О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 371
12.09.2018г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №450 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№5977/29.06.2018г. от „Е.А.Д.“ООД, ЕИК **, депозирана чрез пълномощника адв.Р.П. против Разпореждане №742 от 19.06.2018г., постановено по в.гр.дело №46/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба вх.№3942/27.04.2018г. против постановеното по същото дело Решение №128/30.03.2018г. Жалбоподателят счита атакуваното от него разпореждане да е постановено от незаконен състав на съда – еднолично от докладчика, вместо от тройния съдебен състав на въззивния съд, и претендира за обезсилването му и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне от законен състав, както и за присъждане на разноски. Излага съображения и за неправилност на обжалваното разпореждане, според които: делото е образувано като гражданско, а не като търговско; иска е предявен от физическо лице, което не е търговец или производител; ответникът по иска е търговец и записът на заповед е едностранна търговска сделка, но каузалната сделка, за обезпечаване на вземането по която е издаден, е договор за изработка, който не е свързан с упражняваното от дружеството занятие. При тези обстоятелства счита да не се касае за търговска сделка, а за гражданско дело с интерес над 5000лв., при което въззивното решение да не е окончателно, както неправилно е посочено в него, а да подлежи на касационно обжалване, и претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на делото на ВКС за произнасяне по допустимостта, съгласно чл.288 от ГПК, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба И.Г.Л. не е подал писмен отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – страна по делото; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК, разпореждане за връщане на касационна жалба с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
С Решение №128 от 30.03.2018г. по в.гр.дело №46/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е потвърдено изцяло Решение №1006 от 04.12.2017г. по гр.дело №1655/2017г. на Районен съд-Пазарджик. В решението е посочено, че то не подлежи на обжалване. Предмет на спора е установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК относно съществуването на парично вземане от 14500лв. по запис на заповед от 10.01.2016г. В производството е наведено и разгледано каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на вземането по което е бил издаден записа на заповед, произтичащо от сключен на 10.01.2016г. договор, по силата на който дружеството-ответник възложило на ищеца И.Л. да произведе за негови нужди и му достави разсад за домати срещу заплащане на възнаграждение от 14500лв.
Против въззивното решение е подадена от „Е.А.Д.“ООД касационна жалба вх.№3942/27.04.2018г., която е администрирана от окръжния съд и изпратена на ВКС по компетентност. С Разпореждане №124 от 14.06.2018г. по преписка вх.№5775/11.06.2018г. на председателя на първо отделение на ТК на ВКС преписката е върната на окръжния съд за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба. След връщане на делото с обжалваното Разпореждане №742 от 19.06.2018г. окръжният съд в едноличен състав е приел в диспозитива на обжалваното решение изрично да е посочено, че то не подлежи на обжалване, при което съдебният акт да е влязъл в сила от момента на постановяването му и подадената касационна жалба да не произвежда суспензивен и деволутивен ефект, по които съображения е разпоредил връщането й.
Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане да е постановено от законен едноличен съдебен състав, противно на възраженията на жалбоподателя. Според задължителните указания по т.10 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл.286,ал.1 от ГПК, каквото е и обжалваното в случая, следва да бъдат постановявани еднолично, както правилно е процедирано, тъй като разпореждането се отнася до действия по администриране на касационната жалба, които не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора.
Обстоятелството, че във въззивното решение е посочено то да не подлежи на касационно обжалване, е ирелевантно за преценката относно неговата обжалваемост. Правото на касационно обжалване произтича от закона, а не възниква по силата на посоченото в съдебния акт, което е с уведомителен характер.
Принципно исковото производство е уредено като триинстанционно, като изключенията са изрично предвидени в разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1-т.3 от ГПК. Според чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански дела, и до 20000лв. за търговски дела. В този смисъл основният въпрос е за характера на спора, който е разгледан от въззивния съд в случая – граждански или търговски, доколкото цената на иска е 14500лв. От значение за преценката е не дали делото административно е образувано като гражданско или търговско и подлежи на разглеждане по общия исков или по специалния ред на Глава тридесет и втора-Производство по търговски спорове от ГПК, на което неоснователно акцентира жалбоподателят, а дали по него е разгледан търговски спор, произтичащ от търговска сделка по чл.286,ал.2 от ТЗ сред предвидените от чл.1,ал.1 от ТЗ или основаваща се на търговското качество на едната от страните по нея и свързана с упражняваната от същата търговска дейност по смисъла на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ. В случая предмет на иска е парично вземане по запис на заповед, който съставлява абсолютна търговска сделка по чл.1,ал.1,т.8 от ТЗ. Действително, както настоява жалбоподателят, предметът на спора включва и каузалната сделка, във връзка с която е издаден записа на заповед. Касае се за договор с характер на такъв за изработка – за производство на разсад за домати от ищеца Л. за ответното дружество. Дейността на дружеството е свързана именно с производство и преработка на всички видове продукти от растителен произход, производство, покупка, заготовка и пласмент на елитни и супер елитни семена и посадъчен материал от всички видове земеделски култури и други култивирани растителни видове, според вписаното в търговския регистър. С оглед на това и противно на доводите на жалбоподателя, се касае за договор, сключен от него в качеството му на търговец, свързан с упражняваното от него като такъв занятие. При това положение предмет на иска е търговски спор с цена до 20000лв., поради което и предвид посоченото нормативно ограничение, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, и правилно като резултат с обжалваното разпореждане подадената против същото от дружеството касационна жалба е върната.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея разпореждане като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №742 от 19.06.2018г., постановено по в.гр.дело №46/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е върната подадената от „Е.А.Д.“ООД касационна жалба вх.№3942/27.04.2018г. против постановеното по същото дело Решение №128/30.03.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: