нарушена, АНО е следвало да я
конкретизира и да даде разбираем отговор на въпроса за нарушение във връзка с
коя точка от текста е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В противен
случай се създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения
закон, която представлява основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото
на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
На следващо място, не е ясно и основанието
за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“.
Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилгат санкциите по
ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено
по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за
които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно и основанието
за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват
факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до
неотразяване на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД №
105/2014г., в Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № 108/2016г., в Решение №
46/16.03.2017г. по КАНД № 15/2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД №
22/2017г., в Решение № 9/31.01.2020г. по КАНД № 177/2019г. на ЯАС, в Решение №
12/03.02.2020г. по КАНД № 178/2019г. на ЯАС и др.
При този изход на делото основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 370 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски
чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Мотивиран от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 496106 – F534864/19.02.2020г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Ирис“ ЕООД – гр. Ямбол, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Кара Кольо“ № ***, представлявано
от Росица Пенева Именова, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „Ирис“ ЕООД – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата от 370
(триста и седемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: