Р Е Ш Е Н И Е

                                       №………/…………..

 

 Гр. София, 24.04.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА като разгледа т.д.№ 341 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител НАП, който твърди, че ответното дружество „Д.Е.Т.” ЕООД има изискуеми задължения по публични държавни вземания в размер на 5 834 142,44 лв., така както са описани подробно в молбата, а именно за данъци по ЗКПО и ЗОДФЛ в описаните размери, установени с двата описани ревизиовни акта съответно от 21.06.2011г. и 16.01.2012г., а относно задълженията за ДОО, ЗО и др. – по декларации за периода от месец декември 2008г. до май 2009г. Поддържа, че дружеството не е заявило за обявяване в ТР своите ГФО за последните години, поради което е налице презумпция за неплатежоспособност. Предвид горното претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответника, като претендира съгласно петитума решение по чл. 632 от ТЗ. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител –експерт А..

Ответникът „Д.Е.Т.” ЕООД не изразява становище по молбата, призован по реда на чл. 50, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

С молбата са представени ревизионен акт 2210-**********/21.06.2011 г., с който на ответника в резултат на извършената ревизия по ЗДДС за периода от 01.11.2009г. до 31.12.2010г., по който в резултат от непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит са начислени за довнасяне описаните суми за ДДС за главници в размер 4 664 118,97 лв. главници и 471 575,25 лв. лихви. Представен е и ревизионен акт № 2210.**********/16.01.2012 г по ЗДДС за периода от 01.12.2008 г. до 28.02.2009 г., по който са начислени 499 942,56 лв. главници и 157 251,39 лв. лихви. Представени са доказателства за съобщаване на ревизионните актове по реда на чл. 32 от ДОПК.

С писмо изх. № 10-44-00-1111/08.03.2019 г. от НАП (стр. 137 по делото) са представени копия на годишни финансови отчети на „Д.Е.Т.2.“ ЕООД за 2009 г. и 2010 г. В писмото е посочено, че за периода 2011 г. – 2018 г. няма данни за подадени от дружеството финансови отчети. Към писмо изх. № 10-44-00-1111/08.03.2019 г. от ТД на НАП София, офис Център е приложен и ревизионен акт от 27.07.2010 г. (л. 197 – 205 на делото), с обхват на ревизията – ДДС за периода от 18.09.2009 г. до 31.10.2009 г., по който на „Д.Е.Т.2.” ЕООД са начислени задължения в общ размер 802 883,39 лв., от които главници – 745 084,53 лв. и лихви към датата на издаване на акта – 57 798,86 лв.

С писмо изх. № 433200-25966/11.03.2019 г. от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ по делото (л. 248 по делото) е получена информация, че в централна база данни на АИС КАТ няма данни за регистрирани МПС на името на „Д.Е.Т.2.” ЕООД.

С писмо изх. № 1159/11.03.2019 г. от Служба по вписванията – гр. София    (л. 245 по делото) е получена информация, че след извършена справка по наличната документация за съдебен район – гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до 26.02.2019 г. не са установени вписвания, отбелязвания или заличавания по отношение на „Д.Е.Т.2.” ЕООД.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от страните. От експертното заключение се установява, че е извършило проверка само по годишни финансови отчети на „Д.Е.Т.2.“ ЕООД за 2009 г. и 2010 г., като за периода 2011 г. – 2018 г. няма данни за подадени от дружеството финансови отчети и в Търговския регистър също няма обявени такива. В таблица на стр.3 и 4 от заключението е представена структурата на активите на ответното дружество, от която е видно, че дълготрайните активи на „Д.Е.Т.2.” ЕООД през периода от 2008 г. до 2010 г. включително са били единствено под формата на ДМА. В съответната група на актива на счетоводния баланс са посочени по статията „Машини, производствено оборудване и апаратура”. Относителният им дял в структурата на активите до 31.12.2009 г. е бил в рамките на 20 – 35 %, независимо от това, че през периода 2008 г. – 2009 г. балансовата им стойност почти се удвоява. През 2010 г. стойността на дълготрайните активи нараства с още около  60 %, представляващи осчетоводени разходи за придобиване на ДМА, с което към края на 2010 г. този вид активи достига около 94 % от балансовата стойност на всички активи на дружеството. Освен от увеличаване стойността на дълготрайните активи, тази промяна в структурата на активите е в резултат и на значителното намаляване на стойността на краткотрайните активи през 2010 г. – от 2 551 хил. лева в края на 2009 г. до 67 хил. лв. към 31.12.2010 г. В структурата си краткотрайните активи включват материални запаси (стоки), вземания и парични средства, а намаляването на балансовата им стойност през 2010 г. е за сметка предимно на измененията в стойностите на материалните запаси и в размера на вземанията. Имуществото на „Д.Е.Т.2.” ЕООД към края на годишните отчетни периоди от 2008 г. до 2010 г. включително е с балансови стойности съответно 1 072 хил. лв., 3 250 хил. лв. и 1 177 хил. лв. Вещото лице сочи, че не е извършена проверка в счетоводството на дружеството, поради което не са анализирани инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за извършени инвентаризации във връзка с изготвянето на годишните финансови отчети. Наличните по делото годишни финансови отчети на „Д.Е.Т.2.” ЕООД за 2009 г. и 2010 г. са без одиторска заверка В таблица 2 са представени пасивите на дружеството, като е видно, че през периода 2008 г. - 2010 г. „Д.Е.Т.2.” ЕООД е притежавало собствен капитал, чийто най - голям относителен дял в структурата на пасивите е към 31.12.2010 г. – 19,54 %. И за трите анализирани отчетни периода са налице текущи печалби с нарастващ размер – съответно 53 хил. лв. за 2008 г., 82 хил. лв. за 2009 г. и 225 хил. лв. за 2010 г. Аналогична е тенденцията на изменение на отчетените финансови резултати и на размера на собствения капитал.  В счетоводните баланси на „Д.Е.Т.2.” ЕООД фигурират единствено краткосрочни задължения, като основната част от тях са задължения към доставчици. Сред посочените по статията „Други задължения” по-съществени са тези към персонала, осигурителните и  данъчните задължения. За съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, и за изчисляване на коефициентите на ликвидност, данните от счетоводните баланси на „Д.Е.Т.2.“ ЕООД са обобщени и представени в следващата таблица.

Показатели	Към 31.12.2008	Към 31.12.2009	Към 31.12.2010
1. Краткотрайни активи, хил. лв.	704	2 551	67
2. Краткосрочни вземания,   краткосрочни  финансови  активи и парични средства, хил. лв.	666	2 439	57
3. Краткосрочни финансови активи и парични средства	71	20	13
4. Парични средства, хил. лв.	71	20	13
5. Краткосрочни задължения, хил. лв.	969	3 115	947
6. Текущи задължения, хил. лв.	579	3 090	914
7. Коефициент на обща ликвидност                              (1:5)	0,73	0,82	0,07
8. Коефициент на бърза  ликвидност                            (2:5)	0,69	0,78	0,06
9. Коефициент на незабавна ликвидност                       (3:6)	0,12	0,006	0,001
10. Коефициент на абсолютна  ликвидност                  (4:6)	0,12	0,006	0,001

Анализът на изчислените стойности на показателите за ликвидност сочи, че в допустими граници са единствено тези на коефициента на бърза ликвидност към края на 2008 г. и на 2009 г. Към 31.12.2010 г. всички коефициенти на ликвидност са многократно по-ниски от референтните си стойности. Експертът е направил констатацията, че през годишните отчетни периоди от 2008 г. до 2010 г. включително текущото финансово състояние на „Д.Е.Т.2.” ЕООД може да бъде охарактеризирано като лошо. По данни от анализираните счетоводни баланси, „Д.Е.Т.2.” ЕООД е имало неизплатени изискуеми задължения, произтичащи от търговски сделки и публични задължения в размери, както следва:

Според вещото лице това са краткосрочните задължения, но липсва аналитична счетоводна документация, за да се опише произхода им. Вещото лице е установило, че задълженията към молителя НАП за наплатени данъци и осигуровки, са в следните размери:

Публичните вземания от „Д.Е.Т.2.” ЕООД са за данъци – 5 198 712,85 лв. главници и 628 826,64 лв. лихви, на основание следните влезли в сила ревизионни актове: от 21.06.2011 г. (ДДС за периода от 01.11.2009 г. до 31.12.2010 г. – 4 664 118,97 лв. главници и 471 575,25 лв. лихви) и от 16.01.2012 г. (ДДС за периода от 01.12.2008 г. до 28.02.2009 г. – 499 942,56 лв. главници и 157 251,39 лв. лихви), както и на основание декларации, подадени по реда на ЗКПО за периода 2008 г. – 2011 г. включително (32 819,97 лв. главници) и на ЗДДФЛ за периода м. 12.2008 г. – м. 05.2009 г. включително (1 831,35 лв. главници); за задължителни осигурителни вноски по подадени от дружеството по реда на КСО декларации образец 6 за периода м. 12.2008 г. – м. 05.2009 г. включително (6 602,95 лв. главници). Вещото лице сочи, че установените с посочените ревизионни актове задължения се отнасят към отчетните периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., за които по делото са налични годишни финансови отчети, но към датите на съставяне на тези отчети самите ревизионни актове все още не са били издадени и затова в счетоводни баланси не са намерили отражение данъчните задължения, описани по-горе, като отчитането им при съставяне на счетоводните баланси към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г. би довело до увеличаване на текущите задължения на „Д.Е.Т.2.” ЕООД съответно с 1 460 хил. лв. в края на 2009 г. и с 6 596 хил. лв. в края на 2010г. Експертът сочи, че вземанията за корпоративен данък, за данък по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски, са декларирани от „Д.Е.Т.2.” ЕООД, което дава основание да се приеме, че са взети предвид при съставянето на съответните годишни финансови отчети. Добавянето на установените с въпросните ревизионни актове публични задължения към текущите задължения на „Д.Е.Т.2.” ЕООД към 31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г. влошава още повече стойностите на показателите на ликвидност, в резултат на което и коефициентът на бърза ликвидност към края на 2009 г. (който е единственият показател за ликвидност в допустими граници според данните от счетоводния баланс) се понижава до 12 % под минималната си референтна стойност. Експертът е представил в таблица и алтернативен вариант на показателите за финансова автономност.

Видно от същата ако публичните задължения по описаните по-горе ревизионни актове бъдат взети предвид при съставянето на счетоводните баланси към края на 2009 г. и на 2010 г., собственият капитал на „Д.Е.Т.2.” ЕООД би бил отрицателна величина, т.е. дружеството би било декапитализирано, а стойностите на показателите за финансова автономност - далече извън границите на референтните стойности на коефициента на финансова автономност и на коефициента на задлъжнялост.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В случая безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства, които са приети като неоспорени, че ответникът, който е търговско дружество има неизплатени публични задължения за данъци и осигуровки, които са за период от 2008г. до 2010г., в голям размер, установени с издадените ревизионни актове съответно под №2210-*********/27.07.2010 г., 2210-**********/21.06.2011 г. и 2210.**********/16.01.2012 г. От счетоводните данни е видно, че търговецът има и задължения по търговски сделки към доставчици.

В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени публични задължения, които са установени по влезли в сила ревизионни актове и без данни същите да са заплатени. Наред с горното следва да се има предвид, че е налице и презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.2 от ТЗ, тъй като ответникът не е заявявал за обявяване в Търговския регистър ГФО за период много по-дълъг от три години преди молбата, а именно няма данни да са обявявани ГФО, считано от 2011г. нататък. Съдът намира, че се установи с оглед изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице, като съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,82 към 31.12.2009г. и 0,07 към 31.12.2010г., като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, с изключение на бързата ликвидност. При изготвяне на алтернативен вариант с включване на публичните данъчни задължения, които не са намерили счетоводно отражение в представените ГФО, но за същия период показателите са изцяло извън референтните граници, като този на обща ликвидност е 0,0089 към 2010г. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно, под норматива са показателите не само за 2010 година, но и за предходните няколко и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно. В случая дори и без в краткосрочните задължения да се включват и вземанията на кредитора- молител, показателите на ответното дружество са под норматива и говорят за състояние на неплатежоспособност. Евентуалното включване на тези вземания по алтернативен вариант на баланса би влошило показателите, което категорично сочи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. С оглед натрупаните задължения, както и данните за декапитализация на дружеството, не може да се възприеме състоянието за временно, напротив, налице е трайно състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за обявяването му е основателна.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В случая съдът намира, че тази дата следва да е 31.12.2010г., към която всички показатели, дори и без да се използва алтернативния вариант са извън референтните си стойности. Към края на 2009г. дружеството също не е било с добър коефициент на ликвидност, но видно от данните по счетоводните отчети е имало значително намаляване на задълженията към доставчици, като е разполагало с налични парични средства, което е видно от показателя за бърза ликвидност. Действително публичните задължения са за период 2009г., но преди отказа да се приспадне право на данъчен кредит с издадените ревизионни актове от 2010г., 2011г. и 2012г. за дружеството не е било налице нормативно задължение да отрази същите в счетоводните си баланси и поради това, не може да се приеме, че началната дата следва да е 31.12.2009г. Началната дата следва да е следващата година, когато и без алтернативен вариант на баланса, показателите са извън нормативите и при съобразяване, че първият ревизионен акт е от 2010г., поради което към края на 2010г. част от процесните данъчни задължения вече е следвало да намерят отражение в баланса на дружеството. Следователно към 31.12.2010г. ответното дружество е следвало да отрази и задълженията си към молителя, които не са осчетоводени, а и е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му да представи аналитичните документи и липса на проверка на неговото счетоводство, но доколкото в задълженията не са отразени такива в процесните размери може да се предположи, че не са отразени. При това положение и като съобрази, че са налице данни за декапитализация на дружеството към 31.12.2010г., съдът намира, че това е началната дата на неплатежоспособността, поради което същата следва да бъде възприета и обявена.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 25.02.2019г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3738, т.62, стр.126, с което съдът е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени към настоящия момент, а дадения срок е изтекъл. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, тъй като не е извършвана проверка по каса, а това, че са отразени някакви активи по последен баланс, който е към 31.12.2010г., не означава, че същите са налични толкова години по-късно, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици. Синдик не следва да бъде назначаван, тъй като производството се спира, а по това искане съдът ще се произнесе при евентуално възобновяване на производството.

С оглед изхода на спора на молителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които включват сумата от 300 лв. – депозит за вещо лице и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в размер на 600 лв. Молителят е с твърдяно публично държавно вземане, поради което държавната такса също не е събрана предварително и следва да се възложи на ответната страна.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.Е.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя П.И.Й., и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  –31.12.2010г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Д.Е.Т.2.“ ЕООД.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Д.Е.Т.2.“ ЕООД.

            ОБЯВЯВА „Д.Е.Т.2.“ ЕООД, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА „Д.Е.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя П.И.Й., да заплати на НАП с адрес – гр. София, бул.*******, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 600 лв. / шестстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Д.Е.Т.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя П.И.Й., да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“№2, сумата от 250 лв. / двеста и петдесет лева/ - държавна такса за производството.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: