№ 3103
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110164649 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
87002/12.11.2021 г., с която ЗАД „а.б.” АД, ЕИК ********** е предявило
срещу „д.з. АД, ЕИК ********** осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 5456,99 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за щетите по лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. №
********, реализирани във връзка със застрахователно събитие, настъпило на
30.06.2020 г. в гр. София, поради виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил с рег. № С5731НТ, чиято „Гражданска отговорност“
е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска /12.11.2021 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 489,65 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.12.2020 г. –
11.11.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно
1
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при ищеца автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********.
Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
0306/20/456/500049, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз
на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в
резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил
сумата от 5456,99 лева. Поддържа, че вредите по лек автомобил „Тойота“ с
рег. № ********, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от
водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесния пътен инцидент. Поддържа, че ответното
дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 5456,99
лева, но ответникът отказал да извърши плащане с писмо изх. №
*********/23.12.2020 г. В тази връзка моли за присъждане на процесната
сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, както и за присъждане на законна лихва за забава
върху главницата в размер на 489,65 лева за периода 23.12.2020 г. –
11.11.2021 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /30.06.2020 г./, сключено между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ, че на
30.06.2020 г. е реализирано ПТП в гр. София, при което са причинени щети
на лек автомобил „Тойота“, рег. № ********, че ищецът е предявил пред него
суброгационна претенция за сумата от 5456,99 лева, по която ответното
дружество е постановило отказ. Твърди се, обаче, че водачът на застрахования
при ответника автомобил не е действал противоправно и виновно при
настъпването на процесното ПТП. Единствената причина за инцидента било
противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца
автомобил, който предприел маневра „обратен завой“ в нарушение на
2
правилата за движение по пътищата, навлязъл в съседната пътна лента и
отнел предимството на правомерно движещия се автомобил, застрахован при
ответната страна. Поддържа се, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. №
С5731НТ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че другият участник в
процесното ПТП ще навлезе внезапно в неговата пътна лента. Поддържа, че
водачите на МПС не са длъжни да предвиждат абстрактната възможност за
настъпване на ПТП. Пояснява, че с извънсъдебното си поведение ищецът е
признал отговорността на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ********, тъй като
възстановил частично претендираната от ответника сума за вредите по л.а.
„Форд Фиеста“ с рег. № С5731НТ. В условията на евентуалност, в случай че
се установи противоправно поведение на водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.
№ С5731НТ, застрахован при ответника, се прави възражение за
съпричиняване на процесното ПТП от водача на л.а. „Тойота“ с рег. №
********, застрахован при ищеца. Ответната страна оспорва и причинно-
следствената връзка между описаните от ищеца вреди и механизма на
процесното ПТП. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като
завишен, тъй като не отговарял на действително претърпените увреждания.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявените искове, в условията на
евентуалност за присъждане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца в по-нисък от претендирания размер. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
3
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ********.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните в производството, че към датата на реализиране на
твърдяното ПТП /30.06.2020 г./ гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ е била застрахована при
ответното дружество; че към 30.06.2020 г. автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
******** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в полица № BG/01/120001301269; че във връзка с
реализираните в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП от 30.06.2020
г. щети по лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, ищецът е
заплатил на ТМ Ауто ЕООД /сервизът извършил ремонта на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № ********/ сумата от 5456,99 лева по щета №
0306/20/456/500049; че ищцовата страна е отправила регресна покана до
ответника за заплащане на процесната сума от 5456,99 лева, както и че на
23.12.2020 г. ответникът е отказал да извърши плащане по заведената пред
него от страна на ищеца регресна претенция.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Двустранен констативен
протокол за ПТП 30.06.2020, уведомление за щета по застраховка „Каско на
МПС“, показанията на свидетелите Р. Д. М. /водач на лек автомобил „Тойота
Ярис“ с рег. № ********/ и В. К. Г. /водач на лек автомобил „Форд Фиеста“,
рег. № С5731НТ/ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
4
приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От
горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния
механизъм на процесното ПТП: на 30.06.2020 г., около 19:50 часа, в гр.
София, водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ, се движил
по бул. „Андрей Ляпчев“, с посока на движение от бул. „Александър
Малинов“ към ул. „Ген. Радко Димитриев“ и в района срещу магазин
„Мебели Виденов“, реализирал ПТП с извършващия пред него, от средната
част на пътното платно /при две пътни ленти за движение в посоката му на
движение, т.е. лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** се е намирал с
една част в дясната пътна лента за движение и с една част в лявата пътна
лента за движение/, маневра за обратен завой, лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ********. Горепосочените доказателства по безспорен и категоричен
начин установяват механизма на реализиране на процесното ПТП, описан по-
горе. В показанията си пред съда, свидетелят Р. Д. М. изрично заяви, че
единственото ПТП, в което е участвала било реализирано в гр. София,
Младост 1А, близо до метростанция Младост III, като след кръстовище, с
организирана светофарна уредба, продължила движението си към
метростанция Младост III, но не продължила до края на пътя, където самият
път завива и се прави обратен завой, а малко преди това предприела маневра
за извършване на обратен завой на място, където няма мантинела и няма знак,
които забранява извършването на такава маневра. На мястото, на което било
реализирано проишествието лентите за движение били две, но винаги в
дясната пътна лента за движение имало спрели коли, които ограничавали
частично движението в тази лента, включително и в процесния случай.
Посочва, че се движела в лявата пътна лента, като в момента, в който
предприела маневрата за обратен завой, водачът на автомобила, който се
движил зад мен я блъснал в лявата предна врата. Показанията на свидетеля
В.Г. /водач на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ/, в
горепосочените части, изцяло се припокриват с показанията на водача на лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** – свидетелят Р.М., поради което
съдът намира, че в тези им части, следва да кредитира показанията на
свидетелите, доколкото са ясни, безпротиворечиви и последователно
разкриват едни и същи факти и обстоятелства относно начина на реализиране
на процесния инцидент, които са от значение за правилното решаване на
спора. В показанията си пред съда, свидетелят Р.М. посочи още, че
5
сигнализирала за намерението си да извърши обратен завой със сигнал за ляв
мигач, който подала около 5-10 метра преди мястото, където бил реализиран
удара. В тази част показанията на свидетеля М. не се опровергаха от
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът
намира, че следва да ги кредитира. Свидетелят М. посочва още, че
непосредствено преди започване на маневрата за извършване на маневра за
обратен завой, може да се е отклонила леко вдясно, за да успея да извърши
самата маневра. Показанията на свидетеля в тази част кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и съответства на
обективираната в Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2020 г.
скица на пътната обстановка и ПТП. Действително в показанията си пред
съда, свидетелят В.Г. посочи, че независимо от обстоятелството, че в дясната
пътна лента за движение /в посоката на движение на процесните МПС-та/ е
имало спрени автомобили, то преди започване извършването на маневрата за
обратен завой, лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** бил изцяло в
дясната лента за движение и от нея водачът му /свидетелят Р.М./ предприел
маневрата за обратен завой. Същевременно, обаче, в тази си част показанията
на свидетеля Г. не само не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, но и напълно се опровергават него /в това число от
показанията на свидетеля М., от заключението на вещото ли по приетата в
производството САТЕ и обективираната в Двустранан констативен протокол
за ПТП от 30.06.2020 г. скица на пътната обстановка и ПТП, изготвена
именно от участниците в проишествието, които са положили подписите се в
уверение, че именно това е било местоположението на автомобилите към
момента на настъпване на удара/. В тази връзка, съдът намира, че следва да
посочи, че безспорно от показанията на свидетелите се установи, че на
мястото на реализиране на проишествието в пътното платно, в което са се
движили двете участващи в ПТП-то МПС-та е имало две пътни летни за
движение във всяка посока, като в дясната пътна лента, в посоката на
движение на процесните автомобили, имало спрели /паркирани и/или
престояващи/ автомобили. Същевременно от представения от вещото лице
снимков материал, находящ се в приетото от съда писмено заключение по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява, че при
наличие на спрели в дясната пътна лента автомобили, абсолютно невъзможно
е друг лек автомобил /пък макар и с габаритите на процесния лек автомобил
6
„Тойота Ярис“ с рег. № ********/ да се изнесе в дясната пътна лента и да се
намира изцяло в тази пътна лента. Следователно, съдът приема, че от
събраните по делото доказателства се установява, че при предприемане на
маневрата за извършване на обратен завой лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ******** се е намирал в средата на пътното платно между лявата и
дясна пътни ленти в посоката на движение на процесните МПС-та. Приема
също, че водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е
сигнализирал за намерението си за извършване на маневра обратен завой,
като водачът на движещия се зад него лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. №
С5731НТ /свидетелят В.Г./ е следвало да съобрази това обстоятелство и да
избере скорост на движение, каквато да й позволи да спре при нужда, в
случай, че движещото се пред нея МПС следва да пропусне насрещно
движещи се автомобили /съобразно изикването за това, предвидено в
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП/, както и да спазва такава дистанция
между управляваното от нея и движещото се пред нея моторно превозно
средство, което да й позволи да избегне настъпване на удар между двата
автомобила, при наличие на ситуация, която да изисква водачът на движещия
се отпред автомобил да спре, за да осигури безопасно извършване на
сигнализираната със светлинен сигнал маневра. Същевременно от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните в производството съдебна автотехническа експертиза се установи
по делото, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „Форд
Фиеста“ е имал възможност да предотврати проишествието, ако е управлявал
автомобила със скорост, която да му позволи да спре в рамките на опасната
зона, без да настъпи съприкосновение с предприелия извършване на маневра
за обратен завой лек автомобил Тойота Ярис. Следователно, ако водачът на
лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ е забелязал своевременно
подадения от водача на движещия се пред нея лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ******** и е управлявал автомобила със скорост, която да му позволи
да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с
предприелия извършване на маневра за обратен завой лек автомобил Тойота
Ярис, то проишествието нямаше да бъде реализирано.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП
30.06.2020, уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“,
7
показанията на свидетелите Р. Д. М. /водач на лек автомобил „Тойота Ярис“ с
рег. № ********/ и В. К. Г. /водач на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. №
С5731НТ/ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
в производството съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че са
установени по делото, при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на
същото за настъпване на процесното ПТП от 30.06.2020 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 30.06.2020 г. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** и процесното
ПТП.
От гореизложеното се налага извод, че от техническа гледна точка е
налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка между
описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №
******** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил „Тойота Ярис“ с
8
рег. № ********, към датата на процесното събитие /30.06.2020 г./ е 4 години,
1 месец и 5 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация –
25.05.2016 г. Същевременно от представеното и приобщено към
доказателствения материал писмо изх. № 26/30.03.2022 г., издадено от ТМ
Ауто ЕООД /официален представител на марката Тойота за Република
България/, към датата на реализиране на процесното проишествие –
30.06.2020 г., лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е бил с
удължена гаранция, стартирана от 25.05.2019 г., за срок от три години или до
изминаване на пробег от 200 000 км. По делото не е спорно и от събраните и
обсъдени по-горе доказателства се установява, че към датата на процесното
ПТП – 30.06.2020 г., лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е бил в
гаранция.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, което не оспорено от страните. От заключението
на вещото лице се установява по делото, че всички увреждания по лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Установява се още, че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, определена на база пазарни
цени /към датата на ПТП/ е в размер на 5457,00 лева. В изслушването си пред
съда, извършено в проведеното по делото открито съдебно заседание на
07.03.2022 г., вещото лице изрично посочи, че Пазарните цени са стойността
на официалния представител и се отнася за случаите, в които увреденото
МПС е гаранционно /какъвто е процесният случай/. Установява се още, че
стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на
процесния лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, определена на
база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 4122,94 лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да се
определи по пазарни цени /стойността на официалния представител на
марката/, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че
процесния лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е бил в удължена
гаранция към датата на реализиране на процесното ПТП /30.06.2020 г./.
9
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
5457,00 лева.
Както бе посочено по-горе, общият размер на регресното вземане на
ищеца възлиза на 5457,00 лева, като доколкото от ищеца се претендира сума
в по-малък размер /5456,99 лева/, то предявеният иск с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен
размер.
Предвид доказаната основателност на предявения иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, настоящият съдебен състав намира, че
следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
10
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото се установява водачът на лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 30.06.2020 г.
събитие. От събраните по делото доказателства се установи в производството,
че непосредствено преди предприемане на маневрата за извършване на
обратен завой, водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** се
е изнесъл надясно към дясната пътна лента за движение, както и че
извършването на самата маневра за извършване на обратен завой е започнало
от средата на пътното платно /т.е. при започване извършването на маневрата
автомобилът се е намирал в средната част на пътното платно, като част от
автомобила е бил в лявата пътна лента за движение, а другата част от
автомобила се е намирала в дясната пътна лента за движение/, с което от
водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е нарушена
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че завиването в
обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на
движението. Същевременно от събраните по делото доказателства се
установи в производството, че за намерението си за извършване на маневрата
обратен завой, водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ******** е
сигнализирал със съответния светлинен сигнал /ляв мигач/, което е станало
около 5-10 метра преди предприемане на маневрата, след което
непосредствено преди започване извършването на маневрата, същият водач
отклонил управлявания от него автомобил вдясно, с което е объркал водачът
на движещия се зад него лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ,
11
доколкото едновременно сигнализира със светлинен сигнал за намерението си
за извършване на маневра свързана със завиване наляво /както следва да се
извърши маневрата обратен завой, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗДвП/, а противоположно на подадения светлинен сигнал, отклонява
управляваното от нея МПС надясно.
С горното си поведение и с нарушаване разпоредбата на чл. 38, ал. 1
ЗДвП, водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********
непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
доколкото е създал погрешни впечатления у водача на движещото се зад него
МПС - лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ, относно маневрата,
която възнамерява да предприеме, с което пряко и непосредствено е
способствал за реализиране на вредоносния резултат.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е основателно и следва да
бъде уважено. Съдът намира, че водачите на участвалите в процесното ПТП
автомобили са допринесли поравно за настъпване на вредоносния резултат,
респективно, следва да бъде определен процент съпричиняване от водача на
лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ********, в размер на 50 %. Като
допълнение, следва да се посочи и обстоятелството, че наличието на съвина
между водачите на процесните МПС-та не се оспорва от ответника, като: 1/
на първо място е налице извънсъдебно признание на това обстоятелство,
извършено посредством конклудентни действия, изразяващи се в извършване
на частично плащане по регресна претенция, заведена пред ищцовото
дружество от ответника във връзка със същото ПТП и причинените в резултат
от това ПТП щети по лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № С5731НТ; 2/ на
второ място е налице и признание на това обстоятелство от името на ищеца,
чрез адвокат М., което признание е обективирано в становище вх. №
20737/04.02.2022 г. /виж л. 67 от делото/.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до размера от 2728,50 лева,
респективно следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 5456,99 лева, искът следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
12
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото не се оспорва и се установява, че
ищцовото дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на
паричното му задължение. Същевременно от ответника не се оспорва, че
регресната покана е получена и че по нея е постановен отказ за изплащане на
претендираната регресна сума на 23.12.2020 г. Не се оспорва от ответника, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че към тази дата
ответникът е получил изпратената му от ищеца регресна покана, към която са
били приложени документите по процесната ликвидационна преписка.
Ответникът е разгледал претенцията на ищеца и в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ е
отказал извършването на плащане по предявената регресна претенция по
процесната щета. Следователно, считано от 23.12.2020 г. /датата, на която
ответникът – застраховател се е произнесъл по предявената от ищеца
регресна претенция, като е отказал извършването на плащане по същата/
ответното дружество е изпаднало в забава. Следователно за претендирания в
исковата молба период от 23.12.2020 г. до 11.11.2021 г. /включително/ дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата /до
размера, до който настоящият съдебен състав намери иска за главница за
основателен - 2728,50 лева/ – сумата от 245,58 лева /изчислена по реда на чл.
162 ГПК, посредством лихвен калкулатор за законна лихва на НАП/.
Следователно акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 245,58 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 489,65 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
13
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на
предявените искове в размер на 268,28 лева, за заплатен депозит за вещо лице
по изготвената в производството съдебна автотехническа експертиза в размер
на 225,00 лева, за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в
размер на 70,00 лева, за заплатена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 752,80 лева с ДДС, като са представени и доказателства за извършването
на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „д.з. АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 68, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗАД
„а.б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Княз Дондуков” № 59 сумата от 660,71 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 225,00 лева,
за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 70,00
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „а.б.” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Дондуков” № 59, следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника „д.з.
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 222,44 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „д.з. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати в полза на
14
ЗАД „а.б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Дондуков” № 59, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
сумата от 2728,50 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” обезщетение за щетите по лек автомобил
„Тойота Ярис“, рег. № ********, реализирани във връзка със застрахователно
събитие, настъпило на 30.06.2020 г. в гр. София, поради виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. №
С5731НТ, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при
ответното дружество към датата на реализиране на ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /12.11.2021 г./ до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от
2728,50 лева до пълния предявен размер от 5456,99 лева.
ОСЪЖДА „д.з. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати в полза на
ЗАД „а.б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Дондуков” № 59, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
245,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
23.12.2020 г. – 11.11.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 245,58 лева
до пълния предявен размер от 489,65 лева.
ОСЪЖДА „д.з. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати в полза на
ЗАД „а.б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Дондуков” № 59, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
660,71 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „а.б.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 59 да заплати на „д.з. АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 222,44 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
15
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16