РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Търговище, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря С. Й. Й.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20243530100182 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ
и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л. Т. Х. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител адв.Д.
П. -ТАК, твърди в исковата си молба, че е собственик на лек автомобил „AUDI A 6
ALLROAD“ с рег.№ ******, собствеността върху който придобил на 15.1.22023г. и за който
е имало валидна комбинирана застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
440123031006492 с валидност от 00,00ч. на 11.02.2023г. до 23,50ч., сключена с ответника
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София.Излага, че на 15.12.2023г., след
придобиване на собствеността върху автомобила, ищецът тръгнал от гр.Варна за
гр.Търговище, като в района на с.Буховци, общ.Търговище, на второкласен път застигнал
товарен автомобил, превозващ баластра, чакъл и при изпреварването му отхвръкнало камъче
от товара, което счупило предния ляв фар на автомобила на ищеца. Сочи, че незабавно
уведомил застрахователя, но последният отказал изплащане на обезщетение, излагайки, че
посочената повреда била вследствие износване, стареене, умора на материала, скрит дефект
и др. по т.9.1.16 от Застрахователния договор.Ищецът твърди също, че посетил
специализиран магазин за авточасти в гр.Търговище, от където му била направена оферта за
покупка на ляв преден фар на цена от 5500лв. и сума за демонтаж и монтаж на фара в
размер на 180лв.С оглед на изложеното и като счита, че застрахователят неоснователно
отказва изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на автомобила му
вреди, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия
1
пряк иск против застрахователя за обезщетение в размер на в размер на 5 431лв.(след
допуснато изменение в размера на претенцията в съдебно заседание на осн. чл. 214,ал.1 от
ГПК), претендира законната лихва от датата на исковата молба-08.02.2024г. и разноските по
делото.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.Д. П.-ТАК поддържа
иска и пледира за уважаването му, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв.П. П.-ВАК, в който в който предявеният
иск се оспорва изцяло, като неоснователен, като се твърди, че претендираната щета не е
настъпила поради соченото застрахователно събитие, като излага подробни съображения и
анализ на разпоредбите на застрахователния договор и ОУ към него; оспорва и размера на
претендираното обезщетение , като необосновано завишено; иска отхвърляне на
претенцията изцяло, претендира разноски.Не се оспорват следните обстоятелства:
наличието на валидна застраховка „Каско +“ за процесния автомобил, посочена по-горе от
ищеца, както и обстоятелството ,че на 19.12.2023г. в 14,06ч. ответното дружество е
получило дистанционно подаденото уведомление от ищеца, като по този повод е образувана
застр. преписка № 44010312308966. В съдебно заседание процесуалния представител на
ответника поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на иска, претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото наличието на валиден договор за
комбинирана застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 440123031006492 с
валидност от 00,00ч. на 11.02.2023г. до 23,50ч. за автомобила на ищеца „AUDI A 6
ALLROAD“ с рег.№ ****** и за застрахователна сума в размер на 38 496лв., като видно от
Анекс № 1/21.12.2020г. към полицата, страните са уговорили промяна в данните относно
собствеността върху автомобила и като застраховано лице е записан ищецът, а от договор за
покупко-продажба на МРС от 15.12.2023г., сключен между ищеца-като купувач и „МЕГА
ТРЕЙД АУТО“ ЕИК 2018964740012 гр.Варна –като продавач, на посочената дата ищецът е
придобил собствеността върху процесния автомобил „AUDI A 6 ALLROAD“ с рег.№
******.по делото не е спорно обстоятелството ,че след настъпване на ПТП на 15.12.2023г.
същият е уведомил застрахователя по електронен път на 19.12.2023г., по което е образувана
застр. преписка № 44010312308966, видно и от приложеното писмо от застрахователя до
„МЕГА ТРЕЙД АУТО“ ЕИК 2018964740012 гр.Варна, от което се установява, че във връзка
с уведомлението за настъпилата щета, служители на застрахователя са извършили оглед на
автомобила, изготвен е и протокол, ведно със снимков материал, като становището на
застрахователя е, че в случая се касае до изключението по т.9.1.9 от ОУ, раздел I и т.9.1.16,
а именно- повредата се дължи не на ПТП, а на повреда поради износване, стареене, умора на
материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, вследствие на което е
настъпило застрахователното събитие. По делото е представен и снимковия материал,
изготвен при огледа, както и ОУ към застрахователния договор, както и препис на
2
уведомлението на ищеца на хартиен носител.
От заключението по назначената САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
увреждането е в торната лява част на левия фар на процесния автомобил и механизмът на
процесното ПТП е изхвърчане на камъче от протектора на гума на автомобил, зад който се
движи увредения автомобил, или при разминаването им, като в такива случаи се наблюдават
увреждания по фарове, челни стъкла, предна броня, преден капак, халогени и др. Установява
се още, че освен увреждането по предния ляв фар, вещото лице е констатирал при огледа на
автомобила увреждания и по предния капак и по челното стъкло, като механизмът на
уврежданията е същият.Относно пазарната стойност на увреждането вещото лице посочва,
че необходимата сума за ремонитрането му е в размер на 5431лв., включваща нова
част(подмяна) и труд-монтаж/демонтаж, възстановяване бояджийски операции, др.
материали и консумативи.Посочено е също, че и към момента на огледа на вещото лице -
23.05.2024г. ремонт на преден ляв фар не е извършен., както и че технически не е възможно
процесното увреждане на левия фар на автомобила да се дължи на естествената му
експлоатация и стареене на материала.
По делото са събрани и гласни доказателства.От разпита на св.Д.А., без родство с
ищеца се установява, че свидетелят е пътувал с ищеца на процесната дата, като се прибирали
от гр.Варна, от където ищецът купил автомобила и на второкласен път до с.Буховци,
общ.Търговище пътували зад камион, при изпреварването на който се чул силен шум от
предната част на автомобила.Свидетелят твърди още, че като спрели в гр.Търговище
установили, че предният ляв фар на колата е спукан, след което отишли в офиса на
застрахователя да съобщят за настъпилото застр. събитие, където служителката им
обяснила, че ищецът следва да подаде заявката си онлайн. Свидетелят твърди още, че при
купуването на автомобила той също го оглеждал и не е имало увреждане по левия фар, нито
коденз. Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискванията по чл. 172 от
ГПК приема, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля, като дадени от
незаинтересовано лице - очевидец на увреждането на левия фар на автомобила и като
отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение е обоснован с
обстоятелството, че застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение за
щета-спукан ляв фар на автомобила, която ищецът претендира в размер на 5431лв.,
претендира и законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба, ведно с
разноските в производството.Ответникът оспорва иска с доводи за изключен
застрахователен риск, позовавайки се на разпоредби от ОУ към договора за комбинирана
застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 440123031006492, като твърди, че
претендираната щета не е настъпила поради соченото застрахователно събитие, а вследствие
на естествената му експлоатация, стареене на материала и пр. С оглед становищата на
страните, спорът е както относно възникването на претендираната щета на твърдяната дата-
3
15.12.2023г., така и относно предпоставките за изплащане на самото застрахователно
обезщетение.В тази връзка и въз основа на събраните писмени доказателства и
заключението по назначената САвтЕ следва да се приеме, че е настъпила щета –спукване на
ляв фар на автомобила на посочената дата вследствие на удар от излетял от камион малък
камък, която може да бъде отстранена чрез подмяна на същия.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а с разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност -
стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може
да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по 106 КЗ. Относно възраженията на ответника,
съдът приема следното: Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са
налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или
уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД свобода на
договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са
посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в други случаи,
предвидени със закон (т. 4).Съгласно постоянната практика на съдилищата, за да възникне
право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата
на неизпълнено задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния
договор, това задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка
с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани. Посочената задължителна практика е приложима
и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната
опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в
договора или общите условия, като основание за освобождаване от застрахователна
отговорност, включително под формата на изключен риск. Според решение №207 от
13.01.2017г., по т.д.№3394/2015г., II т.о. на ВКС, в тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Със същото решение е даден
отговор и на критерия за „значителност” по смисъла на чл.211 т.2 КЗ (отм.), като
4
възприетото с него разрешение е в съответствие с приетото и в решения на ВКС: № 102 от
02.10.2012г., по т.д.№ 615/2011г. на І т.о.; № 185 от 05.03.2014г., по т.д.№ 350/2012г. на І т.о.
, № 15/12.04.2012г., по т.д.№ 454/2011г. на ІІ т.о. и № 49 от 29.07.2013г., по т.д.№ 840/2012г.,
според които условието за „значителност” следва да се преценява във всеки конкретен
случай.С други думи-както в общата хипотеза на чл.408 КЗ, така и в останалите случаи на
изключен риск, било уговорени в договора или в Общите условия към същия, при отказ на
застрахователя да изплати обезщетение, последният следва да установи както конкретните
обстоятелства от предвидената хипотеза за отказ, така и причинно-следствената връзка с
настъпване на вредите. Това следва и от изискването към съдържанието на застрахователния
договор и Общите условия към договорите в раздел IV от КЗ. По делото ответникът се
позовава само на уговореното в Раздел I на ОУ - по т.9.1.9 от ОУ, раздел I и т.9.1.16, а
именно- повредата се дължи не на ПТП, а на повреда поради износване, стареене, умора на
материала, скрит дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, вследствие на което е
настъпило застрахователното събитие, което според ОУ обуславя отказ от изплащане на
обезщетението. В тази връзка, съдът приема, че както е изложено по-горе, за да възникне
право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата
на неизпълнено задължение на застрахования, което е предвидено в застрахователния
договор, това задължение трябва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка
с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди
или с възможността те да бъдат доказани, каквото в случая не е налице, при което съдът
приема, че уговореното в застрахователния договор в тази връзка е неотносимо към случая и
не освобождава ответника от задължението да заплати застрахователно обезщетение на
ищеца.С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ищецът е установил наличието на
причинена щета на автомобила му на 15.12.2023г., изразяваща се в спукване на ляв фар,
като не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя, поради
което приема, че искът е доказан по основание.Относно размера на претенцията, съдът
съобрази обстоятелството, че сумата, необходима за отстраняване на причинените вреди е в
размер на 5431лв., като посочената сума представлява действителния размер на
претърпените от ищеца вреди.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан в
посочения размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 19.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 405,ал.1 от
КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
При този изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски в производството, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер
на 1044лв.(с ДДС) платено адв. възнаграждение и 227,20лв. платена държавна такса или
общо 1271,20лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 89Б, представлявано от К.Ч.-гл.изп. директор и
Б.В.-изп. директор, да заплати на Л. Т. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“С. №*, вх.
*, ет. *, ап. *, сумата от 5 431лв., по комбинирана застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № 440123031006492 с валидност от 00,00ч. на 11.02.2023г. до 23,50ч., сключена с
ответника за лек автомобил „AUDI A 6 ALLROAD“ с рег.№ ******, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от увреждане на ляв фар на автомобила „AUDI A 6
ALLROAD“ с рег.№ ****** на 15.12.2023г., ведно със законната лихва от 08.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 89Б, представлявано от К.Ч.-гл.изп. директор и
Б.В.-изп. директор, да заплати на Л. Т. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“С. №*, вх.
*, ет. *, ап. *, разноските по делото в размер на 1271,20лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6