РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 13.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Стефани Калоферова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12642 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм). за сумата от 45000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от травми, ведно със
законната лихва считано от датата на ПТП
- 09.11.2015 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както направените разноски по
делото
Ищецът Д.А.С., твърди, че на 09.11.2015
г., около 11.20 ч. в гр. Пловдив, на пл.”Чернишевски” и ул.”В.” е настъпило
ПТП, като лек автомобил марка „Рено” модел „Меган” с per. № *******собственост на Е.Я.Ф.и управляван от А.Я.Ф.,
нарушил правилата за движение по пътищата - отнел предимство в кръстовище и
станал причина за ПТП с л. а. марка „Опел” модел „Астра” с per. № ********, управляван от П.Й.П.,
при което е пострадал, като пътник във втория автомобил. Във връзка с
настъпилото ПТП срещу водача на л. а. марка „Рено” модел „Меган” с per. № *******А.Я.Ф., с ЕГН ********** е
образувано досъдебно производство № 206/2015 г. по описа на следствен отдел на
ОП-Пловдив. Относно същия автомобил е издадена полица по застраховка
„Гражданска отговорност” под № BG/22/115001809482
със срок на валидност от 10.07.2015 г. до 09.07.2016 г.
След произшествието, ищецът сочи, че
е транспортиран със спешна помощ до УМБАЛ „Свети Георги” - Пловдив с оплаквания
от болки в областта на дясно рамо. Извършени са му множество кръвни
изследвания, както и рентгенография на раменна кост и рентгенография на бял
дроб, като е поставена основна диагноза „Изкълчване на акромиоклавикуларна
става”. От рентгенографията на бял дроб не е установено да има фрактури на
ребра, разгънати бели дробове със запазена паренхимна прозрачност, без
плеврални изливи, сърдечна сянка б.о. Посетил е Катедра по съдебна медицина и е
освидетелстван, като му е извършен преглед на глава, шия, гръден кош, корем и
крайници. Констатирано е, че горен десен крайник, в състояние на флексия на
лакътната става, е обездвижен с превръзка на М.. Наложена е обездвижваща
превръзка за 30 дни и е назначена обезболяваща терапия. Установено е
„изкълчване в областта на дясна акромео ключична става”. Поддържа, че
лечебно-възстановителния период не е приключил и към момента, като е изпитвал
продължителни болки и страдания, особено непосредствено след катастрофата,
затруднения при ежедневното си обслужване, като е имал нужда от чужда помощ. Във връзка с
настъпилото събитие спрямо водача на лек автомобил марка „Рено” модел „Меган” с
per. № *******А.Я.Ф., е образувано АНД №1448/2016 по описа на ПлРС, 25 състав,
приключило с решение по чл. 78а НК, като водача е признат за виновен. По повод
настъпилото ПТП в ЗК ”Л.И.” АД е образувана щета №0000-1000-03-16 7028/25.01.2016
г. за неимуществени вреди, по която дружеството е предложило да изплати
застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв., което ищецът намира че не
репарира в пълен
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание
и размер, като прави възражение за съпричиняване, поради непоставен предпазен
колан. Счита претенцията за завишена по размер. Потвърждава валидността на
застраховката ГО, по полица № 221150001809482.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
При
предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз
основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект
гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
С решение №
591 от 07.04.2016 г., постановено по а.н.д. № 1448/2016 г. на Пловдивски
районен съд, е признат за виновен А.Я.Ф., за виновен в това, че на 09.11.2015
г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Чернишевски“ и ул. „Владивосток“ при
управлението на МПС – лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *******е нарушил
правилата за движение: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвп,
като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д.А.С.,
изразяващата се в изкълчване в областта на дясната акромео ключична става, с
което е било причинено трайно затрудняване на движението на горния десен
крайник, ката на основание чл. 343, ал. 1 б „б“, вр. чл. 324, ал.1 НК, вр. чл.
78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност му е наложено
административно наказание.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК) решението
по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се спори по делото относно е обстоятелството,
че гражданската отговорност на посочения от ищеца деликвент към датата на
процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица №221150001809482.
От изслушаната
в настоящото производство
съдебномедицинска експертиза,
която съдът кредитира изцяло, се установява,
че вследствие на инцидента ищеца Д.С., е получил следните травматични
увреждания: Изкълчване
на акромиоключична става, която увреда по своя медикобиологичен характер,
представлява трайно затруднение на движението на левия горен крайник, за срок
повече от 30 дни. Според вещото лице, по време на лечението, ищецът е търпял
болки и страдания, за период от около 30 месеца, като първите 20 дни, болките
са били с по-голям интензитет, след което са със затихващ характер. Проведено е
консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на дясната раменна става,
за срок от 1 месец и след това рехабилитация.
Общата продължителност на периода на възстановяване е около 3 месеца.
Съгласно заключението, травмата е получена в
резултат на директен страничен удар в областта на дясната раменна става и ръка.
Травмата би могла да се получи и при правилно поставен обезопасителен колан,
като отделно от това предвид механизма и вида на травмата, наличието на
поставен предпазен колан не би повлияло на вида и тежестта на увредата.
Свидетелят А.Д.С.
(баща на ищеца), сочи че синът му след
катастрофата е бил с подуто рамо, като е
трябвало помощ да се изкъпи и облече. Изпитвал е интензивни болки първите две
седмици, като е бил на обезболяващи лекарства цял месец, след който се е
наложило да се провежда рехабилитация. Сочи, че има болки в дясната плешка и
изпитва стрес да кара кола, поради което се е наложила да се премести от
Пловдив в Харманли.
Следователно
претенцията за неимуществени вреди е доказана по основание, като относно размерът
на дължимото обезщетение, съдът приема следното:
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и
обема на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване – 3 месеца
и търпените болки, особено интензивни в началото на периода, както и младата
възраст на ищеца. Вземайки предвид и социално- икономическите условия на живот
в страната към момента на увреждането и лимитите на застраховката „гражданска
отговорност“, съдът намира, че сумата от 18 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и съобразено с
указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС за
репариране на вредите от ПТП.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
произшествието от ищеца, поради непоставен предпазен колан, тъй като
съобразно заключението на медицинската
експертиза, същият не би повлиял на удара.
Следователно
претенцията е основателна за сумата от 18 000 лв., ведно със законна лихва
от датата на ПТП, а именно 09.11.2015 г., като до пълния предявен размер от
45 000 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно
разноските
При този
изход на спора, следва да бъде присъдено на АД „В., У. и П., адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, в размер на 752 лв., съобразно
уважената част.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените
за разноски за експертиза в размер на 60 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 720 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 60 лв. за експертиза, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
гр. София, бул. „*******, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
адв. В.У. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, в резултат на пътно транспортно
произшествие, реализирано на 09.11.2015 г., около 11.20 ч. в гр. Пловдив, на
пл.”Чернишевски” и ул.”Владивосток”, по вина на
А.Я.Ф.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва, считано от 09.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от
45 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******, да заплати на Адвокатско дружество „В.,
У. и П.“, БУЛСТАТ *******, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 752 лв. - адвокатско възнаграждение,
дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА на Д.А.С., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, адв. В.У. от САК, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, гр. София, бул. „*******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 60 лв. - разноски за експертиза и сумата от 100 лв. - разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 720 лв. - държавна такса, както и сумата от 60 лв. - разноски за възнаграждение за експертиза, платени от
бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: